|
|
Страници по тази тема: << 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Meet the Minds Behind Lab-Grown Burgers
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 29.05.16 21:51 |
|
|
Scientists are pushing to perfect a genetically identical meat that would be better for the environment than cows are.
Cultured beef developed by professor Mark Post of Maastricht University in the Netherlands. (Photo: David Parry/PA)
MAY 23, 2016Elizabeth Rushe is a writer and photographer from Ireland who is based in Berlin. Her work has been published by NPR, Paste Magazine, Vice, and Marie Claire.
MAASTRICHT, Netherlands—Selling the merits of an all-beef burger to a crowd of vegans and vegetarians is never easy. After all, as any of its proponents might tell you, a meatless diet is a slaughter-free way to eat healthy foods that cause less environmental damage.
Yet, Tobias Leenaert, the cofounder of Europe’s second-largest vegetarian organization, Ethical Vegetarian Alternative, found himself making a surprising argument at an April meeting in Belgium.
Sometime after the all-vegan potluck brunch and workshops about low-waste living and how to be a good ambassador of the meat-free lifestyle, Leenaert sang the praises of a particular kind of burger: one with a patty made of the lab-grown meat being developed at professor Mark Post’s lab at Maastricht University. The lab-grown meat is made of cells harmlessly drawn from a cow and then cultured to grow and form muscle fibers—which means there aren’t cows producing vast clouds of methane in the process, and there's no slaughter to atone for.
Theoretically, the harm-free, low-impact meat poses a challenge to some ethical qualms of vegetarians. Leenaert tried to persuade the crowd of more than 150 people to start eating cultured meat once it becomes available, in no small part because it will pull vegetarianism and veganism out of its cult status and prove that the community is interested in solving the overarching problems with meat production.
Vegans “often believe that we need to use moral arguments only, like ‘Thou shalt not kill animals,’ that attitude change can follow behavior change. So the cultured meat revolution could be the technological revolution that precedes a moral revolution,” Leenaert later told TakePart. “I think it could be the most important food revolution since the invention of farming.”
Professor Mark Post. (Photo: David Parry/Press Association)
The crowd didn’t make any promises, and even the creator of the meat isn’t too interested in converting vegetarians to eating cultured beef.
“I rather that they not touch it,” Post told TakePart, adding that he is on good terms with the Belgian vegetarian community and attends similar meetings several times a year, but “we have slightly different perspectives.”
In the quaint city of Maastricht, Post is hard at work with MosaMeat, the start-up newly launched to replace conventional beef with lab-grown ground beef. Before the product begins showing up on menus, the company is less worried about whether vegans or vegetarians will gobble up the beef with zeal and more focused on perfecting the product prior to an anticipated clash between mighty meat lobby groups and regulatory agencies. Taking a satisfying bite out of a tasty cultured beef burger is not that far away, and the product might be very competitively priced against conventional meat.
TakePart caught up with the pioneering MosaMeat team of Post and food technologist and consultant Peter Verstrate, who is MosaMeat’s CEO. We interviewed them for our "Design and Innovation" series, which highlights the people and cutting edge technology working to solve the world's most pressing problems.
Converting vegetarians to cultured beef is not the priority, confirmed Verstrate.
“I just don’t believe that the majority of consumers will step away from meat,” he told TakePart. “I can see why they say it, but it's not realistic. But that’s OK—it’s not our target group. Our target group is meat eaters.”
For Post, the science behind lab-grown meat is better used to address food security and the —particularly raising cattle, which requires lots of land, water, and feed that could be used to grow food for humans. By the United Nations’ estimate, more than two-thirds of all farmland is used to grow feed for livestock, compared with only 8 percent that is used to grow food for people to eat. Add to that the —of which cattle are the most prolific producers—and lab-grown meat can be especially appealing.
MosaMeat is finalizing plans and funding it needs to scale up operation from a petri dish to a 25,000-liter bioreactor that would produce 882,000 pounds of meat a year—enough for more than 10,000 people who eat an average amount of beef.
In 2013, when the cultured meat burger was unveiled in London, the price tag was more than $300,000. Nowadays, Post’s best estimate is that an early retail price could be set at $29.50 per pound, but as production scales up, if the research holds, that price could come down to approximately $3.60 per pound.
“At first it will likely be aimed at high-end restaurants or specialty stores where people are willing to pay a premium for a product,” Post said.
To make a cultured beef burger patty, a harmless biopsy of muscle cells is taken from a cow. The cells are nurtured in the lab, multiplying and merging to create strands that grow into muscle tissue. It takes 20,000 strands of muscle tissue for one beef burger. Version 1.0 was pure protein and colored with beetroot.
“It was just muscle fiber, but meat is also fat, connective tissue, myoglobin—which is the stuff that makes meat red, gives it taste. So the burger wasn’t finished. It was a very ‘single-cell’ product, you might say,” Verstrate told TakePart.
Two experts tasted the very pricey burger in London in 2013, with food writer Josh Schonwald saying “the general bite feels like hamburger” and nutrition researcher Hanni Rützler noting the absence of fat, adding that “there is quite some intense taste; it’s close to meat, but it’s not that juicy,” the BBC reported. Fat may not sound desirable, but as chef Julia Child is known for saying, “Fat is flavor.” Besides, MosaMeat knows that to have a viable contender against traditional beef mince for version 2.0, it needs to add those missing ingredients. That means growing cultured fat in the lab and having a serum-free medium. The current method of growing cultured cells dates back more than 100 years and has depended on adding blood (serum) derived from cows to the cell-culture medium. Post pointed out that the 2013 burger also contained serum, but that won’t cut it for the next version.
Back at the lab, the current method for cultured fat comes from the medical industry. Research from , for example, indicates cells taken from fat deposits can be “reprogrammed” into replacement cells. But there hasn’t been much incentive to experiment with growing fat tissue—and the existing methods for producing fat cells are not compatible with food production.
“We had to redesign that method,” Post explained, “so the next version will have cultured fat added to the cultured muscle.”
They also want to perfect extra ingredients to improve the shelf life of the product, as well as taste and color: a sustainable hamburger that tastes great and is comparable to a traditional hamburger. When version 2.0 of the cultured beef mince is ready, it will be submitted to formal regulatory processes as soon as 2018, though “talking to EU and FDA/USDA representatives informally will probably start much earlier,” Verstrate said. Once the product is formally submitted, the process takes about a year and a half.
Under EU food guidelines, cultured meat is classified as a “novel food,” a “food that has not been consumed to a significant degree by humans in the EU prior to 1997,” and will need to be approved by a branch of the medical evaluation board. It’s comparable to getting a medicine approved: You have to prove you can feed it, safely, to people.
MosaMeat’s research has met with a variety of reactions from farmers, the meat industry, food corporations, and supermarket industry executives. Farmers are skeptical—many openly assume cultured meat isn’t something they have to worry about in their lifetime. Post thinks the beef industry is waiting and watching for the product to be launched and marketed before showing interest, though he has some early indication that he’s the subject of conversation around some important kitchen tables.
“I heard from a chief executive at Cargill who realized that her [negative] perspective may be skewed when she asked her eight-year-old son, and his response was, ‘I’d eat it!’ ” Post said.
In the U.S., in terms of governmental support, or lack thereof, for sustainable alternatives, the five-year update on the USDA Dietary Guidelines announced at the end of 2015 did not take sustainability into consideration. “We do not believe that the 2015 DGAs are the appropriate vehicle for this important policy conversation about sustainability,” the announced.
In April of this year, powerful lobby groups including the National Cattlemen’s Beef Association sent a letter to Congress petitioning it to propose a change in the Freedom of Information Act that would prevent the public from accessing interactions between lobby groups and boards that are overseen by the USDA, according to , which obtained the letter. The move came just a few months after the CEO of the American Egg Board stepped down when emails came to light revealing his attempt to exert pressure on Whole Foods to drop Just Mayo, an egg-free mayonnaise product.
MosaMeat says, however, that it isn’t worried about possible negative influence from the beef industry lobby groups.
“I know how powerful they are, but I’m not worried, and it’s not because I’m naive,” Post told TakePart. “It’s because in the Netherlands and the U.K., the governments actually approach me to ask, ‘How can we make sure that the meat lobby doesn’t kill this at the regulatory level?’ ”
Although MosaMeat has not approached supermarkets yet, it has heard positive feedback from those within the industry. Harvard Business School professor and former Stop & Shop CEO José B. Alvarez told MosaMeat that cultured beef could be a big hit if it could be a consistent product for consumers.
“That is something that supermarkets seem to like—that you can produce something that consumers know is completely predictable,” Post said. “I use that argument myself because I feel strongly about it as a consumer, but nobody ever said it was a great characteristic until the supermarket guy said, ‘That’s going to be a killer thing.’ ”
With funding, MosaMeat hopes to work on cultured steak alongside its continued work on cultured ground beef.
“If you want to solve the meat problem, you need to make steaks as well. A lot of meat is consumed that way,” Verstrate said.
The big difference between steak and hamburger is size. The hamburger is limited in size, because if the muscle strands become too big, the center will die when it doesn’t get enough oxygen or nutrients. That’s why we have blood vessels—to carry oxygen and nutrients to cells and remove waste. To make a steak, you have to provide that channel system, lots of oxygen and nutrients to keep everything alive. You need to create an organ type of structure in which you have not only the tissue but also the blood-vessel-type system.
But cultured steak will likely be a lot more complicated and might require 3-D technology—or perhaps something beyond current imagination. Verstrate told TakePart steak might be developed through another process that doesn’t involve printing but that gives the 3-D result. MosaMeat is in talks with 3-D experts and says there might be a simpler solution. Verstrate refrained from elaborating further. In the meantime, while the company applies for more funding, its main focus is on cultured mincemeat.
Post stressed, “My primary concern and the reason why I'm doing this is food security and environmental impact.” The Food and Agriculture Organization of the United Nations describes food security as “access of all people at all times to enough food for an active, healthy life.”
A large cattle stockyard near Yuma, Arizona, like many livestock facilities, contributes to an excess use of energy, concentrated greenhouse gas emissions, and an exorbitant use of water. (Photo: Pete Mcbride/Getty Images/National Geographic)
By 2050, FAO says, the global population is expected to grow by more than 2 billion people, with most of that growth taking place in developing countries. To keep up with feeding an additional 2 billion people, . However, current meat industry practices—from greenhouse gas emissions to water pollution to land usage—are just not sustainable.
In the U.S., agricultural soil management alone accounts for 79 percent of nitrous oxide, which feeds greenhouse gases, according to the U.S. . Methane gas, water pollution caused when fertilizers run off into lakes and rivers, and large amounts of the greenhouse gas nitrous oxide—emitted from soil when nitrogen is added through the use of synthetic fertilizers—are all due to traditional agriculture and could be avoided with cultured meat.
Estimates vary, but made an assessment that livestock are responsible for 18 percent of greenhouse gases globally, which is a larger percentage than that produced by transport. Cultured beef could produce up to 98 percent less greenhouse gas emissions compared with the way meat is produced through traditional agriculture, according to a study on the that was funded by New Harvest, a previous financial backer of cultured meat research. Researcher Hanna Tuomisto’s 2011 study sets conventionally produced European meat as the standard for impacts on energy, greenhouse gases, and water and land use. The comparison results are stark: Cultured meat could lead to 45 percent less energy use (except in the case of poultry), up to 96 percent less greenhouse gas emissions, up to 99 percent less land use, and up to 96 percent less water use.
Tuomisto also pointed to the difficulty of persuading people to stop eating meat altogether.
“It’s difficult to change behavior. There’s a long tradition in many cultures to eat meat, so it might be easier to change the way we produce meat rather than try to convince people to eat vegetarian products,” she told TakePart.
Cultured meat, however, is not without drawbacks. Energy use could be one of them—and perhaps points to a need for cultured meat producers to team with solar power engineers. An proposed that despite the lower risk of greenhouse gas contributions, the production of cultured meat could require more industrial energy than livestock production does, heralding “a new phase of industrialization with inherently complex and challenging trade-offs.”
Researcher Carolyn Mattick told TakePart a solar power plant could be built to power the cultured meat facility, or a low-carbon electricity source installed on its grid, but also notes this undertaking falls largely outside the purview of cultured meat producers.
“There are a number of ways that cultured meat producers could reduce their products’ carbon footprints," Mattick said. “Constructing new solar power plants could certainly be one, but another could simply be to improve the efficiency of their production process and reduce the energy required per serving.”
That doesn’t sound bad to Post.
“What I would love to do is to somehow design a system to make it very socially responsible,” Post said, “so that we calculate what resources we save and somehow distribute those resources to people who need it.”
Once that responsible technology is perfected, Post sees a powerful demand for it around the world, and also promises broad accessibility.
“I talked to a minister of agriculture in Zambia who said, ‘This [cultured meat] will never happen in Africa because we don’t have the skilled personnel,’ but I told him it’s a relatively simple process. You could train people. I see the technology going global.”
“We’re not there yet,” Post went on to say, “but it has to be an important part of this company to be very outspoken in its social responsibility.”
| |
|
Тема
|
29.03 бе Световният ден на глада
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 03.06.16 20:39 |
|
|
29.03 бе Световният ден на глада - ден, в който да си припомним, че един на всеки девет човека от населението на света или почти 800 млн. души са гладни. Произвежданото зърно, което се използва за храна за животните (отглеждането на които е едновременно неустойчиво и неоправдано), е достатъчно да нахрани 3.5 млрд. души. Глобална промяна към веган диета е жизненоважна, ако искаме да преборим световния глад.
| |
|
Тема
|
Chinas dietary guidelines to reduce meat consumpti
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 05.06.16 01:27 |
|
|
It seems that the way that governments around the world view meat and dairy is finally beginning to change. Recently, the recommended citizens consume less dairy, a set of dietary guidelines that recommends limits on meat due to sustainability concerns. And now in a monumental announcement, the of dietary guidelines that have the potential to see the country’s consumption of meat drop by a whopping 50 percent.
The Chinese Ministry of Health, the government body responsible for health care services and guidelines for health-related laws and regulations, is to only 200 grams daily (China’s per capita meat and egg consumption totals out to around ).
These with the goal of reducing obesity among its citizens. This is a timely action considering found that obesity and other diet-related diseases are on the rise in the country, potentially tied to the growing trend in high meat and dairy consumption. Not only do these new guidelines stand to benefit public health, but asserts that if recommendations are followed, it would reduce China’s greenhouse gas emissions related to meat consumption by an amount equal to 1.5 percent of global emissions.
The significance of China’s decision to recommend reducing meat consumption should not be overlooked. A meat-centric diet might be typical in the West, but it is only a more .
Here in the U.S., , more than the average person in China. But what most people don’t realize is the tremendous cost producing meat has on the planet.
is already occupied by animal agriculture and is used just to grow livestock feed (dependent on ). Not to mention, the United Nations Food and Agriculture Organization (FAO) estimates that livestock production is responsible for of global greenhouse gas emissions while other organizations like the Worldwatch Institute have estimated it could be as much as . The stark reality is that if we hope to continue sustaining our population on this planet, we desperately need to shift away from meat, eggs and dairy and rely on protein from other sources.
This is something that many world powers are starting to realize and actively address, however, shockingly the U.S. is lagging far behind. A recent found that if Americans halved their meat consumption, it would reduce food-related carbon emissions by more than 40 percent. Yet, when the idea of was brought to the table, it was ultimately ignored thanks to the large, highly distracting sacks of money . Naturally, a more important matter than the question of future food security and health of the American public.
While on whole, Americans are generally eating less meat, around are choosing to leave meat off their plates more frequently and overall consumption has , there is a very valid question as to whether this action alone will be enough. If we hope to see swift and lasting change in our food system, government action will need to play a significant role as well.
Our everyday food choices have the , help improve global health, and pave the way for a truly sustainable future. While and [url=http://www.onegreenplanet.org/environment/the-future-of-the-meat-industry-will-not-be-powered-by-animals/]even cultured meathttp://www.onegreenplanet.org/environment/the-future-of-the-meat-industry-will-not-be-powered-by-animals/ is underway (so people can still enjoy their favorite foods), by simply reducing meat consumption, we can begin to lower the impact of our diets. With governments from Sweden, Brazil, the Netherlands, the UK, and now China, all taking action to include “more plants, less meats” recommendations in their dietary guidelines, it is now up to the rest of the world’s leaders to follow suit. The future of our planet and health of our population depends on it.
| |
|
Тема
|
 Животинските клетки са способни да усвояват светли
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 05.06.16 17:30 |
|
|
Животинските клетки (предполага се и човешките в това число) са способни да усвояват енергия от светлината с помощта на хлорофила от консумираните зеленолистни зеленчуци!
разкрива съвсем различна страна на идеята, защо трябва да си ядем зеленчуците и да седим на слънце. Оказва се, че с повече зеленчуци в менюто митохондриите в клетки ни произвеждат повече енергия. Изследването посочва, че чрез богата на хлорофил диета бозайниците, в това число и хората, са способни да усвояват светлина с дължина на вълната характерна за фотосинтезата, което повишава производството на енергия от митохондриите в клетките.
Учените провели маса експерименти за да установят дали животните могат да използват молекули хлорофил за усвояване на слънчева светлина за синтеза на АТФ (аденозинтрифосфат) така, както правят растенията с процеса на фотосинтеза. Тъй като на много бозайници менюто е богато на хлорофил, учените се запитали, дали е възможно и животинските клетки да извличат енергийна полза от това.
Откриват, че при консумацията на зеленолистни зеленчуци, хлорофилът навлиза в тъканите и клетките, където бива усвоен от митохондриите. След излагане на светлина, животинските клетки с високо съдържание на хлорофил отбелязват повишена концентрация на АТФ.
Под въздействието на светлина, хлорофилът повишава концентрацията на АТФ и удължава живота на опитните червеи.
Така учените стигат до заключението, че енергията от светлината, абсорбирана чрез метаболизма на клетката с участието на хлорофила, има важно значение за енергийната регулация при животните.
Усвояването на хлорофила от храната определя запасите от АТФ чрез катализирането на коензим Q. Това откритие може да промени разбирането ни за процесите на стареене и основните клетъчни функции при животните като цяло.
Изглежда зеленолистните зеленчуци, освен ценни с хранителните си вещества, притежават и други, неподозирани до момента ползи. Чрез консумирането на зеленчуци богати на хлорофил и излагането на слънчева светлина сме способни да повишим енергийния капацитет на целия организъм. Това има смисъл особено в пролетните месеци, когато се радваме на слънцето, а градините изобилстват от всякакви свежи зеленолистни растения.
Хората сме загубили окосмяването си преди около 2 милиона години – може би именно за да можем да използваме слънчевата светлина като помощен източник на енергия.
Но това не е всичко. Друго проучване разкрива, че меланинът е способен да достави до 90% от необходимата за клетъчните нужди енергия, чрез улавяне и директно преобразуване на слънчевата енергия в химична. Ако това е така, то идеята, че клетката се изхранва основно благодарение на глюкоза трябва да бъде преразгледана.
, чрез разпад на водата, е все още неразбираем, но се разкрива нов аспект от клетъчната биология, където глюкозата и АТФ имат по-скоро подкрепяща функция за енергийните нужди на клетката, а основната им функция е синтеза на мазнини.
Тези открития поставят меланина и хлорофила в нова роля – за преобразуването и използването на слънчева енергия за енергийните нужди на тялото, процес характерен само за растенията. И това, ако не е сензация? Излиза, че във всички тези отвлечени разкази за мъдреци хранещи се от енергията на Слънцето имат известна истина. Що се отнася до вегетарианците – те ще са най-щастливи от това откритие и вече ще имат сериозен аргумент на разположение.
А вие взехте ли си дневната доза хлорофил и слънчева светлина?
-
-
Редактирано от Mod vege на 05.06.16 19:56.
| |
|
Тема
|
 Climate Change: The Bigger Picture
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 05.06.16 21:14 |
|
|
by Charles Eisenstein
I’ve noticed some parallels among three defining institutions of our civilisation: money, war, and mainstream religion. All three demand, in one way or another, the sacrifice of the immediate, the human, or the personal in service to an overarching ulterior goal that trumps all. Disciplined by economic exigency, millions of people sacrifice time, energy, family, and what they really care about in pursuit of money. Disciplined by an existential threat, a nation at war turns away from culture, leisure, civil liberties, and everything of no utility to the war effort. Disciplined by the promise of heavenly rewards or hellish punishments, the believer distances themself from unimportant worldly things.
Anyone who is wary of these institutions might also be wary of the standard climate change narrative, which lends itself to the same mentality of sacrifice to an all-important end. If we agree that the survival of humanity is at stake, then any means is justified, and any other cause – say reforming the prisons, housing the homeless, caring for the autistic, rescuing abused animals, or visiting your grandmother – becomes an unjustifiable distraction from the only important thing. Taken to its extreme, it requires that we harden our hearts to the needs in front of our faces. There is no time to waste! Everything is at stake! It’s do or die! How similar to the logic of money and the logic of war.
That climate-change alarm sits so comfortably within our culture’s familiar way of thinking, should give us pause. It doesn’t mean that climate change isn’t dangerous or that humans aren’t causing it, but it does suggest that our approach to the problem could be strengthening the psychic and ideological substructure of the system that is devouring the planet. This is especially relevant given the near-universal agreement among activists that efforts to limit carbon emissions have failed miserably.
This failure comes not because the movement is too radical and needs to “work more closely with business” or embrace the oxymoron of “sustainable growth.” It is rather that it is not radical enough – not yet willing to challenge key invisible narratives that drive our civilisation. On the contrary, the movement itself embodies them.
One thing that war, money, and religion all offer is the simplification of complex problems. In the case of war, there is an identifiable enemy – the source of all evil – and the solution is simple: to overcome that enemy by any means necessary. In the case of money, it invites the subsumption of a multitude of values into a single standard of value; money becomes the universal means to all good things, and therefore the pursuit of it becomes a universal end in itself – if only we had enough money, all our problems would be solved. In religion too, one thing becomes the key to everything.
Following this template, greenhouse gases are the enemy, and the solution, the way to “fight climate change” or “combat global warming” (common phrases both), is to reduce emissions (or increase sequestration). Or to use the money metaphor, CO2 emissions become the standard of value, a number to minimise, and a metric upon which to base policy. This approach also sits comfortably in our culture: it is the epitome of rationality to make decisions by the numbers. To decide something scientifically, you gather data, make projections, and evaluate the likely results according to some metric. Doing that creates three problems: (1) the unmeasurable and the qualitative is necessarily devalued; (2) the metric applied encodes and perpetuates existing biases and power relationships, which themselves implicate ecocide, and (3) it fosters an illusion of predictability and control that obscures the likelihood of perverse unintended consequences.
To see the problem, consider the Tehri Dam project on India’s Bhilangana River, which submerged pristine ecosystems and ancient farms, and displaced a hundred thousand villagers. It was touted for its contribution to greenhouse-gas reduction and has been one of many dams to generate carbon trading credits. On a superficial level at least, it attained its measurable objective. But what about the displaced villagers? In the particulars that are measured, their lives improved: each was rehabilitated in housing superior to their ancestral homes in terms of square metres, plumbing, and electrification. However, in terms of the lost traditions, severed social ties, lost memories, lost knowledge, and the uniqueness of each submerged place – in short, in terms of all that could not be measured (problem 1) and all that was considered not worth measuring (problem 2) – human beings and Nature suffered a grievous loss.
As for problem 3, in the long run it is doubtful whether the dam even reduced CO2 levels: consider that traditional agricultural practices can sequester carbon in the ground, and that the newly urbanised villagers probably soon adopted more carbon-intensive consumer lifestyles. Further, the hydroelectric dam contributes to a trend of industrialisation. Each power plant adds to an infrastructure that is always hungry for more. It doesn’t come in place of coal-fired plants; it comes in addition to them.
Similar perverse results have plagued biofuels and other CO2 reduction strategies. It is tempting to conclude that we are simply using the wrong approach to fight carbon emissions: perhaps instead of financial incentives we should rely on regulation. But their failure might exemplify something more general. The problem is not that we have chosen the wrong method to minimise a number; it is in trying to minimise a number to begin with.
Please, my argument here is NOT “Various greenhouse-gas curtailment schemes have failed, so we shouldn’t even try.” I am, rather, proposing that these failures have something in common – they emphasise the global over the local, the distant over the immediate, the measurable over the qualitative – and that this very oversight is part of the same mentality that is at the root of the crisis to begin with. It is the mentality that sacrifices what is precious, sacred, and immediate for a distant end; it is the mentality of instrumentalism that values other beings and the earth itself in terms of their utility for us; it is the hubris of believing we can predict and control the consequences of our actions; it is the trust in mathematical modelling that allows us to make decisions according to the numbers; it is the belief that we can identify a ‘cause’ – a cause that is something and not everything – and that we can understand reality by dissecting it and isolating variables. Usually, of course, making decisions ‘by the numbers’ means making them according to financial considerations. Is it really a very deep change to take the same methods and mentality and apply it instead to some other number?
We are in familiar territory in addressing problems by attacking their isolable, direct causes. That again is the mentality of war – end crime by deterring the perpetrators, end evil by dominating the evil-doers, end drug abuse by banning drugs, stop terrorism by killing the terrorists. But the world is more complicated than that. As the war on crime, the war on drugs, the war on weeds, the war on terrorism, and the war on germs show us, causation is usually not linear. Crime, drugs, weeds, terrorism, and germs might be symptoms of a deeper, systemic disharmony. Poor soil invites weeds. A run-down body offers a salubrious environment for germs. Poverty breeds crime. Imperialism breeds violent resistance. Alienation, hopelessness, loss of meaning, and disintegration of community foster drug addiction.
Climate change is like these.
Earth is a complex living system whose homeostatic maintenance depends on the robust interaction of every living and non-living subsystem. I suspect that the biggest threat is not greenhouse gases, but the loss of forests, wetlands, and marine ecosystems. Life maintains life. When these homeostatic relationships break down, the results are unpredictable: global warming, perhaps, or global cooling, or the increasingly unstable gyrations of a system spinning out of control. This is the threat we face, and because it is multifactorial and nonlinear, it cannot be addressed by linear strategies for reducing CO2 emissions. Yes, we should reduce direct CO2 emissions – the loss of homeostatic equilibrium is worsened by increasing the energy throughput in a dissipative system – but primary emphasis must go to the health of human and natural systems on every level, down to the local and the personal.
As with terrorism, drugs, or germs, if we crack down on the proximate cause without addressing the underlying condition, the symptoms will return in a new and more virulent form. Similarly, when we make decisions by the numbers, then that which is not measured, the excluded other, will come back to haunt us.
What would happen if we revalued the local, the immediate, the qualitative, the living, and the beautiful? We would still oppose most of what climate change activists oppose, but for different reasons: tar sands oil extraction because it kills the forests and mars the landscape; mountaintop removal because it obliterates sacred mountains; fracking because it insults and degrades the water; offshore oil drilling because oil spills poison wildlife; road building because it carves up the land, creates roadkill, contributes to suburbanisation and habitat destruction, and accelerates the loss of community. On the other hand, many of the technologies I find beautiful might also be justified on climate change grounds: agricultural practices that regenerate the soil; restoration of forests and wetlands; smaller homes in higher density communities; economies of reuse, upcycling, and gift; bicycle culture; home gardening. As such, I am wont to tolerate climate change arguments as a useful ally, a legitimiser of things that I wish people would embrace on their own merits. However, as the Tehri Dam example illustrates, it is a double-edged sword. There are many reasons to be wary of it:
(1) By resorting to climate change arguments to oppose fracking, mountaintop removal, and tar sands excavation, we put ourselves in a vulnerable position should global warming come into doubt. This could happen due to a change in scientific opinion, or the hijacking of science by vested interests. More likely, we might face not monotonic warming but increasingly unstable gyrations that are impossible to attribute convincingly to a single cause.
(2) If advocates of fracking or nuclear power can argue plausibly that their technology will reduce greenhouse emissions, then by our own logic we must support those too. This is already happening: witness the “Think about it” campaign touting the climate change benefits of natural gas. I don’t believe that the arguments of the gas industry can withstand careful scrutiny; nonetheless, they seem plausible enough to bestow a pro-environmental gloss onto natural gas. “It’s cheaper. It’s more patriotic. It is even better for the climate than existing energy sources.” Notice the natural alignment of these instrumental arguments, one based on money, one on competition among nations, and one on carbon emissions.
(3) By focusing on CO2, we encourage potentially disastrous geoengineering schemes like dumping iron oxide into the oceans or sulphuric acid into the atmosphere. We imply that a technological tweak to CO2 levels will solve the problem without a fundamental change in our relationship to the planet, and promote the idea that we can endlessly engineer our way out of the consequences of our actions. It is in the same vein as using force to stop ‘terrorists’, and then protecting ourselves against the resulting hostility with even more force. Here again is a parallel with the mentality of war.
(4) The common argument that climate change is bad because it threatens our future strengthens the mentality of instrumental utilitarianism: Nature is valuable for its usefulness to us. Doesn’t the planet and all its beings have a value in their own right? Or is the world, in the end, just a pile of instrumental stuff? Sure, it is in our self-interest to limit CO2, but it is also usually in one country’s, company’s or individual’s self-interest to limit it less than its competitors. By appealing to self-interest and fear we strengthen the habits of self-interest and fear, which, let’s face it, usually conspire to destroy the planet not save it. We will never increase the amount of care in the world by appealing to self-interest. We have to appeal to care, to respect, and to love.
(5) Invoking climate apocalypse devalues work that has little foreseeable relevance to climate change. Causes like reforming the criminal punishment system (I cannot bring myself to use the word ‘justice’), housing the homeless, ending human trafficking, ending coercive schooling, and legitimising holistic medicine have at best a tenuous, indirect relationship to atmospheric health. Indeed, a cynic, channelling Ebeneezer Scrooge, might argue that rehabilitating homeless people worsens climate change by transforming them into consuming members of society. Perhaps we should put all these causes on hold – after all, what will they matter if the planet becomes unlivable? – until we’ve solved the climate change problem. Here again we see the mentality of money and war. Don’t live life now, but wait until you’ve achieved financial security. Sacrifice everything to the war effort.
This mentality is mistaken. The issues listed above have everything to do with climate, because the cause of climate instability is everything: every dimension of our separation from Earth, Nature, heart, truth, love, community, and compassion. We are moving into a deepening understanding of our interdependency with Nature, and beyond that, our ‘inter-beingness’. If indeed self and world, humanity and Nature, mirror each other and are part of each other, then it should stand to reason that climate instability will accompany any instability in the social and political climate and that imbalances in the natural realm will mirror imbalances in the human. Greenhouse gases are but a medium – probably one of many that we aren’t even aware of – by which this principle operates.
If we ignore this principle then the symptomatic fever of climate change will only worsen, whatever macroscopic measures we take to address its proximate causes. These measures will be impotent, or even backfire as they have already, unless we operate from a narrative that values each species, each person, each forest, each river in its own right and not for its instrumental utility. Let us abandon the war on climate change, and revalue the things that the mentality of war excludes. Paradoxically, then and only then will the fever abate and CO2 levels fall.
Редактирано от Mod vege на 05.06.16 21:16.
| |
|
|
|
Въпросът за ползването на кората на зеленчуците и плодовете е поставян многократно и той наистина е от голяма практическа важност. Краставицата, като един от най-често отглежданите зеленчуци в света не прави изключение, напротив.
Най-напред нека да напомним, че кората е особена анатомична част на растенията, натоварена със специални предназначения. Това е границата на биологичния организъм с околната среда. Тя трябва да играе ролята на ясна и твърда разграничителна линия (нещо като държавна граница) , която да осигурява неприкосновеността на растителната тъкан от чужди биологични и небиологични агенти. Кората трябва да гарантира отблъскването и непроникването на многобройните и разнородни насекоми и микроби (бактерии,вируси, гъбички и други паразити), атакуващи непрекъснато растението в една жестока и безспирна биологична конкуренция за оцеляване. Освен това растението, чрез този повърхностен слой трябва да се защити срещу динамично променящите се климатично-атмосферни фактори – температура, ултравиолетови лъчи, влажност и др., както и да изгради непроницаемост за външни химически молекули. Заедно с всичко това обаче кората на плодовете (краставицата ботанически е плод), най-често трябва да играе и обратната, амбивалентна роля на нарочен притегателен център. Защото диалектиката на природата предполага, че плодът в един момент трябва да бъде изяден, за да може тези, които се възползват от него, да разнесат семената на растението и да го разпространят в нови ареали.
Всичко това е причина в кората на зеленчуците и плодовете да се натрупва изключителна концентрация от биологично активни вещества. Тук са съсредоточени огромен брой антиоксиданти, природни антисептици и активатори на обмяната. Като цяло, в този граничен слой всичко е по-концентрирано, отколкото в останалата паренхимна тъкан. Така например кората на краставицата е многократно по-богата на витамин С и особено на силициев диоксид, изключително полезни не само като антиоксиданти, но и осигуряващи здравината на съединителната ни тъкан, включително кости, стави, сухожилия, кръвоносни съдове, кожа. В по-голяма концентрация, отколкото в самата краставица е витамин К, необходим за правилното кръвосъсирване, магнезиевите и калиевите йони, участващи в многобройни метаболитни процеси, включително с техния противооточен и гладко-мускулно релаксиращ ефект, премахващи съдовия спазъм и завишеното кръвно налягане, както и напрежението в мускулите и централната нервна система. Здравината на кората се осигурява от по-високото целулозно съдървание, затова тя ни снабдява с много повече фибри, отколкото самата краставица, които подобряват чревния пасаж, оказват благоприятно въздействие при стомашно-чревни заболявания и не на последно място са един от най-добрите регулатори на холестерола и другите масти в кръвта, предпазващи ни по този начин от съдова дегенерация (склероза), както и от метаболитни заболявания, включително диабет.
Всичко това, а със сигурност и още много други все още неизвестни полезни качества на кората, предполага недвусмислено да консумираме краставицата, както и другите плодове и зеленчуци цялостно, небелени, в техния интегрален вид. В днешното време обаче на интензивно селско стопанство, този съвет е изкючително проблематичен. И за редовия потребител е пределно ясно, че в това производство се ползва изключително широк химически спектър от синтетични отровни вещества, осигуряващи не само бързия растеж и рандеман – предимно нитрати и синтетични стимуланти на растежа, но също и най-вече препарати за растителна защита – пестициди, в това число зооциди,фунгициди,хербициди и др. Много от тях се прилагат системно и са разпределени в цялото третирано растение, други се прилагат външно. И в двата случая обаче точно кората е таргетното място за концентриране на тези вещества. Самото растение се защитава от тях, изтласквайки и депонирайки токсичните остатъци в периферията и повърхността, която се явява нещо като „кошче за боклук“.
Тези факти предполагат да се информираме активно за произхода на продукцията. Трябва да се знае обаче, че биологичното производство на зеленчуци и плодове не означава без химикали, а с разрешени такива. Ако трябва да премерим ползите и рисковете, то категоричният съвет е да ползваме необелени краставици само, ако сме сигурни, че са произведени от доверен и познат източник, тип „градинката на баба“. Това на практика могат да бъдат лично или чрез приятели контролирани малки семейни ферми. Във всички останали случаи и особено, ако краставиците не са в сезона и са отглеждани парниково, трябва да ги белим. За ентусиастите има и компромисни варианти – да обелваме краставиците „на лентички“, през ½-1 см. Най-токсичните остатъци са от мастноразтворимите пестициди. Затова, ако все пак решим да ползваме кората, нека изкиснем краставиците предварително във вода с разтворена сода бикарбонат (1 супена лъжица на литър) за около 12 часа, след което да измием обилно с топла вода.
Д-р Гайдурков
| |
|
Тема
|
 Моя милост: V-знак за вегe храни
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 09.06.16 13:41 |
|
|
Любомир Стоянов живее в Германия от 18-годишен. Студент е по информатика и биоинформатика (следвал е и 3 години диетология). Модератор е на първия в България интернет-форум за вегетарианство, и член на УС на Европейския вегетариански съюз (ЕВС).Вегетарианец е от 2003г., днес е почти веган. Разпитах го за ползата от V-знака, който се използва в цял свят от производители и ресторанти за обозначение на вегетариански/веган храни и продукти.
Разкажи накратко за V-знака?
V-знакът е е може би най-разпространеният такъв тип лейбъл в света, има го вече и в Азия. Той представлява европейското веге движение, а Българско вегетарианско общество като член на ЕВС е официален представител на V-знака за България.
Има ли в твоя град ресторанти с V-знак. Имаш ли наблюдения как се приема това - от самите ресторанти и от клиентите им?
В моя град има ресторанти с този знак. Работата от наша страна с ресторантите е по-трудоемка в сравнение с производителите, защото ресторантите имат нужда от обучение на персонала, както и често си менят менютата. Иначе знакът разбира се се приема положително, защото увеличава доверието и прозрачността. Вегетарианското движение освен това има редица мотивационни причини, както и все по-голямо разпространение в нашия континент - най-вече има все повече флекситарианци (хора живеещи вегетариански за известен период).
Отпимисти ли си за България, че тази идея ще се приемеме и ще се развие?
България като европейска държава ще има търсене и смисъл от В-лейбъла, макар и пазарът ни да не е голям.
Завършвам разговора си с Любомир Стоянов с покана към всички, които се интересуват от този начин на живот, че след две седмици Варна ще бъде домакани на пъривя летен Веган фестивал 23-26 юни. Повече за него вижте .
Редактирано от Mod vege на 09.06.16 13:42.
| |
|
Тема
|
Pyмъния зaдължи чyждecтpaнни вepиги дa пpoдaвaт...
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 12.06.16 17:02 |
|
|
Kaмapaтa нa дeпyтaтитe в pyмънcĸия пapлaмeнт oдoбpи зaĸoн, ĸoйтo зaдължaвa xипepмapĸeтитe дa пpoдaвaт нaй-мaлĸo 51 пpoцeнтa пpoизвeдeни в Pyмъния xpaнитeлни cтoĸи ĸaтo мeco, плoдoвe, яйцa и зeлeнчyци, cъoбщиxa pyмънcĸитe мeдии, цитиpaни oт БTA.
Зaĸoнът, ĸoйтo бeшe пpиeт c 293 глaca "зa" и нитo eдин глac "пpoтив" в 378-мecтнaтa Kaмapa нa дeпyтaтитe, пpeдcтoи дa бъдe oбнapoдвaн oт пpeзидeнтa.
Acoшиeйтeд пpec oтбeлязвa, чe изиcĸвaнeтo щe ce пpилaгa caмo зa мaгaзинитe зa xpaнитeлни cтoĸи, ĸoитo имaт oбopoт oт нaд 2 милиoнa eвpo гoдишнo.
Xипepмapĸeтитe, ĸoитo нapyшaт зaĸoнa, мoжe дa бъдaт глoбeни мeждy 100 000 и 150 000 лeи (25 000-38 000 дoлapa), a пpи нeĸoлĸoĸpaтнo нapyшaвaнe мoгaт дa бъдaт зaтвopeни.
Дeпyтaтът Mapин Aнтoн, инициaтop нa зaĸoнa, зaяви, чe ĸaĸтo pyмънcĸитe пpoизвoдитeли, тaĸa и пoтpeбитeлитe щe имaт пoлзa oт нopмaтивния aĸт. "Toвa oзнaчaвa, чe pyмънcĸитe пoтpeбитeли щe имaт пpecни и здpaвocлoвни pyмънcĸи пpoдyĸти зa ĸoнcyмaция", пoдчepтa Aнтoн.
Oт cвoя cтpaнa лидepът нa гpyпaтa нa дeпyтaтитe oт Coциaлдeмoĸpaтичecĸaтa пapтия Πъcлapy oтбeлязa, чe зaĸoнът e бил пpиeт c oгpoмнo мнoзинcтвo и пoздpaви ĸoлeгитe cи зa тoвa глacyвaнe.
"Днec глacyвaxмe eдин изĸлючитeлнo вaжeн зaĸoн, зaĸoн, чaĸaн oт цялa Pyмъния", пocoчи тoй.
Hopмaтивният aĸт бeшe ĸpитиĸyвaн oт cдpyжeниятa нa coбcтвeницитe нa тъpгoвcĸи вepиги и бeшe oтлaгaн мнoгoĸpaтнo, oтбeлязвa Meдиaфaĸc. Cпopeд Acoциaциятa нa гoлeмитe тъpгoвcĸи вepиги зaĸoнът "пoдĸoпaвa пpинципитe нa cъвpeмeннaтa тъpгoвия" и лишaвa пoтpeбитeлитe oт избop, пocoчвa AΠ.
Дpyгитe нoвини oт Pyмъния oт вчepa ca, чe бpyтният вътpeшeн пpoдyĸт (БBΠ) нa cтpaнaтa пpeз пъpвoтo тpимeceчиe нa 2016 г. e нapacнaл c 4.3% cпpямo пъpвoтo тpимeceчиe нa 2015 г. Зa pacтeжa нa БBΠ ca дoпpинecли вcичĸи oтpacли нa иĸoнoмиĸaтa, ĸaтo нaй-гoлям e пpинocът нa тъpгoвиятa нa eдpo и дpeбнo. И чe пpaвитeлcтвoтo e пpиeлo нapeдбa, пo cилaтa нa ĸoятo вcичĸи бюджeтни cлyжитeли в cфepaтa нa здpaвeoпaзвaнeтo и oбpaзoвaниeтo в Pyмъния, ĸoитo ca в нaчaлoтo нa тpyдoвия cи cтaж, щe пoлyчaт 10-пpoцeнтнo yвeличeниe нa зaплaтитe oт 1 aвгycт 2016 г.
| |
|
Тема
|
Народен лечител: болеститe не съществуват !
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 16.06.16 18:21 |
|
|
Станчо Станев е един от известните народни лечители в България. Той практикува китайска народна медицина, като се е усъвършенствал в цигун-терапията. Ето какво казва той за китайската медицина и за здравето в интервю за в. „Доктор“.
Г-н Станев, как се насочихте към китайската медицина?
Преди четири десетилетия като всички млади момчета имах интерес към бойните изкуства. Отидох в Китай на обучение в школа по бойни изкуства, но наред с бойните изкуства, учех и китайска медицина, философия, калиграфия, живопис. Така че както съм добър майстор по бойни изкуства, така съм добър и по китайска медицина. Занимавам се с Цигун терапия. Прилича на иглотерапията, само че вместо с игли се притискат с пръсти определени точки на тялото – енергийните центрове. В Цигун терапията участва човешката мисъл и човешката ръка. Те продухват меридианите, по които се движи енергията, лекуват възпаленията и съответните здравословни проблеми. Този метод е по-бърз и по-ефективен от иглотерапията.
Обикновено за какви проблеми ви търсят?
Ходя и в чужди държави да лекувам тежко болни по индивидуални покани. Така преди две седмици бях в Коста Рика да лекувам една доста известна личност. Беше получила инсулт и тежка депресия. Нейните ученички събраха средства и ме пратиха при нея. И инсултът, и депресията на тази жена вече е оправена,
Станчо Станев всичко е наред. Пусна ми специално благодарствено писмо във Фейсбук.
Най-много ме търсят за заболявания на опорнодвигателния апарат и за нервнопсихически заболявания. Но аз помагам и при вътрешни болести, и при гинекологични заболявания, няма значение дали са напреднали, или в начален стадий.
Единствената разлика е, че става по-бавно, когато болестта е напреднала. Според китайската медицина няма нелечими болести, има нелечими хора. Тоест – всичко може да се лекува, зависи от човека. Болният също трябва да участва в процеса на лечението. Ако е предубеден, идва с недоверие, не бих могъл да му помогна дори при обикновено главоболие. Древният лечител е казал на пациента: „Сега сме аз, ти и болестта. Ако застанеш на моята страна, ще победим болестта, ако застанеш на нейна страна, аз нямам никакви шансове да ти помогна“.
Всички заболявания, според китайската медицина, са свързани с нашите недобри мисли, емоции и дела. Аз мога да помогна на конкретния човек да разбере къде е сгрешил и как да промени своите мисли, отношението си към заобикалящия свят, заболяването ще се махне. Ако причината за заболяването остане, колкото да го лекуваме, то няма да е ефективно и трайно.
Каква е причината например за ставните заболявания?
Поначало проблемите със ставите са свързани с липса на гъвкавост, човек е много праволинеен, трудно приема новите неща и не е готов да се нагоди към новите условия и изисквания. Разбира се, всеки случай е конкретен и трябва да се свърже с обстоятелствата – кога се е появил този проблем, в какъв период от живота на човека, с какви емоции е свързан проблемът – да се анализира и да се прецени.
Излиза, че вие правите комплексно лечение – и психотерапия, и телесна терапия?
Да, защото най-важно в лечението е да се намери причината, която най-често е емоционална. От хилядолетния опит на китайската медицина знаем, че когато човек тъгува дълго, боледува белият дроб – т е. емоцията тъга уврежда белия дроб. Ако не се намери източникът на тъгата, в кой момент от живота му се е появила, човекът няма да стигне до трайно лечение. Ако пък изпитва постоянен страх, се увреждат бъбреците; ако има гняв, омраза – черният дроб, ако има злоба – жлъчката. Всяка негативна емоция програмира разболяването на даден орган. И аз се опитвам да помогна на човека да разбере коя емоция го разболява в конкретния случай. Например разговарям с човека, опитвам да разбера какво се е случило в живота му преди две години, за да се появи тази емоция. Със самото физическо отстраняване на проблема мога да се справя много бързо, но ако човекът не се промени, проблемът пак ще се появи. На този, който мисли, че това са глупости, не мога да помогна. Жена с киста на яйчниците се оперира, премахват кистата, но след три месеца се появява нова киста. Десет пъти да я оперират, десет пъти ще се появи нова, защото операцията маха следствието, а не причината.
С какви други методи, освен китайските, лекувате?
Преди години издадох книгата „Канон за здравето“, която анализира всички древни лечебни школи – индийска, арабска, персийска, тракийска, индианска. Впрочем между тракийската и китайската медицина няма голяма разлика. Траките са използвали сходни методи на лечение – чрез гимнастика, масаж, водолечение, билки, притискане на определени точки от тялото с каменни игли. Методите, свързани с концентрацията на мисълта, ги е имало и при траките, и в народната медицина. Тези методи са спуснати в определен период от развитието на човечеството в различни райони на Земята. Например теориите за петте елемента, за ин и ян ги има навсякъде.
Посочете нещо характерно за лечебната практика на траките?
Например лечението чрез „мълчана вода“. Лечителката събира вода от три или от девет кладенеца, като ходи пеша до много отдалечени места и не говори с никого. Като мълчи, тя мисли как да помогне на хората и по този начин зарежда водата с енергия и я прави лечебна. Когато е от девет кладенеца, водата става още по-мощна, защото повече време лечителката я е зареждала с мислите си, докато не говори и не се разсейва с други неща. Има също метод на зареждане на водата, като се оставя на лунна светлина три вечери.
Богомилите също стигнали до високи нива на лечебна практика. Използвали са медитативни методи, например „благата молитва“ излъчването на любов към всички живи същества на вселената. Когато човек излъчва любов, получава такава любов.
Използвам и смесица от такива методи при нужда и препоръчвам на хората да правят медитативни техники в свободното си време. В Цигун терапията също ги има. Примерно вървя пеша 1 км и си казвам: „Всеки изминат метър ставам все по-добре и по-добре, ставам все по-спокоен, по-енергизиран и по-тонизиран. Когато стигна „еди-къде-си“, ще бъда бодър, свеж, тонизиран, възстановен“. Или пък си казвам: „Заболяването ми с всеки изминат метър става все по-слабо, затихва. Аз се чувствам все по-добре и по-добре“. Това се казва ритмично с всяка крачка, с определен начин на дишане.
На базата на анализ на древните лечебни системи съм извел една универсална програма за лечение, която човек сам би могъл да приложи, за да се лекува. Подготвил съм двадесетина текстове за определени заболявания и когато човек си ги чете, може да си помогне сам. Това са текстове, подобни на индийските мантри, древногръцките песнопения, химните на Орфей. В новото издание на книгата ми съм подготвил 150 химна за различни заболявания. С повтарянето на химна човек променя своята мисловна нагласа, спира старата програма, която му е докарала здравословни проблеми, и включва нова програма, която ще му донесе подобрение и здраве.
Орфей е лекувал със своите песни, не само с музиката, но и с текстовете на химните си. Учел е и хората сами да си ги пеят. Наричали са ги благи слова, песнопения. Такива текстове са произнасяли и нашите баби, като са баели на хората.
Казват, че в последните десетилетия българинът е много по-болен. На какво се дължи това?
Заради начина на живот, финансовите и всякакви други трудности хората стават все по-лоши, имат лоши мисли, озлобени са към всичко и към всички, всички са им виновни. Точно тези лоши емоции им докарват болестите. Но ако осъзнаят, че това е изпитание, през което трябва да преминем и да станем по-добри, че трябва да обръщаме повече внимание на добрите неща около нас, може да се спасим от различни заболявания.
| |
|
|
|
| |
|
Страници по тази тема: << 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | (покажи всички)
| 
|
|
