град на нощния живот! / Градове / Враца

Да определено Враца е столицата на Рока!

Ето една статия, като доказателство!

“Не е тайна, че най-много сатанисти на глава от населението се падат на Враца - така наречената "черна столица" на България. Други основни центрове са Бургас (на второ място), София и Благоевград, както и Пловдив и Варна, където сатанистите не са чак толкова много.”
Из православно списание

Сатанистите обичат черната музика

Истината е, че около 80 процента от българите, които наричат себе си "сатанисти" са всъщност "блек метъли" - хора, които слушат т. нар. "сатанинска метъл музика", която набира все по- голяма скорост в България. 18 процента се интересуват от сатанизма бегло като религия. Останалите 2 процента са или фанатици, или хора, които практикуват черна магия и призоваване на духове и демони. Фанатиците по принцип членуват в секти, които използват Сатаната като прикритие на своите садистични и мазохистични желания, на развинтената си сексуална фантазия. Останалите не членуват в организации или поне не открито. Те се интересуват най-вече от черна магия и философията на религията на Сатаната.

Сатанистите в България се делят основно на два вида: антихристи и сатанисти. Антихристите са тези хора, които се борят срещу християнството, но без да почитат Сатаната - един вид еретици. Обикновено носят обърнат кръст на гърдите си - символ на вярата им. Колкото до същинските сатанисти - те се борят срещу Бога, но уважавайки и почитайки Сатаната. Обикновено имат пентаграма на гърдите си, обличат се в тъмни тонове и са с тъмен грим.

Съществуват три основни секти в България - О.R.B., Бафомет и Сребърната звезда, но те така пазят своите тайни, че не може да се каже нищо със сигурност - само слухове се носят около тях за черни параклиси и дори църкви, скрити в дълбините на София.

Какво е сатанизъм?

Много са теориите за зараждането на сатанизма. Първите сведения идват от древните перси, египтяни и дори гърци, намерени са безброй доказателства за прекланяне и жертвоприношения в името на Ариман, Тифон и Питон. Но е редно да си зададем въпроса, защо древните предци са се покланяли пред тях? Най ярката теория е, че хората са се стахували от тези богове и чрез дарове и кръв са се опитали да ги омилостивят. Именно така хората започнали да вярват в тези идоли - отначало от страхопочитание, а после постепенно страхът се превърнал в култ за тях към божеството. В средновековието нещата били по-различни. През тези тъмни векове почитта към сатанизма е била на особена почит. Инквизицията е била една от най-могъщите институции по онова време, преследвала и измъчвала всеки, за който имало и най- малко сведение за магьосничество, сатанизъм и всякакви тъмни и странни науки. Не останали на заден план и рицарите Тамлиери, които се прекланяли на Балфомет. Рицарите отначало били малка група от отцепници, чиято философия била, че не бога, а дявола управлява света, но постепенно се превърнали в мощна организация, която станала неудобна на папата, който пък от своя страна насъскал Инквизицията срещу тях.

Нищо не свързва толкова много със сатанизма, колкото Черната меса. Най-богохулната от всички церемонии. Популярната представа за Черната меса е такава: разпасан поп стои пред олтар, състоящ се от гола жена, разкрачена и с отворена вагина, като във всяка ръка държи по една черна свещ, направена от лойта на непокръстени бебета, и бокал с урина (кръв) на проститутка, е положен на корема й. Над олтара виси обърнат кръст, а гнила ряпа, благославяна от свещеника бива методично вкарвана и изкарвана от влагалището на дамата, после чрез псалми бива призован демонът или самия Сатана. Всичко това се извършва в очертанията на "защитна пентаграма". Ако Сатаната дойде, трябва да е задължително като страстен младеж с глава на козел. Следва горене на библията, орални манипулации на вагината, целуване на пениса и задните части на дявола, и всичко това на фона на шумно храчене по кръста. Ако може и да се заколи едно непокръстено бебе по време на ритуала, ще е добре, защото всеки знае, че това е любимият спорт на сатаниста! Цялата тази история е била измислена от така наречените "божи" хора, за да могат да задържат хората в църковното русло. И не само това, историите за непокръстени бебета, откраднати от сатанисти, са разказвани в църквите само с една цел - комерсиална. Всеки вярващ в бога човек би се "изръсил", за да види детето си покръстено. Хитро нали? Голата истина е, че именно дяволът е най-големият приятел на църквата, като е давал храна на тази институция чрез присъствието си. Ако не е дявола, църквата е щяла загине. Но да изоставим средновековието и да се пренесем в България.

Каква е връзката й със сатанизма? Във вестниците всяка година на Вси светии пише за българските сатанисти, как обикаляли гробищата, правели ритуали и пренасяли в жертва кучета със сини очи (сините очи са символ на небесата или рая). Като ги питат журналистите защо го правят, те отвръщат: "Ние сме сатанисти, така ние показваме омразата си към бог и неговата институция - църквата". Истината е, че това са тиинейджъри, които се опитват да бъдат различни и скандални в очите на хората. Истинските сатанисти никога не биха ви допуснали до свой ритуал по простата причина, че присъствието на "непосветен" би разрушил кръга на мрака.

Сатанистите не са лоши хора

Блекар

Kлеймо и Бог, в които вярват:

Сатанистите вярват в Сатаната. Но не си го представят като брадат 35-годишен младеж с бели одежди, по сандали… и така нататък. Сатанистите вярват, че има сила, която е създала света и контролира всичко. Според сатаниста това да се подготвяме за рая и да не се забавляваме, са пълни глупости. Защото помислете, не правим ли всеки ден поне по един от смъртните грехове. Първородният грях, който е изваршил всеки с раждането си, ами неговите родители, ами децата ви... Така че всеки от нас има грехове. Ами значи всички ще се срещнем в ада, след като сме затрупани с грехове. Но нали някой свещеник може да ни опрости греховете. Ами тогава със сигорност ще си имаме запазено място в рая. Сигурно сами вече сте се замислили: "Що за религия е християнството, щом прощава всички грехове?". Наистина, тогава за какво са тези правила и защо са тези грехове.

Секс:

Повечето хора смятат, че сатанистите са принудени задължително да правят секс. Не, това не е така. Сатанистът може сам да прецени какво да прави, дали да практикува секс с противоположния пол или с човек от неговия пол, да практикува садо-мазо или каквото си пожелае, но в никакъв случай той не би бил принуден да прави неща, каквито и да са те, против неговата воля. Например, ако някой от сектата е садист, а вие си падате по това да прилагат насилие върху вас, то ако не се срамувате, можете спокойно да му предложите да се сношите с него. Сатанизмът не потиска желанието за извратен начин на любов. Когато сатанистът прави секс с някой, особенно докато е в компанията на дуги от сектата, той е задължен да се съблече чисто гол. Също така сатанизмът не смята самозадоволяването за нещо, от което трябва да се срамуваш, а напротив. Мастурбирането е полезно за всеки тиинейджър, това подпомага бързото развиване на половата система. Около 90% от нормално развиващите се момчета на възраст от 13 до 16 години се самозодоволяват редовно - всеки ден или поне по 2-3 пъти на седмица.

Избиране на жертва:

Всички непросветени смятат сатанистите за изроди и зверове, че сатанистите убиват непълнолетни деца, бебета, изнасилват ги и ги мъчат, че убиват животни. Но това са поредните глупости, които са втълпени от християните. Помислете си на какво ви прилича Сатаната, никой сатанист не би си позволил да нарани, камо ли да убие някоя беззщитна гадинка или някое разплакано бебе, не. Сатанистите НЕ УБИВАТ деца, защото те са прекалено беззащитни и не вярват в никой. Нито в Исус Христос, нито в Буда, нито в някой друг. Децата могат да се възпитат и да разберат истината. За животните, ами Сатаната винаги бива обрисуван като козел, тогава просто е очевидно, че сатанистите не убиват нито птици, нито мишки, нито агнета...

Девиз

Само в тишината има слово,

Само в мрака - светлина,

Само в смъртта – живот.

Сатанистите са лоши

Отец Гавраил

В навечерието на Нова година на някои места по стените се появиха афиши: "Новогодишен бал при сатаната". Организатор бе една от популярните блек банди. Е, разбира се, никой не го възприе така директно, че ще бъдем на гости и ще танцуваме у самия дявол. Това бе метафора, шега. Но във всяка шега има и частица сериозност. Понякога в дреболията се открива такова нещо, че и без разяснения е ясно и всичко става очевидно. Музиката се превърна в знамение на времето. Тя, разбивайки тишината, се стоварва отвсякъде върху човека, тревожейки нашия и без това неспокоен свят. Днес тя вече не е само един феномен на музикалната култура (или безкултурност), а своеобразен прозрачен, лесен за разшифровка код, в който е отразена нова система на ценности, новата култура изобщо, натрапвана ни с агресивен напор, но от кого? Металмузиката, както е известно, е изкуствено създадена въз основа на ритмизираното шумово оформление на езическите ритуални обреди на африканските племена. Дори само от това прозира нейната нечистота. По природата си тя е предназначена да довежда човека до определени екстатични състояния, които магьосниците идолопоклонници са умеели да предизвикват много изкусно. Разбира се, днешните звезди са безразлични към конкретните езически вярвания на дивите племена, но съзнателно или безсъзнателно те ползват същите небезопасни за човешката психика похвати за замъгляване на съзнанието, които са били изобретени от негърските шамани в отминалите времена. И не безуспешно: дори само като наблюдаваме поведението на зрителската тълпа на концертите, можем да се убедим в това. Възможностите на днешните шамани са многократно усилени и от съвременната звукова техника, способна да заглуши разума с грохота си. Връзката на времената и мирогледа се проявява и на езиково равнище - не случайно звездите се наричат кумири, идоли, на които се покланят и които обожават. Елементите на религиозен култ личат тук съвсем определено. При всяко идолопоклонство, в създаването на кумири има нечисто, дяволско начало. Няма особена необходимост това да се доказва. Но тази културата, независимо от създаването на идоли, проявява природата си и чрез откровени знаци на сатанинския култ. Символ е самата гледка на беснуването на същества от неопределен пол, нерядко полуголи, изрисувани, с неестествени гримаси и празни очи, в адски грохот, издаващи неистови, нечовешки вопли сред кълба дим и светлинни ефекти. А в залата - ответен жест с "рогцата" на вдигнатите нагоре два пръста. Някои от участниците на видеоклиповете директно застават пред зрителите в облика на таласъми, върколаци, дяволи и друга нечиста сила. Дори за невярващия човек това не може да не бъде знак за вътрешната нечистота на това явление. Така ние се сблъскваме с един от същностните закони на нашето битие: първите крачки в посока към тъмнината винаги са приятни и се "харесват". Те винаги са леки (иначе как би ни съблазнил лукавият?). Неизбежната разплата в края на този път често въобще не се осъзнава, или пък се отхвърля чисто психологически. Понякога в нас живее една наивна увереност, че всички онези нежелани последици от нашите несполуки, грешки и прегрешения ще ни отминат. Началното движение към светлината винаги изисква вътрешни душевни усилия, преодоляване на себе си, на своето маловерие, което лукаво подхвърля на съмнение необходимостта от духовно отхвърляне на нечистите примамки. Тези примамки, при целия им вътрешен фалш, външно са винаги очевидни и несъмнени. Една такава примамка на роккултурата стана измамната възможност да се изрази протест срещу всички лоши прояви в живота. Психологически човек винаги е склонен към чувството за протест - и тук го причаква една от най-коварните съблазни, съблазънта да осъжда всичко и всички. А нали признаваме: онзи протест, който нерядко наблюдаваме днес, е протест против сламката в чуждото око при пълното нежелание да забележим гредата в собственото. Протестът на днешните маниаци не е нищо друго, освен индивидуалистичен протест не срещу неправдата, а срещу онова, което ограничава необуздаността на техните собствени нрави - измамен, привиден протест. Той нерядко преминава в истерия на отхвърляне на реалното битие, на разрушение, на признаване за единствена ценност егоцентричното с всякакви средства самоутвърждаване на "кумира". За да се убедим в това, достатъчно е да се срещнем очи в очи с "металния" и остър поглед на някой самоуверен идол. Създава се впечатление, че колкото е по-отвратително едно или друго зрелище, толкова по-привлекателно е то за блекарите. Разрушаването на красотата на естествените форми и култът към противоестественото са съществени признаци на рока. Тук прозира и още една уловка на дяволщината: наглата претенция за своята собствена висша "прогресивност". Самото понятие за прогрес е способно да хипнотизира неустановените умове, да ги накара сляпо да се прекланят пред онова, което заблуденото обществено мнение е склонно да признае за "напредничаво". По силите ли ни е обаче да противостоим на този поток? Можем ли да се преборим с мощната блек стихия? Не са ли безсмислени усилията ни? Та всички атаки срещу себе си тя посреща само с презрителен смях. Да, ако дяволът съществува по допущението на Всевишния, не е в нашата власт да го унищожим - безсмислено е и да мислим за това. Но в наша власт е да не допускаме съблазните му в душата си. Трябва да знаем: ако някъде има пропаст, то ние не можем да я запълним, но можем да не се приближаваме до гибелния й край. Толкова е просто.

Не ходете на този бал при сатаната - той няма и да се състои.

Спенс и Гявола обградени от тълпа свои фенове във Враца

Спенс и отдавнашният му колега от OCG – Гявола, се отърваха на косъм от тълпа свои фенове във Враца. След участието им на 8-ми май в града, включващо и парчета от новия албум на Спенс, “Прекалено Лично 2”, голяма тълпа фенове ги обградила с желание за автографи и снимки. Малко по-късно някой от запалените им последователи успял да им отмъкне шапките. Явно тълпата имала огромно желание да притежава и тениските на Спенс и Гявола, които трябвало да проявят бързи рефлекси и съобразителност, за да могат да спасят дрехите си от феновете си. Малкият инцидент, от друга страна, по никакъв начин не е намалил желанието на Спенс да представи албума си на колкото се може повече от снайпер-феновете в страната.