Тъпичко, но от сърце: "Когато нощта е равна на деня, тогава се надигат бурите на равноденствието. Когато изкуствената светлина е равнима по сила на слънцето, тогава се отприщва игралната страст. Когато две жени са равни в ума ви, тогава настъпва равноденствието на насладата." Радвайте се, жени! На някой му е дошло равноденствието на насладата, понеже сте му равни на везните. То е като да обичаш едновременно шоколад и пържени картофи и да си ги менкаш. Къв кеф, а? (Горното е цитат, а не моя мисъл, Боже опази!)

Той‚ човекът–мъж‚ сам си е показал на себе си и на нас‚ че говори небивалици. "Когато изкуствената светлина е равнима по сила на слънцето,.." – ейц! ейц! хайде бе! ; ) то все така става. подсъзнателно се издава...

кой, кой ще ми каже кога има сила на характера и кога - липса на чувствителност ?

Това е един мой стар постинг по една не толкова стара тема. Не претендира за изчерпателност на дефиницията за сила. А само за различна гледна точка: _______________________________________________________________ Тема: За Силата, Валяка, НеоНел и даже за Христос Всъщност не е само за НеоНел. Нито пък само за Боряна. И се впускам в тия най-общи мисли, защото ми се струва, че нещо е станало, което е попрекършило нечие доверие в някой. Става въпрос за една особена сила. Силата да бъдеш слаб. Или по-скоро да показваш слабост, когато ти се иска да се отвърнеш на удара с удар. Замисляли ли сте какво ВСЪЩНОСТ означават думите на Христос - ако те ударят по едната буза, подай си и другата? Дали се сещате, че всъщност не става дума за ПРИМИРЕНИЕТО със и БЕЗУСЛОВНОТО приемане на грубата сила? А за нещо много по-голямо. Нещо, което изисква пъти по-голяма воля и равновесие. Има едни такива моменти. Някой нещо ти прави. Работи те. Гаври се с тебе. Играе си с чувствата ти. Прави си гъдолатор с ценностите ти. Сурка се с Големия Валяк по Полянката на Доверието ти. Или нещо подобно. Точно в такъв един момент ти имаш два основни избора: А) Или да се изрепчиш и ти - "Чшш, ало не на мене тия! Ясен си ми ти! Ти к'во си мислиш? Аз на тебе %^@#%@..." Б)Или да продължиш с отношението и постъпките си по начина, по който си започнал отношенията си с този човек - с отворено сърце. Да се покажеш (направиш) на слаб и наивен. И да постъпваш отново и отново така като смяташ за правилно. "Въпреки". И дори не толкова "Въпреки", а по-скоро "Точно защото". И защото всъщност полянката ти е от ония със специалните Немачкаеми Цветя. И изведнъж - О, Чудо! Отсрещния се стъписва от твоите, да ги начречем условно, "последователност", "откритост" и "отказ да отвърнеш на силата със сила". И не просто се изумява, а изведнъж проглежда нещата от съвсем различен ъгъл. И показва истинската си същност - че не е гаден и подъл, а че просто е действал според насадените от собствения разочароващ опит инстинкти, така както е бил "възпитан" от другите с Големите Валяци. И той, съзнателно или не, обръща съвсем нова страница. Съвсееееем различна от тази до преди малко. Да, понякога не става. Даже рядко става. И понякога е много зле - все пак Цветята са Немачкаеми, но не и Неизкореними. Но ако отсрещния е наистина истински и си заслужава, то става. А ако не - значи просто си е бил бита карта и толкова... Нека си се вози във Валяка с Цвят Червен наволя...

когато има силен характер има и силни чувства, когато няма характер има чувствителност..... :))) Проявената "чувствителност" все пак си е средство за "възпитаване" на отсрещната страна.

Значи ли, че като обичаш пържени картофи, да ти е забранено да лапнеш някое шоколадче! Меню за ангели: 1. Каквото най-обича 2. Пак него 3. Разбира се същото. Не, нещо в тия сравнения не гила. Лоша бъркоч от белетристика и психология :)))

Koi ti govori za sluchki? Govorim za otnoshenie kym jivota i onezi neshtica, koito shavat okolo nas na dva kraka, seshtsh li se, edni takiva... I za tova kak gi upotrebiavame, kogato ne sme v systoianie na otshelnichestvo.... Ili kak te upotrebiavat nas ako im se dadem jivi... ;o)))) Ama zashto ti se obiasniavam siakash ne znam, che me gybarkash? Ami to moreto tova pravi s horata - razmekva il oskydnite sivi kletki... :o)

Нали още не си заминала? За сивите клетки няма да питам ;)))

А кой го е публикувал това? Питам, защото съм го пропуснала, а ми допада :-)))

Автор: Ясен *<;о) Дата: 13.08.00 19:11 Това е един мой стар постинг по една не толкова стара тема....