Никога евче няма да планирам преврати. Никога вече няма да сипвам сметана в кафето и ще го пия без захар. Никога няма да си отварям прозореца. Никога няма да отговарям на зададените ми въпроси, ясни и категорични отговори няма. Никога няма да оставям следа след себе си, следи оставят охлювите и често в тях има ларви на чернодробен метил. Никога вече няма да мисля, мисленето създава душевен дискомфорт, а дискомфорта не ти позволява да си стационарна система. Никога няма да правя място на възрастните в автобус, защото никога няма да пътувам с такъв. Никога няма да гледам хората в очите, очите са прозорец към душата им, а аз не виждам в тях нищо. Никога няма да седя на пейка в парка и да гледам птиците, летаящи над дърветата, птиците серат. Никога няма да си правя пластични операции, страхувам се от Майкъл Джексън, а ме е гнус от Доли Партън. Никога няма да лежа на плажа, под жаркото лятно слънце, увеличава се риска от синдром на Капоши. Никога няма да мога да стъпвам по повърхноста на Марс и да подритвам камъчета в различни посоки, лъчевата болест също е фактор ограничаващ нашите необятни възможности. Никога вече няма да ви видя нещастни, защото Проблема за щастието е решен и сега се консумират резултатите от това 'гениално' откритие. Никога вече няма да изваждам на показ съдържанието на главата си, защото движението на съдържанието е по важно от това на опаковката, а трябва да разкъсаш последната за да видиш какво съдържа, процеса се управлява от ентропиен принцип и няма връщане назад. Никога вече няма да мога да се докосна до красотата на разума, щом битието определя съзнанието, то явно небитието му действа деструктивно. Никога вече няма да прескачам нощем между покривите на сградите, падането от високо е едно много травмиращо изживяване. Никога вече няма да се разхождам в каналите на София, прекалено са се населили. Никога вече няма да защитавам хората от неправди, отвръщат ми с хули, пък били и достойни за крал, или ме питат 'Quit est veritas?'. А, никога вече няма да говоря на латински, Папата е един паркинсонясал неблагодарен старчок с високо мнение за себе си. Никога вече.... Никога вече...Никога няма да бъда същия и никога не съм бил.

Не ми се връзвай.

да развяваш прах.

Никога вече няма да развявам прах, ежесекундно Земата е бомбардирана от четири тона материя от космоса, материята е преминала бездни за да бъде изтрита от кинескопа на грижовна домакиня с препарат, каращ я да се намира на седмото небе, само при вида на блясъка, който придобиват мебелите и.

Не ми се връзвай.

Редактирано от akonitin на 19.01.02 13:27.

да си забравил още нещо, както забрави това.

, ще забравям.

Не ми се връзвай.

не казвай никога, защото не знаеш кога никога-то ще те попита кога е било...

Никога вече няма да кзвам никога, зщото винаги, след това, продължавам пак. Било е винаги и ще бъде, но никога вече.

Не ми се връзвай.

няма.
Не, че има "Всякога".
Успехи!
И ти не ми се връзвай.

Quot homines, tot sententiae.

кефи ме

Красива е. Като СМЪРТТА на герой, загиващ за достойна кауза.
Но защо ли не ми стана весело?

П.П. ТЪПАНАР - аз, де! Че КРАСОТАТА може да бъде дори УЖАСЯВАЩА. Що й търся веселото. Може би защото днес ми се иска нещо весело. ДА ама НЕ! ! Ниагара като природна красота да не е весела?

Quot homines, tot sententiae.

Редактирано от Mag на 20.01.02 14:30.