GOLIAMA MADROST-golimo stradanie ,i kolkto edno neshto e po-madro tolkova po-golimo e stradanieto da go razberesh.Zashto li?az shte otgovoria malko po-kasno sega niamam vreme ,no shte otgovoria ,za da ne se sardite ,che samo vi pitam?ne ne sm tapanar ,koito nishto ne znaee no mi triabva malka naglasa za da se poluchu neshto svestno a ne neshto inpulszivno

мисля, че страданието е врата, към щастието

Vrata kam shtastieto moge bi zavisi kakvo imash predvid .vav vseki sluchai e vrata kam poznanieto ,do koeto za da stignesh tribva mnogo da izdargish .No sled kato poznaesh nikoi neshta neznam dalli shte si shtastliva

както казват, шастливи са незнаешите....но маи не е савсем така....аз давам друга форма на щастието...може би, хората наи-добре се научават, когато страдат за нещо...може би затова, страданието, е толкова свещено...и води до знание......
Как мислиш, защо страдаме?

Stradame zashtoto poniakoga ne mogem da se primirim s istimnata.Zashtoto kakto kazvash v poznanieto se krie stradenieto,che ne absolutno ili dori nikoga ne pravim tova ,koeto e pravilno.Vinagi pravim tova ,koeto ni e izgodno, ne che ne triabva da pravish tova ,koeto ti e iygodno.No ne e neobxodime da precekvash celit svit yaedno stova.Chovek ,koito e tragnal da tarsi istinata ne moge da se spre i u nego se poragda takav glad za informacia,koito ne se spira pred nishto i tolkova po lubopiten stava.Tarsi porednata jiabalka na poznanieto.No do kade vodi tova.Az sam poteglil po tozi pat a da spra ne moga.Ako spra i giveia dori edin bez da se interesuvm za neshtata okolo men ,to niama da moga da go ponesa i niama da izdarga sam sqs sebe si.a tova e opasno....az naprimer se izgiviavam v tarseneto,bez nego shte umra ot skuka,koeto e po strashno i ot stradanieto

искаш да кажеш, чеси нещо като обвързан...това е лошо, но миля, че да си обвързан сас знанието и ученето, е изклиучение....мисля, че си прав за страданието, че е когато не се примиряваме с дадден факт от деиствителността......
страданието е ревност,
на стара забравена радост....

Мисля,че страданието се дължи на липсата на любов в сърцата ни.
Това място е заето от нашите материални желания и когато тези наши желания не бъдат удовлетворени,това поражда страдание.

Ако трябва да се изразя метафорично: "Трудно ни е,защото плуваме срещу течението"

Пояснение:
Реката-това е животът
Течението-това е любовта
Посоката обратно на течението-това са материалните желания плод на нашето Его.

...но ако няма страдание как ще осъзнаем коя е правилната посока?

Кажете ми какво мислите за това.

Живота е лесен,когато си отнесен.

Това е точно така.

Мисля, че желанията не се разделят на материални и духовни. И че реката тече от извора към устието. Опиташ ли се да плуваш, все едно в коя посока, усещаш усилието на стремежа към желанията си. А после - приятната умора от постигнатото. Оставиш ли се на течението, не усещаш нищо. И умора няма. Само скука.

Скъпа,фейчке.

Нима искаш да кажеш,че любовта е скучна?


Живота е лесен,когато си отнесен.