неееееееее, знаеш ли колко хора заблуждавам така...
много бързо се отказа.
така не е интересно.

i'll never be nobody's wife

случва се..

нищо де, другия път...сега и без тва не мога да мисля

Remember me?

Ето една хубава мисъл! А защо ли? Защото, не забравяйте, човек се ражда сам и умира сам - всичко друго е момент от живота - любов, омраза, приятелство... От началото до самия край само едно е сигурно и постоянно - самите вие. Затова обичайте и уважавайте себе си.

Ако ние самите не обичаме себе си, защо да ни обичат хората??? Няма логика, нали? А, мисля, че всеки се стреми да бъде одобряван и обичан от колкото се може повече хора. Все пак човеците са социални "животни"!!!

Но нека не забравяме любовта към децата ни! Нима тя не ТРЯБВА да е вечна?

Аз искам да обичам детето си повече от себе си, но това е ВСЕКИДНЕВНА БОРБА със собственото ми ЕГО! Дали ще го постигна някога! Само времето ще покаже!!!

I was crying because I had no shoes
until I saw someone who had no legs...

Ха, любов към деца. Струва ми се глупаво.
Но може да има смисъл който не виждам се пак...

Редактирано от f5 на 16.02.03 17:24.

Ти май нямаш деца тогава, а?

I was crying because I had no shoes
until I saw someone who had no legs...

Това си и мислех докато писах поста - ако имах, дали бих писал точно това. Май нямам голямо право да се изказвам:)

Нищо!
Пожелавам ти да имаш деца един ден, за да изпиташ още един вид любов! Може би най-великата...

I was crying because I had no shoes
until I saw someone who had no legs...

аре стига. Просто не е така. Може би е интересна разновидност на любовта, но чак пък най-великата

тук не съм съгласна. даже в петък спорихме с колеги на тази тема. нашият български манталитет е аз да страдам, но детето да е добре. а кой го учи това дете да се оправя само?!
не казвам, че няма да обичам децата си - напротив, но няма да ги обичам прекалено.

i'll never be nobody's wife