Здравейте!!!
От скоро съм се запалил да понауча туй онуй за лозарството. така се стекоха обстоятелствата, че сега съм единствен стопанин на двор с асми в Хасково. Асмите са доста стари и през последните години ( 3-4) доста занемарени. Избила са и даже са се качили на конструкцията разни дивачки, които са много яки - стъбла вече 4-5 см в диаметър. В пространните дирения из нета поаднах на филмчета, където американци присаждат на 5 юни на пъпка ( по 2 единчни пъпки на корен) от калеми събирани през зимата. Режат лозата на около метър от земята-оставят да се изплаче 7-8 дни - присаждат пъпките стандартно, привързват здраво с ПВЦ лента и след 20 дни има вече листенца. До края на Август леторастите бяха поне 60-80 см, а някои даже имаха чепки. Много съм впечатлен, защото ако тази техника работ - ще мога да освежа старите асми като ползвам самораслите дивачки. Тук в БГ никъде не съм го виждал, нито го пише по книжките. Очаквам коментари и мнения! А също и съвети как да подходя със старите лози на асмата. Вероятно ще трябва да ги орежа до стъблата наесен и да ги формирам от начало??

На зряло( калеми, събирани есента или в ранна пролет) се присажда най-грубо от средатана март до средата на април. Личен опит: присаждане след 15 април е нецелесъобразно: прихващаемостта пада много рязко в съвременния климат.

Другият вариант: на 5 юни(края на май-средата на юни) е НА ЗЕЛЕНО.

Орална и анална любов са гнусна содимия и водят към ада, дори и за женени с църковен брак!

п.с:горната тема

Орална и анална любов са гнусна содимия и водят към ада, дори и за женени с църковен брак!

--Иаз присаждам така и прихващането при мен е добро, но опазването от зимни студове е трудно защото зариването с пръст е сложно.Е все пак зависи от зимата .

Четох, че когато се присажда стара лоза на пъпка прихващането е по-добро, когато се прави по-високо и опасността от измръзване е по-ниска. Аз мисля да опитам да сложа пъпките на около 1, 50 м от земята. Ти режеш ли напълно стъблото на лозата над присадката или оставяш малко докато филизите тръгнат? И още - чакаш ли лозата да се изплаче преди да присадиш ?

За високото присаждане - невярно. Лозата винаги се стреми да пуска издънки под присадника, някои подложки - в огромно количество и присадникът просто загива, той е излишък за нея.
Това с изчакването също е клише: плачът на старите подложки, от пропаднали лози, чиито корени стигат на огромна дълбочина(при мен в Бачово - със сигурност някои и до подпочвени води) и плачът продължава седмици. Достатъчно е да се изчака най-силният плач, първите няколко дни. Впоследствие, ако не се присади дълго време, плачът намалява(но не спира!) и отгоре над среза се образува замърсено от насекоми, прах и почвени частици от вятъра бактериално желе, което може да съсипе присадника. За присаждане на зряло след поява на дълги (над 10 см) зелени леторасти ОТ ПОДЛОЖКАТА при наличие на спящи пъпки по нея - ЗАБРАВИ. Прихващаемост - нула процента!
Другият вариант е присаждане преди сокодвижението, но е много близо до акъла, че ако температурите са все още ниски за плач, то и за образуване на калус между п/п също са такива - още едно опровергано от опита ми учебникарско клише.

Секој што зел татарски пасош е одрод на македонскиот народ и не заслужува да гази по оваа македонска земја!