|
Лекарства има, пазарът е пълен, а страната е болна. Лекарите станаха еднолични търговци, в провинцията българинът вече се лекува като през 18 век. Необходима е демонополизация на Здравната каса и държавата да се погрижи за следдипломната квалификация на медиците. Активите на здравната система трябва да са групирани като войници – да са готови, тренирани, отговорни и платени. Това заяви в интервю за БГНЕС урологът д-р Стоян Георгиев, началник на отделение в едно от водещите лечебни заведения в София Първа градска болница. Цялата му лекарска биография минава по болници, като 16 години той работи в „Пирогов“ - достатъчно доказателство за професионалния му статут. „Българското здравеопазване е болно от абсолютна безпътица, от хиляди идеи и нито една реализирана”, подхвана той. “Болно е от липсата на посока. Посоката непрекъснато се сменя. Отначало българското здравеопазване беше оставено на заден план. Първо, трябваше да се направи приватизация, след това мирен преход, след това не знам си какво и накрая се сетиха, че сме изостанали много. И след това дойдоха един идеи, които бяха реализирани до половината. Стана така, че една не относително, а направо абсолютно консервативна система беше разбутана, беше разградена и не беше контролирана. Системата не се контролира, тя се администрира, но не се контролира. Стана така, че лекарите станаха еднолични търговци, болниците станаха еднолични търговци, и вие какво очаквате от един търговец и едно търговско дружество“, с неприкрита горчивина пита опитният професионалист.
„Лекарите не трябва да се занимават с търговия“, категоричен е д-р Георгиев. А сега той е едноличен търговец еди-кой си. Болницата е търговско дружество, което всъщност няма право по търговския закон да калкулира печалба, да я натрупва. Каквото изкара, трябва да го занули накрая на годината. Болницата няма право да направи капитализация на тия пари. Каквото изкара, болницата трябва да го похарчи до края на годината. Лекарства има, пазарът е пълен, а страната е болна. Това води до най-нормалния извод, че здравеопазването е насочено повече към търговията. Страната се обезлюдява. По данни на Лекарския съюз тя губи по 500 лекари годишно. Има болници с дефицит на лекари, няма цели категории лекари – детски лекари, патолози, анестезиолозите са на критичния минимум“, реди експертът недъзите на днешната реалност. Напоследък следдипломната квалификация на лекарите е абсолютно некоординирана и не е ангажимент на държавата, прехвърля се събеседникът към друг минус. „Това е ангажимент на отделните лекари и на здравните заведения, които си правят политиката какви лекари им трябват. Държавата като цяло не прави една равносметка кои лекари са на края на кариерата си, кога ще изчезнат, откъде ще дойдат други. Тези, които специализират, не им се облекчава, не им се улеснява специализацията. Ако един специализант лекар, българин в чужбина, в Германия, взима 2000 или 3000 евро, в България дори трябва да плаща специализацията си. И взима две минимални заплати за бранша, като минималната е 300 и няколко лева, значи той се доближава средно до 700 лева. Е, как семейството му да връзва двата края? Специализацията в определени клонове на медицината е много дълга, много тежка. За това е необходимо да си отдаден напълно, да си ангажиран денонощно години наред, да добиеш рутина, увереност и да те наемат да работиш. И човек, който участва във всичките тези усилия, накрая да има някакво признание, във финансово изражение. Ние сме далеч от такъв вид поведение“. Спирайки се на положението в провинцията, д-р Стоян Георгиев разказа по-конкретно за Свиленградско. „В Свиленград има болница, защото има митница, има богат контингент, средна класа и кметството е богато от данъци, от транзити, така че може да си позволи да инвестира в болница и да я поддържа. Но в района наоколо няма лекари – няма нито участъкови лекари, нито добре организирана медицинска помощ, няма фелдшери, няма нищо. Отиването до болницата, извикването на линейката, закарването на болния до съседния град на 20,30,50 километра е свързано с разходи. От неблагоприятния изход дори не може да си оправят последващите ритуални действия, ако се случи. Хората правят – дано бъда разбран правилно - един мълчалив отказ от това да търсят медицинска помощ. Те може би не са обезверени, но виждат реалността. Реално медицинска помощ се получава в по-големите градове, където има излишък от медицински заведения и от медицински специалисти. В периферията хората съзнателно правят отказ от търсене на медицинска помощ. Съзнателно!... Те просто не разчитат на системата, такава психология е изработена. И се минава към ретро, знахарства, към поведения, които са от 18 век. За щастие или за съжаление, но в селата около Свиленград няма много хора, та са на границата на биологичния си живот. Така е и в Западна България, във Видинско, така е навсякъде по периферията.“
Урологът смята, че за да се промени нещо, трябват определени стъпки, трябват поне няколко години да се види ефектът – от намаляване на детска смъртност, от удължаване продължителността на живота, от това някои болести да се хващат по навреме. „Има статистически критерии, които в момента министерството не може да ги ползва, защото те са изкривени през отчетите на здравната каса. А здравната каса плаща за преминал болен по... хартия. И тези хартии създават от болниците, направени са така, че да ползват болниците. Това са отчетени документи, по които няма достатъчно контрол. И затова разходите за здравеопазване през 2000-та година бяха един милиард, а сега са над 4 милиарда. При това с 1 милион по-малко хора в държавата, повече болници и по-малко лекари. „Това на какво ви прилича? На нещо логично ли? Абсурд, нали. Повече болници, повече болни, при по-малко население и при намаляващо количество лекари. Кой може да се досети какво става в системата?“, пита д-р Стоян Георгиев.
„Изпусна се моментът, когато здравно-застрахователните фондове можеха да бъдат вид здравни каси – това беше преди няколко години. При управлението на СДС бяха създадени такива условия, но те не се развиха. Това беше при правителство не Костов и министър Семерджиев. Тогава се положиха основи, но както при всяко нещо, както при всяка сграда, не се ли развият направените основни, резултатът е, че се развалят и основите. Забави се реформата в болничната помощ. Доболничната реформа стана в някаква степен с джипитата. Но пък те са толкова много откъснати от болницата, че пътят на болния до мястото, където трябва да се лекува през джипито, е много удължен и недиректен. Ако в чужбина имате проблем, вашето джипи ще ви намери болница и лекар, който да ви лекува. В България джипито ви дава една хартийка, тя се казва талон номер 7 и вие трябва да отидете, където искате“. „Участниците в реформата не си говорят, не се чуват, не се разбират, затова и резултатите не са добри. „Бърза помощ“ работи сама за себе си, джипитата за себе си, болниците за себе си, медицинските университети, които произвеждат студенти и лекари, също работят за себе си. Следдипломната квалификация не е строго регламентирана, младите лекари не са насърчавани за специализация, защото това не им носи нищо. И се явява Терминал 2. Има анализи, но те не са през анализаторите, а през отчетите, а отчетите не са реални. И ще се окаже, че в България има повече хора със световъртеж, отколкото граждани има в държавата. Разбирате ли ме? Причината е, че няма контрол в системата. Държавата ни е член в ЕС, ние имаме реципрочни държави в ЕС. Едната например е Унгария, а другата е Холандия. По територия и население сме сходни държави. Разликата е, че в Холандия има около 100 болници, а в България около 500. И тези 100 болници им вършат работа“. Д-р Георгиев разсъждава и за нахлуването на пазара в нашето здравеопазване и дали това разруши сектора. „В здравеопазването трябва да има и пазарни механизми, и те трябва да са предимно в разпространението на лекарства, на медицински изделия, а не в самото лекуване. Значи трябва да бъдат в икономическата част, която се мери – във вноса на лекарства, в апаратура, в строителство дори. Тук трябва да има конкуренция и пазарни механизми. Но в самото лекуване трябва да има качествени показатели, а не пазарни. Трябва да има резултати, а не цифри. Има нещо сбъркано, като при конституцията. Моделът с тези търговски дружества и с абдикацията на държавата и на контролните органи ще се разпадне в следващите години. Това не може да продължава“, мрачно вещае експертът. „В чужбина парите за здравеопазване представляват 6-8 процента от Брутния вътрешен продукт. Тук са 4 процента. И там, онези държави са богати. Тук има проблем с вноските на държавните служители, на военните, на децата, така че се събират не толкова много пари. Реално има нужда от повече пари, но има нужда и от правилното им разпределение“.
Какво предлага д-р Стоян Георгиев? „Първата стъпка е демонополизация на касата. Втората стъпка е контрол върху изразходваните от касата средства. Третата стъпка е болници, които се отварят, да докажат съществуването си на пазара и чак тогава да получат права за придобиване на ресурс от касата – става дума за новооткритите болници“. Според него сега „болниците получават разрешение от министъра, след като имат назначен персонал и оборудване и отговарят на определени критерии по закона за здравните заведения. Те могат да получат разрешение да започнат да работят, но за да получат пари от обществения ресурс или от касата, нека първо се докажат. Могат да лекуват пациенти и от чужбина. А сега една болница щом получи разрешение да работи, може да вземе пари и от касата. Друга стъпка е да се помисли за младите лекари. Те трябва да специализират безпроблемно в България. Следващата стъпка е да се поканят лекарите, които вече са се доказали в чужбина. Да се намерят пари, да им се дадат заплати и те да работят тук, което могат там - със сходни заплати. Пари има в държавата. Да обучат хора. Какво е това нещо да се събират пари по телефона, за да се лекуват деца в чужбина?! Каква е тази просия!... Да се направи всичко възможно, за да се върнат млади и не толкова млади и опитни лекари. Да се върнат“, повтори на срички той крайната належащност на тази стъпка. А какво е могло или може да се вземе от здравеопазването отпреди 10 ноември? „Това е система на специализация. Тогава на втория ти работен ден в една окръжна болница те вика нейният директор и те пита какво искаш да специализираш, какви са наклонностите ти, в какъв кръжок си бил. Ти му казваш. Той съответно извиква началника на съответното отделение и му казва, че искаш да специализираш при него. Казва му също да го вземе за един месец, ако вижда, че има желание, търси се директорът на народното здраве, както беше тогава, подава се молба и ти получаваш книжка за специализация. Започват колоквиуми, конкурси, минаваш по стълбата от 5 години и взимаш специалност. Сега никой не кани никого, за да го научи, за да го въведе. Сега всичко това е борба на самото лице, това е персонална амбиция кой какъв иска да стане. Онази система се грижеше за кадрите си. Още нещо от онази система. Във всяка малка болница, който и лекар да е дежурен, във всеки час на денонощието той можеше да се обади в София на телефон 150 и да каже, че за хирургичното отделение на тази болница му трябва консултант еди-какъв си. В „Бърза помощ“ имаше списъци, имаше коли, имаше самолети, имаше организиран транспорт и във всяка точка на държавата за определен лимит от време отиваше консултант. После се правеше следното нещо: обсъждаше се проблемът, ако консултантът е с компетенции и възможности, се свършваше работа на място. Ако не е, канят се още консултанти. Ако не може, пациентът се откарва в болница, която е с по-голям ранг по субординация, където лечението продължава. Това беше Медицинска академия. Това нещо в момента е не-пос-ти-жи-мо (подчерта пак по срички специалистът) за тези две звена – за специализацията и за „Бързата помощ“. Това нещо е минало пред очите ми няколко години, аз съм започнал работа през 1981 година. Нямам никаква носталгия, двете системи са ми напълно познати. По онова време в малките градчета имаше дори и болници. Имаше здравни центрове по селата. Тогава може да имало известен фалш, известна доза лицемерие, но и най-слабите социални слоеве получаваха първо качество медицинска помощ, както и всички останали. Повтарям – и най-слабите слоеве. А сега говорим за неосигурени.
Следващата стъпка на реформа е да се скъси пътят на пациента до болницата. Когато джипито ви намери легло в болница и екип, когато ви каже „Мисля, че тези хора най-добре ще ти помогнат, мисля, че твоето място е при тях“, когато пита лекарите какво правят с неговия пациент, чак тогава вече може да кажем, че някаква крачка в реформата се е случила. Между другото преди 10 ноември имаше такива наченки. Тогава нещата бяха разделени строго – едните бяха участъкови лекари, другите бяха болнични. Участъковите имаха практика и в болницата, те дежуреха, имаше топла връзка между тези, които са на домашен стационар, в квартала, и болницата. И участъковият лекар като види, че лекуваният в къщи пациент не е добре, обажда се в болницата, която взима пациента му и лечението продължава. Системата трябва така да се преподреди, че което е държавно, за него да си отговаря държавата, за частното – частникът, за общинското – общината. Има общини с големи сили, Софийска община може да направи перфектен болничен холдинг, където да си взаимодействат общинските болници, те да станат конкурентни на университетските, на много от частните. Просто активите не трябва да се разпиляват. Активите на здравната система трябва да са групирани като войници и трябва да са готови, тренирани, отговорни и платени. Иначе няма да стане“. Той смята също, че ако не се оправи здравеопазването и образованието, оцеляването ни като народ е застрашено. „Да се надяваме, че новата година ще подреди част от системата“, опита се накрая Стоян Георгиев да прозвучи малко по-оптимистично. /БГНЕС
Редактирано от Mod vege на 02.01.16 22:14.
|
|
Justin Goro / Dec 30, 20157
Most people know what veganism is but I know very few people who can define capitalism without either making it a catchall for everything they don’t like or defined so broadly that it can be applied to every type of society. So right upfront, I’m going to define my terms, flesh out what it means and then we can get to why I would make such an outrageous claim about veganism.
What capitalism is
Capitalism is the respect for private property and self ownership. That means that if I have something, you cannot take it but by my consent. If we define the human body as private property then the second part of the definition is redundant. This respect for private property in a capitalist society is codified into which are implemented as property rights.
So what about the free market?
Once you have private property rights, you can then have interpersonal trade, the free market. The free market is simply individuals coming together and engaging in voluntary exchange. The reason we need property rights is because of that word voluntary. If I drug you and steal your kidney to sell on the black market, I’ve engaged in a market transaction but it is not the free market since the kidney was given without consent. So to recap,
If we have private property rights then a free market will emerge
Since the free market cannot exist in the absence of private property rights, the presence of a free market implies that private property rights already exist. This is why it is acceptable to use free market and capitalism interchangeably. We often prefer to use the term free market capitalism when referring to capitalism in its unadulterated, purest form to emphasize the importance of private property rights.
What capitalism isn’t
Any form of violence or destruction of property is by definition, not capitalism. So why do we see pollution of the environment, international wars, violent policing of victimless crimes, and the proliferation of toxic financial assets in capitalist countries? Because there is no such thing as a purely capitalist country. Every state employs a mixture of fascist, socialist, mercantilist and capitalist policy measures. In fact the very act of taxation is a violation of private property when it is instituted, not as a fee for an opt-in service but as a tax on your very existence, such as with the income tax or sales taxes. Taken to its extreme, capitalism and the nation state in its current form are incompatible.
Why the preamble about capitalism?
I wanted to dispel the notion upfront that capitalism describes entire societies or nations. To think in absolute terms is to fall prey to the propagandist who wants you see no distinction between Bernie Madoff and Elon Musk. Instead, it is better to think of capitalism as a set of behaviours and actions underpinned by a philosophy. Instead of falsely associating it with money or particular people such as rich bankers, it is better to see capitalism in particular relationships and once-off interactions.
When you went to the street vendor to buy fruit, no one was directed to obey your demand for fruit and you weren’t compelled to pick one particular vendor. Without any push, you both came together and exchanged resources, handing over money for fruit because you valued her fruit more than your money and she valued your money more than her fruit. The absence of violence or compulsion implies pre-existing property rights. This spontaneous and voluntary exchange is a pure form of capitalism. .
Property defined through violence
Property rights are instituted to minimize conflict over scarce resources, specifically violent conflict. . If capitalism relies on property rights and property rights can only exist in the absence (or minimization) of violence then we jump to the conclusion that capitalism requires an absence of violence — or more accurately capitalism requires the .
Veganism defined through the Non-Aggression Principle
The non-aggression principle (NAP) states that it is immoral to initiate or threaten to initiate aggression or fraud. Usually it is only applied to humans. Most people today who call themselves philosophical capitalists (or anarcho-capitalists) still consider animals to be just another form of private property. The justifications for this choice are lacking at best, ranging either from “it’s self evident” to “animals are unable to comprehend the NAP.” But if the non-aggression principle is an ethical rule to minimize violence then it should be applied not only to those who understand or comprehend it but to those who are capable of experiencing aggression. For instance, we wouldn’t argue that people with severe mental retardation can be aggressed against simply because they can’t comprehend the NAP. We respect their bodily integrity precisely because they suffer just as we do. For this reason alone, any life form that has developed the capacity to experience pain and invasion the way humans do, should enjoy protection under the NAP, regardless of how inconvenient it is to respect. This means that sentient animals cannot be considered disposable property.
Respecting the bodily integrity of animals and classifying them as something distinct from private property almost always initiates a wave of retorts like “If we give lions freedom, they’ll roam the streets and kill everyone.” Let’s go back to the mentally disabled person analogy. Before the social justice warriors get offended that I’m comparing disabled people to animals, consider the traits I’m using to make my argument: both mentally retarded humans and animals fail to understand the customs, norms and laws that define humans civilization. As such they need a guardianship of some kind to avoid conflicts. Just as a mentally disabled person should have a carer, animals living within human settlements need someone who can care for them and define protective boundaries. The best case scenario is for wild animals to run wild but some animals such as stray dogs need caring for. The same ethical principle that leads us to condemn the guardian who starves or mistreats the mentally disabled human applies to the guardian who kills and eats their garden pig. So it should be clear that exempting a creature from status as property doesn’t automatically confer all the privileges of a functional human. The criticism that goes “the next thing, the animal rights activists will want to give animals the vote” misses this important, but subtle point about animal rights.
The most powerful vegan weapon
If you believe that more of a particular product should be produced, you should consume more of it and encourage your friends and family to do likewise. This sends a signal to firms that revenue and profit can be found by catering to your wishes. If you think something is bad and should not be produced, you can stop consuming it and encourage others to likewise cease consumption. This is the boycott, the prime weapon of the vegan. It is also one of the most capitalist things you can do. It is completely non-violent, respects property rights (even those that are ethically invalid) and uses market signals to direct production. An intelligent vegan knows that instituting government bans on meat will be as effective as the government ban on drugs has been. , the black markets for meat will be even more cruel than the current legal meat market. This is why vegans preach at dinner tables, why they post memes, why they share good recipes, why they enthusiastically encourage anyone sitting on the fence to join them and why they completely avoid paying for animal products. They’re reducing violence in the most capitalist way possible: through the power of .
The capitalist vegan
Philosophy is nothing without action. A radical libertarian who preaches the non-aggression principle while violating it 3 times a day at mealtimes is no capitalist compared to a vegan hippie who might have some disdain toward capitalism. The sentiments of both are irrelevant compared to their actions. Much progress has been made in recent times in making the case that child spanking is a violation of the NAP, that child spanking is un-libertarian and anti-capitalist. The peaceful parenting revolution is well under way. The next frontier for those who advocate for consistent and universal non-violence is to get the message across that the NAP applies to all who can experience aggression. Being vegan certainly doesn’t make you a pure capitalist but make no mistake: you can’t be a true capitalist until you’re vegan.
Disclaimer: you may have noticed that I glossed very quickly over some philosophical assertions. By no means do I expect you to just accept my claims. If you want to explore concepts like the NAP further, I’d recommend the Mises Institute as a starting point but I also encourage you to get lost in youtube. Keep an eye out for names and keywords like Rothbard, Hayek, Voluntaryism, Anarcho-Capitalism, Libertarian, and Tom Woods. The purpose of this article wasn’t to justify every position fully but to tie together the threads of veganism, capitalism and non-violence. I’d like to play a part in wedding these 2 communities together so that we can form a unified front of non-violence against statism and .
|
[
(старо куче)
