Не-достоверни източници твърдят, че "за вкусовете не се спорело" (цитирам приблизително).
Изборът на храна е в прекия смисъл въпрос на вкус.

Въпросът е, кое е по-добро: да се следват естествените вкусове или някаква изкуствена диета ?
Към методи за запазване на здравето, в частност диети, могат да се насочат хора,
които имат проблеми или са обезпокоени от възможни проблеми, или се стремят към някаква перфектност.
За разлика от лекарствата, храната действа постоянно и промяната на менюто би могла да оказва
постепенно натрупващ се ефект.

Обикновено от страна на обществото има силен натиск против такива личности, които се интересуват
от самоусъвършенстване.
Един йога се шегуваше, като разказваше за някакъв техен учител, който можел да живее без да се храни;
когато го запитали, защо не научи всички на това умение, той отговорил нещо в смисъл
"виж тези прекрасни плодове на дървото, тогава няма да има кой да ги яде" и т.н.
Ако всички започнат да се занимават с такива работи, това няма да е добре за обществото,
такова, каквото го знаем, и то се защитава със всички сили.

Освен това, ако човек живее по естествен начин, според вкусовете и влеченията си, това значи
да се довери на природата, на тялото си.
А да избереш изкуствена диета, значи да се водиш по разума си.
Традиционното рабиране е, че разумът не е добър съветник, защото е ограничен и може да греши.
Обратното, според модерните анти-мистични възгледи, рационалното знание е много силно
(защото се основава на факти, доказателства, точни измервания и т.н.)

"Разумът" може да греши, но като го направи, може да се намери причината за грешката и да се поправи. Това не е вярно за "чувствата".

The last good thing written in C was Franz Schubert's Symphony No. 9.

Много зависи от човека и от начина на живот. Напр. ако човек живее и най-вече мисли консуматорски (което важи за болшинството хора в цивилизация ни), то ще е истинско предизвикателство да раздели и идентифицира естествените вкусове - от внушенията от рекламите, модите и индустриите.

Иначе философски погледнато дилема за избор между природа или разум (рационален разум) - не би следвало да съществува. И двете си имат мястото в човешката природа. А и ако говорим за по-висш разум, по-извисен и философски, вече е трето понятие, и направо навлизаме в друга голяма тема...