Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 09:58 28.06.24 
Хоби, Развлечения
   >> Вицове
*Кратък преглед

Тема как се тренират нинджи (на руски,ама е жестоко !)нови  
Автор dimkc (непознат )
Публикувано24.03.08 20:57



Хроники диверсионного подразделения

День 1. В наше подразделение пришел полковник и объявил, что мы будем учиться диверсионному делу по новой программе. До окончания подготовки никто живым не уйдет. А если кто несогласен, то пусть пишет рапорт. Его расстреляют без очереди.
День 2. Пришел сержант. Сказал, что нашим обучением будет заниматься именно он. Обучаться будем по особой секретной школе (и технике) ниндзя, о которой не знаю даже сами ниндзя. В качестве демонстрации возможностей сержант разломал головой железнодорожную шпалу и съел каску. Все были в шоке.
День 3. Выяснилось, что полковник шутил по поводу расстрела. Ничего, встретим - тоже пошутим. Он у нас в ластах на телеграфный столб залезет.
День 5. Учились рыть ямы скоростным методом бобров и прыгать через них. К концу дня все научились перепрыгивать восьмиметровые ямы.
День 7. Для стимулирования прыгучести сержант натянул в ямах колючую проволоку, поэтому все научились прыгать на 15 метров.
День 9. Учились перепрыгивать заборы. С двухметровыми проблем не возникло. А с помощью мудрого сержанта, колючей проволоки и планки с наточенными гвоздями все научились перепрыгивать через трехметровые заборы.
Ночью половина подразделения смылась в самоволку, перепрыгнув через забор.
День 10. Приехали строители из специальных строительных войск и нарастили забор до 7 метров в высоту, так как по всем расчетам человек физически не способен на столько подпрыгнуть. Под руководством мудрого сержанта и планки с гвоздями научились перепрыгивать пятиметровые заборы.
Ночью в самоволку ушла другая половина подразделения. Если человек не может перепрыгнуть забор, то он может его перелететь. С пороховым ускорителем.
День 11. Учимся ползать по стенкам. Получается плохо. Сержант сказал, что по стенкам ползать может научиться даже обезьяна, но он нас простимулирует.
День 12. Ползаем неплохо, но часто падаем вниз. Сержант разложил внизу дощечки с гвоздями. Первым упал Иванов. Гвозди погнулись, Иванов почти не пострадал.
День 13. Уверенно ползаем по стенам. Иванов боится высоты, поэтому на уровне шестого этажа начинает блевать. Но не падает, потому что сержант обещал надрать ему задницу.
День 14. Пришел командир подразделения. Просил составить график самоволок. Потому что детекторы масс, тепла и прочих сущностей не рассчитаны на ниндзю. Впрочем, сержант нас быстро обломил, сказав, что эти детекторы больше предназначены для отстрела голубей, а не для того, чтобы поймать немного грамотного диверсанта. Потом, правда, смягчился и пробурчал: "Пусть мальчики погуляют", но пообещал поставить сюрпризы-ловушки и собственноручно выпороть того, кто в них сдуру попадется.
День 15. Сержант пришел с зеленой рожей. Попал в собственный сюрприз, который Петров, совершая вечерний моцион обнаружил и переставил в другое место. Весь день терзались догадками - как сержант будет себя пороть? Но зрелища. к сожалению, не дождались.
Ночью дружно выискивали все сюрпризы-ловушки. Нашли не только их. В число трофеев попало: 6 противотанковых мин, 4 автомата, 3 пистолета для подводной стрельбы, 7 стингеров и два стенобитных бревна с титановым сердечником (не говоря уже о такой мелочи, как ящик гранат Ф1 белой раскраски и ящик патронов к ШКАС). Трофеи зарыли в каптерке, но не удержались и выставили сюрпризы в самых интересных местах. Остаток ночи гадали, что за часть здесь находилась раньше?
День 16. Сержант умудрился угодить в две ловушки, поэтому напоминал свежевыкрашенного хамелеона. Учились метать вилки и ложки. Потому что сержант сказал, что ножи "каждый дурак умеет метать". Завтра будем метать зонтики.
День 17. Метали зонтики. Хорошо кинутый зонтик прошибает фанеру в 5 мм с 20 метров. Сержант, в свою очередь, продемонстрировал этот фокус со 100 метров. Но у него набита рука.
По словам сержанта, если у зонтика титано-вольфрамовые спицы, то он не только фанеру, но и кирпичную кладку прошибет.
Ночью откопали в каптерке свинцовый брусок неизвестного происхождения. Сходили до ближайшей деревни и опрометчиво опробовали на курятнике.
День 18. Пришел командир и рассказал, что к одному деду ночью в курятник упал метеорит. Прошиб стенку и трех курей. Тушки до сих пор не найти. Перья дед собирался отдать в Фонд Мира. Мы заверили командира, что на вверенном ему участке все было спокойно.
День 19. Обучались искусству быть невидимыми в тылу потенциального противника. Разбились по парам и играли в прятки. В роли арбитра выступил сержант, временами выделявший именной пинок. Нога у сержанта тяжелая, поэтому неудачники пролетали метров десять.
День 20. Обучались быть не только невидимыми, но и неслышимыми, так как были обвязаны колокольчиками. Под руководством мудрого сержанта и его пинков это получилось настолько неплохо, что у сержанта кто-то спер сигареты. Выяснили, что это сделал неуклюжий Васькин, умудрившись при этом скурить пол-пачки. Сержант этому факту удивился и начал ругаться на ниндзявском языке. Часа два мы добросовестно конспектировали его речь. Надо же знать, как правильно общаться с населением в тылу вероятного противника. В конце речи сержант пообещал устроить нам завтра сюрприз.
День 21. Сержант притащил противоугонные устройства, реагирующие на вибрацию и нацепил на нас для закрепления навыков неслышимости. Продолжили обучаться невидимости и неслышимости, но быстро прекратили. Как оказалось, устройство слишком громко воет и срабатывает от любой пролетающей мухи. Кроме того, местные жители из близлежащей деревни могли подумать, что отсюда угоняют скот, ведь им сказали, что здесь располагается передовая птицеферма для элитных щенков.
День 22. Обучались прицельному метанию сюрикенов по движущимся мишеням - летающим мискам, так как тарелки быстро закончились. Мимо летел косяк гусей. Решили попробовать сюрикены на них. Потом пришлось думать, куда девать столько мяса. Продали в деревню, купили шампанского и, по ниндзявскому обычаю, выпили его за упокой гусиных душ. Пусть тушенка им будет пухом.
День 23. Обнаружили, что пороховых ускорителей не так много, и их следует экономить. Сидоров предложил использовать пожарный багор для преодоления забора вместо шеста. Почему мы раньше не догадались?
День 24. Пришел сержант и объявил, что вечером мы делаем контрольную вылазку. Во-первых, для пополнения запаса продуктов, во-вторых, для проверки усвоенных знаний. Боевая задача - незаметно проникнуть в огород, затариться там капустой и кабачком и так же незаметно исчезнуть. Боевое задание все успешно выполнили и даже перевыполнили.
День 25. Утром к командиру пришел председатель местного АО "Колхоз" с трясущимися руками и невнятной речью. После отпаивания литром спирта удалось выяснить, что ночью к председателю на личный огород пришла бесовская сила. В результате - следов нет, овощи на огороде исчезли, а десять сторожевых волкодавов, патрулировавших огород, за всю ночь ничего не видели и не слышали. Странно, и чего это мы так дружно ломанулись вчера на один и тот же огород? Чтобы председатель не слишком огорчался и не помер с голоду, решили возвратить половину.
День 26. К командиру опять пришел председатель. Трясется весь. После отпаивания двумя литрами спирта рассказал, что под воздействием нечистой силы на пустом огороде за ночь выросли овощи, а в центре огорода - 12 метровая сосна. Пять сторожей с автоматическими берданками и собаки ничего не заметили. Командир пообещал содействие и при необходимости выделить за скромное вознаграждение несколько кур типа "пиранья".
Провели внутреннее расследование и выяснили, что сосну приволок Сусанин для введения вероятного противника в заблуждение.
День 27. Сегодня сержант нас похвалил. Он сказал, что даже такие идиоты как мы, все же научились кое-каким полезным мелочам. Хотя все еще не способны ползать по потолку как обычные мухи, не обучавшиеся нинздявскому искусству. Поэтому он наклеил мух на потолок, а мы ползали и отковыривали их.
День 28. Кто-то сдуру спросил у сержанта, какие пистолеты и автоматы предпочитают ниндзя. В ответ сержант завелся как трактор "Беларусь" и прочел нам лекцию о том, что настоящий ниндзя одним гвоздем может перебить целую роту. Руки и ноги у сержанта тяжелые (знаем, пробовали), поэтому он не преувеличивает. А всякие там пистолеты только зря оттягивают трусы, и нужны ниндзе как собаке пятый хвост. Еще сержант по секрету сказал, что если хорошо и грамотно метнуть стул, то можно сбить вертолет. Но для гарантии лучше пользоваться двумя стульями, один - в морду, а другой - в хвост. А если ножки у стула титано-вольфрамовые, то и БТР не поздоровится.
День 29. Обучались метать пули от пистолета Макарова. К концу дня Сидоров выбивал на мишени 100 из 100, хотя раньше, стреляя из пистолета, ему это не удавалось. Сержант говорит, что если привезут крупные мишени, то будем учиться метать в них гири.
День 30. Нам повезло! Сегодня мы поймали полковника и, несмотря на его идиотские протесты, нацепили ему ласты и загнали на телеграфный столб. Слезть обратно полковник не может, а снимать его мы не хотим. Это ведь самая удачная наша шутка за месяц обучения.
День 31. Учились ловить пулю зубами. Для самозащиты от тех сумасшедших, что любят пострелять. Вместо пуль использовали желуди, потому что обычную пулю нужно ловить мягко и ненавязчиво, а мы так пока не умеем. Чудо в перьях орет со столба каждые полчаса. Начали сверять с ним часы.
День 32. Учились правильно фехтовать холодным оружием. Фехтовали, правда, палкой от швабры, а не мечом. Так как натуральный меч дали только подержать и понюхать. Чтобы мы случайно не попортили мебель и казенную обстановку (стенды, сараи, деревья, траву). Полковнику, сидящему на телеграфном столбе, закинули авоську с бананами. Этот шутник съел не только бананы, но и авоську.
День 33. Обучались фехтованию на веревках. С маленькими гирьками на конце. Иванов в порыве энтузиазма размахался так, что взлетел. После этого мы начали учиться летать, под руководством мудрого сержанта и его пинков.
Вечером развлеклись тем, что ползали по потолку и били мух. Глаза у мух от такого зрелища были по пять копеек.
День 34. Полковник свалился со столба. Вчера мы забыли его покормить, поэтому он сожрал ласты. После чего упал вниз, не удержавшись на телеграфном столбе. Сержант философски заметил, что так поступают настоящие ниндзя, когда им приходится долго сидеть в засаде. Пусть он останется голым, но задачу свою выполнит. Сержант намекнул, что неплохо бы потренироваться и нам в съедении собственной одежды. Пришлось отвлекать его от этого плана анекдотами.
Вечером развлеклись тем, что сбивали мух прямо на лету, плевками.
День 35. Обучались ползать по зеркальным стенкам по технологии мух. Только мухам хорошо, а нам не хватает конечностей. Зрелище до того прикольное, что самое трудное - не заржать. Хотя падать на гвозди уже не больно, но сержант требует разгибать их обратно.
Вечером было скучно. Мухи после вчерашнего шоу куда-то попрятались. Развлеклись ночной охотой на тараканов.
День 36. Пойманных тараканов аккуратно покрасили в синий цвет с красным кантиком и втридорога загнали в ближайшем зоомагазине как экзотических пауков с Мадагаскара.
Вечером на эти деньги отмечали 36-й день обучения. Про закуску сразу не подумали, поэтому пришлось наведаться на огород к председателю АО "Колхоз". Сторожевых волкодавов тоже угостили коньяком.
День 37. Косили траву. Голыми руками. Потому что сержант сказал, что косилкой всякий дурак сумеет. Судя по всему, нам же ее и кушать.
Зашел председатель и пожаловался, что его собаки вчера объелись беленой. Во всяком случае, вид у них был такой. Объяснили, что собакам не хватает витаминов. И пива. С собой председателю завернули бутылку коньяка и три мешка скошенной травы.
День 38. Обучались полетам на воздушных шариках. Средство, конечно, тихоходное, но бесшумное и вгоняет противника в шок. Пока он вправляет выпавшую от удивления челюсть и три раза протирает глаза, можно натворить делов. Во время обучения строили глазки пролетавшим мимо голубям. Голуби от удивления впадали в штопор.
День 39. Пришел председатель и сказал, что у него взбесились кролики и устроили дебош. Спрашивал, что с ними делать? Лопатой сразу или подождать? Объяснили председателю, что у кроликов период летней шизофрении. Бывает такое иногда. А мы-то гадали, кто давеча свистнул пакетик с ЛСД... У нас шутка над сержантом сорвалась. А "витаминчики", оказывается, кролики схрумкали.
День 41. Обучались маскироваться под зверей. Петрова в порыве чувств чуть не трахнул медведь, но получил по гландам, после чего они остались лучшими друзьями. Сидоров, мечтавший попробовать французскую кухню, "закосил" под аиста и обожрался лягушками.
День 42. Сегодня последний день обучения на птицеферме, хотя мы называем ее курятником. Сержант произнес чувственную речь. Он отметил, что угробил на нас больше месяца лучших лет своей жизни, но хоть чему-то научил "этих идиотов", и выразил уверенность, что к концу жизни мы научимся больше. Если доживем. После чего подарил нам один ниндзявский меч, на долгую память. Сам Маклауд держал его в руке. Все расчувствовались и устроили банкет.
Но все интересное только начиналось...



Тема Re: к се тренират нинджи (на руски,ама е жестоко !)нови [re: dimkc]  
Автор Бaджyнra (неандерталец)
Публикувано23.04.08 12:45



Още ми текат сълзите от смях.

Супер!



Баджунга бе във племето известен
със своя боздуган от парен кестен...


Тема Re: к се тренират нинджи (на руски,ама е жестоко !)нови [re: Бaджyнra]  
Автор 4oчko (непознат)
Публикувано06.06.10 16:28



Некой нема ли да го преведе?



Тема Re: к се тренират нинджи (на руски,ама е жестоко !) [re: 4oчko]  
Автор papyy (стара коткарка)
Публикувано13.07.10 11:10



За следващия контингент на мироопазващите мисии в чужбина

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме....

Ден 2. Дойде новия старшина.С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника болгарнинджа, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива.Ако човек не може да прескочи 7 метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу.Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

Ден 14. Най сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия.. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал!! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Доиде командира и ни разказа че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жуменка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими но и нечути тъй като мъдрият старшина ми привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански..два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Тярбва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо??? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме заупокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани .

Ден 24. Дойде старшината. Обяви че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината състояща се от изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателял на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се че елхата попогрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в искуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата попогрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка/ знаем го/ и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция разбира се най добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по големи мишени за стрелба с гири.

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша.Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина набегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие разбира се използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме заупокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

Ден 34. Дойде председателя на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори.Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупкан като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо с зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

Ден 39. Дойде председателя и каза че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

Ден 41. На сутринта дойде председателя и със сълзи на очи ни разказа че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклаут.

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни че ще усвояваме управление на армейски средства за пидвижване.

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят а не да се минава през тях.

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи..

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

Ден 49. Започнахме с въртолетите.Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа-физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи го прекъсна посредата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във въртолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме насухо да въртим педали.

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих въртолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола единия в носа единия в опашката. Да ни видеше старшината...

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо ? Никой не можеше да отговори..После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки панически бягащи през прозорците.

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен.Изразихме съчуствие.Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фроид.

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони. и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се събрахме с лопати.

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инстртукторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

МОЛЯ подкрепете читанка.инфо
http://bgpetition.com/chitanka_info/index.html



Тема Re: к се тренират нинджи (на руски,ама е жестоко !)нови [re: papyy]  
Автор papyy (стара коткарка)
Публикувано13.07.10 11:12



Мотикова Алегория
Човек - начинаещ потребител, ненастъпил още мотиката и затова уверен, че мотики не съществуват.
Леймър - потребител, редовно настъпващ мотиките, но продължаващ да вярва, че мотики не съществуват.
Тесен специалист - потребител, овладял до съвършенство настъпването на едни и същи мотики.
Широк специалист - потребител, имащ на челото си две или повече цицини.
Програмист - този, за когото при настъпването на мотиките е най-важен резултатът. Понеже му е омръзнало да настъпва чуждите мотики, прави свои собствени.
Напреднал програмист - програмист, настъпващ дадена мотика не повече от два пъти.
Copyright - концепция, ограничаваща броя на достъпните за настъпване мотики според финансовите възможности на потребителя.
Геймър - този, за когото при настъпването на мотиките най-важен е самия процес. Обикновено не може да произвежда собствени мотики.
Cheater - разновидност на геймъра, настъпва само мотики с дунапренови калъфки на дръжката и обикновено само по веднъж.
Хакер - този, който е способен да настъпи мотиката, даже ако е затворена в барака и заключена с катинар.
Хакер-идеалист - благороден борец за правото всеки да може да настъпи неограничен брой мотики.
Microsoft - корпорация, световен лидер в производството на мотики.
Бил Гейтс - митично същество от програмисткия фолклор; зъл дух, покровител на мотиките.
Ъпгрейд - процес на непрекъснато харчене на пари за нови мотики, всяка от които удря още по-силно от предишната.
Бета-версия - версия, в която мотиките се виждат с невъоръжено око.
Release (издание) - версия, в която мотиките са покрити със шума.
Съвместимост на версиите - принцип, позволяващ новите мотики да ви нацелват точно по цицината от предишните.
Assembler (aсемблер) - език за програмиране, позволяващ да настъпваш мотиката няколко милиона пъти в секунда.
Локална мрежа - технология, позволяваща да бъдеш праснат по челото, даже когато мотиката е настъпил някой друг.
Интернет - технология, позволяваща да настъпваш мотики на другата страна на земното кълбо.
Мрежова конференция - технология, позволяваща на всеки да настъпва не само своите, а и чуждите мотики.
Cyrillic encoding (декодиране на кирилица) - подаръчен комплект мотики за потребителите на интернет.
Приятелски интерфейс - гумена облицовка на дръжката на мотиката.
Flexible (настройваем) интерфейс - облицовка на дръжката на мотиката, която можеш да нагодиш по височината на челото си.
Графичен интерфейс - мотика с регулировка на цвета и силата на искрите, които ще видиш, след като те прасне по челото.
Ненадеждна система - мотика, които ви бие по челото даже и тогава, когато не сте я настъпили.
Надеждна система - мотика, които ви бие точно по челото даже и тогава, когато сте с гръб към нея.
Многозадачност - концепция, позволяваща да настъпиш няколко мотики едновременно.
Обектно-ориентирано програмиране - метод за производство на мотики на принципа на матрьошките.
Мanual (ръководство) - книга, описваща различните начини за настъпване на мотиката. Никога не се ползва от ламерите и хакерите. Напредналите програмисти я използват, след като настъпят мотиката втори път.
Техническа поддръжка - служба, която дава съвети какво да се прави след настъпване на мотиката. Обикновено първият й съвет е да настъпиш мотиката пак и да сравниш усещанията.

МОЛЯ подкрепете читанка.инфо
http://bgpetition.com/chitanka_info/index.html




*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.