Re: мафията / Политика, Свят / Власт

Милко Николов

Спонсорираният от фондация "Фридрих Науман" Институт за либерални изследвания упорито се занимава с манипулиране на общественото мнение у нас. Поредното издание на института се казва "Новият национализъм". Целта на тази обработка е дестабилизация и дезинтеграция на страната.Успешно прилаганият подход е насочен към разграничаване, обособяване и противопоставяне на българските граждани чрез непрекъснато акцентиране на етнически, религиозни и други различия. А това противоречи на принципната позиция, залегнала в приетата от Общото събрание на ООН Резолюция № 1904/63 и в Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация. В нея се изтъква, че всяка доктрина на расова диференциация - включително на основата на национален или етнически произход и религиозна принадлежност, с цел да навреди упражняване правата на човека и основните свободи е ненаучна, морално осъдима, социално несправедлива и опасна.

Заглавната страница на боршурката, издадена с пари на фондация "Фридрих Науман", озаглавена "Новият национализъм", Институт за либерални изследвания, поредица "либерална библиотека", № 36, 2002 г., главен редактор Самуел Леви, София ул. "Калоян" 10 . Автори като Доган, Лютви Местан и други се упражняват с парите на "Науман" върху спорта "антибългарско храчкоотделяне".

Авторът на първата публикация в споменатото издание - Ахмед Доган, със свойствения му замотан философски и авторитарен по своята същност стил, умишлено не прави сравнителен анализ на измеренията на национализма изобщо. С този си подход той тактично премълчава за основания на расова и верска нетърпимост пантюркизъм, ционизъм и ислямизъм. Подминава и присъщия на балканските ни съседи сръбски, гръцки, румънски шовинизъм, както и на съществуващия у нас турски етнонационализъм. В изложението си Доган съвсем преднамерено се стреми да формира необходимия за неговите виждания и стремления особен вид зомбиран "български национализъм", който да се свежда единствено до размита и редуцирана културно-битова идентичност, напасвана към стратегическите интереси на определени световни и регионални сили.

Ахмед Доган намира ценностната система на българина за твърде различна и аморфно изостанала в сравнение с легитимната базова ценностна система на европейската общност. С бейско високомерие той определя за чужди на българина християнските нравствени стожери без да зачита безспорния факт, че по произход и дух сме европейци, отстоявали векове наред европейските ренесансови мировъзрения.

Като ограничава представата за нация само до "политическа субстанция" на някакво аморфно гражданско общество, Доган преоформя разбирането за национална държава - в заредена с постоянно напрежение мултиетническа държава, съставена от противоборещи се на основата на създавани и разпалвани етнически и религиозни различия групи от населението. Основаното на такива различия противоборство е насочено към разединение и автономизация на многовековната българска държавност, като най-голяма пречка за осъществяване на сепаратистки стремежи. Защото по принцип политическа нация, каквато по конституция е България, отхвърля неравенството пред закона на отделните индивиди и общностите, основаващи се на етническа принадлежност или религиозни убеждения. Следва дебело да се подчертае, че "политическата нация" и "малцинства" поначало са логически несъвместими и недопустими. И затова в конституционен дълг за всеки български гражданин е издигнато съхраняването на единството на нацията и териториалната цялост на държавата. Изрично забранена от закона е дейността срещу устройството и управлението на държавата. В нашия политически живот обаче често става така, че щом се появи някаква възможност за обособяване, разграничаване и противопоставяне на населението по етнически и религиозен признак, по правило съответният политически субект се опитва при дадените му възможности да ги превърне в политически реалности.

Създаденият от Доган абстрактен мит за "български етнически модел" е интерпретиран и от неговия партиен заместник Лютви Местан. Широко рекламираният за единствен конвертируем политически продукт представлява по своята същност мултипликация на осъществяваната в различни горещи точки на света диверсионна дейност.

У нас той е провеждан по формулата "етнически мир срещу повсеместна власт за сепаратисткото движение". Постигнатият в тази насока "успех" се дължи на редица причини. Водени от конюнктурни партийни пристрастия нескопосани играчи на политически покер вземат връх над идеята за национално и държавно единство. И при всеки блъф с етническата карта, подкрепян и с външни заплахи, управленческата прослойка прави капитулантски отстъпки.

Митът за "български етнически модел", в който освен преминаващата нормални граници толерантност няма нищо българско, е изключително удобен за определен тип хора. За тези, за които поливалентното мислене е канонически недопустим процес, заменен с липса на необходимост от мислене. Той е подчинен на догматични верски повели, базирани с фанатична убеденост върху цитатите от свещените предания. От това произтича канонически определяния лозунг "Неверниците българи са лошите", защото вместо подчинение на правоверните те притежават християнска ценностна система, която отрича "колективните права" на етнически и верски "малцинства", общности и групи, издигайки като единствен субект човекът с неговите неотменни права.

Преекспонирането на социалната роля на етническите и религиозни различия и довеждането им до абсолютен обществен измерител е заболяване, типично за привържениците на идеята за расово превъзходство.

Фетишизирането на етническия произход, крайното глобализиране на религиозната принадлежност и традиции е идеология, изродена във войнствен фанатизъм, който стана причина кулите - близнаци да ги няма. От това обаче на света стана по-ясна заплахата от фанатизма. Терористичните атентати - включиктелно извършените в България през 1984, 1985 г., а и преди това, не са история, а предупреждение от миналото към бъдещето: "Хора бдете!".

Българският национализъм е отбранителен и охранителен по своята същност. Произтича от естествената любов към сънародниците и общата територия. Идентичен е на патриотизма и е далеч от етноцентризма и шовинизма.

Не така обаче го вижда следващият автор - Самуел Леви, който открива опасни политически тенденции в засилване етническата и верската нетърпимост у част от българското общество - по неговите думи то се формира от митове, като тези за прабългарския бог Тангра, за Орфей или от смесица на християнството, тракийски и общосланявски предания, които в съзнанието на българина доказвали превъзходството му над другите националности. Езикът на Леви не е нормален. Той е надъхан, напомпан, фанатичен дори френетичен. Той е начин за деклариране на абсолютна преданост към "либералната" идея, че всички сме граждани на един и същ глобализиращ се свят, подчинен на повелите на могъщи тарнснационални компании и политическите им марионетки. Основното във визията на Леви е да се определи врагът на космополитния анархо-либерализъм, който у нас се изразява в констатацията: "Българският национализъм и патриотизъм е лош!" и се нуждае от усмирителна риза. В устремното си прокарване на тези внушения, Леви не се спира дори пред използване на откровени лъжи. Така например тенденциозно и нелепо е твърдението на Леви, че парламентарни групи в 38-то НС не са подкрепили ратифицирането на Рамковата конвенция. Истината е, че всички групи са се отнесли положително, като четири от петте предложения за текста на интерпретиращото заявление към ратификационните документи утвърждават в съответствие с предмета, принципите, целите и духа на конвенцията. Обстоятелството, че в България чужди национални малцинства няма! Изтъргуваната от ДПС компромисна декларация потвърждава само забраната за "дейност, нарушаваща териториалната цялост и суверенитета на единната българска държава, нейната вътрешна и международна сигурност."

Споменатите автори използват либералните идеи като инструмент за отслабване структурите на човешкото общество и преди всичко на нацията. При това, споменатите автори - "либерали", са пристрастени към отречените от международните договори претенции за колективни права по общностноопределящ признак. Тъкмо обратното. Либералният интернационал в приетата през март 1999 г. в Брюксел декларация изрази твърдо убеждението, че индивидуалните човешки права не могат и не трябва да се квалифицират съобразно културите, ценностите, традициите, расата или сексуалната ориентация. Така също Либералният интернационал подчерта становището си, че много от хората по света страдат, но не от излишък на държава, а то липсата на държавна организация и управление.

Всичко това доказва опитите на нашенските "либерали" да прокарват под прикритие на отречени от Либералния интернационал твърдения, антинационална политика за дестабилизация и дезинтеграция на България.

Доган иска анадолска „демокрация“
Магдалена Ташева

Изборите имат смисъл, само ако всеки гражданин сам вземе решение и гласува по съвест. Затова в цивилизованите страни тайната на вота е сакрален императив. Всякакви форми на гласуване под строй, с наговаряне, съблазняване, пари и заплахи, всякакви действия, нарушаващи тайната на вота, обезсмислят политическия живот на нацията.
Те обаче са особено характерни за мюсюлманския свят, където представителната демокрация- тази рожба на християнската цивилизация - влиза в конфликт с корана. Мохамеданите не я разбират. Дори я мразят. Например на Острова много имами с британски паспорти увещават британските си събратя по вяра да не гласуват, за да не вършат "вероотстъпничество". Не може всеки петък да слушаш, че Аллах е обещал на мюсюлманите да управляват света и че държавата трябва да бъде халифат, а накрая да отидеш да гласуваш честно и почтено, по съвест, заедно с гяурското море! Други, копнеещи за джихад мюсюлмани виждат, че това индивидуално гражданско право, което отваря пътя към властта на всеки, независимо от вярата му, е ахилесовата пета на европейската цивилизация. Затова мислят как да изиграят "неверниците" и да им отнемат властта, както повелява коранът. Те дори издават "наръчници" как това да стане поетапно. Няма европейска страна, чиито граждани -мохамедани да не са опитвали да фалшифицират изборите, или да предопределят резултата им. Стига някой да им позволи. Тези явления са обяснени в много изследвания, например "Демокрация без демократи" (Фолкер Пертес и съавт., 1994 г.), " Ислямът и демокрацията" (Дж.Еспозито и Дж. Вол, 2001 г.) и др. Така действат мохамеданите в "гяурския" Запад.
В самия ислямски свят представителната демокрация (т.е. принципът "един човек-един глас") като система за избор на хората, осъществяващи държавното управление, е наложена от "гяурите"-колонизатори. Западните правителства виждат в нея път за разпространението на своите ценности в един незападен свят. Но тази система си остава чужда на местното население. Затова част от "най-правоверните" формират ислямски партии, които изповядват принципите на държавно управление, изложени в корана, но стигат до властта по "западната" система. По думите на Еспозито, тези ислямски партии действат на принципа "един човек-един глас-един път". Подкрепят демокрацията, само докато вземат чрез нея властта, след което установяват авторитарно или тоталитарно управление. За да бъдат свалени, са нужни други форми на терор, например нашествия, военни преврати или политически убийства, подкрепяни от споменатия демократичен запад. Турция, Иран, Алжир, Ливан, Египет и Пакистан са добри примери за това. Друг начин да бъдат заставени да приемат представителната демокрация като ценност, няма.

В Европа извращения на вота като купуване на гласовете на цели села и градски квартали се вършат само в Албания, Босна, БЮРМ и еврочленката България - поради масираното присъствие на мохамедани в управлението им.
Затова не е учудващо, че откак партия АТАКА внесе на първо четене проектопоправка към НК, инкриминираща търговията с гласове, някои вестници, близки до ДПС, набиват в главите на читателите, че от нея няма смисъл. "И затвор няма да спре търговията с гласове. Купуването на избирател е трудно доказуемо", е едно от заглавията на в. "Монитор" от 8 октомври. Такава може да бъде само логиката на онези, които смятат и на 28 октомври да "спечелят" изборни места с купуване на гласове.
Всяко престъпление е доказуемо. Няма недоказуеми деяния, особено пък рецидиви като купуването на гласове. Абсурдно е фалшифицирането на избори да остава ненаказуемо с мотива, че ще бъде "трудно доказуемо". По тази логика ще трябва да декриминализираме всички тежки престъпления, например умишлените убийства. Защото, както знаем, за разядената от корупция досъдебна фаза в България, и те са "трудно доказуеми". Затова нито едно не е разкрито, а прокурорите станаха милионери.
При управлението на ДПС-БСП-НДСВ (които, макар и в друго съотношение, управляват България от 2001 г. досега), България наистина заприлича на Анадола, където изборите се "печелят" с побоища и убийства на политическия противник или неговия спонсор, купуване на гласове, подправяне на секционни протоколи, подмяна на бюлетини в урната (да припомняме ли "избирането" на Фидел Беев на частичните избори във Велинград през февруари 2005 г.?) и пр.
Иначе казано, турският напън да се осуети поправката, криминализираща купуването на гласове, или поне да стане така, че тя да не влезе в сила за местния вот, е най-естественото нещо. Доган вече е развъртял мръсните пари, те вече са у изпълнителите на неговата система за фалшифициране на избори, известна като "Секционни анализи и стратегии". Да не забравяме - този депутат с единствен легитимен месечен доход от около 1200 лв. се гордее, че партийният бизнес му е осигурил "възможности не по-малки от тези на един банкер". Какво ще стане, ако въпреки тях турчинът не успее да вкара в местната власт нужния брой хора, за да оплячкоса еврофондовете - заради една поправка?! Първо, еврофондовете няма да бъдат заграбени от турските фирми, действащи от двете страни на българо-турската граница. Но има и друго, което за Анкара е големият кошмар - по-голяма част от тях ще отидат по предназначение и може да изправят на крака икономиката на България, а средният българин да позабогатее малко!

Не само Доган е против поправката, разбира се. Не по-спокойни са съучастниците му от т.нар. съвет на коалицията. Знаем, че се търгуват и партийните листи на НДСВ, ДПС и БСП - хората, заемащи "избираеми" позиции си плащат за тях. През 2005 г., при прокарването на кабинета "Станишев", гласове се купуваха и в самия парламент! Търгуваха се току-що избраните депутати. Някои от тях казаха, че са им предлагали по 100 хиляди евро, за да гласуват за първановото протеже. Колко пъти преди и след това са купувани гласове на български депутати? Във всеки случай, и тази търговия е напълно доказуема.
А на своя "конгрес" преди няколко месеца, НДСВ си купи и фалшиви партийни членове. Раздаваш на 300 души по 50 -100 лв. да позират пред камерите като твои партийци, казваш им как да гласуват и толкоз. Какво му плащаш?!
Ако тези деяния не бъдат криминализрани, скоро България ще се управлява от 240-те най-големи престъпници в държавата, излъчени от несъществуващи партии, избрани от несъществуващи избиратели. Все по-многобройни гладни и дрипави актьори, статисти, натуршчици ще бъдат готови да играят и "партиите", и "избирателите" срещу паница леща. "Правителствата", които такова "народно събрание" ще излъчва, ще бъдат мафиотски банди. Само че, за разлика от сегашната, техните престъпления ще бъдат легализирани.