Джон поканил майка си на вечеря в квартирата си. Показал и всичко - кухня, хол, спалня с две легла. Майка му отдавна се съмнявала в ориентацията на сина си и не била учудена колко красив младеж е съквартиранта на Джон. По време на вечерята те се държали непринудено, но майка му все още не била удовлетворена и подозирала, че има повече от колкото показват на пръв поглед. Подпитала ги и Джон и казал:
- Знам какво си мислиш, но те уверявам, че с него сме само приятели!

Минала седмица след това и двамата се заприказвали:
- Джон, знаеш ли, че се чудя ... от както майка ти ни гостува ми се струва, че изчезна единия сребърен нож от комплекта, който ти подарих.
- Малко вероятно е мама да го е взела, но ще и пиша.

В типичен британски стил Джон оформил:
"Скъпа мамо, не искам да кажа, че си взела един нож от нашата кухня, но не искам да кажа и, че не си взела един нож от нашата кухня. Факт е обаче, че един сребърен нож липсва от там."

В отговор на това получил:
"Скъпи Джон, не искам да кажа, че спиш с него, но не искам да кажа и, че не спиш с него. Факт е обаче, че ако съквартиранта ти си лягаше в собственото си легло, щеше вече да е намерил сребърния нож. С любов: Мама"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите