Седя си в уютна къща с много възглавници и шарени килими, слушам симфонична музика, като музиката излиза отедна бутилка, поставена на ниска масичка. Схващам, че е много аристократично. От "музикалната" бутилка изливам някаква течност със сребрист цвят в чаша и аз я изпивам. Това се повтаря често. Пия бавно, на големи глъдки, защото знам, че така трябва - все пак пия музика. А вие как възпиемата музиката?

Боже, това аз ли го написах

Също като вас обичам класическа музика,без да претендирам ,че съм голям познавач.Не е необходимо да имаме музикално образование,за да умеем да
се наслаждаваме на хубавата музика.Не зная защо,но Пета симфония на Бето
вен,токатата в ре-минор на Бах и концерта за пиано и оркестър на Чайковски,
мога да слушам само когато съм сама.Това са любимите произведения,които като че ли ме зареждат с нова енергия и ме правят богата.Мисля,че тази въл
шебна музика ни прави по-добри,по-благородни и толерантни.

Tova zna4il li 4e simfoni4na myzika=aristokratizum?
Spored men aristokratizmut e ograni4enie na dyha i misulta, a simfoni4nata myzika ia vuzpriemam kato ne6to, koeto e ve4no.
Imam osobena slabost kum organovite izpulnenia - kato gi sly6am se 4yvstvam izgybena vuv kosmosa i vsi4ki problemi mi izglejdat tolkova drebni i nezna4itelni, a az samata, kato edna bezkrajno malka pra6inka.

And the longest path is from many small paces.

Всякак бихме могли да наречем силното изживяване, което ни подарява музиката. Аз си имам музика за различни състояния, кото различни кожи, които сменям. Силно се променям... Понякога лягам някъде ниско и просто изчаквам вълната да ме залее, друг път не мога да спра да мисля за картината създадена от музиката.

Твоята картина създава уют и е приятно да си помечтаеш...

Не разбира се - аристократизъм не е = класическа музика. Това беше просто хрумка от моя страна, за начина на въприемане. Всяка музика се въприема по един особен, индивидуален начин от всеки. Що се отнася до органовите изпълнения - аз също съм почитател на тази тъй мегалитна музика, чието съпреживяване те кара да се чувстваш изгубен във всеобщия мир.

Боже, това аз ли го написах

Благодаря ти за което. Радвам се, че описанието на моето лично въприемане на класическата музика и изобщо е внесло нещо хубаво при теб като изживяване

Боже, това аз ли го написах

Само бих допълнил, че усещането от музиката по никакъв начин не може да бъде свързано с образованието. Мястото на последното е в един по-друг план. А за класическата музика - това което се опитах да изкажа, не е точно кодирано за определен стил или произведение, а по-принцип за усещането от нея като такава, което създава у нас и за начина на нейното осъзнаване в аспекта на светогледа и себеутвърждаването като част от всичко, с което сме ангажирани в своето мироздание. А дали ни прави по-добри... мисля, че това е безрезервно

Боже, това аз ли го написах

Най-великото изкуство (е има и халтура и чалга, но ние, хората, кое ли не сме се опитали да опорочим...).
Слушам всякаква музика. И винаги с удоволствие. Вярно, зависи от настроението и обстоятелствата.
На Пирин може да е Бах, но май по-вървят харамийски македонски песни.
У дома, четейки.... Ами то зависи и от четивото.
На работа - само метъл. Тонизира.

А като чета и за бутилката имам един въпрос: на коя музика кое питие би подхождало най-добре?

Quot homines, tot sententiae.

Ами де да знам - аз пия само водка. Ако слушам джаз се прехвърлям на коняк или ром, ако няма добро музикално оформление може и бира, но това е някак условно

Боже, това аз ли го написах

По напитка.
А "бивши" щото докторите ме отрязоха от всичко освен бира.

Виж - джазът върви с бира (мое мнение).

Quot homines, tot sententiae.