В биографията на една жена, живяла в началото на миналия век, прочетох един неин сън. Направи ми силно впечатление и ми стана интересно дали това се дължи на идиосинкразия, или ще заинтригува и още някой.
Та, моля за мнението ви

"Стигнах до голяма река. Водата й беше зелена и течеше бавно и монотонно. В нея видях да се носят белите тела на жени. Бавно течението ги носеше покрай мен. Отстрани до мен растяха големи златни тръстики. Не виждах начин да премина реката. Направих опит да я прегазя, и моментално усетих как водата ме засмуква надолу. В ужаса си се хванах за една от златните тръстики, за да се издърпам обратно, но тя се счупи в ръката ми и червени капки кръв потекоха от нея. Тогава сграбчих клона на едно дърво и се издърпах вън от водата, на песъчлив бряг. Отново се загледах в жените, носени от течението. Една от тях дойде близо до мен. Аз я издърпах и я положих на пясъка. Тя отвори очи, и аз я попитах "Защо се оставяш да те носи течението? Накъде отива реката?" Тя каза "Когато бях малка, ми беше студено, а водата беше топла. Гмурнах се и от тогава съм в реката. А тя вечно тече, но никъде не отива. Няма начало и няма край." Попитах я "защо не ходиш? Виж, аз те спасих!" А тя каза "Погледни какво е направила реката със краката ми." Аз погледнах и видях, че тя няма крака, само зелени водорасли на мястото им. Каза ми "Пусни ме обратно в реката, аз не мога да бъда спасена."
Аз я пуснах по течението, и то я отнесе. Тогава се надигна силен вятър и зелената вода се набразди от вълни. Жените се издигаха заедно с вълните. С гладни лица и пищящи гласове те ме викаха да вляза във водата. Аз им казах "Аз знам за вас. Вие нямате крака. Аз трябва да ходя." Тогава с подигравателен смях жените писнаха "О, ти, която говориш за крака, къде са твоите?" Аз погледнах надолу и видях, е краката ми са потънали в пясъка. Измъкнах ги, изтичах до една скала, и застанах върху нея. Тогава им извиках "Погледнете краката ми! Силните ми крака!" Докато говорех, черна змия се надигна от водата и се нави плътно около краката ми. Аз се наведох и пъхнах дясната си ръка дълбоко в устата й. Тогава изтеглих змията нагоре и я махнах от краката си. Опашката й се нави около врата ми. Не можех да освободя ръката си от устата й. Погледнах в очите й. Приближих се до водата и сложих змията в нея. Водата се отдръпна и остави сухо място около змията. Помислих си, че може би това е начина да премина реката. Страхувах се, че може посред реката змията да падне от ръката ми, и да ме отнесе течението. Извиках за помощ, за да освободя ръката си. Никой не отговори. На края разбрах, че трябвада се опитам да пресека реката. Държейки змията пред мен, за да се отдръпва водата, преминах реката успешно.
От другата страна започнах отново да се изкачвам по скалистия път. Ръката ми все още беше в устата на змията. Както и да опитвах, не можех да се отърся от нея. Ходех, а змията започна да натежава. Влачех я по земята. Едва успявах да я дърпам след себе си."

Коя е авторката?
Никак не съм впечатлена. Тя да не би да е намерила змията на Мойсей, тоест гегата? А реката да е Червено море...
Просто случайна асоциация.
Освен това ми звучи някак логично... И все едно не е сън. Дълъг кошмар, може би? И защо само даващи се жени. Ужас просто...
Аз пък съм сънувала река пълна с мъртви голи бебета... Тъй че е възможно всичко да е възможно.

Май си позволих да пренебрегна контекст, без който не може

Така или иначе, все още ми е интересно дали ще има и други мнения.

Авторката е Клер Дъглас, но това не е автобиография, а просто биография.

И без да е психоанатилитчно изкушен, човек лесно си представя някакво екзистенциално чувство за несигурност, когато слуша за такава масова безкраковост=липса на крака. Поне това е моята асоциация...първата де...
Малко объркващо ми действа самото описание на съня - някак доста подробно и подредено като за сън...Аз със сигурност не съм в състояние да разкажа за свой сън толкова детайлно и стройно, колкото и ярък да е бил. В сънищата все пак цари хаос - парчета от неща, образи, сцени...човек трудно може после да го възпроизведе по такъв начин...

Е, де да знам - всеки си има стил на сънуване сигурно...

Отдавна не си наминавал май насам. Аз те помня от миналата година още и винаги с интерес следя постингите ти, защото те харесвам. Къде изчезна толкова време?

на мен ми харесва - като разказ - иначе и аз мисля, че надали го е сънувала тъй стройно - но в края на краищата разказването по формата на съновидение си е просто похват за подчертаване на чувството ....
добро е като внушение, но все пак трябва повече инфо, за да `разберем какво е искала да каже авторката` - пфу тва от малка си го мразя


може би

Ами ще взема да си призная за какво става въпрос

Това е от биографията на Кристиана Морган, муза-вдъхновителка на К.Г.Юнг, и не само на него. Писана е /автобиографията/ също от психотерапевт и най-общо взето описва борбата на тази жена да постигне личната си идентичност във време, когато това е означавало безумна авангардност. От там и проблема й с мътната, засмукваща, повличаща река.
Това, което представих като сън, всъщност е видение, както се изпуснах в заглавието на темата. Просто не ми се искаше да обяснявам, че не става въпрос за халюцинации или нещо повече или по-малко патологично, а за целенасочено извикване на образи от несъзнаваното, с цел подпомагане на терапията. Така или иначе, виденията и сънищата се тълкуват по един и същ начин... но вие всички ме хванахте в крачка.

Ако случайно съм събудил нечий интерес по отношение на книгата:
Claire Douglas
Translate This Darkness

боже, а аз се чудех защо го предпочитам този юнг а то защото жена му е била умна


може би

...а пък аз се чудех защо си търся умна жена...

ми сигурно щото и ти искаш да надминеш учителя си
че за какво друго ти е умна жена знае какво ще кажеш 5 мин. предварително, ходи по специализации, колегите й й звънят в къщи по работа, не можеш да я излъжеш и пр... неудобства ориентирай се и ти правилно като другите мъже и не си търси по-(умна;)луда жена от тебе


може би

Търся си умна жена, и това само по себе си е трудна работа. Ако си търсех по-умна от мен, търсенето ми щеше да е обречено
Или щях да попадна на дама с причудлива външност и 4-5 години по-голяма от мен... пък уж жените се развивате по-бързо от нас

А иначе тия неудобства, дето ги описваш - предпочитам ги пред това аз да знам 5 минути предварително, че нищо не може да каже; да си стои постоянно в къщи и да иска и аз да го правя; да й звънят в къщи не по работа, и т.н.