|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Права на животните---отговорност към храненето
|
|
| Автор |
Moд (вere) (ентусиаст) |
| Публикувано | 26.09.10 16:21 |
|
|
Отговорност към храненето
Подчертаването на въпроса за начина на живот напомня на хората за тяхната отговорност за болестите. Въпреки, че днес отделяме повече внимание на правилното хранене, отколкото в миналото, значението му за доброто здраве все още не е напълно признато от обществото.
Съвременното клинично хранене използва основно схемата на “четирите основни групи храни”, а също и съвременния медицински модел, който оценява храната в зависимост от нейното биохимично съдържание. Най-голямо внимание се обръща на активните съставки, като витамини и минерали, и специфичното им влияние върху организма. Принципите на алтернативната медицина, които използват конвеционалните познания по биохимия, а също акцентират върху ползата от пълноценните, по-необработени храни, в последно време все повече се налагат и влияят върху традиционната медицина. По-голямата част от предлаганото и от двете медицински общности обаче е твърде опростен подход към храненето. Вероятно в ранните години на западната медицина, когато алопатията (традиционната класическа медицина, при която се използват лекарства) е била по-малкият брат на природолечението е същестувала максимата “Нека твоята храна ти бъде лекарство и твоето лекарство – храна”. В онези времена западната култура е била повече от селски тип, следователно земеделска. С урбанизацията и откъсването от нашата естествена среда ние сме изгубили уважението си към елементите, от които сме част. В такива условия алопатичната медицина се издигна до положението на почти върховен авторитет. Прекъсването на естественото ни общуване със заобикалящата ни среда, наложената промяна в ритъма на живот и важността на дневната диета и поведение правят страданията “простуда” и “грип” да бъдат неудобства, част от нашия напрегнат живот. С употребата на антибиотици и антихистамини алопатията се превъща в герой, а природата във враг, който не бива да получава полагащата му се по право територия. Каква ирония – в края на краищата природата триумфира, понеже нашата симптомология става по-усложнена и с по-дълбоки корени. Хроничните дегенеративни заболявания са официалната емблема на съвременното индустриално общество. Това неизбежно води до шеметно повишаване на цените на медицинското обслужване, тъй като интервенциите трябва да стават все по-инвазивни, а периодът на възстановяване все по-дълъг. Ние си мислим, че продължителността на живота се увеличава благодарение на повишените здравни грижи, но това е само един мит. Подобреното здравеопазване и хигиенизиране влияе повече на здравето от съвременната медицина. Намалихме също и детската смъртност, което би трябвало да води до по-добри перспективи относно продължителността на живота. В същото време обаче намалява броят на здравите осемдесет- и деветдесет годишни хора. По-голямата част от днешните възрастни градски жители са по-немощни в сравнение с миналото.
Използването на качествена и прясна храна в наше време стана изключително сложно. Това, което може да купите днес на пазара, има много малко общо с продуктите от преди 80 години. Злоупотребата с торове и пестициди и хибридизацията създадоха нискохранителни зърнени храни, плодове и зеленчуци. Почвите са свръхзасадени и лишени от минерали, а това също води до намалено съдържание на минерали в плодовете и зеленчуците. Дори “пресните” продукти биват обработвани с химикали (като например серен диоксид), восъци на нефтена основа или гама-радиокативни лъчи. Тази практика се е появила не защото служи за подобряване на хранителните качества, а защото служи на икономиката.
Трансконтиненталният и международен хранителен обмен създаде възможности за комбиниране на храни от различни климатични пояси. Това е едно чудесно предизвикателство за нашите вкусови усещания, но предизвиква стрес в телата ни. Ако съчетанието от храни, не е съобразено както трябва с промяната в сезоните, климатичните условия, или е неправилно, това води до храносмилателна нестабилност и ще се влоши здравето. С всеки изминал ден това положение се влошава, заради технологиите на генното инженерство, които например предлагат да се инжектират моркови с бананова ДНК, за да станат по-големи и по-сладки. Всъщност комбинацията от храни на генетично ниво ще направи почти безсмислена литературата за ползата и въздействието на различните храни върху човешкия организъм.
Домашните животни от които се получава месо, се отглеждат нехуманно и неекологично. Лошите условия на живот, наситените с химикали храни и антибиотиците, използвани за предотвратяване на инфекциите или за изкуствено “напомпване” на животните за повече килограми, ги правят немощни и болни. При млечните продукти често се среща употребата на компютърни чипове, разположени под кожата на кравите, които контролират нивото на хормоните (което е естествено, когато майките кърмят малките си) кравите получават изкуствено допълнителни хормони, за да се увеличи количеството мляко. Често това води до възпаления на виметата на кравите, които от своя страна се лекуват с антибиотици, а вирусите мутират и така се довежда до болести като “Луда крава”. В млякото в супермаркетите има остатъци от тези антибиотици, които могат да станат причина за колики или други стомашни проблеми, често срещани у хранените с краве мляко деца. В “Диета за една нова Америка” Джон Робинс коментира подобни случаи от хранителна и морална гледна точка. Според него нехуманното отношение на хората към всички останали форми на живот е най-голямата перверзия на новото време. Ако опитът за трансплантация на черен дроб от павиан върху човек се окаже сполучлив пазарът на тези органи ще се увеличи и павианът ще се отглежда във ферми специално с тази цел. Друг пример за това експлоататорско отношение е избиването на черните мечки в Китай с единствената цел – получаване на жлъчка, заради нейните лечебни качества. Същевременно съществуват растителни еквиваленти, като например шафранът, който има същите лечебни свойства, като мечата жлъчка. Колкото по-чувствителни ставаме към взаимната зависимост между видовете за подържане на глобалната хармония, толкова повече сме длъжни да търсим алтернативи на излишното унищожаване на други видове, което може да има кратковременна полза за някои, но неизменно ще доведе до страдание за мнозинството. А зашеметен от изобилието на храната, средностатистическият потребител, не бива да мисли, че храните по рафтовете в блестящите супермаркети са добри, той трябва да знае, че хранителната индустрия произвежда за печалба, а не от грижа за здравето. Единственото нещо, което можем да предприемем е поемането на индивидуална отговорност и избирането на етична диета. Подобна отговорност пред самия себе си не бива да се смята за тежест. В действителност да си отговорен, означава да си “способен” да “отговаряш”, да обръщаш внимание и да се замисляш кое е правилно и кое не.
Веганизмът
Всеки ден милиони животи се загубват в процес, който може да бъде предотвратен. Животните са жертвите, които заради това, че не могат да изразят своето недоволство от начина, по който се отнасят към тях, живеят потиснат, затворен живот в постоянен тормоз и насилие; след това се отнема единствената привилегия, която им е останала - животът им.
Трябва ли да се отнасяме към другите същества, които също могат да изпитват болка, с такова безсрамно пренебрежение? Хранителните ни предпочитания струват ли наистина невероятните страдания, които другите животни трябва да понасят, само за да можем ние да се храним с каквото си поискаме?
Етичният веганизъм - алтернативата, която иска да спре ненужното насилие над чувстващи същества. Веганизмът и правата на животните са начин на живот, който иска да премахне страданието, да защитава тези, които не могат да се защитят сами. Всеки може да намали страданията, които се случват днес. Бъдещите поколения могат да погледнат назад и да видят катастрофалните беди от загубените животи и цялото това унищожение; или могат да видят повратна точка, време, в което хората осъзнават проблемите и действат.
Веганизмът - алтернатива на консуматорското общество
Веганската философия и начин на живот изключват всички форми на експлоатация и насилие върху живоните – било то за храна, облекло или каквото и да е друго. Живеейки като веган, човек носи полза за: животните и подобряването ан живота им, за екологичната непокътнатост на нашата околна среда, и за нас самите, като избавя телата ни от проблемите свързани с консумацията на животни и животински продукти. Първо, месната и млечната индустрия причиняват смъртта на 27 милиарда пилета, крави, прасета и други животни. Животните са подлагани на неописуеми жестокости, за да се увеличават приходите на индустрията. Те живеят на тясно, в клетки, упоени с лекарства и осакатени. Фермите не са като онези, за които са ни разкавали в училище; те са механизирани кланици, където чувствата на животните са последната грижа. Те са ад!
Второ, земеделието, свързано с набавяне на фураж и храна за животните унищожава Земята. Това просто е неефикасен начин за добиване на храна, който прахосва огромна част от отглежданите зърнени култури. Зависимостта на месо”производството” от земеделието вдига нивото на прозиводство до такава степен, че прекаленото изтощаване на почвите причинява намаляване на продуктивността им от година на година. Следващата крачка е приспособяването на диви земи в земеделски. Веганството спомага за елиминирането на тези заплахи и оставя земята и почвите в естествения им вид.
Последно, консумацията на животински мазнини и протеини е свързана със сърдечни заболявания, чревни и стомашни заболявания, рак на гърдата, диабет и много други. Веганската храна, като пълноценни зърна, зеленчуци, плодове, бобови, са с ниско съдържание на мазнини, не съдържат холестерол и са богати ан витамини и минерали. Плюст това, веганите получават точното количество протеини, от които се нуждае човек. Кравето мляко, съдържа точното количество протеин за телето, но прекалено много за хората. Яденето на месо и мляко, може да е най-сигурният начин за ранна смърт.
Животни за храна
Непрестанно милиони животни по целия свят биват отглеждани и убивани за храна. След като те прекарват почти целия с живот в ужасни и нехуманни условия, в повечето случаи те са откарвани от фермите до кланиците, където за тях живота свършва в страх и агония. Месото е убийство без значение как е сготвено.
Латинска Америка: соя за месо
Продукцията на соя в световен мащаб, през последните три десетилетия, е нараснала на 55 милиона тона през 1975 до 223 милиона тона през 2006, растеж с 324%, a световната консумация на месо се е увеличила от 47 милиона тона през 1950 до 260 милиона тона през 2005 (553%). Основния скок на потреблението на соя стана през 1990, когато беше забранено кости и други остатъчни продукти от месната индустрия да се използват като главен източник на протеин за храна на животните за месо. Една трета от всичката соя в света в момента идва от Латинска Америка. Страните като Бразилия и Аржентина изнасят своята соя в Европа, САЩ и Китай, където тя се използва от промишленото животновъдство за храна на животните в месната и млекодобвната индустрия. Повече от 80% от всичката соя в света отива за храна на животни, които после ще бъдат заколени и използвани за храна. Голям процент от тази соя също така е генетично модифицирана. Аржентина изнася 94% процента от своята соя (2004), а Бразилия изнася 76%. В последните години, земята засята със соя в Латинска Америка се е увеличава с 3,5 милиона хектара на година (площта на Холандия). В Аржентина и САЩ повечето соя е ГМО. В Бразилия ГМ-соята беше официално забранена, докато президента Лула беше на власт, но в момента около 44% от нея сега е ГМ.
Европа внася за своите кланици около 39 милиона тона годишно, или линия от 23 000 км натоварени камиона. Около 90% всичката соя внесена в Европа отива за кланиците.
извори:
'Soja Doorgelicht' (брошура на Холандската Соева Коалиция)
Oil Mill Gazetteer, Volume 110
Растежа на соевата продукция, износ и продукция са резултат на обмислена търговска политика. През 1962 като резултат от 'Dillan Round' на Общото споразумение за митата и търговията (предшественик на Световната Търговска Организация), САЩ и Европа се съгласиха да отменят импортните такси за маслодайните култури (като соята). По това време САЩ беше основният износител. Другата страна на споразумението беше, че на Европа ще и бъде позволено да субсидира своята зърнена продукция. За европейските промишлени ферми, това значеше достъп до евтини протеини за животните в кланиците (от внесена соя) и евтини карбонхидрати (от субсидирано зърно), двете най-важни съставки за бързо растящо парче месо. Резултатът беше бум на вноса на фураж, продукцията на месо и износа на месо (включително дъмпинг) за останалата част на света. Това споразумение от 1962 все още е в сила, но сега големите корпоративни совеи магнати от Латинска Америка печелят от него.
В страните от Латинска Америка като Парагвай, Аржентина, или Бразилия, продължава с умопромачителни темпве увеличаването на соевите насаждения с цел износ, като това води до катастрофални последици за селските общности и земеделски начин на живот. Култивацията на соя е най-доходоносна, когато се извършва с голяма интензивност и не се нуждае от много работна ръка, измествайки други продукции като зеленчуци, памук, дори млекодобив. Докато огромни площи от Аржентина и Бразилия вече са покрити със соеви плантации, то е по-малко известно, че Парагвай се превърна в четвъртият най-голям износител на соя в света.
През 2006 близо 2,5 милиона хектара соя са засадени само в Парагвай. Парагвайските власти планират увеличаването и на 4 млн хектара. Според парагвайска неправителствена организация “…Обяснението за тези “зелени пустини” от типа на огромните соеви насаждения е разпространението на огромна машинизирана земеделска индустрия без малки фермери; без хора. Всички моно-култури са заплаха за екосистемите, които те изместват; те унищожават билогичното и агрокултурно разнообразие, отравят водните басейни и почвата, и подкопват основите на хранителна сигурност и сувереност на хората и техните земи. Те причиняват бедност, безработица и масово изселване на общностите в селските местности.”
Почти всичката соя, която се отглежда в Аржентина е в “RoundupReady” сортовете на биотехнологичната мултинационална корпорация Монсанто. Тези генетично модифицирани соеви насаждения са направени резистентни на “убиващия всичко” хербицид “Roundup.” Тя издържа на интензивно пръскане, докато всички останали насаждения и бурени наоколо са убити. Използването на тази ГМО соя се среща и в Парагвай и Бразилия.
Почти половината от населението на Парагвай живее под прага на бедността, а 21 % в екстремна бедност. Изследванията сочат, че бедността е по-висока в провинциоалните райони, където има повече соеви насаждения.
Според доклад на ФБОМС, “Селската и градската бедност се увеличават, защото освен прогонването на малките фермери от техните земи, монокултурата трудно създава нови работни места. За всеки 100 хектара, има една работа в евкалиптови плантации, две за соеви и 10 за захарна тръстика, докато 20 семейства могат да преживяват в оргиналната агрокултура. Нямайки друга алтернатива много селски работници се местят в градските гета.” (1) Според "Приятели на Земята" Парагвай, близо 70 000 души напускат селските местности всяка година. В допълнение, много от тях емигрират в близките страни.
В Парагвай, както и в другите страни от Южна Америка, концентрацията на земя е екстремна: 1% от земевладелците държи 77% от земята! Тази невъобразима концентрация на земя, плюс липсата на възможности в градовете води до растящ брой на окупации на селска земя в Парагвай, особено за публични площи, които незаконно са били продадени от държавата на соеви предприемачи. Организацията в селските райони не е лесна, но те успавят да постигнат победи. Общности като провинцията Каагуазу, където организацията Movimiento Agrario y Popular (MAP) е активна, успява да контролира соевите насаждения в централната част на Парагвай.
Соевите магнати обаче отвръщат на това чрез изпращане на "охранителни" отряди от безработни селски деца, използвайки ги да неутрализират селяните, които се самоорганизират. Правителството също отвръща като изпраща парамилитирани отряди срещу селяните. Само в Парагвай, над 30 селяни са убити от правителствените войски за последните 4 години. Експлозията на соева култивация причини унищожението на всичките тези милиони хектари гора и савана. Между май 2000 и август 2006, Бразилия изгуби около 150 000 km2 гора - местност по-голяма от Гърция. Соята се отглежда да храни животни за месо, а месопреработвателната индустрия отделя около 18% от вредните емисии, виновни за глобалното затопляне, повече от всичкия автомобилен трафик по света. Тези газове идват от изгарящите се парникови газове, емисии на метан от животинските екскременти (най-вече прасета и едър рогат добитък) и продукцията на изкуствена тор за фуража. Метанът е един от най-опасните парникови газове, 21 пъти по-опасен от въглеродния диоксид. За продукцията на животински фураж и нуждата от земеделски площи, където да се засеят тези култури се налага поголовна сеч на дъждовните гори в Латинска Америка и изгаряне на гори. Изгарянето на гори и окислението на въглерода от почвата води до масивни емисии на CO2. Тъй като загубената почва не се компенсира, този процес се нарича “земеделска мина," водещ до покачване на температурата и опустяване, да не споменаваме и ефектите от транспортирането на фуража, екскрементите, живи животни, и най-накрая финалния продукт - месо. Според един от последните репорти 'Дългата сянка на животновъдството' (от 2006) на Организацията за агрикултури и храни на ООН, производството на месо е виновно за следните емисии от парникови газове:
CO (2.9%), метан (35-40%), нитрати (65%) и амоняк (64%) от всички регистрирани емисии в света.
Сега освен промишленото животновъдство се задава и друга заплаха - биогоривата. Ключовите играчи в Г8 обявиха своята подкрепа за учвеличаване производството и потреблението на биогорива произведени в развиващите се страни. Финансовите министри на Г7 (Г8 минус Русия) имат мнозинството гласове в МВФ и Световната Банка. Тази подкрепа прави проблема с със земя за промишлена продукция и фураж за животновъдството още по-голям, тъй като соята за фураж сега започва да се съревновава със соя, палмово масло и други земеделски култури, които се използват за биодизел. Мексико се сблъска с 400% увеличение на цената на царевицата, тъй като царевицата, която внасят от САЩ сега се използва за биогориво. Автомобилите се съревновават с директен сблъсък с хората, защото в тези страни не се срещат често западни коли, но хората умират от глад. Разчитайки на производство на биогорива в развиващи се страни, големите агрикултурни и енергийни корпорации в индустриалния свят на Г8 оставят трудния избор и тежките последици в ръцете на хората и животните в глобалния юг. Където пазара е по-важен от човешкото оцеляване. Биогоривата служат за начин на лидерите на Г8 както винаги да правят бизнес, докато голяма част от фосилните газове продължават да се разпростират в атмосферата и да правят климатичната криза по-сериозна от всякога. В момента промишленото животновъдство и биогоривата са най-голямата заплаха за бъдещето на Земята и въпроса с изхранването.
Нужно ли ни е млякото?
Производителите на мляко и млечни продукти ни казват: "Млякото е съвършената храна от природата", но не казват, че млякото е природната храна за малкото теле, което има 4 стомаха, удвоява теглото си за 47 дни и може да достигне маса от 135 кг за една година. Производителите на мляко казват на децата: "Пийте повече мляко, за да порастете големи и силни", понякога им казват, че ензимът, нужен за усвояването на животинско мляко е лактаза. Те никога не биха казали на децата, че 20% от хората от бялата раса, 53% от латиносите и по-голямата част от тъмнокожите хора нямат лактаза в червата си. (89% от стадата едър рогат добитък в страна като САЩ е инфектиран с левкемия - рак на кръвта/костния мозък. Млечната индустрия казва, че вирусът на левкемията става неактивен след пастьоризация (процес на загряване на млякото над 70 градуса по Целзий). Всичкото мляко на пазара е пастьоризирано.
Пастьоризацията променя калция в неразтворима форма, която не може да бъде абсорбирана от хора или животни. Тази обработка на високата температура също така убива и всичките ензими.
Телетата биха умрели, ако ги хранеха с пастьоризирано мляко/сирене вместо с нормалната им храна. Въпреки това огромна част от млякото се пастьоризира.
Млякото е всъщност бяла кръв. Средно в литър мляко се съдържат 322 милиона бели кръвни клетки. След като се пастьоризира съдържа 322 милиона мъртви бели кръвни телца.
Инфекциозната частица, която причинява болестта "луда крава" се нарича прион. Прионите не могат да бъдат унищожени при пастьоризация.
Инкубационният период на болестта е 20 години (което значи, че след 20 години ще разберете дали сте заразени)
80% от млечния белтък в млякото е казеин. Казеинът е основната съставка за лепилото за мебели и също се използва за да се залепват етикетите на бирата.
Количеството холестерол, което се съдържа в тези 3 чаши мляко е равен на количеството, което бихте получили от 53 резена бекон.
Увеличен е рискът от рак на гърдата за жени, които се хранят с масло или сирене 3 или повече пъти седмично, сравнено с жени, които консумират тези храни по-малко от веднъж седмично: 3 пъти по-висок.
От 59-те хормона, които се съдържат в млякото, един е мощен хормон на растежа. Той е естествена съставка на кравето мляко, тъй като кравите трябва да растат много бързо. Заради някаква игра на природата този хормон е идентичен при кравите и хората. Този хормон е добре изледван и документиран като "гориво" за всякакви тумори. Той е ключов фактор в развитието на пролиферацията при рака на гърдата, простатата и дебелото черво. Подозира се, че най-вероятно ще се открие, че подпомага растежа на ВСИЧКИ тумори.
Всяка хапка кашкавал съдържа ДЕСЕТ ПЪТИ повече от това, което е имало в млякото (главно различни антибиотици и пестициди при промишлените млечни продукти), защото трябват 10 литра мляко, за да се направи 1 килограм кашкавал. В сладоледа те са 12 пъти повече. В маслото те са 21 пъти повече, от това което се е съдържало в мазнините от млякото.
Млеконадойните крави също се убиват в кланиците. Естествената продължителност техния живот в природата е 25 години, но повечето крави за доене живеят само 4 години, докато телата им вече са износени и трябва да бъдат убити. Държани в постоянен цикъл от изкуствена бременност чрез синтетични лекарства, от лактация и доене чрез промишлени машини, тези крави са затворени извън всички останали животни, включително и малките им. Заставят ги да стоят на бетонни подове, в собствените им изпражнения по цял ден, във фабрики, където трябва да дават над 40 литра мляко на ден - 10 пъти повече отколкото могат да дадат в природата.
Никое същество след най-ранното си детство не консумира мляко или млечни продукти. Хората са единственият вид (освен другите, на които ние го даваме изкуствено), които го правят. Човешкото тяло няма никаква нужда от животинско мляко/сирене/кашкавал и т.н. Няма необходими за живота ни хранителни елементи в млякото, които да не могат да бъдат набавени от растителни източници.
Сърдечният удар е една от най-честите причинители на смърт за човека. Преустановявайки консумацията на месо, млечни продукти и яйца, човек намалява риска от сърдечен удар с 90%!
Животни, не "суровина за месо"
"Еха, най-накрая съм свободен. Как може т.нар. цивилизовано общество да държи животни в промишлени фабрики? Моите милиони събратя и аз никога не сме виждали дневна свтлина. На това да се движим наоколо се гледа като загуба на енергия! Единственото бъдеще за нас е касапина. Ние сме живи същества с чувства, по дяволите! Не просто продукти, носещи печалба. Какво чакате? Раз, два, три, всички животни на свобода!"
Европейските животински ферми са силно индустриализирани и специализирани. Месото, което ядеш е преминало през множество различни фабрики по същия начин, както автомобилът е направен от различни парчета железа, преминаващи през различни фази на окомплектовка.
В свинефермите, специализирани в отглеждането на млади животни има концентрация на „продуктивни животни”. Силно плодовити свине са чифтосвани с големи и бързо растящи шопари. След престоя във фермите за оплождане, свинете-майки, отиват в други ферми, където раждат своите малки. Опашките и тестисите на малките прасенца биват отрязани веднага. Във фермите има толкова малко място, че прасенцата се хапят едно друго по опашките и ушите от стрес. Малките са отделяни от майките си четири седмици след като се родят, а след шест седмици са транспортирани във фермите за месо. Те повече приличат на фабрики с клетки за по едно животно със съвсем малко място, обикновено около 0.8 м2 на прасе. Животът им без никаква дневна светлина и движение води до физически и психически заболявания, които са лекувани, като животните биват непрестанно тъпкани с антибиотици и успокоителни. Тук, след около три месеца престой прасетата израстват от около 25 до 115 килограма, хранени с високопротеинов фураж от Южна Америка (соя от Бразилия). След това животните отиват в кланицата. Ако оживеят толкова дълго, разбира се; 12 – 20% от малките умират преди да достигнат зряла възраст. Много умират и по време на дългото транспортиране из Европа, понякога при екстремни условия, натъпкани всички заедно без вода, храна и светлина. Важно е да се отбележи, че не само прасетата са затваряни, експлоатирани и убивани по този начин, подобни са историите и на рогатите и кокошките.
В Европа често в една ферма има десетки хиляди прасета, а понякога броят на животните достига дори 100 000. Натъпкванто на толкова много животни в малко пространство, транспортирането им на големи разстояния и прекаленото им хранене с небалансирана храна и лекарства, доведе в последните години сред животните, отглеждани във ферми до епидемии от заболявания на копитата и устата. Това води до изтребването на всички заразени животни и има големи последствия не само за фермера, но и за много от животните от подобни видове в района, които също биват изтребени.
Животните са убивани също и за производството на мляко и яйца. Кравите дават най-голямо количество мляко само след раждане. Една дойна крава трябва да забременява на всеки 6 месеца, за да остане "продуктивна". Постоянното доене води при много от тях до гнойни инфекции на вимето и зърната, а гнойта може да се намери и в млякото (слой, дебел около един пръст на всеки литър). Тъй като млякото е предназначено за хората, малките телета са отделяни от майките си. Женските стават дойни крави, а мъжките не са нужни за нищо друго, освен за месо.
За производството на яйца ние се нуждаем от мътещи кокошки. Те се избират от специални ферми, от където кокошките са взимани за мътене, а младите петли или са избивани с гас, или нарязвани на парчета. Те са безполезни за индустрията, тъй като не могат да снасят яйца, а месото им не е подходящо.
Яденето на месо, млечни продукти и яйца те прави отговорен за отношението към животните и убийствата в тази индустрия на смъртта. Какви са оправданията за тази огромна касапница - човешкото консуматорство? Каква е всъщност разликата между животните и хората, която може да легитимира това отношение? Това, че сме съзнателни същества? Не можем да знаем дали някои животни не са също съзнателни, но защо това трябва да е причина в крайна сметка? Знаем твърде малко за чувствата на хората с умствени проблеми, но това не е причина да се държим зле с тях. тогава дали не е заради факта, че животните не са толкова интелигнетни като хората или пък е това, че те принадлежат към други видове, различни от нашия? Дискриминацията и експлоатацията на други видове от хората има своя дефиниция: видовизъм. Промишлените ферми са видовизъм в неговата най-лоша форма.
Често използван аргумент за легитимиране на яденето на месо е, че това е "природно заложено". Животните ядат други видове животни, тогава защо хората да не правят същото? "Природно заложеното" обаче само по себе си не е винаги добро. Природното и моралното са две различни неща. Насилието се възприема за природно заложено, но и за грешно. Много хора са способни да правят морален избор и поемат отговорността да не ядат месо. Да не ядеш животни може да изглежда противно на природата (въпреки че не е, що се отнася до човека), но е очевидна морална отговорност.
Възможно е да се намери алтернатива в органичната продукция, но в повечето случаи се оказва, че в това няма голяма разлика в сравнение с промишленото животновъдство. Органичната продукция среща много от същите проблеми и не може да увеличи значително жизненото пространство на животните, а фуража остава почти същия. А в повечето случаи въобще не е решение на проблема: защо? Как, ако сме склонни да повярваме, че животните не съществуват на земята за бъдат експлоатирани от нас, може да одобряваме търсене на животински продукти, които свеждат животното до “суровина за месо?”
Да изконсумираме нашата земя и здраве
Земя
Фермерите трябва да произвеждат храна за нарастваща световна популация, но земеделието просто не може да изпълни желанието на около 5 милиарда души да консумират повече животновъдски продукти. Световната популация се е увеличила от 2,7 милиарда през 1950 до 6,3 милиарда през 2006 (233%). В същото време световната консумация на месо се е увеличила от 47 милиона тона през 1950 до 260 милиона тона през 2005 (553%). Консумацията на мляко и яйца също се е увеличила. Във всяко общество, в което приходите растат, консумацията на месо расте дори с по-големи темпове, в същото време това е високо неефективен начин за изхранване на хората. Eфективността с която различните животни превръщат растенията с които се хранят в протеин варира различно. За едрия рогат добитък са нужни грубо 7 кг зърно, за производството на 1 килограм живо тегло, но това е в най-добрия случай (пропорцията може да бъде и 16:1). За свинете съотношението е 4:1 (4 кг растителна храна за 1 кг живо тегло), за домашните птици е около 2:1. За производството на един килограм говеждо е нужна около 100 пъти повече енергия, отколкото за произвеждането на килограм картофи. Месната индустрия също така прахосва водните ресурси. За производството на килограм говеждо се използват 15 m3 вода, докато са нужни само 0.4 - 3 m3 вода за производството на килограм пшеница.
През 2005 фермерите по света са произвели 220 милиона тона соя. От тях само около 15 милиона тона са консумирани от хора. 144 милиона соя са отишли за храната на крави, прасета, пилета и дори риба. Освен соята, храната на домашните животни включва царевица и други богати на енергия земеделски култури, всичките продукт на моно-културната земеделска индустрия.
Здраве
В индустриалните страни болестите и предпоставките за тях, причинени от определен начин на живот като наднормено тегло, диабет, висок холестерол, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми и рак са силно разпространени. Има изобилие от източници, показващи, че вегетарианската диета се асоциира със значително по-малък риск от тези заболявания. Въпреки това пържолите, надениците и рибата все още се смятат за нормална част от диетата. Митът, че това са здравословни и незаменими храни е широко разпространен и много членове на лекарското съсловие също вярват, че месото е жизнено важна част от диетата. Има схващания, че модерните хора трябва да ядат месо, защото от 2 милиона години хората го правят. Но трудностите да си набавиш необходимите витамини, протеини и жизнено важни калории чрез други храни освен месо (примерно заради географското разположение и климатичните условия) са заличени от 10 000 години на широко разпространеното земеделие и транспорт. Всъщност сега, в модерното общество, проблемът е напълно противоположен – много хора поемат твърде много калории и страдат от затлъстяване и проблемите свързани с него. Съвременото земделие предлага изобилие от всичко, от което се нуждаем, когато трябва да сме зависими само от храна с растителен произход. Няма нещо полезно в месото, което да не може да бъде набавено от здравословна вегетарианска или веганска диета. За сметка на това, в съвремените епидемиологични модели, нискоро съдържание на зеленчуци в диетата се смята за рисков фактор за много туморни заболявания, кардиоваскуларни заболявания и дегенеративни болести. За които фармацевтичната индустрия харчи милиони всяка година, опитвайки се да намери подходящи химически получени лекарства (тествани върху животни). Очевидно би било по-здравословно и по-евтино ако всички спрем да консумираме животински продукти.
Диета включваща месо също така ни сблъсква с различни свързани с храната заболявания. Най-чести са бактериите съдържащи се в не добре термично обработеното месо, като Салмонела, Кампилобактерията, E. коли и Бовин гъбичната енцелопатия, които са широко разпространени по целия свят. Всъщност Птичия грип се разпространи, защото няма адекватни лекарства да го спрат. Световната Здравна Организация обвини за избухването на Птичия грип “интензивното промишлено птицевъдство”. Шефът на Центъра по контрол на заболявянията в Тайланд каза : “Светът си няма и идея какво ще стане ако това нещо продължава така“, след това го замени с “Кога, наистина. Въпросът е кога. Не мисля, че вече имаме лукса да използваме думи като ‘ако’ за напред. ‘Ако' е вече в миналото.”
Мляко?
Казват, че на кравите не им вреди ако ги използваш само за производство на мляко, "дори им е приятно, когато ги доят". В съвременния свят градското население расте от ден на ден и остава все по-малко място за традиционни ферми, където кравите пасат на полето, а вечерта, когато се върнат от пасището, добрата жена ги дои на двора...
Всъщност млякото се произвежда във ферми от промишлен мащаб, където кравите никога не напускат установените за всяка една обори и се доят от бездушни машини.
Но независимо от това къде се отглежда, за да може кравата да дава мляко, тя трябва да роди. Бичето не може да дава мляко и затова неговата участ е неизбежна.
Във фермите животните са принуждавани постоянно да забременяват и да раждат. Също като хората, бременността при кравите продължава 9 месеца. В този период кравите се доят непрестанно.
В естествена обстановка, средната продължителност на живота на кравата би бил 25 години. В съвременните условия те биват изпращани в кланницата след 3-4 години "работа".
Съвременната крава, под въздействието на интензивните технологии, произвежда 10 пъти повече мляко отколкото в естествени условия. Организмът на кравите се подлага на изменения и се намира в постоянен стрес, което води до възникването на различни заболявания като мастит, левкемия Бовина, имунодефицит Бовина, болест на Кронин и др. За борба с болестите на кравите се дават множество най-различни лекарства и антибиотици. Някои от тези заболявания по животните имат дълъг инкубационен период и често се развиват без видими симптоми, докато в същото време кравите продължават да се доят и млякото им да се изпраща в производителската мрежа. Ако кравата се храни с трева, то тя няма да може да дава такива огромни количества мляко. На кравите интензивно се дава висококалорична храна, която за тези животни се явява неестествена, тя предизвиква у тях различни нарушения на обмяната на веществата и причинява болести.
За да се увеличи произвеждането на мляко, кравите се инжектират с хормон на растежа (Bovine Growth Hormone), който се създава по синтетичен път. Освен вредното влияние върху организма на самата крава, хормона предизвиква сериозни дефекти в организма на телетата.
Телетата, които се раждат от млекодайните крави, се отнемат от майката веднага след раждането. Половината новородени - женските се отглеждат, за да заместят ставащите бързо безполезни майки. Бичетата обаче завършат живота си доста по-бързо: на част от тях се дава да достигнат пълния си размер и се изпращат в кланниците за говеждо, а друга част още в детска възраст се колят за телешко.
Производството на телешко представлява страничен продукт на млечната промишленост. Тези телета се държат около 16 седмици в тесни дървени заграждения, където те не могат нито да се обърнат, нито да изпънат крака, нито дори нормално да легнат. Хранят ги със заместител на млякото, в който отсъстват желязо и влакнини, за да може у тях да се развие анемия.Именно благодарение на тази анемия(атрофиране на мускулите) месото придобива онзи нежен светъл цвят и висока стойност. Дори ако говорим за идеалното краве мляко(без добавени хормони, антибиотици и пр.), по мнението на докторите, а в частност на д-р Бърнард, основателя на Организацията Лекари за Отговорна Медицина(PCRM), млякото не е полезно за възрастния организъм. Нито един вид бозайник не се храни с мляко след дестка възраст.Нито един от видовете, в естествени условия, не се храни с млякото на друг вид животни. Млякото на кравите е предназначено за телета, които имат 4 стомаха, които удвояват теглото си за 47 дни и към еднагодишна възраст тежат 330 килограма.
Млякото - това е храна за бебета.То, само по себе си, и без искуствени добавки, съдържа необходимите хормони нужни на растящия организъм. За пациенти с тумор, според доктор Бърнард, млечните продукти са даже опасни, тъй като хормоните на растежа могат да стимулират развитието и размножаването на злокачествените клетки. Възрастният организъм е способен да си набира необходимите витамини и минерали от растителни източници и да ги синтезира в свой, свойствен на този организъм режим.
С консумацията на мляко от човека се свързва възникването на болести като заболявания на сърцето, рака, диабета и даже остеопорозата(намаляване на плътността на костната тъкан), на същото това заболяване, предупреждаването за което млечната индустрия така широко използва за да рекламира продукцията си. Съдържащите се в млякото животински белтъчини се свързват със съдържащия се в костната тъкан микороелемент калций и го извеждат навън, вместо да обогатяват организма с този елемент. Развитите западни държави заемат водещо място в света по количеството на случаи на остеопороза, като в същото време страните, където мляко практически не се употребява (такива като Китай и Япония) дори не познават това заболяване.
Месото вреди на здравето
Няма съмнение във факта, че яденето на месо е вредно за здравето. Списъкът със заболяванията, за които се знае, че са свързани с месото, които са по-често срещани сред хората, които консумират месо и животински продукти, изглежда като индекс на учебник по медицина. Анемия, апендисит, артрит, рак на гърдата, рак на дебелото черво, рак на простатата, запек, диабет, жлъчни камъни, подагра, високо кръвно налягане, лошо храносмислане, затлъстяване, хемороиди, инфаркт на миокарда (известен още като съредечен удар), разширени вени. Това са само част от добре познатите заболявания, които могат да засегнат хората месоядци. Сърдечните заболявания често са причинени от натрупването на холестерол и наситени мазнини от животински продукти в нашите артерии. Единствените двама лекари, които са успяли да обърнат хода на смъртоносното заболяване са включили изключително вегетарианска диета като част от техните програми. Други здравни проблеми, свързани със запушени артерии, като слабо кръвообръщение и атеросклеротични удари могат наистина да се предотвратят чрез веганска диета.
Хората, които консумират продукти от животински прозиход имат също повишен риск от много други заболявания остеопороза, алцхаймер, различни алергии и хранително натравяне.
Изключването на месото от нашата диета е един от най-добрите и най-лесни начини да намалим приемането на мазнини.
Към тези опасности прибавете и факта, че ако ядете месо, е много вероятно да консумирате хормони, лекарства и други химикали, които са били давани на животните преди те да бъдат убити, и можете да прецените степента на риска. Никой не знае точно какъв ефект е вероятно да има тяхното консумиране върху вашето здраве. Но риск има, и то голям. Някои фермери използват транквиланти, за да успокояват животните. Други често използват антибиотици, за да може животните им да не развият инфекции. Когато ядете месо, вие неизбежно поглъщате и тези лекарства и химикали. В много страни в последните десетилетия се наблюдава драстично повишаване на процента на развилите стафилокок, резистентен към пеницилин. В Америка например, където повече от половината антибиотци се дават на животни, процентът е нарастнал от 13% през 1960 на 91% в 1988.
Здравословната, хигиенична, и природосъобразна веганска диета е най-добрият, питателен и полезен начин на хранене, който човек може да избере. Веганите са по-здрави, и в по-добра физическа форма отколкото повечето месоядци. Ако искате да имате наистина здравословна диета , трябва да се откажете напълно от месото.
Има, разбира се, всякакви старомодни митове относно яденето на месо. Твърдеше се, че на хората, неконсумиращи месо, не им достигат белтъчини. Но вече е известно, че това е абсолютна невярно. Еднакво невярно е и твърдението, че ако не ядете месо, диетата ви ще е бедна откъм необходими витамини и минерали. Месото не съдържа абсолютно нищо - нито протеини, нито витамини и минерали – които организмът да не може лесно и пълноценно да си набави от растителната храна. По-доброто здраве не е единствената причина да станете “зелен”. Голяма част от хората, които се отказват от месото, го правят както от морални и етически съображения, така и поради личната полза.
Много от тези, които се колебаят дали да станат вегетарианци (защото искат да са по-здрави, защото искат да спрат световния глад, или просто защото повече не могат да живеят с мисълта, че подкрепят варварството, свързано с отглеждането и убиването на животни за храна), се притесняват какво ще ядат. Тези притеснения са излишни.
Не само, че в наше време са достъпни много различни видове плодове и зеленчуци, но дори ако ви липсват качествата на месото, можете да си купите вегетариански кремвирши, хамбургери и пайове. Много ястия могат да бъдат приготвени с алтернативи на месото направени от соя, нахут, ориз и др. Също така можете да купите тофу и различни соеви и оризови млека.
За да поддържате здравето си, яжте сурови храни, когато можете (защото витамините лесно се унищожават при готвенето), използвайте колкото се може по-малко вода, когато варите зеленчуци, за да не загубвате разтворимите във вода витамини В и С. Задушавайте или запържвайте зеленчуците вместо да ги варите.
Помнете, че поддържайки храната топла, или затопляйки я, можете да унищожите витамините, опитвайте се да ядете плодовете и зеленчуците с кората (защото витамините често се съдържат точно под обвивката) и използвайте въображението си когато пазарувате!
Можете да си набавите желязо, калций, цинк и други необходими минерали, от които организмът има нужда, от тъмно-зелени листни зеленчуци, ядки, варива, слънчогледови семки и сушени плодове. Има тонове литература посветена на храненето и множество книги с вегетариански и вегански рецепти.
Водещите здравни специалисти споделят мнението, че възприемането на вегетарианска диета е едно от най-полезните неща, които можете да направите за себе си и семейството си. Здравословният начин на хранене на вегетарианците поддържа добро здраве и осигурява защита от множество заболявания. Добре планираната вегетарианска диета доставя всички нужни на организма хранителни вещества, като изключва всички наситени мазнини, холестерола и заразите, намиращи се в месото, яйцата и млечните продукти.
Избор за живот, здраве и щастие
Повечето хора възприемат животните като продукт, а това не е така. Прасетата, кравите, кокошките и други животни, отглеждани за храна, са индивиди с чуства - те изпитват болка, страх, самота, щастие и обич, също като кучетата, котките и хората. Ако човек погледне реално на нещата, ще установи, че всички ние, които се появяваме на този свят, имаме еднакво право на живот, независимо какво е нашето физическо проявление. Великият апостол на ненасилието Махатма Ганди твърди, че “душевността на едно агне е същата като тази на човек”. Човекът, като същество, надарено с най-висока интелигентност, днес властва над всички живи същества, които са абсолютно беззащитни и безпомощни пред него. Водени от своя егоизъм, ние се разпореждаме както намерим за добре с животните, експлоатирайки ги и унищожавайки ги безогледно.
Често се опитваме да оправдаем своята жестокост спрямо тях с природния “закон на джунглата”, сравнявайки се с дивите хищници, които са наистина безпощадни към жертвите си. Но нима е редно най-интелигентното създание, което напълно осъзнава и може да ръководи своите постъпки, да търси оправдание в импулсивните действия на същества без право на избор, движени единствено от своите инстинкти?
Месната индустрия, подкрепяна от закърнелите разбирания на обществото, е могъща икономическа и политическа сила. Тя е застанала на пътя на истината, поради което дори учебниците предлагат на хората грешна информация относно храненето. Физиологичните, социалните и екологичните последствия от месоядното хранене са напълно скрити. Въпреки че учебниците не могат да отрекат съществуването на вегетарианците и вегетарианските общества, в тях най- често се твърди , че човекът не може да живее без консумацията на месо. Но противно на това мнение, милиони хора по света са вегетарианци, а голяма част от тях се хранят единствено с растителна храна и ако се повярва на учебниците, те би трябвало да са болни и умиращи. В действителност е точно обратното – те са много енергични, жизнени и са по- малко податливи на заболявания, отколкото хората, хранещи се с месо.
Консумирането на месо е вредно за нашето собствено здраве, защото месото е с високо съдържание на мазнини и холестерол, които предизвикват затлъстявне, запушване на артерии, инфаркт, рак и други болести. Съдържанието на усвоими протеини в месото е много по-ниско, отколкото в някои растителни храни. Порция от 100 гр. месо съдържа 18 – 20 гр. протеини, докато стограмова порция леща или грах съдържа 25 гр. протеини. В ядките съдържанието също е по-високо 25-27 %, а в соята количеството протеини е два пъти повече отколкото в месото. Растителният протеин се асимилира много по-добре от храносмилателната система за разлика от месото. Вегетарианците имат повече енергия, защото организмът им не я прахосва, за да се противопоставя на отровите в месото.
Всички ние имаме право на избор да ядем или да не ядем месо, но животните в кланицата не могат да избират дали да ги убием или не!
КАКВО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ В ПОДКРЕПА НА ЖИВОТИНСКАТА СВОБОДА И СВОЕТО СОБСТВЕНО ЗДРАВЕ: НАЙ-МАЛКОТО - БЪДИ ВЕГЕТАРИАНЕЦ!!!
Редактирано от Moд (вere) на 26.09.10 16:32.
| |
|
|
|
Живеем в 21 век и вече има толкова много чудесни алтернативи на вълната, козината, кожата на животните, просто няма нужда покриваме своята кожа с тази на животните. Овце, лисици, зайци, норки и много други животни са избивани и одирани по особено жесток начин заради своите кожи и козини.
Кожата
Обичайното скърцане, вратата се отваря, но този път вместо храна ме хващат и ме завличат някъде. Защо? Страх ме е и ме боли, защото са ме сграбчили много силно. Най-накрая светлина! Не може да бъде - свобода?! Но какво става? Напъхват ми метален кол отзад, в устата ми слагат желязна пластина и ми затискат челюстта, така че да си прехапя езика. Изведнъж по цялото ми тяло пробягва отвратителна тръпка и внезапно страшна болка пронизва гръдта ми. Мускулите се вцепеняват, не мога да помръдна, болката в сърцето се усилва и чувствам как се пръскат вените по цялото тяло. Болката не спира и става непоносима. Светлината изчезва. Някой казва: "Давай следващия!"
Така обикновено се прекратява животът на лисиците в животинските ферми за добив на кожа. Не винаги разрядът на тока успява да причини смъртта, тогава процедурата се повтаря. Не са редки случаите, когато кожата се сваля от все още жива и само оглушаена лисица. Понякога дори тя се връща в съзнание с вече одрана кожа.
За направата на едно палто се убиват 20 лисици.
Норките, невестулките, белките и самурите имат друга участ. Знаейки че животинките в случай на опасност се стремят да се скрият в дупката, изобретателните убийци са измислили следното. Изплашеното след хващането животно се поставя на маса, в която е направен отвор с размера на дупката им. Опитвайки се да избяга, зверчето се хвърля към спасителната "дупка" и... се заклещва в нея. Отдолу се пуска отровен газ.
За изготвянето на една шуба се отравят 60-80 норки, невестулки или самури.
В различните страни "произвеждат" пухестата козина по различен начин. Някъде с игла се вкарва отрова директно в сърцето или в белите дробове, другаде пък премазват гръдния кош, важното е да не се "повреди кожата".
Уважаеми телевизионни продуценти! Ако наистина искате силни усещания в риалити-шоуто си, наречете го "Животновъдска ферма". Поместете участниците в клетки, където на мястото на покрива е само небето с дъжда и горящото слънце, а вместо под - мрежеста клетка, в която можеш да направиш само две крачки: наляво и надясно. Нека участниците на риалити-шоуто бъдат хранени само по толкова колкото да не умрат. Възможно е на някои от участниците да им се наложи да напуснат шоуто още преди края му: във тези ферми 10% от животните умират през лятото от прегряване, а зимата от измръзване. В природата те винаги имат убежище от неблагоприятните условия, но тук те нямат къде да се скрият. Част от тях умират от болести, а някои от болезнен шок, тъй като при нещастен случай няма кой да им окаже медицинска помощ. Ще трябва и да се има предвид, че известен брой участници ще загуби разсъдъка си заради затвореното пространство и непоносимото зловоние, тъй като нечистотиите ще се трупат на купчини направо пред клетките. Ще им се наложи също да търпят останките от своите колеги, които не са успели да достигнат до финиша.
Страхувам се обаче, че производителите на кожени палта и дрехи ще протестират против това шоу, защото след това хората ще се откажат да купуват стоката им - пропита с мъка, кръв и смърт.
Стоманени челюсти
Не, не, моля ви, не си мислете че е започнала реклама на паста за зъби или че ви канят на прожекция на филм на ужасите!
Става въпрос за нещо друго. Всички вие сигурно се сещате, как когато случайно пръстите ви се затиснат от вратата или, по невнимание, без да искате се ударите с чука. После крещите от нетърпимата болка и бързо търсите да си сложите нещо студено на удареното място.
А сега си представете какво чувства животното, когато на крака му с чудовищна сила се затиска стоманена челюст, разкъсвайки тъканите и строшавайки костта. То няма къде да се дене, никой не може да махне страшната болка. Животното, изнемогвайки от болка, чака с дни, докато дойде ловецът и му счупи врата или го удуши, за да не си хаби патроните и да не развали козината. Често животното, когато окончателно се вкочени умъртвената лапа, прегризва собствената си кост, за да се спаси от капана. Скоро след това то умира от загуба на кръв или шока от болката. Оставайки все още живо, съществото остава инвалид и трудно си добива храна, или въобще не успява и умира от глад.
Всичко казано по-горе не е измислена история. Това се случва сега, близо до нас. Но ние не го виждаме, или не искаме да го видим. А, може би, нарочно се отказваме от това да знаем за това. За какво са ни излишни вълнения в нашия и без това изпълнен със стрес свят?
Може би сте прави. Но сега е 21 век. За да не измръзнем зимата са създадени много различни видове материали, които превъзхождат по качество естествената кожа. Но на кого е нужна тя тогава? Отговорът е много прост. Първо, на производителите - собствениците на фермите, за да правят пари. После, на търговците, също за да печелят пари. И не на последно място, на моделиерите, за да утешат своето самодоволство с последния бум на модата, а и също така да печелят пари. Алчноста тласка хората към престъпления. Жаждата за пари отнема животите (замислете се!) на 30 милиона красиви пухкави създания всяка година.
Митове и заблуди за кожата
Естествената кожа е мъртва плът! И си остава такава, колкото и да се обработва. Ето някои от традиционните митове за кожата, витаещи в обществото.
Мит 1
* Кожата е остатъчен продукт от месната индустрия
Кожата не е “остатъчен” продукт от отглеждането на животни за месо. След като се вземе кожата на животното, всяка останала “част” бива разпродадена парче по парче за да направи цялата тази кървава индустрия по-доходна; Кръвта се използва в кучешката и котешката храна, космите на някои животни се използват за правенето на четки или в мебелния бизнес, рогата, костите и ноктите се използват за производство на желатин, който се слага в бисквити, желирани сладкиши, капсули на лекарства, някои фотографски филми и дори за глави на кибритени клечки. Кожата, която се щави представлява 10% от всичко, което може да се вземе от животното и я прави най-стойностната част от нещастното същество. Всъщност кожите на крави, овце, свине и кози са основният материал за производство на кожи за обувки и палта произведени в България. Някои от скъпите кожени изделия, които се внасят от чужбина се правят от кожи на елени, крокодили, змии, норки, кенгурата и щрауси.
Мит 2
* Животните за кожи живеят доволен живот и биват откарани в кланица, защото са стари и немощни
Едрия рогат добитък в промишлените ферми е селективно подбиран за множество операции и процедури, включващи изкуствено осеменяване, ембрионален трансфер, механизирано доене, тъпчене с антибиотици, кастрация на мъжките, жигосване, отделяне на малкото теле от кравата, дни след раждането, отбиване на кърменето и изкуствено хранене на телето. Като последица от ужасния цикъл от бременност и лактация, млечните крави са изключително податливи на мастити и болести. Техните телета, останали без майка отиват на заколение за производство на висококачествени ниско-влакнести кожи за изработка на подплати на обувки, якета, ръкавици и портмонета. Най-скъпата кожа е тази на телета умрели при раждането, от която се прави мек велур. Средната продължителност на живота на една крава е 20 години. Но във фермите говедата за месо се колят на възраст 1-3 години, млечните крави умират на 3-7 години – от болест (36%), убити поради слаб добив на мляко (28%), и невъзможност за оплождане (36%).
Мит 3
* Животните за кожи се убиват хуманно
Транспортирането на животните до кланиците им причинява дискомфорт и стрес. Те са подковани, здраво завързани и натикани в камион, който да ги откара в кланицата. Но много от тях умират още в камиона, преди да стигнат до крайната дестинация. Причините за тяхната смърт могат да бъдат сърдечен удар, дехидратация, глад, кръвоизливи или счупени кости. Тези които достигат до кланицата те биват зашеметявани, а след това се чупят опашките им и се разрязват техните вратове. А палачите, които работят в тези кланици не се нуждаят от специална квалификация.
Мит 4
* За разлика от синтетичните алтернативи, кожените продукти са екологични
Всъщност качеството и здравината на обувките и дрехите от петролно извлечени материали са се усъвършенствали значително през последните години, но те са безспорно неекологични. Дори произведените от наглед безвредни и “натурални” материали, като например памук, който обикновено се третира с инсектициди и пестициди, след това вече готовата дреха се избелва, боядисва и третира с формалдехиди. Ощавената кожата обаче, не само отделя неприятни миризми, тя се обработва с множество замърсители като олово, цинк, формалдехиди, бои и цианидни химикали за да се спре разлагането. Все пак кожата е мъртва плът и е нормално да гние, ако не се третира със силни химикали. Към това можем да добавим и сериозният удар срещу околната среда. Животинските екскременти са вероятно най-големия замърсител на водата; едрият рогат добитък, овцете и други преживни животни отделят метан, който е основния газ, отговорен за глобалното затопляне; азота в животинските отпадъци участва в процеса на формирането на амоняк – съдържащ се в кисленните дъждове, отрова за земеделските култури. Освен това, животните в промишлените ферми консумират 10 пъти повече земя, вода и основни зърнени храни, отколкото хората.
Редактирано от Moд (вere) на 26.09.10 16:35.
| |
|
|
|
Експерименти
Вивисекцията е най-добре развитата форма на организирана, официално призната жестокост над животните. Вивисекцията е символ на най-ужасното отношение, което можем да имаме към животните. Тя обаче се подкрепя от най-доходоносните индустрии и мултинационлни корпорации. Вероятно ако се забрани вивисекцията ще изчезнат и други форми на жестокост към животните.
Huntingdon Life Sciences
Huntingdon Life Sciences (HLS) са най-голямата работеща на договор лаборатория за тестове с животни в Европа. Всеки ден те убиват приблизително 500 животни в тестове на продукти от рода на пестициди, оцветители за храна и домашни потреби. В техните лаборатории обикновено има около 70 000 животни, включващи зайци, котки, хамстери, кучета, морски свинчета, птици и примати. Тези животни са обречени да страдат и умрат в жестоки мъки в безсмислени експерименти.
Всяка нова отрова и препарат, който можем да си купим от магазина и може да причини опасни ефекти за човешкото здраве, всеки канцирогенен пестицид, всеки глупав "нов и подобрен" домакински продукт от който не се нуждаем може да бъде тестван през гърлата на хиляди невинни животни в HLS и след това пуснат на пазара, за да може след това по погрешка да увреди, нарани или убие хора.
Вивисекцията - какво се крие зад затворените врати?
"Това, което е аморално, не може да бъде научно правилно. Да се търси собствена изгода за сметка на друг, който чувства, означава отричане от самата хуманност."
Д-р А. Кингфорд, създател на Британското Общество Против Вивисекцията Всички ние, всеки от нас, е заинтересован в това да живеем в свят без насилие и жестокост, да не се страхуваме да ги изпитаме на себе си. А знаете ли, че ежегодно милиони опитни животни стрaдат и умират в научно-изследователските лаборатории? Там ги обгоряват, отравят, убиват чрез гладуване, пробождат, опарват, подлагат ги на електрошок, пристрастяват ги към наркотици, подлагат ги на действие на ниски температури, близки до точката на замръзване, държат ги още от раждането им в пълна тъмнина и предизвикват у тях болести като рак, диабет, инфекции, стомашна язва, сифилис, херпес, СПИН... Хирургически им се изваждат очите, нанасят им се повреждения на мозъка и се предизвикват счупвания на костите. В хода на военните изследвания животните се отравят с газ, цианидни съединения, разстрелват се с пластмасови патрони и им се нанасят рани със снаряди, движещи се с огромна скорост.
Вивисекцията (експерименти върху живи животни) води началото си от XVII век и в наше време вече представавлява едно от най-черните петна върху съвестта на човечеството, защото жестоките експерименти с животни продължават в още по-големи мащаби.
На запад проблемът с експериментирането с животни се повдига постоянно и има далечни корени. Например, първият президент на френското общество на противниците на вивисекцията е бил великият Виктор Юго, който на предложението да стане президент на общестовто отговорил така: " Вивисекцията е престпление; човешката раса трябва да се отрече от това варварство!". В момента необходимостта от тестове върху животни се поставя под въпрос дори от самите медици. Д-р Върнън Коулман, член на кралското медицинско общество, пише: "Не мога да се сетя и един значителен успех в медицината, който да е бил резултат от експериментите с животни. Още колко милиони животни ще трябва да бъдат принесени в жертва, преди да се откажем от тази безполезна и варварска практика?"
По данни на Европейския Съюз основната част от изследванията са за медицина - 65%. За фундаментални научни изследвания се правят 26% от общия брой експерименти, за тестване на токсичността в други области в медицината - 8%, в сферата на образованието - 1%.
Лекарствените препарати, получени с помощта на тестове на животни, не само че не са снижавали показателите на смърност от различни заболявания, но всъщност са се оказвали вредни за човека. Съвременната медицина е създала 150 препарати, преминали многобройни тестове на животни, успешно внедрени в серийно производство и оказали се опасни за човека. Например, успокоителният препарат за бременни жени "талидомид", не е показал токсичност при тестване върху животни. Както се изяснило после, опасните му тератогенни свойства се проявявали само при хората и два животински вида рядко използвани опитни животни. Резултатът от използването на талидомида в различните страни - раждане на 10000 деца с липсващи крайници и уродливости. В страни като САЩ, където опитите върху животни са много популярни (от 65 до 100 милиона животни на година!), средната продължителност на живота за последните 50 години не се е променила, броят на хроническите заболявания продължава да расте. Страната заема 19-то място по ниво на смъртност от 32 страни.
Резултатът от експериментите с животни не биха могли да бъдат съотнесени към човека, заради разликите във физиологическите и анатомическите особености, скоростта и характера на метаболическите процеси.
Сред специалистите се появи мнение, че на експерименталната медицина и медикаментозното лечение не трябва да се гледа като на единствен и основен път към оздравяването. Тези методи водят към понижаване и загуба на защитните сили на организма, неговият естествен имунитет, замърсяват средата на организма, а източникът на болестта не се отстранява. Алтернтивата на медикаментозната медицина е натуропатическата, профилактична медицина, опираща се на многовековните наблюдения на човека, на опита на лекарите от Изтока. Другата алтернатива - хомеопатията, основана на създаването на имунитет у хората, който успешно се справя с повечето болести. И натуропатията, и хомеопатията не се нуждаят от есперименти върху животни. (повече инфо на htttp://homeopathia.hit.bg)
Преди да се окажат на рафтовете в аптеките, лекарствените препарати преминават през тестване върху животни в течение на 10-15 години, с цел да се изучат късните им въздействи върху организма. В стадия на клиничните изпитания, 80% от препаратите се бракуват и едва 20% се считат за годни за употреба. Но има и много по-прогресивни и изгодни методи, които за съжаление, още не са така разпространени. Например, компютърният метод, който позволява да се съкрати продължителността на изследванията на действието на лекарствените средства до три години без използването на лабораторни животни.
На животни се тестват не само лекарствени препарати, но и хигиенни, и козметически средства, строителни и опаковъчни материали, нови съединения, създадени от промишлеността. Животните дишат от парите на веществата, чиято концетрация е толкова висока, че повечето животни умират от натрявяне. А ето как изглежда промишленият тест на Драйз за козметически средства: на роговицата на окото на заек се нанася тестваният продукт и се чака, докато не настъпи повреждане на роговицата. Заекът е обездвижен, за да не може да си трие с лапки очите, които биват разядени от нанесеното вещество. Мъчението на животното прекъсва, едва когато не помътнее склерът, когато умре окото. Друг промишлен тест е ЛД-50 (летална доза 50) - жесток тест за токсичност, който трябва да определи леталната доза за 50% от опитните животни.
На учените са известни алтернативите, които се прилагaт вече десетилетия. Това са на първо място, културални методи - използване за биологичен модел на културите на клетки, органи и тъкани. Тези методи дават сведения за токсичността на веществата със същата точност, както и опитите върху животни.
На Запад активно действа организацията "Красота без жестокост", която рекламира козметика, хигиенни средства, получени без животински продукти и не изпитани на животни. На продукцията на тези фирми има надпис " Не е тествано на животни" (Not tested on animals) или е изобразен задраскан заек в кръгче.
Експерименталните животни се използват по време на учебния процес. Въпреки че болшинството випускници от биологическите факултети и медицинските институти никога няма да работят с животни, те са принуждавани да правят дисекции на животни или да провеждат със тях болезнени експерименти. В процеса на обучението студентите стават безразлични към въпросите на личната отговорност и уважението към всичко живо, приравняват животните с инструменти за еднократна употреба. Сега се разраства и се развива международното движение за висококачествено и хуманно образование в биологическите, медицинските и ветеринарните вузове. Студентите и преподавателите използват компютърни програми, математически модели, видеофилми, наблюдения на живи животни, оперира трупове на животни, умрели от естествена смърт. Опитът на алтернативното образование доказва, че студентите могат успешно да завършат института, без да носят страадания на животните.
Ето малко информация, върху която да се помисли. Джулиет Хелърли и Тони Уърлд, английски автори на книги по проблема със защитата на животните, са провели широкомащабна работа по психологическото изучаване на типовете личности, избрали попрището на вивисектори. Те стигнали до заключението, че болшинството вивисектори попадат под една от две категории. За първите имат значение само причината и следствието. Най-точното определение за тях е научни психопати. Увлечени от безумния експериментаторски интерес и движени от жаждата за открития, те машинално произвеждат своите манипулации над животните, без да се замислят за това какво е страдание. Втората категория са садисти, които несъмнено получават удоволствие от мъченията, които причиняват. Възможността да се експериментира над живи обекти, за тях не е нищо повече от игра на власт, възможност безнаказано да удовлетворяват своята потребност от садистки извращения, самоутвърждавайки се над по-слабите, ценността на чийто живот е сведен до нула от човешкото общество. По правило, те казват, че с неохота приемат участие в тази работа и принасят животните в жертва само в името на високата цел - спасяването на хора. Но във военно време, когато често се нарушават привичните за нас закони, строго охраняващите човешкия живот, тази категория хора много бързо забравя за хуманизма и спасението на човечеството и много бързо превключва на друг много интересен обект за изследвания - човека. Не е имало недостиг от учени и доктори, стремящи се да провеждат немислими опити върху хора в Бухенвалд и други концентрационни лагери. Така че, границата, разделяща ценността на човешкия живот от тази на животното е много преходна, и още Питагор е твърдял, че този, който спокойно убива животно, не би имал трудности да убие и човек. Човечеството постепенно усъвършенства своите етически принципи, отказвайки се от различни видове дискриминация - по полов, класов, имуществен, национален и расов признак. В хода на духовното си развитие, хората започват да се чувстват неуютно от това, че дейността им постоянно се свързва с причиняването на страдание на други същества. Ние постепенно осъзнаваме, че животните имат самостоятелна ценност и съществуват не за това да служат като суровина за удовлетворяване на нуждите на хората. "Дискриминацията към живите същества изключително в полза на своя вид е форма на предразсъдък." (Питър Сингър). Човекът, със своята изобретателност, вече отдавна би могъл да намали своята потребност от използване на животните, без да причинява ущърб на своето здраве и благополучие.
Алтруизмът, състраданието и съчувствието към всички живи същества, способни да изпитват болка и страх, е показател на висока нравственост. В общество, в което силният е винаги прав, не само по отношение на животните, самите хора постоянно ще изпитват на себе си жестокостта и безнравствеността на другите.
Ирина Новожилова
биолог, президент на центъра за защита правата на животните "Вита"
Редактирано от Moд (вere) на 26.09.10 16:38.
| |
|
|
|
Истината за цирковете и зоопарковете
Мислите си, че циркът е само весели клоуни, гъвкави акробати, искусни фокусници, шарени костюми и ярки светлини? Храбри дресьори и послушни тигри? Коне с красиви юзди, слонове, балансиращи на огромни топки? За съжаление, не е само това. Това са също откъснати от майките си, едва ли не от първия ден малки на животни – дресировката започва от ранно детство, възрастните не се поддават на дресура. Често, за да се получи нужния “екземпляр” на представителя на дивата фауна, майката бива убивана, нито една майка на света няма да даде малкото си без бой. Документирани са случаи, когато цирковете купуват животни от “Червената книга”, хванати от бракониери.
Това е – самота в тясната клетка в продължение на целия цирков живот. В цирка, особено в пътуващия такъв, няма необходимото пространство, за да могат животните свободно да се движат. Слоновете се прикововават с вериги към стената, за да нямат възможност да ходят. Арената е единственото място, където те могат поне някак да се разтъпчат.
Това е – постоянен стрес заради пътуванията. Гастролирането – най-вече чрез него печелят цирковете. За да спестят от пътуването, животните се превозват по най-евтиния начин, необезпечавайки необходимата защита при транспортирането им.
Това е – унизителна и болезнена процедура, наричана от хората “дресура”. Вие някога замисляли ли сте се защо спряха да използват думата “укротител” по отношение на артиста в цирка? Правилно, защото тя най-точно отразява процеса на превръщането на дивото животно в “циркова звезда”. Животните в буквален и преносен смисъл ги чупят, за да достигнат нужния резултат. На цирковите ветеринари нерядко им се налага да отърват животни от резултатите от побой и други методи на дресировка. Така например, мечката, смешно въргалайки се да танцува “Калинка” я слагат върху метална повърхност, включват музиката и каляват желязото до нетърпима температура. За да не си изгори лапите, на мечката и се налага да сменя краката, стъпвайки от един на друг. Рефлексът се укрепва с малко повече от един такъв урок. Мечките не са чак толкова послушни създания, затова те най-често биват пребивани от укротителите.
Слоновете се дресират с не по-малка доза жестокост. Ако обърнете внимание, по време на представлението на тези мирни гиганти към тях нерядко допират пръчка с пухкави конци накрая. Малко знаят, че в пухчето е скрита остра кука, с която бодат слона по най-чувствителните му места, по главата и под мишниците, ако не побърза да изпълни запланирания трик. На огромни мъчения се подлагат и конете в цирковете. За да могат достатъчно дълго да застанат на задни крака, към половите през половите им органи се пуска електрошок в момента, в който дресьора рязко хвърли ръце нагоре. От страшната болка конят се извива на задните крака. Ако конят отпуска предните крака преди укротителят да си е свалил ръцете отново прилагат електрошок. И така до получаването на необходимия за номера резултат.
Това е – отправяне към “сметището на историята” на остарелите или станалите агресивни животни. Някой някога питал ли е дресьорите къде дяват питомците, когато вече не им стигат силите, за да изпълняват пред публика? Къде се намира онзи санаториум, където четериногите “артисти” се наслаждават на честно “заработената” слава и законната пенсия? Отговара ще намерите, ако посетите музея за препарирани животни. На цирковите “пенсионери”, по правило, е запазено място в колекцията на таквиа музейчета, в някое малко смрадливо зоопаркче, или при някой частен “любител”, който за да привлече посетители слага животното в клетка на бензиностанция близо до попътните ресторанти, в курортните градове и във вилите си. Да издържаш “неработещ” тигър или мечка – твърде скъпо за цирковия бюджет.Е добре де, има ли други циркове, ще питате вие. Логичен въпрос. Да, има. Циркове, където няма диви животни, и където артистите демонстрират именно своите способности, а не единствената възможност да измъчват диви животни, за да утешат публиката.
В Англия например, в повечето градове са забранени представленията на циркове, където в номерата се използват диви животни. Все още ли ви се ходи на цирк? Помислете, преди да купите билет за себе си и детето. Все още ли искате да го научите на състрадание към по-малките ни братя? Зоопарковете По названието може да ни се стори, че тези заведения са предназначени за това, да могат животните спокойно да се разхождат в тях. Но това е само табелка прикриваща истинското предназначение на зоопарковете.Хайде да не се страхуваме и честно да си признаем, че зоопарковете се създават за да може да се печелят пари от посетители. Това е, на първо място, развлечение за хората, не сте ли съгласни? За животните това е тежка повинност, траеща цял живот.
“Зоопарковете са нужни, за да се запазват изчезващите животни!”- ще възразите вие. Аха, значи рекламата е била успешна. Та така, зоопарковете помагат за съкращението на популациите на изчезващите видове в дивата природа. Специално за зоопарковете се залавят представители на Червената книга, вместо да се усилва охранта на местообитанието им. Може ли някой да приведе поне един пример, когато размножени в зоопарка животни от списъка на Червената книга са пускани обратно в природата? Не? И как тогава зоопарковете помагат на изчезващите видове? Това е все едно а хванете рядка пеперуда и да затворите в буркан, за да си държите вкъщи на перваза. Още повече, статистиката показва при заловяването на диви животни едва 20% оцеляват за да достигнат до “затворническите си килии”. Тоест, за да може зоопарка да стане обладател на два делфина, трябва да се хванат минимум десет: Някои умират веднага, от стреса по време на залавянето, другите не достигат живи, умирайки по време на транспортирането им, а друга част умира на мястото, не преживявайки смяната на средата на обитание и раздялата с родните си. По правило, на зоопарковете са нужни млади животни, които още дълго ще носят приходи. Не е нужно да си експерт, за да разбереш, какво коства на популацията на редките видове, отнемането от състава му на най-силните и способните да дадат потомство екземпляри.
Зоопарковете, не дават всичко на показ. Голяма част от дейността си те се опитват да скрият от очите на посетителите. Не мисял, че някой който е жертвал някаква сума, за да отиде на зоопарк, би го направил отново, ако знаеше, че зоопарковете търгуват със своите животни. Не просто ги обменят помежду си, не ги продават в зоомагазини (макар че има и такива прецеденти), а ги продават на научни лаборатории за провеждане на опити. Само по официални данни Московският зоопарк продава в САЩ на медицински лаборатории своите маймуни. За американските вивисектори е доста по-евтино да купуват маймуни от зоопарка, отколкото да финансират хващането на същите маймуни от тропическите джунгли. Явно, сред собствениците на зоопаркове не са останали хора, които наистина обичат животните. Не ходете на зоопарк! Не подкрепяйте и със стотинка унищожението на природата и измъчването на животни!
Лов и риболов
Какво може да бъде по-ужасно от това възрастен да убие дете? Колко отвратително, когато въоръжения до зъби съвременен човек се отправя на лов да убива животно, което може да се защитава само със зъби и нокти! Арсенлът на ловеца на 21 век не оставя на животното никакъв шанс. Разказите за това как ловът сближава човека с природата – това е същото като историята за месаря, за това как работата му го правела по-сантиментален. Още няколко века назад са ловували, за да оцеляват. Сега, с редки изключения, няма никакъв смисъл да се ходи на лов в гората или на реката за добиване на препитание. Продуктите могат да се купят в магазина и да се отгледат в градината. А ако човек има нужда от сливане с природата, защо тогава не вземе със себе си фото-оръжие?
Болезнената страст към убийствата няма нищо общо с романтиката, за която плямпат ловджиите. В едно училище по време на урок по биоетика попитали учениците кои от тях подкрепят ловуването и кои-са против. Класът се разделил горе-долу поравно в предпочитанията си. Тогава бил зададен втори въпрос: ”Защо подкрепяте или не подкрепяте ловджийството?” От сстраната на противниците се вдигнали много ръце, на деца, готови да отговорят. Останалите пък пазили тишина. Сред отговорите на онези, които били “против” били: “ Защото обичам животните”, “ Защото убиването на животните е лошо нещо”, “ Защото мога да купя кюфте и в магазина”. На подкрепящите лова се наложило да се обещае награда за мъжество, ако те се съгласят да изкажат аргументите си. Тогава едно момче вдигнало ръка и казало: “Защото лова ме възвеличава”.
Важно място в историятана това “развлечение” заемат станциите за трениране на хрътки. Места, където ловджийските кучета биват насъсквани срещу зверовете. Използваните диви животни могат да бъдат, както малко лисиче или язовче, така и възрастна мечка. Това става по следния начин: в специално създадена дървена дупка се пуска животното а кучетата се насъскват. Кучетата разкъсват животното, след това животното се отнема, зашиват се раните му, лекува се набързо и отново се пуска “на работа”. И така докато те не могат да го оправят. Големите животни, като мечката, се връзват за верига и се насъскват с кучета. А за да не нарани случайно ценните кученца и се изваждат кучешките зъби и понякога ноктите.
Ловът и роболовът – не са евтино развлечение. Амунициите и снарядите струват доста пари. Те са десетки пъти по-скъпи от трофеите на ловеца. Тогава защо е нужно това? Просто хората така се забавляват, весело си прекарват времето, връщайки се с кръв по ръцете. А жените и децата им с умиление ги срещат на прага: “ Е, върна се, да ни изхраниш…”
Ролята на лова в модерното общество
Ловът и събирачеството, според примитивистите, е единственият начин за човека да живее нормално без да вреди на природата. Убийството е нещо често срещано в природата, но не е ли лошо за човека - най-разумното сред животните, да се изхранва и да задоволява най-различни свои нужди чрез него? Не е ли вредно за човека да яде месо? И в крайна сметка защо да се връщаме назад и да преповтаряме хода на историята, като разрушим цивилизацията, и да изоставим постигнатия досега прогрес, за да започнем всичко отначало? Основното разминаване между моите убеждения и тези на анархо-примитивистите е тази, че повечето от тях не успяват да вмъкнат утопичните си представи за света в днешния контекст. Ако човекът вече е научил, че да се живее без месо е напълно възможно (да не говорим за това, че човек би водил много по-здравословен и природосъобразен начин на живот, ако се храни само с растителна храна), то защо да не използва това познание в изграждането на ново общество, нови рамки в отношенията между нас и останалите живи същества, рамки, в които да не влизат робството, експлоатацията и убийствата.
Ловът, разбира се, е бил важен етап от нашата еволюция. Точно това надхитряване на друго животно и неговото убиване е допринесло да бъдем това, което сме днес. Но докъде ни довете този ход на развитиe? Прогресът на човечество дали всъщност не е по-скоро вреден за нас? Дали вече не се намираме на последното стъпало на еволюцията? Трябва ли да се самоунищожаваме и да помитаме и всичко живо със себе си или все още можем да спасим света, като уредим по-нов начин обществото ни, загърбвайки антропоцентричните си предубеждения?
Разбира се, ясно е, че такова утопично общество би възникнало само ако планетата ни претъпи някакъв унищожителен катаклизъм, който да разруши основите на цивилизационното общество. Така изпод рухналата система би могъл да се започне нов вид съществуване за човечеството – без частна собственост, без експлоатация на земята и животните. Според примитивистите Земята може да ни изхранва сама, без ние да я култивираме, без да опитомяваме животински видове, които използваме за храна. Да, но това също е използване на планетата както и преди. Едно на ръка, че то е нерационално и дори рисковано. Примитивистите говорят за подборен лов през зимата. Това разбира се се е случвало. Човекът го е правил и преди и някак е успял да оцелее. Но защо мислите все пак е започнал да се занимава със земеделие и опитомяване на животните? Може би, защото е започнало да става твърде трудно и опасно всеки път, когато огладнее и хранителните му запаси се изчерпат да намира дивеч? Представете си живота през зимата, това е било едно доста несигурно съществуване. Но разбира се това са само предположения. И все пак да се замислим, може би наистина този начин на живот е нанасял най-малко ущърб на природата? Може би наистина животът на колективни начала, както през родово-общинния строй е най-добър за нас и за планетата? Може би, но ако този строй се пренесе в по-съвременен контекст се вижда, че той е много трудно приложим в условията на капиталистическата система. Дори човек да избяга в гората, за да живее там, скоро ще разбере, че цивилизацията го застига. Парите и властта са враг на околната среда – тъй като естествените природни ресурси са много устойчив и възобновяем източник на приходи. Помислете за конвейерните ферми за животни, за приложението на биотехнологии в земеделието. Да, днес това са най-важните фактори за изханването на консумиращото с все по-бързи темпове, човешко общество. Но не и ловът, в наше време той не е нищо повече от убийство за забавление, от едно извратено садистко влечение на най-болните човешки мозъци.
Да се избегне огромен катаклизъм вече е почти невъзможно, големите индустрии съсипват планетата ни. Виждаме последиците от глобалното затопляне и замърсяването на водните басейни. Тези последици в най-скоро време ще станат пагубни в глобален мащаб, като тук не говорим само за измиране на живите същества, но и зa нанасянето на такава травма на планетата, която може да не се излекува със стотици години. Разбира се сред наличието на такива опасни фактори, каква заплаха е ловът?
Убиването на диви животни нарушава биологическото равновесие в природата. Ловците , за разлика от хищниците(горските санитари), не убиват слабите и болните, а всички животни наред. Лова поставя на границата на изчезването много животински видове по целия свят. Да погледнем каква е ролята на лова в съвременното общество и чии интереси обслужва ловното стопанство?
Днес в нaшето общество отново започва да се заражда култът към лова. Той се възприема като аристократично занимание, такова за хора с особено положение в обществото.
Дори вождовете на пролетарската революция като Ленин и Троцки (както и Тато у нас) обичали да погърмяват по беззащитни животинки. Симеон Сакскобургготски и баща му и двамата са били ловци, любител на кървавото развлечение е също така и настоящият държавен глава – Първанов.
Любителския лов – преследване и убиване за удовлетворяване на ловджийската страст, иначе казано, заради удоволствие. На по-разбираем език - убийство за удоволствие. Синоними – Спортен или трофеен лов.
Сам по себе си ловът е едно едно от най-отвратителните явления, и изхождайки от каквато и да е нравствена позиция, в който и да е случай, за него не може да се намери оправдание. Делението на животните на полезни и вредни е абсолютно субективно. Ако погледнем на света през очите на животно или от гледна точка на ползата за природата, то несъмнено човекът е най-големият вредител. Изсичайки горите, отравяйки водите с химикали, променяйки пътищата на реките, той довежда планетата до глобална екологична криза. Като от това страдат милиарди невинни животни. Ние смятаме, че е дошло времето да преосмислим нашето място на този свят, отношението ни към съществата, с които споделяме живота си на тази планета… естествено само ако все още претендираме да градим цивилизовано общество.
От позицията на биоцентризма унищожението(физическата разправа) на разплодилите се видове, е фашистки подход за решаването на проблема. Следвайки този подход би било логично да започнем да контролираме и човешката популация със същите унищожителни средства, т.е. демографическите взривове и пренаселеността в човешкото общество да се решават чрез убийства.
Вторият въпрос се състои в това, че подобен подход е антинаучен и малограмотен. Той, не само че няма да реши, но и ще задълбочи проблема.
Нека не забравяме, че такъв вид развлечение не е разпространен толкова широко, например в английския парламент в момента се разглежда предложение ловът да бъде напълно забранен. А у нас (страната с най голямо биоразнообразие и с най-голям процент от територията си непокътната дива природа в Европа), той е колкото разпространен, толкова и нерегламентиран. Но за нас няма разлика дали ловецът е бракониер или някой(държава, частен собственик на някаква местност) е дал право на някого да убива диви животни.
У нас идват да ловуват короновани особи, аристократи и висши държавници от цял свят.
От лова в България се печелят милиони. Законът за лова и опазването на дивеча не позволява да има частни ловни стопанства, а подписка на 70 депутати осуетява опит за промяната му в тази посока през 2002 г. Въпреки това обаче мутри и групировки вече са завзели незаконно ловните стопанства, а в тяхна услуга се готви нов опит в края на годината да се промени законът и 139 ловни стопанства в България да им се дадат официално в ръцете.
Ловното стопанство е много престижен и печеливш отрасъл. То впрочем е вторият по значение приоритет, за да влезе България в Европейския съюз сред 99 отрасъла на националното ни стопанство. В ловния туризъм интересите са огромни и става въпрос за много пари. До 1990 г. само от 6% от ловните полета на страната се печелят 9 милиона и половина долара годишно. Само благородният елен в пиковите години между 1992 и 1994 г. наброява близо 30 000 екземпляра. Сега еленът е 16 000 и продължава да намалява.
В момента отново кипи припряно раздаване на ловни участъци, защото и Министерството на земеделието, и частниците се готвят отново в края на годината да прокарат такива промени в закона. В Националното управление по горите има списък, по който отстрелът на дивеча в държавните лесничейства и дивечовъдни станции се предлага да бъде откупен от 1 до 10 години напред. Тези държавни дивечовъдни станции обаче са създадени във връзка с ангажиментите на България по Бернската конвенция. По нея страната ни е задължена да гарантира съхранението на генофонда и опазването на видовото разнообразие при дивеча.
Кои са хората, които стоят зад тези интереси в ловния бизнес? Естествено, това са най-мощните финансови групировки и най-богатите хора в страната. Немско списание отпечата статия, че в България има ловна мафия и че у нас се отстрелват вносни елени. Статия в унгарски информационен сайт пък разкрива, че еленът, станал нов световен рекорд, всъщност е отглеждан във ферма, а в храната му са слагани анаболи, стероиди, хормони и химически продукти. Дни преди да бъде отстрелян, е закупен за 5000 евро от Емил Димитров, а за трофея немският ловец барон Еберхард фон Геминген-Хорнберг плаща за него на Димитров 63 000 евро.
Всичко свързано с лова, и убийството без основателна причина, според нас не е нищо повече от извращение, още една копка в гроба на нашата планета, и всичкия жив свят на нея. Ситуацията в България е показателна. Ловът е само във вреда на нас и на природата ни. Колко пъти ви се е случвало да решите да отидете на излет, но вместо да избягате от градския шум, да се натъкнете на гърмящи пушки викове и лаене на кучета. На мен лично ми се е случвало на няколко пъти и да ви кажа, когато знаеш, че някъде наблизо се извършва убийство съсвсем не ти е до почивка и уединение с природата. Животните в горите не принадлежат на никого, те трябва да бъдат свободни. Такива посегателства са недопустими и никой не трябва да бъде във властта да решава дали да умират невинни създания.
Наскоро пък в България се проведе първото национално клубно състезание "Свети Хуберт" за ловци с кучета, работещи със стойка. Организатор на състезанието бе Национален клуб "Пойнтер - България".
Състезанието се проведе в полетата на Ловен дом "ГРАДИНА" до гр. Първомай на официален дивеч фазан, предоставен от фазанарията им. Домакините също така предложили състезанието да се провежда ежегодно, като тази година то ще се случи на 3.11.
В едно първобитно общество би могло да се намери оправдание, разбира се, ако цената е оцеляването на човечеството. Но в съвременния свят, ловът е поредното доказателство за това колко сме отчуждени от естественото, от органичното, от това което ни е създало.
Насилие обозначава действия - обикновено агресивни или престъпни - чиято цел е причиняването на вреда на хора, животни или (по-рядко) собственост. Насилие може да се отнася и до всяка злоупотреба в зависимост от нейната сериозност. Вреди нанесени на предмети обикновено се считат за по-незначителни в сравнение с насилието над хора.
Насилието е осъдимо от морална гледна точка. Насилието превръща хората в обекти и средства, то унижава и поражда всички форми на дехуманизация, за да стигне до отчуждение и неизбежно самоунищожение.Насилието по форма на изразяване е най – примитивната агресия. Върху произхода на явлението агресия влияят различни фактори, като наследствеността, генетичното, психологическото и културно влияние. Структурите на централната нервна система, хормоналните механизми, както и социалните модели на поведение оказват своето влияние и имат значение за агресията. Агресията е всяка форма на поведение, целящо да нарани или навреди на друго живо същество, което е мотивирано да избегне това третиране. (Трябва да се има в предвид, че при садомазохистичните отношения или при самоубийството, агресорът и жертвата са едно и също лице, което търси нанасяне на вреда, а не се стреми да я избегне). Според Вилфредо Паредо насилието е естественият климат на социалния живот. Без него не бихме могли да разберем много неща в човешките взаимоотношения. Човек е един недовършен опит. Затова според Артър Кьослер няма прогрес без задоволяване на стремежа към неповторимост. В малки дози агресивността е стимулатор, в големи – тя е отрова. Човек притежава разум, а разумът е неговото изкушение, което го води от илюзия към илюзия.
Има различни видове агресия. Според една от класификациите агресията може да бъде разгледана по 3 дименсии: физическа – вербална, активна – пасивна, директна – индиректна. Физическата агресия е свързана със степента на физически действия извършвани върху жертвата. При директна активна физическа агресия човек може да нанесе удари с юмруци и ръце, да рита с крака, да драска с нокти, да хапе със зъби, да щипе, да скубе, да блъска другия и т.н.. Използването на различни инструменти (ножове, брадви, палки, боксове, бухалки, тръби, огнестрелно оръжие и др.) ескалира болката или увредата, която нанася агресорът. Директната пасивна физическа агресия се изразява в това да се попречи на някого да достигне желана цел, да не му се обръща внимание, да се пренебрегват нуждите и исканията му. При индиректната агресия увредата се нанася на жертвата по заобиколен път. Примери за индиректна активна агресия са причиняването на вреда на имуществото на другия (открадване или повреди по колата му, ограбване на къщата му); причиняване на вреда на близките му; наемане на друг човек да свърши “черната работа”. При индиректната пасивна физическа агресия агресорът отказва да се подчини на искането да изпълни някаква необходима задача. При директната активна вербала агресия човек може да заплашва, да ругае, да прави обидни забележки, да сгълчава, да упреква, да унижава, да се подиграва, да се присмива, да дразни останалите и т.н. Всичко това води до дистрес, тревожност и намаляване или загуба на самочувствие у жертвата. Директната пасивна вербална агресия може да представлява отказ да се отговаря на другия, или пък изобщо да му се говори. Индиректната активна вербална агресия се изразява в разпространяване на злостни клюки за другия. Индиректната пасивна вербална агресия може да се прояви под формата на отказ да се говори в защита на другия, когато той е несправедливо критикуван. Агресия, която възниква когато индивидът е ядосан или разгневен се нарича гневна агресия. При този вид агресия целта е да се нанесе вреда на жертвата. Гневът включва физиологична възбуда, изразяваща се в приготовление на тялото за нападение. Възнаграждението на гневната агресия е причиняването на болка или увреда на другия. Това възнаграждение е вътрешно, то произхожда директно. Този мотив за причиняване на болка на жертвата е обикновено краткосрочен и отслабва с разсейването на гнева. Зигмунд Фройд посочва, че човешкото поведение се определя от две влечения: към смъртта и към живота. Той предполага, че човек има нужда от престиж и се надява така да компенсира неравенството. Насилието може да бъде разделено най-общо на два типа: спорадично насилие, което включва непланувано или маломащабно насилие и координирано насилие, което включва действия извършвани от позволени или непозволени насилнически групи, например война (т.е. междуобществено насилие) или тероризъм. От началото на Индустриалната революция унищожителността на войните е достигнала равнища считани за универсално опасни. Особено мащабните войни дори носят директна опасност за оцеляването и благоденствието на индивиди, култури, общества, както и населението на земята като цяло. Според Робърт Арди не човек открива оръдията, а оръдията създават човека. Точно примитивните оръдията и уникалната изобретателност на австралопитека го подтикват към еволюция и той бавно излиза от животинския свят. Насилието, което той поражда му създава привилигирована позиция над животинския свят.
Редактирано от Moд (вere) на 26.09.10 16:43.
| |
|
Тема
|
 Re: Цирковете и зоопарковете; Лов и риболов
[re: Moд (вere)]
|
|
| Автор |
Изyмeн (Премъдър) |
| Публикувано | 26.09.10 21:36 |
|
|
Твърде тенденциозно написано.
Най-важното е невидимо за очите.
| |
|
|
|
напълно съгласен.
| |
|
Тема
|
Re: Цирковете и зоопарковете; Лов и риболов
[re: Изyмeн]
|
|
| Автор |
Moд (вere) (ентусиаст) |
| Публикувано | 27.09.10 19:50 |
|
|
Даже не съм го чел, само прегледах. Просто няма друг текст по темата на български в нета - това е истината...
| |
|
Тема
|
Re: Цирковете и зоопарковете; Лов и риболов
[re: Moд (вere)]
|
|
| Автор |
Cirrus (пристрастен) |
| Публикувано | 28.09.10 00:29 |
|
|
навсякъде вегетата прокарват подобни сектантски писания /т.е. изопачени, ненаучни, тенденциозни...
то и затова вегетарианството се е превърнало във вид секта
| |
|
Тема
|
Re: Цирковете и зоопарковете; Лов и риболов
[re: Cirrus]
|
|
| Автор |
Moд (вere) (ентусиаст) |
| Публикувано | 28.09.10 02:06 |
|
|
Като липсва такава информация за правата на животните, разбира се ще има тенденциозни изопачавания, обаче съвсем не е вярно че това се прави навсякъде. Или искаш да кажеш че ООН, Еврокомисията, Барак Обама и всички европейските и американските диетоложки организации разпространяват "сектански писания" ? Мухахax.
| |
|
Тема
|
 ВНЕСОХА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАБРАНА НА ФЕРМИТЕ ЗА КОЖ
[re: Moд (вere)]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 18.09.19 00:26 |
|
|
17.09.2019
Важна крачка за защита на животните беше направена в Народното събрание.
На 13 септември (петък), 2019 г., в деловодството на Народното събрание беше внесен Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, който цели да се забрани отглеждането, развъждането и умъртвяването на животни с цел добив на ценни кожи. Предложението предвижда от 01.01.2021 г. в страната да не съществуват ферми за кожи.
Ако бъде приет законопроектът, България ще се нареди до онези европейски страни, които вече са се отказали от фермите за ценни кожи – Германия, Швейцария, Обединеното Кралство, Норвегия, Белгия, Холандия, Австрия, Чешката Република, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Люксембург и Словения.
В Народното събрание.
Мотиви за забраната
Основният аргумент за въвеждане на забраната е свързан с необходимостта държавата ни да провежда последователна политика за хуманно отношение към животните и ограничаване на случаите на жестокост, в унисон с най-добрите европейски практики. Особено внимание се обръща и на обществените нагласи, както и на факта, че през юни миналата година, Национална гражданска инициатива с искане за забрана на фермите за ценни кожи, подписана от 51 хиляди граждани, беше
В законопроекта се дава дефиниция за „ценни кожи“, която гласи, че това са кожи от животни, които се отглеждат и/или развъждат с цел производство на кожи с козина и които не се използват за консумация от човека.
В Европа животните, които все още се отглеждат за кожи, са следните: норки, лисици, чинчили и енотовидни кучета.
Европейското законодателство от 2007 г. е забранило отглеждането на кучета и котки за ценни кожи, както и продажбата на кучешка и котешка кожа. Именно липсата на морална, хуманна и биологична обосновка на това, да не допускаме кучета и котки да се отглеждат за палта, докато допускаме същото с всички останали животни, е един от важните въпроси, по които депутатите трябва да помислят.
Мотивите към законопроекта са 15 страници. В тях се описват съществени факти и аргументи, налагащи приемането на забраната.
Основните са моралните и етични причини – страданието и жестокото отношение към животните по време на отглеждането и убиването им и отхвърлянето на тези жестоки практики от обществото.
Посочва се, че независимо, че са родени и отгледани в клетки, животните за ценни кожи са преди всичко диви животни и притежават инстинктите на такива. Независимо от изпълнението на съществуващите изисквания за хуманно отношение, поставянето на диви животни в тесни клетки е невъзможно да задоволи етологичните им нужди. Например, клетките за норки във фермите са с площ колкото 4 листа с формат А4. През целия си живот, от раждането до смъртта си, животните за кожи се докосват единствено до решетките на клетката. Хранят се веднъж дневно. Движенията им са силно ограничени. Лишени са от възможността да изразяват естественото си поведение (ловуване, криене, плуване, ровене и т.н.) и в следствие на това получават поведенчески разстройства и т.нар. стереотипно поведение, което се изразява в постоянни повтарящи се движения, дъвчене на козината, самонараняване, агресия и канибализъм.
ужасни условия ферми за ценни кожи забрана законопроект Норки във ферма за ценни кожи.
Продължителността на живота на животните във фермите за кожи е едва 7 месеца, с изключение на животните за разплод, които живеят не повече от 4 години. Методите за умъртвяване са изключително жестоки и болезнени. Те са подбрани с цел да не се наруши целостта на козината – газови камери за норките и чинчилите, орално-ректален токов удар за лисиците и енотовидните кучета.
В мотивите за забраната са цитирани текстове от експертни и нормативни документи, които показват редица несъответствия в съществуващите системи за отглеждане на животни за кожи и изискванията за хуманно отношение към животните.
Забраната се обосновава и от аргумента срещу отглеждането и убиването на животни за цел, която не задоволява съществени човешки нужди. По-голяма част от ценните кожи се използват за декоративни яки, козина за декорация на обувки, чанти, якета и аксесоари, а традиционното кожено палто отдавна вече не е необходимост, а специфичен луксозен артикул, достъпен само за много богати хора.
Кожухарската индустрия – бизнес без бъдеще
Подчертава се трайната и устойчива тенденция към отказ от използването на ценни кожи от световната модна индустрия. Над 1020 са към момента дизайнерите и тъговски марки, които са декларирали, че няма да използват и продават вече естествена кожа с косъм – главно по хуманни и екологични причини.
Интерес представлява икономическият и финансов анализ, приложен към мотивите, който показва икономическа безперспективност, спад в производството и понижаване на цените на сурови ценни кожи в европейски и световен мащаб. Националните забрани и отказът на модната индустрия да използва ценни кожи вече правят този вид стопанска дейност нерентабилна и най-вече с лош имидж.
Потвърждение за лошия имидж, неустойчивост и неекологичност на производството на ценни кожи се вижда ясно и в позицията на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). В публикуваната през април 2019 г. актуализация на Екологичната и социална политика на ЕБВР се посочва, че Европейската банка за възстановяване и развитие спира да финансира дейности, свързани с „отглеждане на животни с основна цел производство на кожи, както и всякакви дейности, свързани с производство на кожи“.
В мотивите се обръща внимание и на ползите по отношение на обществения морал, като се посочва, че тенденциите в законодателството, които възпират и забраняват жестоки практики към животните, ще се отразят позитивно върху обществения морал, предвид доказания факт, че жестокото отношение към животните е свързано с други форми на насилие и агресия в обществото.
Не на последно място в мотивите са разгледани вредните въздействия и рисковете от производството на ценни кожи, свързани със замърсяванията на почви, води и въздух, опасност за биоразнообразието, застрашаване здравето и поминъка на местните общности и икономическите загуби от справянето с всички тези вреди.
Към законопроекта и мотивите е приложена и предварителна оценка на въздействие, която не е задължителна при внасяне от народните представители, но би била полезна при обстойното запознаване с проблема.
В подкрепа на забраната са се обявили 64 български организации.
Пълния текст на ЗИД на ЗВМД, мотивите и оценката на въздействие към него:
Редактирано от Mod vege на 18.09.19 00:28.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
