vizte na kakva informaciq popadnah v dne6niq vestnik i tova e obra6tenie kam vsi4ki vra4anki koito mislqt da hodqt v 4uzbina na rabota uz da izkarat pari-xax


Документален разказ на една българка за домашните затвори на Италия. Една българка от село Зверино, завърнала се от гурбет в Италия, разказва за патилата си в книга. Авторката е подписала творбата си с името Нели Стей, така и ще го цитираме. Книгата "Домашните затвори на Италия" е може би първата творба на българския литературен пазар, посветена на тази тематика, за която знаем доста неща от свои близки и познати. Оказва се, че тя може да бъде повод за сериозна документалистика и ни показва богатата и цивилизована Европа от сензационни гледни точки, за които не сме и подозирали.
Документалният разказ започва с описание на пътуването до Италия. В микробуса на частната фирма-превозвач пътува шарен свят, но целта на пътешествието е една - да се работи и печели, защото у нас това вече се оказва невъзможно за много хора. Нели е висшистка, но предприятието, в което е работила, фалира и безпаричието я е подгонило далеч от Родината и семейството. Здравата нашенка не се плаши от работа, тя е готова да се труди пряко сили, но да спечели.
На Апенините бизнесът с домашни прислужнички от Източна Европа се върти от украинки, създали цяла мрежа за търсене и предлагане на евтина работна ръка. Първата неприятна изненада за Нели е, че хората, които я уреждат на работа, й вземат паспорта, докато им се издължи за услугата с първите заплати. Два месеца тя се оказва затворничка в дома на семейството, където прислужва, защото не може да мръдне никъде без документи. Но това е само началото на истински екшън. Тя е попаднала в богата фамилия на търговци, които имат магазин за дрехи. Грижи се за болна жена от семейството и с невероятна изненада установява, че едно от страданията на тази дама са… въшките. Въшки извират отвсякъде в този богат дом, защото са се завъдили в магазина за дрехи, а собствениците не вземат никакви мерки срещу тях и се правят, че не забелязват тази напаст. Причината е, че ако обработят магазина с препарати, ще загубят клиентите си. След повече от два месеца неравна битка с паразитите, Нели успява почти нелегално да избяга от първия си домашен затвор.
Попада в друго семейство, където се грижи денонощно за почти неподвижен старец. Заради огромната му пенсия от 2 хиляди евро, близките искат здравословното му състояние да се подобри. Но вместо да приеме факта, че възрастният човек се нуждае от инвалиден стол, неговата властна съпруга задължава прислужницата да го разхожда, като го носи едва ли не на ръце. Този непосилен труд е за тежкоатлети, а не за домашна помощничка, но кой да ти влезе в положението?
Нели бяга панически, но попада от трън, та на глог. Понеже е без документи, я настаняват в отдалечено планинско селце да обслужва 100-годишна баба с проклет характер. Господарката я третира като робиня и плюс това се опитва да сводничи и да я предлага за компаньонка на старец-мераклия от махалата. Накрая епопеята на гурбета завършва с бягство презглава към България, където "бялата робиня" се чувства длъжна да публикува патилата си. Завършва книгата с откровението: "Аз не умея да пиша книги - тази преписах от живота…"

razbira se,4e e vuzmojno da i se e slu4ilo tova! tuk ne e tolkova zvetu6to,kolkoto si go predstavjame ot bg....djae tja smeja da tvurdja burzo se e otturvala. sigurno ne e mnogo mlada (a ako e mlada e imala goljam kusmet),no moje6e da svur6i mnogo po-zle:(((( boje da i vzemat pasporta! nastruhva mi kosata! ako njakoi mi poiska da mi vzeme pasporta,kogato sum v takova nesigurno polojenie,kato neinoto 6tjah da si pomislja,4e skoro 6te se mre:(( e i az imam malko fobii de