|
Тема
|
Приятелите и причтелските Кръгове
|
|
Автор | Bътoв (Нерегистриран) |
Публикувано | 20.06.05 20:04 |
|
ОЩЕ НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ И ПРИЯТЕЛСКИТЕ КРЪГОВЕ
Когато едно нищожество допълзи до върха,
развращава го величието на властта,
защото го няма величието на духа.
Егати наглостта да си въобразиш, че със случайното ти служебно порастване е пораснал и умствения ти багаж, а не само самочувствието ти. Особено когато цял град знае кои са ти приятелите и особено как си излъгал, че ще се разделиш с тях след изборите.
Какъв може да бъде, врачани, приятелят на чалгаджии, на борчета и ВИС-аджии, на осъждани за кражби и всякакви други мошеници, които с негова помощ ограбват и източват една община?
Ама разбира се, че е кмет на същата тази наша община!
Егати кмета, егати общината ще кажат в една нормална държава, ама ние – не.
Егати ако не му спретнат веднага вот на недоверие, ако разберат такова нещо, а не да го избират за втори мандат. А ние какво чакаме?
Не че сме нормална държава, но егати наивниците дето могат да смятат, че с това лъжливо овчарче - румено другарче стоманярче, няма да счупят на третия път стомната на следващите избори. Както я счупиха техните лъжливи сини другарчета - помиярчета, точно както им го бях казал много преди това.
Егати кмета, егати приятелите, егати партията, егати демокрацията, егати алиенацията*, егати деградацията.
Неслучайно си отиват случайни хора,
попаднали случайно,
на място неслучайно
*алиенос (лат.) - враждебен, чужд
23.02.2000 г.
| |
|
|
|
|