|
Кой затри българския Нелсън Мандела
Монтираха ореол на Стефан Савов, докато единст¬веният истински български дисидент умря в мизерия
В събота вечер Българската национална телевизия отде¬ли една трета от централните новини, за да почете паметта за Стефан Савов. Пред публиката той беше представен като основния строител на нова България, стълб на демок¬рацията и водещ антикомунист.
Ден преди кончината на Савов почина един друг бълга¬рин, който заслужава много повече признание за позициите сиибитката с комунизма, на която посвещава целия си живот. Това е Илия Минев - патриот, националист, антикомунист, прекарал 27 години в затворите на тоталитаризма.
Илия Минев е завършеният пример за това как може да бъде пренебрегнат един истински борец за демокрация за сметка на една създадена изкуствено легенда. Защото легендата Савов беше сътворена от режисьорите на Кръглата маса, на това удобно за външните продуценти СДС, което днес управлява България като чужда държава. Минев не се побираше в тези калъпи. Затова умря в мизе¬рия, без да бъде допуснат дори за ден в политиката след 1990 г.
Защо всички днешни политици възпяха Савов?
Днешната политическа върхушка е от същия инкубатор като Стефан Савов - безлични хора, без собствени инвенции, без истинска мисъл за страната и народа си. Единстве¬ният начин да станат важни е да се легендизират. Стефан Савов се появява в СДС, когато вече е ясно, че ще има избори и в парламента ще влезе втора голяма партийна сила освен БКП. Тогава, когато се разбира, че „вече не бият" за антикомунизъм. Дори напротив, може да станеш народен представител. По време на протеста на Екогласност на 3 ноември 1989 г. с връчване на подписката против проекта „Рила -Места", Савов отказва да се включи в демонстраци¬ята. Не ме замесвайте в такива неща, казал бъдещият пред¬седател на парламента, спомня си един от екоактивистите. На „Раковски" 134 го довежда Борис Кюркчиев, председа¬тел на възстановената през 1989 г. Демократическа партия. В сравнение със старите муцуни, преминали през нефор¬малните движения като Собаджиев, Тренчев и други, Савов е просто никой. Внезапно обаче той става фигура номер едно в предизборната кампания на СДС в София. Из цялата столица няма по-често срещан плакат на сините от Савовия. Желю Желев не е експониран така, както довчера неизвестният преводач, пръв асистент на Леда Милева. На недоумящите антикомунисти, все още пребиваващи тогава в СДС се отговаря, че от щаба на Петко Симеонов налагат това. След спечелените с малко избори през 1991 г. на Савов е дадено почетното място на шеф на парламента. С оформено вече самочувствие на парламентарен лъв Стефан Савов започва да припомня, че е трето поколение парлатарист. Не много премислен ход, защото историята ни припомня, че дядо му Стефанаки се е срамувал да се нарича българин и се е гърчеел. А баща му - Димитър Савов е свързал трайно името си като министър преди 1944 г. с далавери с имоти.
В политиката Савов не остави следа, за да бъде величан, както днес политическата върхушка го прави. Партията, която създаде, изведе на първа линия едно политическо недоразумение - Веселин Методиев. Човекът, за когото трябва да има съд няякой ден заради нанесени трайни вреди българското образование, министърът, който ще остане с проекта за общ българо-турски учебник по история, заличаващ ерата на турското робство.
Политиците ни обаче говорят суперлативи за Савов, защото самите те се чувстват произведени от нищото, хора на фалшивата слава, знаещи дълбоко в себе си, че не направили нищо полезно за България, а много често дори са я продавали.
Президентът Стоянов превебрегва антикомуниста Минев
За разлика от Савов, Илия Минев няма нужда от изкуст¬вена биография. Роден е в Саранево (Септември) през 1917 г. Още като ученик застава на страната на патриотичните сили и получава удари от комунистите. През 1941 г. Минев завършва инженерна химия в Тулуза, Франция. Още на 10 септември 1944 г. новата власт го настъпва с тежък ботуш. Той е осъден на смърт за противодържавна дейност. По-късно смъртната присъда е сменена с доживотна. Илия Минев не се пречупва пред комунистите. Той е един от единиците, които не подписват декларация за сътрудничес¬тво с властта и за отказ от идеите си. За това плаща с 27 го¬дини затвор, от които 1860 дни карцер - цели 5 години! Който е бил в затвора може да каже какво значи това. Нечовешките страдания на антикомуниста Минев не са оцене¬ни обаче от новата власт след 1990 г. „Съжалявам, че не се включи в СДС", казва днес след смъртта му Желю Желев. Това е или амнезия или цинизъм от страна на бившия председател ва НКС на СДС. Той би трябвало да знае мно¬го добре, че Илия Минев не беше допуснат да припари до СДС. Още на първия митинг на 18 ноември 1989 Минев беше изтласкан от организаторите на митинга (тогава с това се разпореждаха ярки комунисти като Чавдар Кюра¬нов и Анжел Вагенщайн). По-късно независимото дружес¬тво за защита правата на човека беше превзето и представено на „Раковски" 134 от най-различни хора, но това стана със съдействието на тогавашното ръководство на СДС.
За бившите бекаписти, радетели за перестройка, Минев беше „пандизчия", „фашист", „легионер". В същото време те държаха огнени речи против комунизма на площадите, без да дават думата на единствения оцелял, непредал се антикомунист у нас.
Тези, които са помислили, че през 1997 г. на власт дой¬доха вече други седесари, антикомунисти, грешат. В края на 1996 г. близки на Минев предлагат той да бъде взет предвид от Иван Костов в новото СДС. „Кой беше този?" попитал Костов. След като му обяснили, той се намръщил и дал да се разбере, че идеята не му харесва. Така и в пос¬ледните си години Илия Минев не успя да прескочи барие¬рата, която слагаха пред него „христяндемократи" и псевдоборци против комунизма.
На 18 януари при президента Стоянов 8 партии и движе¬ния внасят предложение Илия Минев да бъде награден с орден „Мадарски конник" за заслуги към България. От президентството отговарят след време, че не са получили такова предложение. Вносителите са принудени да напра¬вят пресконференция. Огласяват входящия номер: 9401, дело № 107, от 18.01.1999 г. Стоянов отклонява въпроса и така не прави поне този жест на признание към един оти¬ващ си страдалец.
Екипът с участие на Михаил Неделчев, който съставя речник на дисидентите в Източна Европа, получава $ 500 000. През това време най-истинският дисидент на България умря в пълна мизерия.
Защо типът Минев никога няма да стане моделът Савов
Поразяващо е единодушието на всички нови властници след 1990 г. към Илия Минев. За тях той е нещо непонятно, плащещо. Как може да издържиш 27 години в ужасните коменистически затвори, как може да излезеш жив след 1860 дни карцер, това е нечовешко. Конформистите не мо¬гат преглътнат отдаването на един живот в жертва на патриотичната идея.За днешните политици и обслужващия ги персонал национализмът е анархизъм, България е крава за доене, а историята може да се пренапише, както кажат от Запад и Анкара. Как да приемат нещо извънземно за тях като Минев? Абсурдно е. Обясними стават и неприязънта на Петко Симеонов и Желев към Минев, безхаберието на Костов и ослушването на Стоянов. За тях моделът Савов е удобен с безличието си. Типът Минев ги плаши. Затова го оставиха да умре, прекарвайки последните си години в старчески домове, без пари, дрехи и минимални грижи.
Затова пък самият Нелсън Мандела призна, че има в света един човек, който е по-изстрадал и преживял повече време в затвора от него. И това е българинът Илия Минев.
Което значи, че новата ни политическа върхушка не успя да затрие спомена за най-големия български антикомунист и патриот.
Което значи също, че патриотизмът у нас ще има свой паметник, колкото и да е неприятно това на десетпроцентовите ни псевдодемократи.
10.01.2000
Статия, включена в книгата на Волен Сидеров "Българофобия"
|
