престъпление ли е насила създадения живот. представете си изнасилване при което се зачева дете.като осъдим насилствения акт можем ли и последствието да приравним с насила отнетия живот и да ги наречем престъпление.

Ами ако това се е случило в едно нормално за пред обществото семейство?!
Изключваш ли този вариант?

____________________________

Не се отчайвай,всичко е загубено!

не изключвам, разбира се. веднъж някой ме попита, дали съм искала да унищожа децата си.тогава казах не, защото моите деца са желани. ами обратното си помислих тогава...дали създадения по принуда или чрез изнудване живот е престъпен акт.

Сигурно и аз съм бил желан?
Поне да ме бяха попитали?
Чувствам се като Нищо!
Дори когато се научих да отговарям не ме попитаха искам ли да ме убият?
Добър човек съм и ги оправдах като си помислих, че не могат.
Вие може и да можете?
Някакво си желание ги е принудило да ме създадат, другото било по друга някаква принуда. Създадени по принуда създават по принуда?
Няма нищо престъпно. Просто сме принудени.
Нито сме виновни нито сме невинни!
Но, има нещо, не може да е случайно така?
Трябва ли да се чувства силен, горд човек, че по принуда от желанията си е създал човек и да се различава, и децата си от ония другите престъпните родители-деца?
Това ми прилича на престъпен акт?
Някой му казват илюзия, но туй не е за нас-то е за другите, ние сме други, не сме като тях.
Аз също не попитах!

друго е ,когато никой не те пита,въпреки,че знаеш отговора.
на свой ред и ти не питаш,защото си мислиш,че те не знаят отговора,а само ти.
обаче слушаш - хуманен акт/НЕхуманен акт.......и не го асимилираш защо е така,като не те питат нито когато те правят,нито когато те убиват. и не е ясно в същност в тоя промеждутък добро ли са ти сторили или напротив.