Попаднах на една много интересна мисъл на -S. Noecker- /незнам как да го напиша на български за което се извинявам/:

"Отнема ти мунута да харесаш някого, час за да го обикнеш, но за да забравиш някого ти отнема цял живот"

Мислите ли че е прав? На мен ммного ми допадна. Времето си оставя странни опечатъци в нас.Такива, като белези..които не се махат и с пластична операция....

Защо се замислих за това: Ами когато съпругът ми замина някои мои"приятелки" не пропуснаха да ми кажат как щял да ме забрави. Тогава сметнах че не е необходимо да им обеснявам, че съществуват неща като любовта и привързаността, доверието и тръпките на сърцето..... Просто незнаех как да им го обесня , как да им отвърна....И ето че сега го открих.
Толкова просто казано но абсолщтно вярно...Любовта остава за цял живот...

Дори и в тези от вас от които си е отишла, и е дошла отново или... Винаги..оставя своя белег за цял живот... А може би вие не смятате така?

Ще ми е интересно да чуя мнението Ви.Не се ограничавайте с раздялата, с любимия..това може да е вярно дори за любимото коте или за мимолетно срещнатия непознат...

Ами, май е вярно. Минутите са магнетични с някого, часовете протяжни с друг, искани с трети, отвратителни, ако чакаш, изпотени, ако се тормозиш, тягави, ако не знаеш как да ги запълниш... Но забравата може да трае един миг. Не знам дали има нарочна забрава. На мен постепенно ми се изпаряват телефонни номера, лица, адреси, места... Не искам да си спомням ли или просто си изчезват, ама наистина не ми е ясно. Случвало ми се е дори когато някой е далеч от тук, от мен - да искам да остане там някъде си... Случвало ми се е да си го представям в най-невъзможни ситуации - пада, троши си крак, керемида случайно прехвърча и го обезобразява. И то ги изпитвам тия неща и ги виждам не когато мразя, а дори когато съм привлечена от някого. Нещо като съпротива. Това е лудешко, безумно, страшно. Но в този случай е вярно.
Не знам дали цял живот не е прекалено дълго време за една забрава и мисля, че един час е прекалено кратък, за да заобичаш някого. И съответно в първата минута на привличането, ей така - щрак - можеш да изпиташ всичко...
Ама не знам съвсем, съвсем. Просто така се е случвало с мен.
Съответно има хора, които никога не изчезват независимо, че с тях може да е нямало нито една минута, нито миг. Но си стоят, бе. Някъде си в теб, не мърдат. Може с такъв тип да прескачаш в отвъдното, ама това със сигурност не го знам.

че обратното е вярно също толкова често

Да така е, трудно е да обесниш някои неща..и как точно мозъка работи и сърцето...
Направи ми впечатление нещо в постинга ти - казваш че ти се е случвало когато някой на когото държиш и е далече от теб да искаш да не се връща... Тов ами прилича на борба на съзнанието и сърцето- да си поставяш за цел да преодолееш болката....

Аз се опитвах да мисля че времето ще е много и ще е струдно и койзнае кога ще се видим...но освен че се тормозех двойно друго не се случи.
Сега живея с мисълта че човека който ме обича ще се върне скоро при мен.А скоро може да е всякакво понятие..никъде не пише колко...
Но така е по-лесно

Те са успяли да докоснат душата, да развълнуват мислите. Защото външния свят се усеща с петте сетива, но вътрешния се усеща с ума и сърцето.

Много се впечатлих преди години, когато четох едно писмо на Ален Делон до
неговата най-голяма любов Роми Шнайдер. Писмото беше по повод нейното самоубийство, озаглавено " Сбого моя пупеле ( кукличке)".
След много години попаднах на едно интервю на Ален Делон по случай неговата 60-годишнина. Там той казваше:
- Имал съм много жени, но значимите в моя живот са по-малко от пръстите на едната ми ръка. Натали Делон - майката на сина ми Антъни; Роми Шнайдер - голямата ми любов; Мирей Дарк - живях 15 години с нея и Розалина - сегашната ми жена.

Много е светло чувството в душата ти, Деси. Съхрани го, бъди обичана и обичай! И бъди щастлива!




@=>=>=

И ще послушам съвета ти хич да се не ограничавам с разделите & любимите - това не важи ли за спомените въобще - да запечаташ всяко стойностно състояние, миг, тръпка, изживяване и да си ги носиш и притопляш докато каквото там ..

Но наистина - хареса ми

~*~

________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно си права. Съгласна съм. Има хора, които никога не можем да изстрием от сърцето си...а това понякога е тъжно...
Цял живот...звучи страшно дори...

А дали трябва да се срещаме с предишните си Любови?
Няма ли да ги разочароваме с промяната на себе си, няма ли да разочароваме и себе си с тяхната промяна!
Дали е необходимо да се самоограбим или по-доброто решение е в следващата Любов /макар, че тя не се намира лесно/.
Обръщайки се назад виждам само добрите неща, които са ни останали. Но ако сега се срещнем отново...

eh ,[desi] kakvo napisa ,tuk kakvo napisa na nestasnia ot klub liubov

Какво имаш предвид? Винаги съм била откровенна и немога да разбера кое е толкова противоречиво?