из Черният обелиск

Ако съди човек по скръбните вести, човек е напълно съвършен. В тях има само отлични бащи, безупречни съпрузи, примерни деца, безкористни, пожертвувателни майки, оплаквани от цялото семейство дядовци и баби - с две думи, ако се вярва на скръбните вести, земята е била обитавана от цяла орда ангели без крила. Без никой да подозира това. Любовта, която в живота наистина се среща съвсем рядко в чист вид, озарява смъртта от всички страни. Скръбните вести просто гъмжат от най-висши добродетели, от предани граждани, от дълбока набожност, от безкористна саможертва, а и опечалените знаят как трябва да се държат - те са сломени от скръб, загубата е безвъзвратна, те никога няма да забравят покойника - и това възвисява душата ни, когато го четем, и ни кара да бъдем горди, че принадлежим към една раса, която изпитва толкова благородни чувства.

i'll never be nobody's wife

ами това...

из Триумфалната арка(по спомени)

Равик влезе във ваната и пусна крана. В огледалото видя своето лице. Преди няколко часа той стоеше точно тук. През това време беше умрял един човек. Какво пък толкова? Всяка минута умират хиляди хора. Статистиката го доказва. В това няма нищо особено. Но за този, който е умрял, тази смърт е най-важното, по-важна от целия този свят, който продължава своето непрекъснато въртене.

Nobody can be exactly like me. Even I have trouble doing it.

така и не успях да я прочета.
ами...пак обелиска
на 12 години всеки човек е гений. своята самобитност той загубва едва когато настъпи половата му зрелост. но тя е твърде еднообразен заместител на изгубената свобода на духа

i'll never be nobody's wife

и преди време -- точно заради обелиска
имах бойна задача - да се науча да пия от луната......
преди време..

дай още нещо
ако имаш
от там
:)

Ето, сетих се и за дърветата, които са много шумни, когато са жадни
..

готина книга..

Ех, забравила съм ги повечето неща.

Ама сега се сещам за (пак от Триумфалната):
- Равик, бил ли си някога щастлив.
- Мисля, че да.
- Имам предвид истинско, задъхано щастие...

Nobody can be exactly like me. Even I have trouble doing it.

Накратко: за умрелите или добро, или нищо.

Аз пък кой знае защо още преди много години все четях надписа: "От вечно скърбящите" като "От вечно СкЪРБЯЩИТЕ"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искрица живот :

Бетке замълча за миг.
- Никакви пари - каза той тогава. - Храна.
Лебентал не отвърна нищо.
Един заек - каза Бетке. - Един мъртъв заек. Прегазен как е?
- Какъв заек? Куче или котка.
- Заек, ти казвам. Аз сам го прегазих.
- Куче или котка?
Те се гледаха един миг. Лебентал не мигна.
- Куче - каза Бетке.

иха, тва много гот.
аз за съжаление, нямам други извадени неща от ремарк.
ма пак си прочетох обелиска.

i'll never be nobody's wife

На http://sf.ludost.net/ има Време да се живее и време да се умре също много готина книжка.

Две готини книги в една тема, то ще да е заради един от любимите ми автори сигурно..

поздрав!:)

с това:
"- Знаеш ли какво ще лапаме днес?

- Зеле, зеле със свинско месо, картофи и вода.
Поправка: без свинско месо.

- Зеле! Разбира се! За трети път през тази седмица.

Зауер разкопча панталона си и започна да пикае.

- Преди една година правех голяма дъга като пикаех - каза той горчиво - стегнато, както подобава, по военному. Чувствувах се добре. Чорбата - първа класа. Всеки ден толкова и толкова километра напред. Мислех си, че скоро ще бъда отново у дома. Сега пикая като цивилен, печално и без желание.

"