Той беше човек на съпротивлението. Дори себе си да срещне по пътя си няма да се отбие. Затуй обичаше да казва често: *Не се отбивай от себе си*.
Радичков

Кога неотбиването от себе си граничи с ината?

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

себе си граничи с ината?

Когато "Sic volo, sic jubeo, sit pro ratione voluntas." (Juvenalis)

когато неотбиването започне да става по навик

А какво ще рече неотбиване от себе си?
Да вървиш срещу себе си?
И ако вървиш срещу себе си...дали срещу себе си вървиш наистина?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

напротив - точно че няма как, неотбивайки се от себе си въпреки желанията и емоциите си, да вървиш срещу себе си. за мен означава да правиш онова, което трябва, ако и да ти се иска друго.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

съпротивлението прави силата...


така бил казал Ом, или не съвсем, но все пак уравненията му са точни (повечето)

Идеята ми е, че ако правиш това, което трябва, а не това, което искаш, всъщност това си ти - човек, който прави това, което трябва (ако той преценява какво трябва) и по този начин ти действаш по собствените си разбирания, т.е. действаш в синхрон със своя поглед върху събитията (погледът може да е различен от желанието, естествено).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съпротивлението усилва съпротивлението.
Колкото повече натискаш , толкова повече ще го отнесеш, а може и да си прав в случая, ала жалко...
Ако не го отнесеш, ще притиснеш някого, ще го смачкаш...

"ЛЕКО"- БОЯДИСВА ВСИЧКО ЛЕКО!

да, обаче колко са хората, които наистина правят само онова, което трябва...

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got