Но колкото по-рано - толкова по- добре! Май твърде често сме заети да правим само това, което трябва...

"SLOW DANCE

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.
Животът не е спринт

Затова отпусни се, чуй музиката
Преди да спре песента."

...само че мислено.
неизказаното ще достигне до тях
и няма опасност да те разберат погрешно.

Верно, особено ако си надарен с безсмъртие

Пък докато казвам непрекъснато мислено, че ги обичам, току виж някой път се изпусна и на глас.
Пък който както иска да ме разбира

Обичам ви - по моя си начин, не ми се сърдете


*****

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно така.
И това би трябвало да се разбира по този начин:
Като кажеш на глас на някого, че го обичаш, след като мислено вече си му го казал хиляди пъти, той вече няма да се уплаши, нито ще си помисли, че умираш. Нещо повече, може би дори няма да се сети, че за първи път чува това признание от теб на глас. Защото вече ще го е чул хиляди пъти неизказано.

Как ми се иска да ти вярвам...
Дано си прав.
Наскоро чух от човек, на когото държа мисли, които не пожелавам никому.
Дали знае колко го обичаме всички приятели, колко го обича семейството му, щом мисли по такъв начин за себе си?

Щастието не е крайна спирка, а начин на пътуване!