|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Does Vitamin D created by sun exposure get washed?
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 12.07.23 00:38 |
|
|
?
A recent on a health advocacy web site makes a number of claims about Vitamin D production in your skin. The most surprising to me is the claim that you can wash off a meaningful fraction of the Vitamin D created due to sun exposure if you wash with soap within two days of sun exposure.
It's important to understand that vitamin D3 is an oil soluble steroid hormone. It's formed when your skin is exposed to ultraviolet B (UVB) radiation from the sun (or a safe tanning bed). When UVB strikes the surface of your skin, your skin converts a cholesterol derivative in your skin into vitamin D3.
However, the vitamin D3 that is formed is on the surface of your skin does not immediately penetrate into your bloodstream. It actually needs to be absorbed from the surface of your skin into your bloodstream. The critical question then is: how long does it take the vitamin D3 to penetrate your skin and reach your bloodstream? If you're thinking about an hour or two, like I did until recently, you're wrong. Because new evidence shows it takes up to 48 hours before you absorb the majority of the vitamin D that was generated by exposing your skin to the sun!
Therefore, if you shower with soap, you will simply wash away much of the vitamin D3 your skin generated, and decrease the benefits of your sun exposure. So to optimize your vitamin D level, you need to delay washing your body with soap for about two full days after sun exposure. Now, few are not going to bathe for two full days. However you really only need to use soap underneath your arms and your groin area, so this is not a major hygiene issue. You'll just want to avoid soaping up the larger areas of your body that were exposed to the sun.
Many will dispute this recommendation as "conventional" thinking teaches that vitamin D is formed in the skin, but this research is based on Dr. Michael Hollick's work, which is over 25 years old. New evidence suggests the current view on how vitamin D is formed is inaccurate. At this time no one has ever tested whether vitamin D is formed in human sebum, the fat that your skin produces. The only study that supports that vitamin D3 is formed in the dermal epidermal junction was done in humans where the sebum was removed from the skin.
A recent article by Dr Mercola on a health advocacy web site makes a number of claims about Vitamin D production in your skin. The most surprising to me is the claim that you can wash off a meaningful fraction of the Vitamin D created due to sun exposure if you wash with soap within two days of sun exposure.
It's important to understand that vitamin D3 is an oil soluble steroid hormone. It's formed when your skin is exposed to ultraviolet B (UVB) radiation from the sun (or a safe tanning bed). When UVB strikes the surface of your skin, your skin converts a cholesterol derivative in your skin into vitamin D3.
However, the vitamin D3 that is formed is on the surface of your skin does not immediately penetrate into your bloodstream. It actually needs to be absorbed from the surface of your skin into your bloodstream. The critical question then is: how long does it take the vitamin D3 to penetrate your skin and reach your bloodstream? If you're thinking about an hour or two, like I did until recently, you're wrong. Because new evidence shows it takes up to 48 hours before you absorb the majority of the vitamin D that was generated by exposing your skin to the sun!
Therefore, if you shower with soap, you will simply wash away much of the vitamin D3 your skin generated, and decrease the benefits of your sun exposure. So to optimize your vitamin D level, you need to delay washing your body with soap for about two full days after sun exposure. Now, few are not going to bathe for two full days. However you really only need to use soap underneath your arms and your groin area, so this is not a major hygiene issue. You'll just want to avoid soaping up the larger areas of your body that were exposed to the sun.
Many will dispute this recommendation as "conventional" thinking teaches that vitamin D is formed in the skin, but this research is based on Dr. Michael Hollick's work, which is over 25 years old. New evidence suggests the current view on how vitamin D is formed is inaccurate. At this time no one has ever tested whether vitamin D is formed in human sebum, the fat that your skin produces. The only study that supports that vitamin D3 is formed in the dermal epidermal junction was done in humans where the sebum was removed from the skin.
Is this true?
According to Wikipedia (lacking a direct citation), Vitamin D3 is made in the , which one would expect to be insulated from the effects of washing with soap.
Breakdown of the claims
There are a couple of claims contained together in this question.
Vitamin D is formed on the skin (as well as in).
Relatively large amounts remain on the skin or are secreted immediately from sun-sexposure onto the skin.
In both cases the vitamins need an up to 48h waiting period to be (re-)absorbed by the body/skin.
That washing away those vitamins is a major diminishing factor of sunlight vitamin D production and blood levels.
In accordance with the original claim I will mostly not differentiate between the different forms of vitamin D, like cholecalciferol (D3) as formed in the skin or the "active form" calcitriole (D1).
Analysis of claims
This "Vitamin D is formed in your sebum" (" the vitamin D3 that is formed is on the surface of your skin") is certainly not true in any meaningful amount.
But this doesn't stop 'experts on the net' from repeating this claim. Sometimes with reasoning, but without experiments to confirm that. But with ample additional reason, namely the conflict of interest that is called: reasons to sell supplements in the latter:
The only other possibility I can think of is an obscure paper from 1937, a paper that continues to be ignored. The authors obtained surface oils from young men, sebum. In the first experiment, they irradiated the oils and in a second experiment irradiated the young men. They collected the sebum and showed that irradiated sebum cured rickets in rats (showing effective treatment of rachitic rats was the only way of measuring vitamin D activity in 1937). The authors concluded, “The evidence presented in the two groups of experiments indicates that washing the human skin by the usual methods removes vitamin D and its precursors from the outer layer of the skin.”
Helmer AC, Jensen CH: Vitamin D precursors removed from the skin by washing. Studies Inst Divi Thomae 1937, 1:207-216.
Even more upsetting, they concluded, “There is definitive evidence that the secretions from the skin contains precursors of vitamin D, which after irradiation are to be reabsorbed by the body, and the removal of which tends to produce a dearth of the vitamin unless it be supplied in some other form.” I could not see evidence that they supported this statement with their research. What they showed was simple.
Humans make some vitamin D on the surface of their skin, which water washes off. How much humans make on the surface and how much inside the skin, no one knows. However, the vitamin D levels of the African tribesmen support (but do not prove) the proposition that humans living in a natural state make a significant proportion of vitamin D on the surface of their skin for later absorption. Assuming the African hunter-gatherers do not take showers twice a day that so many cosmetically brainwashed Americans do, then simple water, especially soapy water, routinely washes off oils containing vitamin D in modern humans. This means we must add soap and frequent showering to the list of things that explain why modern vitamin D levels continue to decline, decade after decade. (emphasis added)
That life guards apparently in Hawaii do not shower compared to surfers according to this argument seems like a bit of a stretch.
The original research article that seems to be used there appears to be: "" N. Binkley; R. Novotny; D. Krueger; T. Kawahara; Y. G. Daida ... The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, Volume 92, Issue 6, 1 June 2007, Pages 2130–2135, https://doi.org/10.1210/jc.2006-2250
In there neither showering nor washing are mentioned. What is mentioned:
A probable explanation for the “low” 25(OH)D status of some individuals is found in their failure to obtain high circulating D3 concentrations. Possible explanations for this include inadequate cutaneous production of D3, enhanced cutaneous destruction of previtamin D3 or vitamin D3, down-regulation of cutaneous synthesis by sun-induced melanin production, or abnormalities of transport from the skin to the circulation.
This was a very small sample and a study with multiple more shortcomings. Just correlating self-reported exposure time with blood levels? What if the life guards are egg munching carnivores and the surfers all underweight vegans? Vitamin D needs precursors, not just sunlight. (The surfer-study at least claimed to have controlled for dietary vitamin D intake. 'How' was left unrevealed.)
Reasons for doubt
First line of reason would be: because melanin competes with the vitamin building molecules in capturing UVB. What colour has the sebum of people with darker skin? Melanin is in the skin, not on it.
Second, what is sebum? , is primarily composed of triglycerides (~41%), wax esters (~26%), squalene (~12%), and free fatty acids (~16%). Vitamin D is not built from "fat" or fatty acids but cholesterol like molecules together with some proteins, both usually absent in sebum but present in the skin.
Third, how is vitamin D formed with sunlight exposure?
[url=http://ajcn.nutrition.org/content/61/3/638S.abstract]During exposure to sunlight, the solar ultraviolet B photons (290-315 nm) penetrate into the skin where they cause the photolysis of 7-dehydrocholesterol to precholecalciferol. Once formed, precholecalciferol undergoes a thermally induced rearrangement of its double bonds to form cholecalciferol. An increase in skin pigmentation, aging, and the topical application of a sunscreen diminishes the cutaneous production of cholecalciferol. Latitude, season, and time of day as well as ozone pollution in the atmosphere influence the number of solar ultraviolet B photons that reach the earth's surface, and thereby, alter the cutaneous production of cholecalciferol[/url].
:
(notice the barrier and the direction of arrows)
 Synthesis and metabolism of vitamin D metabolites in human skin. Note that sebocytes and various other cell types present in epidermal or dermal compartments possess the enzymatic machinery [cytochrome P450 (CYP)27B1] to synthesize the biologically active vitamin D metabolite 1,25-dihydroxyvitamin D3. 7-DHC, 7-dehydrocholesterol; preD3, previtamin D3; 25OHD3, 25-hydroxyvitamin D3; 1,25(OH)2D3, 1,25-dihydroxyvitamin D3; 24,25(OH)2D3, 24,25-dihydroxyvitamin D3; 1,24,25(OH)3D3, 1,24,25-trihydroxyvitamin D3; CYP27A1, vitamin D-25-hydroxylase, 25OHase; CYP27B1, 25-hydroxyvitamin D-1α-hydroxylase, 1αOHase; CYP24A1, 1,25-dihydroxyvitamin D-24-hydroxylase, 24OHase; Δ7-R, 7-DHC-Δ7-reductase.
Synthesising vitamin D needs more than just sunlight. Irradiating cholesterol does not yield what you want. You need those enzymes that are not present on your skin. Any vitamin D present on skin comes from within.
From Wolfgang Herrmann and Rima Obeid (Eds): "Vitamins in the prevention of human diseases", 2011, Walter de Gruyter, Berlin/New York:
Cutaneously synthesized or orally ingested vitamin D is transported in the circulation bound to vitamin D binding protein (DBP). In the blood, only a small fraction is present as free, unbound vitamin D metabolites. The 25-hydroxylation of both vitamin D2 or vitamin D3, is the initial step in vitamin D activation. This takes place primarily in the liver. […] Nevertheless, extra-hepatic sources of 25-hydroxylation have been described in humans as well. They include macrophages, fibroblasts, keratinocytes and arterial endothelial cells (Gascon-Barre, 2005). (p. 365)
Meaning two things: The main producer sites for the vitamin do not secrete out of the skin and only a small fraction would be present to do so.
There are no reports of vitamin D intoxication in healthy adults after intensive sunlight exposure. Vitamin D in the skin reaches a plateau after only 15–30 min of UVB exposure. Then, vitamin D-inactive substances such as lumisterol and tachysterol are produced, which do not reach the systemic circulation. (p. 367)
That means that only a small amount is available:
Its precursor 7-dehydrocholesterol in the plasma mem- branes of both epidermal basal and suprabasal keratinocytes and dermal fibroblasts is converted to previtamin D3. Cutane- ously synthesized vitamin D3 is released from the plasma membrane and enters the systemic circulation bound to vitamin D-binding protein (DBP) […] Factors influencing vitamin D levels Nutrient deficiencies are usually the result of dietary inade- quacy, impaired absorption and use, increased requirement, or increased excretion. Vitamin D deficiency can occur when usual intake is lower than recommended levels over time, exposure to sunlight is limited, the kidneys cannot convert 25(OH)D to its active form, or absorption of vitamin D from the digestive tract is inadequate. Vitamin D-deficient diets are associated with milk allergy, lactose intolerance, ovo-vegetarianism, and veganism [37]. Regarding the amount of vitamin D production in human skin, it depends on several variables including environmental factors such as geographic latitude, season, time of day, weather conditions (cloudiness), amount of air pollution and surface reflection which can all interfere with the amount of UVB radiation reaching the skin […] The skin is unique in being not only the source of vitamin D for the body but also in being capable of responding to the active metabolite of vitamin D, 1,25(OH)2D. Both 1,25(OH)2D and its receptor (VDR) play essential roles in the skin.
From: : Focus on a complex relationship: A review Note the role of vitamin D that has to go from the skin through liver and kidney back to the skin to have these effects.
And finally fourth: how much evidence does this guru cite for his version of "be careful with soap"? "New evidence suggests" that one has to be able to read it to gauge its accuracy and validity. Guru's link number iv, entitled "iv Acta Biochimica Polonica. 2012 Mar 17. [Epub ahead of print]" is indeed the same link as the third link again (UVB-Primer.pdf from Colorado State University). Answering this fourth question has to go like "zero evidence". In fact it is such a crazy idea in itself, that I had to go through web-archive to even get to the part cited in the OP question, since it has apparently been silently retracted since then. Only in the older comments do people talk quite lively about "showering" despite the article no longer mentioning it now.
Conclusion
Seems sad to not have an excuse for avoiding the shower? But if you need one, "vitamin D reduction" is most certainly not very suitable.
Vitamin D is present on the human skin, and transported there with sebum, but only in small amounts compared to what is transported away inwards. Whether from sunlight or nutrition, excretion of that substance is low. Synthesised with sunlight vitamins are mostly transported away from the skin into the rest of the system, not outwards.
Once present on the skin the vitamin can be absorbed through the skin, regardless of origin. But again, compared to internally absorbed amounts or currently illegal ointments containing vitamin D the amount is very, very small – not meaningful.
As a fat soluble substance on the surface of skin it then can be washed away from there. But the impact of the small fraction present on the skin is not a justifiable excuse to avoid washing for 48 hours after sun exposure. 20 minutes of sun exposure have been experimentally shown to be enough time in regular individuals at not too extreme latitudes to produce adequate amounts of vitamin D (while totally disregarding washing behaviour).
If washing would be a concern for vitamin D (re-)absorption than washing would not be the only problem there: the skin microbiome eats away at it, your own sweat washes it away, abrasion diminishes it and then we have this impractical invention of clothing where a lot of the sebum from your skin ends up in if you look at white collars after wearing them for a while.
tl;dr
In Summary: a very small grain of truth seems to be in the original claims. The proportions and conclusions drawn from that are widely off. As phrased in the title, the claim is true in theory – but very largely irrelevant in application.
__
You're kind of attacking a straw man here. The mechanism I've heard this explained is that some or perhaps much of the vitamin D that is synthesized seeps out with oils and sweat. Letting those oils and sweat remain on your skin for a while allows the vitamin D to absorbed back into the skin. I don't think anybody is claiming that it is being created on the top of the skin. – user11643
Sep 29, 2017 at 18:23
"synthesis on the surface". Again, that is the strawman. Everyone knows D is created in the skin. This claim is that it seeps out of the skin, in part or whole, and can therefore be washed off, rather than absorbed. – user11643
Sep 29, 2017 at 23:51
Also, you state: "Vitamin D is not built from "fat" or fatty acids but cholesterol". Cholesterol is a lipoprotein. It's half fat. – user11643
Sep 29, 2017 at 23:51
The only thing here that might be relevant is that sebum may not contain D at all, but that's only relevant if measurements are taken at the time frame the claim mentions, that being after direct sun exposure. Sebum makeup can vary based on a number of things. – user11643
Sep 29, 2017 at 23:54
1
Reading around, some do seem to say explicitly D is created on the skin, but none of them are technical sources. They are garden variety bloggers with a health interest. But they could be right about D on the skin, but wrong about how it got there. This claim is specifically that D production from sunlight can be washed off in the shower. – user11643
Sep 29, 2017 at 23:58
5
@fredsbend - Actually, you'd be the one creating a straw man. You can see from the quoted post in the question that OP is asking about "the vitamin D3 that is formed on the surface of your skin" - no mention is made of seeping out to the surface. LangLang is addressing the question. Your objections are unrelated to the question, as asked. In fact, the passage goes on to challenge the very idea that it is formed in the skin and not just on the surface as outdated, antiquated and with no evidence that there is ever any formed in the lower layers. –
PoloHoleSet
Oct 4, 2017 at 14:36
2
@LangLangC - Thank you for the long and detailed answer! This explains the biology and associated chemistry very well. –
Rex Kerr
Oct 15, 2017 at 3:42
| |
|
Тема
|
 Will a Shower After Sunbathing Wash Away Vitamin D
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 12.07.23 00:51 |
|
|
?
Although some websites express concern that taking a shower after sunbathing will wash off all the vitamin D formed by the skin, this appears unlikely.
Every schoolchild learns that vitamin D is the sunshine vitamin, but as we grow older, we don’t all remember why. We humans have the marvelous ability to create vitamin D in our skin when it is exposed to sunlight.
Of course, we need to be careful not to get sunburned and we also need to avoid getting so much sunshine that it increases our risk of developing skin cancers linked to sun exposure. Nonetheless, cautious sunbathing is an effective and inexpensive way of boosting body levels of this critical vitamin.
Does a Shower After Sunbathing Limit Vitamin Absorption?
It does lead to a thorny question, however: Will taking a shower after sunbathing wash away all the vitamin D your skin cells have just made?
Q. My vitamin D levels are not as high as I would like (under 30 ng/ml). I try to get at least 15 to 20 minutes of sun every other day and I do take a supplement occasionally.
I recently heard that if you shower after sunbathing you will wash the vitamin D off your skin before it can be absorbed. Is there any truth to this?
If so, how long do I need to wait before showering?
Vitamin D Expert Demurs
A. There is not much research on this topic. One of the leading vitamin D experts, Michael Holick, MD, PhD, suggests that vitamin D is made inside skin cells and therefore would not be washed off during a shower.
If you use sunscreen, that will keep your skin from making vitamin D. Try exposing your skin to the sun for 15 to 30 minutes before applying sunscreen.
If that doesn’t work, you may need to be more conscientious about taking vitamin D supplements on a daily basis. Most experts agree that if your blood test shows 30 ng/ml of 25-hydroxyvitamin D or less, your vitamin D level is suboptimal.
You can learn more about this crucial vitamin and why we need it in our Guide to Vitamin D Deficiency.
__
About the Author
Joe Graedon
Joe Graedon is a pharmacologist who has dedicated his career to making drug information understandable to consumers. His best-selling book, The People’s Pharmacy, was published in 1976 and led to a syndicated newspaper column, syndicated public radio show and web site. In 2006, Long Island University awarded him an honorary doctorate as “one of the country's leading drug experts for the consumer.”
ReadJoe's
| |
|
Тема
|
 Harward professor: How You Can Prevent Cancer
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 16.07.23 15:27 |
|
|
- Daniel E. Lieberman (Harward professor)
📖 Daniel E. Lieberman is an esteemed professor of Biological Sciences and Human Evolutionary Biology at Harvard University. Recognized as a leading figure in the field of evolutionary biology, Lieberman has dedicated his career to unraveling the mysteries of human evolution and the adaptations that shaped our species. His groundbreaking research on the evolution of human running, the biomechanics of endurance, and the impact of modern lifestyle on our health has revolutionized our understanding of human biology. Through his expertise, passion for teaching, and commitment to scientific exploration, Lieberman continues to shed light on our shared evolutionary past and inspire the next generation of researchers.
| |
|
Тема
|
5 факта за изгаряне на мазнини
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 23.07.23 13:10 |
|
|
Проучване на Strength and Conidtioning Journal изследва различни методи, чрез които бойните атлети успяват да поддържат килограмите си и 5 синтезирани факта от тя.
Факт 1
Ако искате да намалите телесните мазнини, за да подпомогнете влизането в определени килограми (категория), консумирането на въглехидрати в рамките на четири часа след тренировка ще ограничи окисляването и употребата на липиди. Това се усложнява, ако въглехидратите са с висок гликемичен индекс, тъй като инсулинът толкова силно отслабва липолизата, че изглежда, че ограничава окисляването (изгарянето) на мазнините.
Извод: Ако искате да изгаряте мазнини, не приемайте бързи въглехидрати близко до времето, в което тренирате.
Факт 2
Има доказателства, че изгарянето на мазнините е по-добро, когато има ограничено наличие на въглехидрати, но е важно да се отбележи, че в същото време има и увеличено изгаряне на аминокиселини, което пък значи че ако тренирате на гладно за да ускорите изгарянето на мазнини, това ще разгради и мускулна тъкан. Ако целта ви е да влезете в категория, но без да губите сила, едва ли искате това да се случва.
Извод: По време на тренировките на изгаряне на мазнини, поддържайте интензивността ниска. В противен случай рискувате да свалите и мускулна маса. Според проучвания интензитет от над 65% от Vo2Max въглехидратното изгаряне доминира, а изгарянето на мазнина намалява. Бодибилдърите знаят това от години - ходенето или други нискоинтензивни упражнения се оказват най-добри при гонене не изпилена физика, като в същото време не разграждат мускулна маса.
Факт 3
При упражнения с умерен интензитет, колкото по-дълго се правят те, толкова повече изгарянето на мазнините се увеличава, като пък се намалява употребата на въгледирати. В проучванията се показва, че активацията на липидите се увеличава по времето на тренировки, ако липсват или са ограничени въглехидратите. Но както споменахме може да се очаква разграждане на протеина, затова е добре да се набавя допълнително като хранителна добавка.
Извод: За да предотвратите разграждане на мускули, добре е да се подкрепите с аминокиселини с разклонена верига (BCAA) или да приемете протеинова бленда, включваща и казеинов протеин, преди и по време на тренировките.
Факт 4
Разделянето на тренировъчните сесии е възможност за още по-ускорено изгаряне на мазнините. Запасяването с мазнини се увеличава през тялото, но е възможно да го убедите то да продължава да разгражда мазнини и по-късно през деня.
Извод: Намалете складирането на мазнини като разделите тренировката си на две - една тренировъчна сесия сутрин и една тренировъчна сесия вечер.
Факт 5
Умерените кардио тренировки на гладно рано сутрин влияят благоприятно върху употребата на мазнини. Тъй като рано сутрин липсва захранване от въглехидрати преди тренировките, ниското наличие на кръвна захар по време на упражненията подпомага тялото да разгради повече мазнини.
Извод: Правете леките си тренировки сутрин на гладно, а по-тежките оставете за по-късно през деня, когато вече сте се хранили.
___
Заключение
Ако искате да изгорите мазнини най-добре е да започнете деня си с умерена кардио тренировка. Ограничавайки въглехидратния прием и принуждавайки тялото ви да използва повече от мазнинните ви запаси ще изгаряте повече мазнини. Ако се притеснявате от загуба на мускулна маса, можете да приемате хранителна добавка BCAA, разтворена във вода, по време на тренировката.
По-голямото и тежко натоварване може да бъде запазено за по-късно през деня, когато вече сте се хранили няколко пъти и енергийните ви запаси са заредени.
| |
|
Тема
|
Re: Brian Johnson: interview (video)
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 13.08.23 23:11 |
|
|
: “I Was 45, I’m Now 18!” - Bryan Johnson
| |
|
Тема
|
Хормоните, които отделяме по времена тренировка
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 07.09.23 00:38 |
|
|
Силата на хубавото изпотяване е вече доказана: редовните упражнения могат да намалят кръвното налягане и нивата на холестерола, както и ви помагат да поддържате оптимално тегло, намалявайки риска от депресии, сърдечно-съдови заболявания и рак. Макар и оптималното тегло и контролът на кръвната захар да са главните причини за изброените ползи, има и още нещо - когато се движите, мускулите ви помагат за отделянето на хормони.
Следните три хормона се отделят всеки път, когато се потите в залата.
Иризин
Тренировките стимулират отделянето на този хормон в кръвния ви поток, който циркулира в цялото ви тяло. Затова и прякорът му е "хормонът на упражненията."
Иризинът препрограмира мастните клетки да горят повече енергия, вместо да я складират, което обяснява и как редовните тренировки засилват обмяната на веществата и изгарянето на мазнини. Според изследване в Англия, хората с по-високи нива на иризин в кръвта имат и по-дълги теломери - това са окончанията на хромозомите, които се стесняват с напредването на възрастта. Много здравни проблеми - включително рак, сърдечно-съдови заболявания и болестта на Алцхаймер са свързани със скъсяването на теломерите.
За да увеличите отделянето на този хормон по време на тренировка, фокусирайте се върху големите мускулни групи, тъй като там има повече единици мускулни влакна.
Тестостерон
Това е мъжкия хормон, който се отделя главно от тестисите, захранвайки нагона, костите, косата и растежа на мускулите.
След тренировка нивата на тестостерон се увеличават за 15 минути до 1 час, в зависимост от възрастта, нивото ви на атлетичност и колко интензивна е била тренировката. Тялото ви използва циркулиращия тестостерон при изграждането на мускулна маса. Ниските нива на този хормон могат да доведат до сърдечно-съдови заболявания и диабет.
За да увеличите отделянето на тестостерон, започнете първо с малко аеробно натоварване, а след това преминете към тежестите.
Пептид YY
Този хормон се изпраща в мозъка и регулира апетита, като увеличава засищането след хранене.
Учените все още не са много сигурни как се случва, но упражненията в действителност увеличават нивата на пептид YY, което може да намали апетита ви след тренировка.
Аеробните упражнения намалят повече нивата на този хормон, в сравнение със силовото натоварване. Според проучване от 2013, аеробни упражнения със собствено тегло като скачане на въже имат много повече влияние върху хормона от карането на колело или плуването.
| |
|
Тема
|
Как да горим повече мазнини?
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 11.09.23 04:01 |
|
|
?
Средно интензивната, продължителна циклична дейност в аеробен режим е най-добрата за горенето на телесните мазнини. Но освен интензивността и продължителността, има и други фактори, оптимизиращи този процес. Един от тях е екстензифицирането на работната фаза. Нека обясня.
Всяка циклична дейност има две основни фази - работна и подготовка за нея.
При бягането работната фаза е, когато тялото е в опора (т. нар. опорен период). Той се разделя на две части - амортизация и оттласкване. Първата започва с поставянето на маховия крак на земята, т.е. момента на докосване на опората, и продължава до момента на вертикала, т.е. момента, в който тялото е точно над опорната точка. Тази част от бягането е най-опасна, тъй като натоварването върху ставите и гръбначния стълб е най-голямо. За да се намали вероятността от травми, се използват маратонки с по-дебела еластична подметка, поемаща удара или поставянето на крака в опора. Производителите на съвременни бягащи пътеки започнаха конструирането на антишок системи с цел регулиране на твърдостта на платформата, докато се движи лентата. Тази твърдост, или по-точно еластичност, може да се регулира в зависимост от теглото на бягащия и, разбира се, от неговото желание да бяга на по-мека или твърда повърхност.
Това може да ви обяснят във всеки спортен магазин, продаващ такива пътеки. Това, което обаче няма да ви кажат, е, че на тях ще горите 15-20% повече мазнини, отколкото на обикновените, нямащи тази екстра. По-нататък ще обясня защо.
Дотук разгледахме амортизацията, която фактически е подготовка за най-важната част от работната фаза - оттласкването. От неговата мощност ще зависи колко дълга ще е вашата крачка. Заедно с честотата на крачките ще се определи и скоростта на бягане.
Тук искам да подчертая, че вероятността от травми при оттласкването е по-малка, отколкото при амортизацията по простата причина, че при нея усилието, т.е. мускулното напрежение, е по-малко.
Натискът върху опората е по-голям в първата част на работната фаза - амортизацията. В същото време усилието е по-краткотрайно. Тогава мускулите на долните крайници работят в отстъпващ режим. От начина, по който се осъществява първата половина на работната фаза зависи ефективността на втората част - оттласкването. То е по-продължително. Толкова за работната фаза.
Следва летежната или така наречената безопорна фаза. Тялото е във въздуха. Енергоразходът е минимален. Следващата работна фаза отново ще го повиши.
И така тялото гори калории основно в работната фаза, когато сме в опора на земята. Следователно, ако удължим тази фаза, ще увеличим разхода на калории. Опорната фаза ще е удължена, ако бягаме по мек терен, особено пясък. Тогава ще ни е по-трудно, усилието ще е екстензифицирано. От това ще страда скоростният му компонент, но пък акцентът ще е върху силовия. Ще развиваме силовата издръжливост.
За разлика от пясъка, еластичната платформа на бягащата пътека ще облекчи оттласкването и амортизацията. Тя ще ги направи и по-продължителни, отколкото ако платформата е твърда. Ето защо тези пътеки ще повишат енергоразхода. Експериментално е установено, че при бягане на пътека с еластична платформа ще горите 15-20% повече мазнини в сравнение с обикновените.
Още един интересен въпрос. След като изяснихме, че основно при бягането калориите се горят във фазата на опора и много по-малко при летежа, може ли да се твърди, че ходенето ще е по-ефективно от бягането, тъй като при него нямаме фаза на летеж. Изследванията показват, че това с основание може да се твърди. При ходенето или единият крак е в опора или другият, т.е. все в работна фаза. Това означава, че дори с по-ниско интензивна работа можем да поддържаме същата пулсова честота и да горим същото количество калории при значително намален риск от травми. Така че ходенето изобщо не е за пренебрегване. При бързото ходене ще горите повече калории, отколкото при бавното бягане. Този въпрос обаче все още поражда спорове поради различната степен на участие на мускулните групи на долните крайници. Толкова за ходенето и бягането.
Ако сте любител на велосипеда, за да избегнете това да работите само когато натискате върху педала, а другият крак върви пасивно нагоре, използвайте каишки на педалите. Такива имат стационарните спин байкове и състезателните велосипеди. При тях единият крак натиска надолу, а другият дърпа нагоре, при което работят хълбочно-поясните мускули. Така имате мускулно усилие на двата крака и съответно по-голям енергоразход.
Това не може да стане при степер, но не е и нужно. Той и без това е най-тежкият кардио-уред с най-голямо напрежение върху работещия крак. Така че дайте му 1/2 цикъл почивка.
Ако предпочитате да скачате на въже, удължете опорната фаза като скачате на дюшек, еластична платформа или използвате колан или жилетка с тежести.
Източник: Fitnes-bg
| |
|
Тема
|
Ще могат ли хората да живеят на Марс?
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 16.09.23 14:39 |
|
|
Предизвикателствата са много, но едно е ясно - независимият Марс няма да копира земното общество, а ще бъде единствен и самобитен
19:39 | 1 януари 2023 | Редактор : Лилия Чалева 88 5898 Снимка: NASA
Прашните бури, дългите разстояния и ниските температури правят живота на Марс невероятно труден. Но тъй като можем да живеем в Антарктида и в Космоса, всичко зависи от логистиката. За да се преместите на друга планета, трябва да се подготвите дълго и внимателно, пише Aeon Magazine, цитиран от "Фокус".
Ще могат ли хората да живеят на Марс? Отговорът е изненадващо прост. Могат ли хората да живеят в Антарктида, където температурите редовно падат под -50ºC и е тъмно половин година? Могат ли хората да живеят на дъното на океана, където налягането е смазващо? Могат ли хората да живеят в Космоса, където изобщо няма въздух?
Тъй като границите на нашата изобретателност, науката за материалите и химията се разшириха, ние преминахме от способността да издържаме на тесен диапазон от условия до разширяване на нашето присъствие в почти всяко кътче на земното кълбо и дори извън него. Човек е способен да оцелее дори в най-враждебната среда, която някога е срещал - във вакуума на Космоса.
Така че защо да не отидете на Марс? Тъй като можем да живеем в Антарктида и в Космоса, всичко зависи от логистиката. Ако на повърхността на Червената планета бъдат поставени достатъчно материални и технически ресурси, тогава вероятно можем не само да оцелеем там, но и да просперираме.
Но това "ако" включва колосално количество работа. Отивайки до Луната, астронавтите трябваше да натоварят всичко необходимо в малки и крехки спускаеми апарати. Мисиите на Аполо прекараха от един до три дни на повърхността плюс три дни на път. Пътят до Марс ще отнеме повече от един месец и прекарването само на няколко дни там няма да е достатъчно. Всяка мисия, дори и първата, ще трябва да се изчислява с месеци и това усложнява неимоверно логистиката.
Кацането на Марс е особено трудно. Дистанционното управление на процеса е невъзможно поради разстоянието от Земята - средно радиосигналът ще се забави с 12 минути - така че всичко ще трябва да се програмира предварително. Една единствена грешка в данните ще доведе до появата на нов кратер, този път много скъп. И веднага щом бъде дадена команда за кацане, контролът на мисията ще бъде безсилен да промени каквото и да било - периодът от време между заповедта и безопасното кацане се нарича "седемте минути на ужаса".
Кацането също е трудно поради разредената и плътна марсианска атмосфера. Без топлинен щит космически кораб, спускащ се от орбита, просто ще изгори в него и дори последното поколение огромни свръхзвукови парашути едва ли може да осигури необходимата защита. Оставащата орбитална скорост също трябва да се вземе предвид, в противен случай спускаемите модули ще се разбият върху замръзналата повърхност на Марс.
За тази цел са тествани различни методи, но технологията, която се е доказала, е "небесният кран" - рамка за еднократна употреба с реактивни двигатели, които му помагат да се рее на няколко метра над повърхността. След това плавно спуска модула върху кабелите, разкачва свързващите кабели и отлита на безопасно разстояние, където пада, когато горивото свърши.
Мечтаете за огромна сребърна ракета, която бавно се спуска върху прашна червена повърхност с всичко необходимо за многомесечен престой на борда, трябва да разберете, че това е просто непрактично. Такава ракета и още по-големият космически кораб, необходим за доставянето й, вече са извън нашите възможности през следващите десетилетия, ако не и векове. Планирането на успешна мисия с постоянно присъствие изисква предвидливост и използване на всички възможни предимства, включително тези, които могат да бъдат намерени на самия Марс.
Червената планета е пълна с полезни ресурси и специфични опасности. Ако изберете разумно място за кацане, няма да е необходимо да вземете вода със себе си. Тежък е и заема много място и това няма как да се промени. Дори и с усъвършенствани съоръжения за рециклиране на отпадъци, астронавтите пак ще се нуждаят от известно количество вода в резерв. На Марс на много места той присъства в почвата под формата на лед. Загребете пръст с лопата и половината от съдържанието й е воден лед. Тази вода може да се използва за различни цели, не само за пиене. Тук се намесва химията.
Възможно е водата да се раздели на нейните компоненти чрез електролиза. Полученият кислород може да се диша, а рекомбинацията му с водород ще ни даде експлозивна смес, която е доста подходяща за ролята на елементарно ракетно гориво. На следващия етап ще можем да извличаме въглерод от атмосферата на въглероден диоксид на Марс и да синтезираме въглеводороди.
Най-важното е температурата. Марс е на 80 милиона километра по-далеч от Слънцето, отколкото Земята, и неговата атмосфера е твърде тънка, за да компенсира екстремните дневни колебания. През лятото дневните температури могат да достигнат приятните 21°C, но в същия ден, преди зазоряване, термометърът ще покаже -90°C. Температурите могат да паднат толкова много, че въглеродният диоксид да бъде измръзнал от атмосферата. Приятен бонус ще бъде допълнителната изолация, която ще осигурят няколко метра марсианска почва.
Друга опасност е радиацията. На Земята ние сме защитени от слънчевия вятър и магнитото поле на нашата планета. На Марс няма такова нещо. Там всеки проведен час на повърхността на Червената планета, космонавтите ще бъдат облъчени в 10-20 пъти повече, отколкото на Земята. Строителството на подземни бази е едно от решението.
Друго предизвикателство е червения прах. Той е образуван за стотици милиони години и тези наночастици представляват сериозна опасност за човека, а и за апаратурата.
Предизвикателствата са много, но едно е ясно - независимият Марс няма да копира земното общество, а ще бъде единствен и самобитен.
| |
|
Тема
|
Ставни проблеми и предпазване от тях
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 28.10.23 14:54 |
|
|
Най-силното оръжие в бойните спортове е самото тяло. Тренирано правилно, всяка част от него - от главата до петите, може да бъде оръжие. Но като всяко хубаво оръжие, освен редовни практики, се нуждае и от редовна поддръжка.
Повтарящите се и комплексни движения, които се правят в бойните спортове натоварват ставите. Особено много се натоварват при изпълняването на ключове и усукващи действия. Движенията в човешкото тяло са само кръгови. Извършват се в ставите под действията на мускулите, захванати за костите чрез съответните сухожилия.
Не обръщайте внимание само на мускулите, защото без здрави кости, стави и сухожилия няма да имате и здрави мускули.
С възрастта костната плътност намалява, костите стават по-чупливи, сухожилията по-слаби, а движенията в ставите по-ограничени. Появяват се болки. Тежките тренировки също оказват своето въздействие.
Много от трениращите получават контузии в коленете, глезените, рамената, китките и лактите. Тези стави са едни от най-важните части на вашето тяло. Ограниченото им движение ограничава и резултатите в тренировките ви.
Но времето, за което трябва да се грижите за ставите, не е след като се контузите. Момента да се предпазите от контузия е точно когато сте здрави.
Ето няколко съвета как да се грижим за ставите си докато е време.
Загрявката и разпускането са от изключителна важност при всяка тренировка - независимо дали е във фитнеса или по боен спорт. Чрез загрявката, освен всичко останало, "смазваме" ставите и ги подготвяме за предстоящото натоварване.
Коленете са една от най-често контузваните стави. В бойните изкуства по-голямата част от движенията натоварват квадрицепсите, докато мускулите в задната част на бедрото не са толкова използвани. Така мускулите на краката отпред се развиват по-добре от тези отзад, а това води до дисбаланс, така че е добре да не пренебрегвате отделните тренировки за тях, като например мъртва тяга с изпънати крака, упражнения на машина или тичане.
Избягвайте хиперекстензиите. Примери за това може да видите в залите, където тренират подрастващи и малки деца. Те нанасят удари с крак с толкова голям замах и в края на движението, когато кракът е опънат, може да забележите, че дори той се извива почти наопаки в областта на коляното. Това се получава особено често, когато се рита във въздуха без мишена. Когато имаме цел, по която да ритаме, движението спира по естествен начин преди да се е получила хиперекстензия. Тя преразтяга сухожилията, като така прави ставата хлабава.
Техниките на повечето упражнения, независимо дали във фитнеса или в залата, не бива да се пренебрегват. Повечето пъти малките неща, са ключови и неспазването им води до контузии. Един такъв пример е неправилната стойка на краката при вдигането на тежести или при спаринг в стойка. Много хора изнасят коленете си твърде напред пред пръстите на краката, което генерира огромно напрежение в коляното. Позицията в стойка натоварва предимно квадрицепса, а за да го активирате, не трябва да изнасяте коляното си пред пръстите на краката. Стремете се коляното да бъде над глезена. Използвайте мускулите си за стабилизация.
Не тренирайте с болка. Вслушвайте се в тялото си и когато някоя става Ви заболи, това е сигнал от тялото, че нещо не е наред. Единствената болка, която може да усещате е мускулната треска и болката от удари при спаринг, но болката в ставите не е добър сигнал.
При контузии може да използвате и , да използвате стабилизиращи превръзки и да приемате медикаменти след консултация с лекар или ставно-възстановяващи добавки.
Целта на предлаганите хранителни добавки на пазара е да Ви предпазят от дегенеративните промени, причинени от възрастта, физическите натоварвания или други фактори.
Не чакайте да се появят проблеми, използвайте ги и профилактично!
Обикнивено ключовите съставки в хранителните добавки за стави са:
глюкозамин сулфат - ускорява възстановяването на ставите и подобрява функциите на имунната система, а също и забавя износването на хрущялната тъкан и служи като неин градивен материал;
хондроитин сулфат - една от най-важните съставки в съединителните тъкани и ускорява възстановяването на наранените стави или сухожилия, а и помага при зарастването на повърхностни рани;
метил-сулфанил-метан - действа противовъзпалително и осигурява сяра за съединителната тъкан, като в същото време действа и болкоуспокояващо;
л-полин - заменима аминокиселина, която участва в производството на колаген, който е градивен протеин и присъства в ставите и сухожилията;
л-глицин - повишава снабдяването с креатин и спомага за възстановяването;
колаген хидролизат - намалява ставните болки и стимулира заздравяването на съединителната тъкан;
цинк - важен за клетъчното деление, растежа и възстановяването на клетките;
селен - микроминерал с антиоксидантно действие и помага за изграждането на тъканите;
витамин C - участва в синтеза на колаген;
витамин E - помага за регенерацията на тъканите;
Винаги се вслушвайте в тялото си и се грижете за него, за да може то да ви служи безотказно и при най-интензивните тренировки.
| |
|
|
|
Червеният хайвер е една от най-полезните храни. Той има уникални хранителни качества и състав, което го прави много популярен.
Съдържание:
Видове червен хайвер
Кой хайвер е по-здравословен: червен или черен
Колко червен хайвер може да се консумира на ден
Състав и калории
Колко червен хайвер е полезен
За жени
За мъже
Бременност
За кърмене
За деца
Може ли да се консумира червен хайвер при отслабване
Червен хайвер в медицината
Захарен диабет
За панкреатит.
Гастрит
За подагра
За черния дроб
За холецистит
Червен хайвер в козметиката
Опасности и противопоказания
Как да изберем червен хайвер с добро качество
Как да различим червения хайвер от фалшивия
Как да съхраняваме червен хайвер
Мога ли да съхранявам във фризера?
Как да го размразите правилно.
Как да разберем дали червеният хайвер е лош
Как да осолим хайвера у дома
Как да обелите хайвера
Как и с какво да се яде червен хайвер
Сандвичи с червен хайвер: рецепти
Защо червеният хайвер е горчив
Интересни факти за червения хайвер
Видове червен хайвер
Експертите разграничават няколко разновидности на натуралния хайвер от сьомга. По рафтовете на съвременните магазини можете да намерите хайвер:
Пъстърва. Този вид се характеризира с малкия размер на яйцата - диаметърът на всяко от тях не надвишава 2-3 mm. Структурата на тези яйца е доста плътна. Яйцата са оранжеви на цвят и имат уникален деликатен вкус.
Kizhucha. Този вид се характеризира с наситен бордолезов цвят и малки размери - диаметърът на всяко яйце е 4 mm. Има отличен вкус и лек горчив послевкус.
Нервен. Размерът на тази разновидност на червения хайвер не се различава много от този на хайвера от пъстърва - диаметърът на всеки хайвер не надвишава 4 mm. Цветът е яркочервен, черупката е мека, а вкусът е много добър. Основната характеристика на този хайвер е наличието на лека горчивина в послевкуса, която не разваля цялостното впечатление от вкуса.
Розова сьомга. Хайверът от тази риба е една от най-популярните и разпространени разновидности. Основните отличителни характеристики на този вид червен хайвер са неговият размер, цвят и вкус. Всяко яйце е с диаметър 5 мм, оцветено е в светлооранжев нюанс и има приятен вкус, който всеки без изключение ще оцени.
Сьомга кюм. Този вид червен хайвер се характеризира с правилната форма на яйцата, които са ярко кехлибарени на цвят и достигат 6 mm в диаметър. Хайверът от сьомга кюм има отлични вкусови характеристики без никакъв послевкус.
Всеки от тези сортове има не само отлични вкусови характеристики, но и редица ползи за здравето, които могат да помогнат на хората да предотвратят развитието на определени заболявания, а в някои случаи дори да се справят с тях. Натуралният червен хайвер може да помогне:
Подобряване на кръвообращението.
Спират развитието на много сърдечносъдови заболявания.
Предотвратява образуването на кръвни съсиреци.
Значително укрепва костната система.
Подобрява качеството на зрението и дори се справя с някои офталмологични заболявания и малки придобити аномалии.
Укрепване на имунната система на детето и повишаване на имунитета на възрастните след тежко заболяване.
Спира развитието на атеросклероза.
Значително повишаване на съдържанието на хемоглобин в кръвта на пациент, страдащ от анемия.
Кой хайвер е по-здравословен: червен или черен
Полезност на червения и червен и черен хайвер е неоспорим факт. Въпреки това дебатът за това коя от двете морски храни е по-здравословна продължава. Експертите твърдят, че няма прост отговор на този въпрос. Както червеният, така и черният хайвер съдържат много полезни микроелементи, минерали, мастни киселини и витамини, които могат да имат благоприятен ефект върху човешкия организъм. Системната консумация на червен или черен хайвер може да:
Стимулиране на имунната система.
Подобряване на състоянието на кожата.
нормализира производството на полови хормони както при жените, така и при мъжете.
Усилване на метаболизма.
оказват благоприятно въздействие върху централната нервна система.
Оказват положително въздействие върху бъбреците.
Предотвратяване на увреждане на зрението.
Единствената разлика между двата вида хайвер е в различните количества на определени елементи. Така например червеният хайвер съдържа много повече полезни мазнини и лесно усвоими протеини, а черният хайвер - значително количество желязо. Ето защо е невъзможно да се открои най-полезният вид хайвер, защото всеки от тях може да има благоприятен ефект върху човешкия организъм.
Колко червен хайвер може да се консумира на ден
Разбира се, никой няма да спори за полезните свойства на тези микроелементи и витамини, които се съдържат в червения хайвер. Не бива обаче да забравяме, че излишъкът на хранителни вещества в човешкия организъм е също толкова опасен, колкото и липсата им. Затова експертите не препоръчват да се яде твърде много хайвер и съветват да не се превишава дневната норма.
За да се насити организмът с всички необходими микроелементи и витамини, е достатъчно да се консумират 20 грама натурален червен хайвер дневно. Специалистите твърдят, че редовната консумация на толкова малко количество от тази уникална морска храна не само ще помогне за поддържане на организма, но и за справяне с някои заболявания.
Състав и калории
Съвременната медицинска общност смята червения хайвер за една от най-ценните храни, тъй като съдържа много хранителни вещества:
Лесно усвоим протеин - 24,6 г.
Мазнини - 17,9 г.
Въглехидрати - 9 гр.
Вода - 47,5 г.
Желязо.
Калий.
Фолиева киселина.
Мастни киселини.
Витамини A, D, E.
Поради богатия си състав се препоръчва да се консумира по време на лечението на сериозни заболявания, за възстановяване на имунната система и за предотвратяване на много патологии.
Червеният хайвер се смята за нискокалорична храна. Съдържа 248-252 ккал и може бързо да засити организма.
Каква е ползата от червения хайвер?
Благодарение на богатия му състав терапевтите препоръчват използването на червен хайвер за профилактика и лечение на много заболявания. Според експертите редовната консумация на червен хайвер ще помогне:
Какви са ползите от червения хайвер
Предотвратяване на развитието на рахит. Тази уникална морска храна съдържа огромно количество витамин D, който предотвратява развитието на рахит при децата.
Подпомага нервната система и мисловната дейност. Лецитинът, който е част от червения хайвер, гарантира правилното функциониране на нервната система и насища клетките с необходимата им енергия. А мастните киселини могат да предпазят хората от развитие на болести като Алцхаймер, астма, екзема и псориазис.
Подобрява функционирането на имунната система. Витамините, които се съдържат в червения хайвер, могат да подобрят имунната функция.
Предотвратяване на увреждане на зрението. Големите количества витамин А помагат да се предотврати развитието на някои офталмологични патологии и да се поддържа добро зрение.
...
Как да съхраняваме червен хайвер
Червеният хайвер трябва да се съхранява в хладилник при температура не по-висока от -4 и не по-ниска от -6 градуса по Целзий. Срокът на годност на тази морска храна е 12 месеца.
Може ли да се съхранява във фризера
Червеният хайвер може да се съхранява във фризер, но не се препоръчва повторно замразяване на морските дарове. Ето защо, преди да замразите хайвера, е добре да го опаковате в малки съдове. Замразеният хайвер може да се съхранява до 12 месеца, но само ако се поддържа постоянна температура.
Как да размразявате правилно
Хайверът трябва да се размразява правилно, за да запази всички свои полезни свойства и да запази вкуса си. Морските дарове трябва да се размразяват при температура +5 градуса по Целзий, без допълнително загряване. След един ден хайверът ще бъде размразен.
Как да разпознаем, че червеният хайвер се е развалил
Консумацията на развалени морски дарове може да доведе до сериозно отравяне, затова е важно да сте наясно с основните признаци, че хайверът се е развалил:
Наличието на неприятна миризма.
Ясно изразен горчив вкус.
Наличието на развалени яйца.
Наличието на тъмна слуз по яйцата.
Дори един от тези признаци показва, че е по-добре да избягвате консумацията на този продукт.
...
Интересни факти за червения хайвер
Червеният хайвер е продукт, който е познат на всички, но малцина знаят, че не толкова отдавна този деликатес е бил изхвърлян заедно с рибните отпадъци и не се е считал за годен за консумация. Когато хайверът започва да се консумира, той е много евтин, но се разваля бързо. Далекоизточните рибари намират изход: решават да изсушат хайвера, за да го запазят.
Тази морска храна е уникална с това, че принадлежи към списъка на диетичните продукти, въпреки че съдържа много калории.
Учените твърдят, че хората, които ядат червен хайвер поне веднъж на 7 дни, имат отлични умствени способности и живеят 7-10 години по-дълго.
Червеният хайвер се смята за храна за меден месец. Проучванията показват, че той повишава нивата на серотонин в кръвта (хормонът на щастието и радостта, който всички познаваме). Като насища мъжете и жените с полиненаситени мастни киселини, той подобрява потентността и помага за по-бързо забременяване.
Този уникален продукт е много популярен сред хора с различни нива на доходи и е източник на много полезни вещества. Яжте хайвер в правилните количества и бъдете здрави!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
