|
|
|
|
|
Каква е почвата в София , кварталите Левски и Левски Г , понеже ще посаждам едно расттение , и не изкам да ми изсъхне , затова трябва да знам каква е почвта , а оттам нтатък какъв тор да използвам , ако това е нужно.
Почти сигурен съм че са Смолници , изключих горските , защото според мен щом присъствува думата "горски" , значи тези почви са характерни за горска растителност /така и прочетох/ , а тук не е гора - но все пак , не знам със сигурност , може пък и да се окажат горски.
| |
|
|
|
Почвите в София са интразонални. Или иначе казано - антропогенни. Т.е. Човекът е окъкал всичко. Иначе в Левски би трябвало да са чернозем-смолници. Образувани при ливадно - блатен почвообразователен комплекс. И пак там е възможно да има и алувиално -ливадни почви образувани от разливите на реки. В момента в който първият плуг или първият багер докосне някоя почва тя се превръща в антропогенна. А иначе няма такива растения, които да не могат да виреят някъде заради почвата.
| |
|
|
|
Четох че ливадните са жълтеникави на цвят.Но тези при нас са черни и на мен ми се струват смолисти.Четох също и че почвата из софийското поле е глинесто-песъклива поради факта че на това място преди е имало езеро.
А за Чернозема четох че е разпространен в Северна България , в Дунавската равнина.
А за смолниците четох че при прилагането на оран , почвите ставали на буци - една съседка отглежда домати през лятото /и ние преди време/ и точно така и ставаше почвата , не грладка а като павета на буци.
Интересно ми е да разбера и каква е почвата в незасегнати от човека райони като например една вилна зона в едно село блиско до софия - селото се казва Кокаляне и е съседно на известното Панчарево.
| |
|
|
|
Значи са чернозем-смолници. Прави разлика между чернозем, чернозем-смолница, алувиално-ливадна и ливадна почва. Чернозема е образуван при степна растителност и континентален климат. Чернозем-смолницата се образува при ливадно-блатен почвообразувателен процес. Алувиалните почви се образуват при периодически разливи на река, при което се отлагат тиня, пясъци и баластра. Край с. Кокаляне почвата е канелено-горска.
| |
|
|
|
А бе пълна загадка , като минавам около квартала на някои местапочвата пък ми се струва канелено кафява /на много места пише че канелено-горска би трябвало да е в София/ , а на други ми изглежда смолиста или черноземна - въпроса ми е дали цвета лъже , ако ми изглежда кафява , значи е канелено-горска май.
| |
|
|
|
Значи почвата е резултат на много фактори. Всеки от тези фактори е свързан с всички останали. Трудно ми е да кажа кой е най-важният от тях. Ето тук ще се опитам да ги изброя:
I. Абиотични фактори
1. Климат - влияе върху почвообразуването чрез температурите и валежите.
2. Основна скала - варовикова или силикатна. От основната скала зависи до голяма степен съдържанието на макро- и микроелементи в почвата.
3. Надморска височина
II.Биотични фактори
4. Автохтонна растителност - зависи от т. 1, 2 и 3 от по-горе.
Всички тези 4 фактора образуват така нар. зонални почви. В Б-я такива са черноземите, канелено горските почви, кафявите горски почви, жълтоземно-подзолистите (в Странджа) и планинско-горските тъмноцветни почви. Ако пропускам някоя, моля не ми връзвайте кусур, щото тези работи съм ги учил през 83 г.
Освет зоналните почви има и интразонални почви. Т.е. те стоят "не на място" защото върху образуването им влияят някакви други по-специфични фактори.
Такива са чернозем-смолниците. Те се образуват при ливадно-блатен почвообразувателен процес. Такива са ливадите по северния склон на Витоша, на н.м.в. под 600м - т.е почвите под кв. Драгалевци, Симеоново, Бояна, Лозенец и др. Също такива почви има и край Ямбол. Характеризират се със смолисто-черен цвят, сравнително високо съдържание на хумус, но са трудни за обработване защото са глетави.
Други интразонални почви са хумусно-карбонатните. Образуват се върху варовикова скала. Калцият до такава степен коагулира хумуса, че почти го консервира и му пречи да се минерализира. Много високо съдържание на хумус, но не всяко растение може да вирее върху такава почва. Обикновенно тези почви се съпътстват със сух климат, което още повече ограничава растителното разнообразие.
Трета интразонални почви - алувиално-ливадните и делувиалните. Първите се образуват там където се е разливала река и е нанесла пясък, чакъл и тиня. Плодородието им зависи най-вече от това, което е донесла реката. Сещате се, че една такава почва може да се образува в слой до няколко метра само за 1-2 денонощия. Делувиалните почви пък ги нанасят ветровете и/или свличания на земни маси. При алувиалните почви камъчетата са валчести, обли, докато при делувиалните са си ръбести.
Четвърти интразонални почви - антропогенните. Образуват се най-вече под влияние на човешката глупост. А тя е фактор от световна величина. Тези почви са почти винаги с по-ниско плодородие.
Има и още категории интразонални почви.
Цветът на почвата не винаги е показател за това каква е една почва. Най-важно е да се видят останалите фактори - биотични и абиотични и тогава да се причисли дадена почва към един или друг тип. Накратко казано - цветът лъже.
| |
|
| 
|
|
