толкова ценно нещо като приятелството, когато се влюбят? Темата на Аврора ме накара да се замисля върху друг проблем. Защо понякога при едно приятелство между мъж и жена, единия се влюбва в другия и защо приятелството става тогава невъзможно? Имах приятел с който още в началото на запознанството ни си допаднахме много, човек който усещаш, че е сходна душа, всичко в него ми допадаше - начина му на мислене, погледа му върху нещата, хората и т.н. Беше хубав и определено имаше излъчване, ако това са качества да се определи един човек като сексуален обект, но никога нито за миг не съм се замисляла за това и не го възприемах като такъв. Само че след време се оказа, че се е влюбил в мен и нищо не успя да промени желанието му за нещо повече от приятелство. Защо когато се случи така, на човек не му е достатъчно приятелството? защо изисква повече като вижда, че не можеш да му дадеш и защо иска да разруши приятелство в което и двамата сме вложили много, само за да може да задоволи потребностите си, въпреки, че е наясно, че няма да получи очакваното. Защо когато се влюби човек изменя на себе си и променя начина си на държане Защото ако не беше станало така още щяхме да бъдем приятели и ми е болно за това.

"иска да разруши"? Може би просто не може иначе?

Не мога да разбера защо се жертва приятелството пред някаква невъзможна любов. Рано или късно тя ще отмине, но едно приятелствое жалко да се загуби.

чувство, Светла. То също не може да се контролира. Я се напъни да бъдеш приятел на някого, ама така, напук, насила и на инат. Да те видя тогава за какви жертви и какви избори ще заговориш! Опитай се да проявиш разбиране. За него нещата са се променили. Ти го искаш предишния, ама той вече не е. Ако не те устройва новият - къш. Ако си искаш стария - пенсионерски спомени и въздишки. Жестоко звучи, но не виждам много други възможности. Поне си мисля, че не е съзнателен избор между едното и другото чувство - просто приплъзване от едното в другото. От това се чупят крака. Или глава. :о)

чувство, да. Но защо тогава предпочита да загуби и него заедно с любовта си. Казваш:"Ако не те устройва новия - къш" Но въпреки, че се е променил, не съм аз тази която се отдръпнала. Въпроса ми беше защо трябва да ти поставят ултиматум и защо толкова егоистично разрушават приятелството в знак на отговор

опитвах да ти кажа - той не разрушава приятелството - за него то просто вече не съществува в онзи вид. Това е. Как да разрушиш нещо, което го няма?

Когато се изгради такава връзка между хората, въпреки различните обстоятелства тя съществува по някакъв начин. Имах интимен приятел с който много се обичахме и честно казано се разделихме много болезнено, но с времето болката отмина, не изпитваме такива чувства, но изпитваме нужда от приятелството ни и то си остана

И промените в тях - също.

Защо така се променят някои хора от любовта си, че злоупотребяват с обичта на приятеля си?

Ia se postavi Svetle ot drugata strana. Govorish taka zastoto za teb e bilo vazno priatelstvoto. Ti si prava, no po toia nachin ne si li iskala tvarde mnogo? Choveka te e obichal, ne moze da iskash ot nego samo tova koeto teb te zadovoliava. Toi ima chustva Svetle. Oste poveche che se e vlubil. Ti bi triabvalo da go razberesh i da ne ismash nevazmozni nesta ot nego. Moze bi po kasno kogato vsichko e otminalo vie naistina ste stanete priateli, no ne i sega. Ne postapvai egoistichno i pomisli za nego. S nai dobri chustva Alfa