Защо го правят? Щото са адски злобни, завистливи и много, много дребни душици... едни такива съвсееееееем мънички... Или ? Какво имам предвид...аз и мой приятел (не гадже) преди време се мъкнехме навсякъде заедно и си имаше всички признаци на приятелство от темата на Стамен по долу (до едно време, но вярвам, че ги имаше). Обаче всички приеха това много трудно, а някои изобщо не го приеха:) И се разнасяха какви ли не гадости по тоя повод и се плетяха какви ли не интриги, но не за това ми е сега думата...Всички си мислеха : Абе, тия не може така, такова нещо НЕМА, тия са I love you и това е и правят ОНИЯ неща, па и двамата си имат гаджета... Е, що за еснафщина е това питам аз???

Всяка жена, която има такива приятелства, познава до болка този проблем, Аврора. Може би затова са малко тези, които се ангажират с това - защото знаят, че трябва да бъдат готови да чуят какви ли не гадости за себе си. Тоест не гадости, ами изопачения, мръсотийки някакви. Нормално е в едно общество да има норми и схеми - без тях то ще се разпадне. Лошото е, когато те не обслужват нищо, тоест не поддържат никакъв ред, никакво статукво, никаква действаща функция. Ей такава е схемата за мъж+жена (непременно) = легло. А има и обратния случай. Когато объркването е в главата на самите участващи в това приятелство. Кълнат се в него, търсят го, донякъде стигат, а накрая пак попадат в схемата. И това се случва. И хората го знаят. Ако за теб тази връзка е нещо истинско - стъпи си на ушите и не чувай. И най-вече - НЕ ДАВАЙ ОБЯСНЕНИЯ! Късмет! Завиждам ти!:о)))

Ако половинките ви нямат нищо против, това си е нещо страхотно! Ако имат - кофти. Да си призная според мен това не говори добре за половинката, но не ми е работа да оценявам когото и да било. Имам такъв приятел. Жена му малко ни ревнува, но малко. А моето гадже - изобщо (да не казвам голяма дума). И какво ми пука, че някой друг можело да си помисли нещо. Ами то това си е за него. Много хора просто си нямат интересни събития и си ги търсят. А това е благодатна почва. Едно е сигурно - човекът, който ви обвинява в ЕДИ КАКВО СИ никога не би могъл да разбере това приятелство и си е просто за съжаление.

Не съм казала, че се връзвам. Щото не се. Ама се чудя, просто се чудя. Много си права, че това не говори добре за половинките, ама не за тях говориме сега. А за хората, за шибаните дребнави хорица...

това е... какво ли е това? май нещо такова: –този‚ който не вярва‚ че хората‚ независимо от пола си‚ могат да бъдат приятели‚ може би (подозирам) няма никакви приятели. нито от своя пол‚ нито от другия. или другите. или както е там. за съжаление има такива хора. даже много. даже ужасно много – тук "ужасно" не е тъпо клише‚ форма на речта. наистина се ужасявам при тази мисъл. обаче – това е положението. по този начин мислят хората‚ които каквото и да правят‚ искат някак да им бъде заплатено. но не всичко! о‚ не! мерзкичките помисли – в никакъв случай! и тези‚ които патят от това не са само жени‚ както казва зу. всякакви са. но‚ разбира се – тъй като е прието някакси жените‚ които "ходят по мъже" да са "курви"‚ а мъжете‚ които... и така нататък... – да са "пичове" –отнасят го‚ разбира се‚ жените. на които им пука от тъпашки слузести подмятания‚ де... и които не могат да намерят в себе си съжаление и съчувствие към подобна нищета. защото това си е за съжаление. ама‚ аврорке‚ ти да не четеш мисли? точно вчера ми се случи подобно нещо. човек‚ който така или иначе ми беше показал‚ че не е крайно глупав‚ изведнъж започна да ми подмята такива неща за мене и мой приятел. дори не се ядосах. даже в първия момент не разбрах какво ми говори. помислих си‚ че има някакво недоразумение... после‚ обаче‚ се оказа‚ че няма недоразумение. оказа се‚ че въпросният индивид е нищ духом. и не разбира от приятели. и май... от нищо не разбира. само изглежда‚ че схваща нещата. а отвътре му е кухо и мазно. горкият! и авно се оказа‚ че аз отново съм сгрешила и съм приела някаква външна обвивка – начетеност‚ опитност... такива неща‚ за умност. а разликата е голяма. непрескочима е тази разлика. лошото е‚ че такива хора сами си вярват‚ че са почтени‚ праволинейни и каквото там. и не виждат гредата в окото си‚ а търсят сламки в чуждите чисти очи. и подплатяват собствената си дребнодушност с някакви така–не–се–прави‚ как–може–такова–нещо‚... и не вярват‚ че ти и едикойси може да не мечтаете да си бъркате в гащите‚ а мечтаете заедно за нещо... или просто сте приятели. но те ‚ като не могат да имат просто приятели? такива‚ от които не печелят нищо? па дори и едно...? така е то. тъпо. и ако мислиш‚ че нещо може да се оправи – груба грешка! все по–кофти ше става. и никога не можеш да обясниш някому нещо‚ ама никога! защото ако някой разбира нещо – той си го разбира и без тебе. ако пък не разбира – да си тъне в ... каквото си тъне. майната му. ти си се весели с приятелите си. радвай се с тях‚ обичай ги‚ тъжи с тях‚ когато им е тъжно и им помагай. нека вашият керван си върви. а кучетата – да си лаят... горките!

Значи хич да не ти пука. По-добре да си на хората в устата, отколкото в краката. Не мислиш ли?

откъде в главата ми се раждат сексуални преценки към всеки мъж, и никога към жена ? сексуални - в смисъл - дали желая или не ? всеки мъж е обект, и аз го преценявам - дали бих го допуснала до себе си като тяло, или не. признавам, всичко това си е дори съвсем съзнателно. за да отхвърля някого като мой евентуален споделящ леглото, аз първо съм наясно с това че той би могъл да стане такъв. оттам насетне изникват причините - антипатия, липса на влечение, обвързаност с друга, колегиални отношения - които ограничават бройката до едноцифрено число. самата възможност за нещо повече от приятелство е винаги факт, между мъж и жена. и тази възможност никога не ми позволява да забравя различния си пол. и да останем само приятели. не търся оправдание за себе си, и навярно за своята "несвободност". но приятелството не е амброзия за отбрани. друг е въпросът, че едно здраво чукане не може да затъмни истинското приятелство - това би означавало, че неравностойно е именно последното.

явно изобщо не е друг. може би не сме уточнили понятието "приятел". може би не сме уточнили и разликите между "познат" ‚ "колега"‚ "приятел"‚ "любим" и какъв е пътят на развитие на тези връзки. понякога в едно и също лице можеш да намериш характеристиките и на четирите горни думи. но много рядко. даже изключително рядко. и изобщо не е задължително. но‚ все си мисля‚ че за да ти бъде някой любим‚ ти трябва да си му приятел и обратното – също. от своя страна приятелството‚ според мене‚ изобщо не включва в себе си сексуални щения. ти можеш да бъдеш приятел на някой от пола‚ който чувстваш за свой принадлежен ‚ или на друг от противоположния пол. или на дърво‚ или на куче. или на рибката си златоперка даже. така че‚ за да ти бъде някой и любим‚ трябва още нещо. обаче то няма рецепта за тези неща. и понякога си имат собствена логика и ход‚ а ние се вливаме в тях... може и да греша‚ но някакси не мога да се съглася с тебе‚ че първото нещо‚ което се прави когато срещнеш някого е да разсъдиш става ли за съвъзглъвник‚ или не става и тогава да продължиш развитието на вашите отношения. според мене – това се случва‚ ако изобщо се случи‚ на някакъв много по–следващ етап. не казвам‚ обаче‚ нищо за времето‚ необходимо за развитието на дадена връзка‚ все едно каква е тя. понякога е нужно малко време‚ друг път – голямо. както и не намирам за необходимо да отбелязвам тук‚ че за един вид отношения трябват двама‚ за друг вид – броят на участниците няма значение‚ а за трети пък е достатъчен само един‚ колкото и странно на пръв поглед да ти звучи това. и още нещо – ерзаци има доста...да.

Ako gadjeto ti ne se pritesniava - ot vasheto blizko priatelstvo, ne vijdam zashto triabva da se pritesniavash??? Podoben rod vrazki sa masovi, i tezi koito gi imat i izpolzuvat palnocenno sa stastlivci - tova sa nai-chistite otnoshenia m/u priateli. A tezi, koito ne gi razbirat - stradat ot lipsata na podobni.

Priatelstvoto E ambrozia za otbrani. Tvoyat otgovor go dokazva. Shoto i jivotnite pravat zdravo chukane. I purvoto neshto koet pravat kat se sreshtnat e da si pomirishat onia raboti. Dzver1