|
|
Страници по тази тема: << 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Проф. Валерий Иванченко: И храните лекуват рак!
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 14.04.16 02:44 |
|
|
!
Болестите, които ни нападат, зависят от усвояването и разпада на продуктите в тялото ни
важаеми читатели, колкото повече говорим за тази коварна болест, колкото повече медицината напредва, а се появяват и нови алтернативни лечебни методи, толкова повече сякаш се увеличава броят на онкологично болните.
Борбата с рака се води от дълго време и продължава. Оказва се обаче, че има много случаи на същинско изцеление, което ни дава надежда, че в крайна сметка ракът ще бъде победен. В днешния брой на в. “Доктор” ви предлагаме четиво за д-р Емануел Ревич. Той лекува злокачествените тумори по съвсем различен начин и независимо от атаките към него от страна на официалната медицина, някои нейни представители са видели в негово лице забележителен специалист. Така например проф. Герхард Щраузер - изследовател-онколог със световна известност, в едно свое интервю определя д-р Ревич по следния начин: “Имали сме Хипократ, след него Гален, после Парацелз. Той стои редом до тях”. В интервю на проф. Валерий Иванченко - директор на Института по натурална медицина в Москва, той разяснява до известна степен лечебния метод на д-р Емануел Ревич.
- Проф. Иванченко, какво ново внесе в медицината д-р Ревич?
- За първи път чух за него в началото на 90-те години, когато работех в САЩ. Няколко мои пациенти преди това се бяха лекували при него и бяха много доволни, въпреки че не можаха да изкарат пълния лечебен курс.
- Защо?
- По това време Ревич вече беше на повече от 90 години и основно преглеждаха негови ученици. Но това, което е постигнал, силно впечатлява. Например лекувал е болните с напреднал стадий на рак, от които медицината вече се е отказала, и почти половината от тях е успял да излекува напълно.
- Това изглежда като фантастика.
- Да си призная, аз също не повярвах, затова поговорих с лекари, които са лекували по неговия метод. Те потвърдиха, че по този метод се излекуват и много други тежки заболявания, например СПИН, полиартрит, астма, алергия, хронични инфекции, а депресията се излекува почти на 100%.
- А защо медиците и досега не познават неговия метод?
- Причината е, че това е не просто метод, а друга философия на медицината, която трудно би могла да бъде разбрана. Аз препрочетох неговите разработки няколко пъти и чак тогава разбрах, че той е изпреварил своето време с десетки години. Оттогава насам използвам неговите идеи и методи, което значително повиши ефективността от лечението на много неизлечими заболявания.
- Защо тогава така и не е бил признат от Американската медицинска асоциация?
- Преди всичко той е получил признанието на хората, на обществото. Достатъчно е да се каже, че за стогодишния си юбилей д-р Ревич е получил поздравления от кмета на Ню Йорк, от много конгресмени, сенатори и дори от президента Клинтън. Заради своите постижения и успехи е станал милионер и е
издържал със собствени средства голяма болница
и научноизследователски институт. За клинични изпитания са били изразходвани десетки милиони долари от неговите средства. Между другото, д-р Ревич умира през 1998 г., доживявайки достойната възраст 101 години.
- Проф. Иванченко, каква е същността на неговите открития?
- Още през 20-те години на миналия век той забелязал, че при хроничните заболявания се появяват два вида болки. Едните възникват сутрин, на празен стомах и намаляват от алкални напитки, например сода. Другият тип болки се засилват надвечер или след ядене и намаляват от кисели продукти, например вишнев или боровинков сок - това са т.нар. “алкални” болки.
- И какво е новото тук?
- Д-р Ревич първи свързал това с процесите на анаболизма - усвояване на белтъчини, мазнините и въглехидратите, и катаболизма - разпада на веществата в организма. Оказва се, че при анаболизъм възниква алкализиране на вътрешната среда, а при катаболизъм - нейното окисляване. Съответно д-р Ревич разбива всички заболявания на две групи: катаболитни, т.е. киселинни, и анаболитни, т.е. алкални. Към първата група той отнася анорексия нервоза и изтощението; манията; острите възпалителни процеси, в т.ч. алергичните; острите респираторни болести, грипа, инфекциите; язвената болест на стомаха и дванадесетопръстника; ревматоидния артрит и последствията от травмите и стреса. Във втората група влизат булимията и затлъстяването; депресията; хроничните вяло протичащи възпалителни процеси като кандидоза, хламидоза, трихомониаза, вирусните, стафилококовите и стрептококовите инфекции. Към този списък можем да добавим и захарния диабет; артрозата на ставите и остеохондрозата на гръбначния стълб; саркома, рака и другите видове тумори.
- И в тези две групи влизат почти всички болести?
- По принцип анаболизмът и катаболизмът са фундаментални понятия, известни още преди Ревич. Неговата заслуга е в това, че той лекува тези болести по нов начин. Преди всичко е доказал, че при анаболитни заболявания се случва
натрупване в организма на мастни спиртове,
а при катаболитните - на висши мастни киселини. Съответно тези болести трябва да се лекуват с мастни киселини и спирт...
- Може ли с помощта на диети да се подобри състоянието при анаболитните и катаболитните болести?
- Разбира се, продуктите няма да излекуват болестта, но ще облекчат състоянието на болния.
- А как сами да определим какво е състоянието ни - анаболитно или катаболитно?
- Да, до голяма степен можете да определите в какво точно състояние сте по динамиката на симптомите. За анаболизма са характерни: изпъкналите очи, разреденото дишане, дълбок сън, трудно събуждане и др.
- Разкажете за класификацията на хранителните продукти по Ревич.
- Към катаболитните се отнасят месото, маслото, ядките, хлябът, хлебните изделия, в т.ч. макарони, кашите, омлетът, майонезата, кашкавалът, всякакви пържени ястия, вишната, боровинката, киселото зеле, рибеното масло и т.н. Към анаболитните спадат млечните продукти, в т.ч. сладолед и сметана, прясната немазна риба, медът, сладките плодове, цитрусовите плодове, захарта, солта, растителното масло, рохките яйца.
- Но нали лимоните са кисели продукти, защо тогава фигурират в списъка на анаболиците?
- В процеса на обмяната в организма киселините от лимоните, портокалите и грейпфрутите образуват алкални съединения. Затова между понятията анаболизъм и катаболизъм няма стопроцентова корелация с понятията “кисела” и “алкална”. Освен това след кулинарна обработка продуктите често променят свойствата си. Затова този списък касае само натурални и варени продукти.
- Как да се възползваме от този списък?
- Определете текущото
състояние на обмяната в организма си,
след което си изберете продукти с противоположни свойства. Така ще “изравните”, т.е. ще нормализирате метаболизма...
- Могат ли болните у дома да се лекуват по метода на д-р Ревич?
- Елементи от подобно лечение се използват много отдавна. Например сяра на прах се е използвала за нормализиране на обмяната при кожни болести, а тя, сярата, се отнася към катаболитните средства. Сребърната вода пък е добър антисептик, но при катаболитни състояния е по-добре да не се приема, защото среброто е катаболик. Същото се отнася и за терапията с медни монети. Готварската сол, същият този натриев хлорид влошава протичането на анаболитните състояния, например възпалителните процеси. Но в същото време е полезна при катаболитни процеси. Аз познавам болни-хипотоници, в катаболитен стадий, които месеци наред са били на безсолева диета и едва не умряха. Солта повишава тонуса на т.нар. симпатикусова нервна система, нормализира обмяната на веществата, а това е полезно при депресия и отлагане на калциеви соли. По-уравновесени свойства притежава морската сол и е желателно да бъде използвана по-широко, отколкото се използва. Някои хора посоляват ястията си с калиев хлорид, а това е нецелесъобразно, защото както калият, така и натрият, се отнасят към анаболиците. Много лечебни пособия изобилстват с рецепни с използване на желязо за лечение на анемия. Желязото действително притежава анаболитни свойства и помага при анемия, но не е желателно при съпътстващи анаболитни болести. Например известни са случаи на обостряне на стенокардия, развитие на инфаркти и инсулти и дори ускоряване растежа на туморите. Бъдете много внимателни с флуора. Според Ревич той се отнася към анаболитните елементи, затова при наличие на тумор изхвърлете флуоросъдържащите пасти за зъби..
| |
|
Тема
|
Вредна ли е наистина оксаловата киселина?
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 14.04.16 11:12 |
|
|
?
Обновена 07.02.2015: След публикацията на статията до нас достигна нова информация по темата и с нея искаме да допълним темата и да дадем по-голяма яснота на хората.
Какво са оксалатите?
Оксалатите са вещества, които се съдържат в множество растения и причиняват възпаления и болка в организмите които ги консумират. Може да се каже, че са тяхната отбранителна система.
Човешкото тяло успява да се справи с една голяма част от съществуващите оксалати. Щом бъдат засечени в тънките черва, тялото изпраща калций, цинк и магнезий, които се свързват с тях, за да бъдат отведени от системата.
Освен по горният начин в тялото ни, съществуват така наречените oxalobacter formigenes. Това са бактерии обитаващи дебелото черво, които разграждат оксалатите и така не позволяват те да се абсорбират обратно в тялото, където да се наложи бъбреците да ги изхвърлят чрез урината.
Какво показват научните изследвания?
Хипотезата на учените е, че употребата на антибиотици, дори по-леки лекарства, унищожава O. formigenes. [4] Това води до покачване на нивата на оксалати в тялото, което е предпоставка за образуване на камъни в бъбреците.[5]
В изследване от 2003 става ясна и пряката връзка между нивата на O. formigenes на хора, които са имали камъни в бъбреците (ниски) и тези, които не са имали подобни проблеми (високи).[6]
А не е ли възможно да вземем едно магическо хапче и да възстановим загубените полезни бактерии? Макар да е малко вероятно има компании, които работят в тази посока. Една от тях е OxThera, която има продукт, който те твърдят, че е извлек на бактерията. Това колко ефективен е той остава въпрос с отворен край.
ПРЕПОРЪКИ
Нашето заключение на база материалът по долу, който е първоначалната публикация и материалът по-горе, който е обновената информация е следното:
Консумацията на култури съдържащи оксалати (спанак, магданоз, бобови култури, ядки, кафе и др.[7]) няма да навреди на един здрав и неотровен организъм.
Болните, хората със слаб имунитет и тези образували вече веднъж камъни в бъбреците трябва сериозно да ограничат приема на тези култури, докато не предприемат по-сериозни мерки да оздравят организма си.
Хората по средата е добре да консумират тези продукти в умерени количества без да прекаляват, за да не наклонят баланса в полза на оксалатите и да провокират обратна реакция в тялото си.
И най-вече – ако чувате тялото си – слушайте го!
Друга гледна точка
Според д-р Норман Уокър органичната оксалова киселина е един от важните елементи, необходими за поддържане на тонуса и стимулиране на перисталтиката.
Около 85% от всички камъни в бъбреците съдържат калциеви соли, калциев оксалат и калциев фосфат. Звучи логично да свържете калциевият оксалат с високите нива на оксаловата киселина в някои храни.
Според едно от най-големите такива проведено в Бостън са били изследвани над 240 000 дши в продължение на 44 години и заключението на учените е че „не е намерена връзка между приема на оксалова киселина и риск от камъни в бъбреците“. Това обаче еепидемиологичното проучване, а те не винаги са така прецизни, затова имайте едно на ум.
А ето какво споделя д-р Норман Уокър в своята книга „Лечебни сурови плодови и зеленчукови сокове„. Той отделя цяла глава на темата, защото я счита за доста важна.
# ОКСАЛОВАТА КИСЕЛИНА е един от важните елементи, необходими за поддържане на тонуса и стимулиращо перисталтиката. Живата храна – това е храна, съдържаща живи органични атоми и ензими, съдържащи се само в суровата храна.
В първите глави този въпрос беше поставен и беше изтъкната важността на съотношението на органични и неорганични атоми в нашата храна. Тук въпросът се поставя за оксаловата киселина. Когато храната е сурова, била тя в цялостна форма или само във вид на сок, всеки атом на такава храна е в живо състояние -ОРГАНИЧЕСКО и изобилствува с ензими. Затова оксаловата киселина в нашите сурови зеленчуци и в техните сокове е органична и поради това е и полезна, а и необходима за физиологичните функции на нашия организъм.
Трябва да кажа, че оксаловата киселина, когато е във варено състояние или някаква друга обработка на храната е определено мъртва – НЕОРГАНИЧНА, и като такава не само е вредна, но и разрушителна. Оксаловата киселина се съединява с калция. Ако тези две вещества са органични, то това съединение е полезно и конструктивно, тъй като оксаловата киселина способства за усвояването на калция, като в това време стимулира перисталтичната функция на организма.
Но когато чрез варене и обработване, съдържащата се в храната оксалова киселина, става НЕОРГАНИЧНА, то тази киселина образува съединение с калция, съдържащ се в другата храна, употребена съвместно, унищожавайки хранителната ценност на необходими за организма вещества – това предизвиква сериозен недостиг на калций, а следователно и разрушаване на костната тъкан. Ето защо не трябва да се яде в никакъв случай варен или консервиран спанак. А що се отнася до самата оксалова киселина, то тя, превръщайки се в неорганична /чрез варене и други обработки/, често образува неорганични кристали от оксалова киселина в бъбреците.
Необходимо е да отбележа, че минерални вещества в нашата храна, като например желязото, често не могат да бъдат напълно усвоени от организма ако са неорганични, поради варенето на храната и същевременно се препятствува за използването на другите елементи поради химическо въздействие или някакво друго. Така желязото, когато се приема чрез суровия спаначен сок, може да бъде използувано стопроцентово, докато във варено състояние може само да се използува една пета, дори по-малко.
Затова трябва да се помни, че оксаловата киселина е ценен продукт за нашето здраве и ние трябва да я ползваме ежедневно във вид на прясно приготвени сокове от зеленчуци, които я съдържат, като през това време вашата храна се допълва със сурови зеленчуци във вид на салати.
Оксаловата киселина се съдържа в най-голямо количество в органичен вид в пресния спанак, в листата на цвеклото, на ряпата, на синапа, в зелето и широколистния френски киселец.
Според Виктория Бутенко пък, автор, изследовател и експерт по суровите храни, чиито книги и лекции са помогнали на хиляди хора е публикувала на своята страница цитирайки 21 източника с конкретни факти и научни изследвания за това как оксаловата киселина в зелените сурови храни напълно безвредна и няма никаква връзка с въпросните злокачествени образувания.
Източници:
[1] , д-р Н. Уокър
[2] E. Taylor, G. Curhan, “Oxalate Intake and the Risk for Nephrolithiasis.” The Journal of the American Society of Nephrology, Jul. 2007, Channing Laboratory, Brigham and Women’s Hospital, Boston, MA USA.
[3]
[4] Argenzio, R. A., J. A. Liacos, and M. J. Allison. 1988. Intestinal oxalate-degrading bacteria reduce oxalate absorption and toxicity in guinea-pigs. J. Nutr. 118:787-792.
[5] Duncan, S.H., Richardson, A.J., Kaul, P., Holmes, R.P., Allison, M.J., Stewart, C.S. (2002) Oxalobacter formigenes and its potential role in human health. Appl. Environ. Microbiol. 68, 3841–3847.
[6] Troxel SA, Sidhu H, Kaul P et al. Intestinal Oxalobacter formigenes colonization in calcium oxalate stone formers and its relation to urinary oxalate. J Endourol 2003; 17: 173–176.
[7]
| |
|
Тема
|
10 Promising Technologies - the Future of Medicine
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 14.04.16 11:55 |
|
|
Ray Kurzweil says technology is improving at an exponential rate. Peter Thiel says technological innovations couldn't live up to the expectations. There are plenty of philosophies and schools of thought, but regarding the future of medicine, only two things are certain.
1) Health Sensors – Portable Diagnostics
Smartphones being used as biosensors and wearable devices enabling patients to measure almost any health parameter at home would mean that information and health variables would finally not only be available in the ivory tower of medicine, but at home. This way, patients would have a chance for a better health management. Lifestyle could also be gamified with these devices to make it more healthy. There are smartforks currently available that teach us how to eat properly; we can soon measure the number of calories in our food with Tellspec; can measure oxygen saturation; pulse variability, ECG, EEG and even more.
2) Artificial Intelligence in Decision-Making
Even the most acclaimed professors can only keep a few studies in mind, but there are actually 25 million papers in the database of Pubmed.com. It is humanly impossible now to keep up with these. But help is coming. IBM’s has been tested at several clinics in the decision making process. While the doctor talks with the patient, Watson checks the medical records and the global literature, then makes suggestions. Every time, the doctor makes the final call with all the required information being available. .
IBM’s Watson is one of the first artificial intelligence algorithms used to aid clinical decisions
3) The End of Human Experiments
Even in the 2010 years, we are still testing new drugs and molecules on patients. Some of them get the actual drug, others get placebo to see the difference. Several research groups are working on the creation of the first virtual physiological model of the human body. This way, thousands of new molecules could be tested on billions of patients models looking for side effects or toxic outcomes with a supercomputer. is the most famous example.
4) Augmented Reality
Rafael Grossmann, MD used Google Glass to stream operations to his medical students to teach them in an entirely new way. Moreover, now when the patient comes in and they discuss symptoms, he can still look into the patient’s eye, instead of immediately looking at the monitor while inputting data. He presented the evolution of mobile health in this 7 seconds long video. The let nurses see the actual veins while taking blood. comes out this year. The opportunities are almost endless.
5) Social Media and Its Effects
It is not a real and unique technology, but the whole social media era played a huge role in the initiation of the so-called or the Participatory Healthcare movement. Now, patients get access to all the information that were only available for medical professionals before. Moreover, they can get connected to other patients dealing with similar problems. See as the example.
6) DIY Biotechnology
With the new generation of citizen scientists and innovators such as Jack Andraka, who came up with a new pancreas cancer test at the age of 15, the way research is performed is about to dramatically change. Open access peer-reviewed papers and public databases assist them, as well as open laboratories such as where they can perform their experiments. There was a successful for a Do-It-Yourself kit related to the use of the genome editing method. Complicated laboratory experiments are becoming available at home.
7) Direct-to-consumer Genomics
With the advances genomic companies have made, now anyone can get access to their own genome sequences. While the cost of this was about 3 billion dollars more than ten years ago, now it is getting close to $1-2,000, and eventually, sequencing will be cheaper than the shipping cost of the sample. Although we cannot make many medical decisions based on the pure data, the analysis of our DNA will soon give us the power of make better decisions about our future. This way, the era of personalized medicine when we only get drugs that are designed to our own genomic background will finally arrive. to be able to sequence a human genome for less than $1,000 which has been considered a big milestone in making genomics available for the masses.
8) Surgical and Android Robots
There are about a thousand around the world. Medical schools such as the on in Washington started to teach skills to future surgeons which are needed to control the robot instead of manually performing the operation. They are getting more complicated and more intuitive at the same time. Soon, they will be so precise, an intermediary robot will be needed not to translate the lousy vibrations of the human hand into the robot’s laser-precise movements. It might make it possible in regions with doctor shortages to perform simpler tasks by physicians who control the robot from continents away. develops acute care telemedical robots to let the physician be where it is needed at least half virtually.
9) Augmenting Human Features
If we can repair lost limbs or diseased tissue, only one step is needed to actually augment human capabilities and features. State-of-the-art prosthetic devices such as ‘ i-Limb Ultra is getting closer to mimicking the human hand. has been teaching over 3,000 patients how to learn to walk again with exoskeletons while being paralyzed from the waist down. , some workers now work with exoskeletons on a daily basis. What if we can jump higher, run faster, or be smarter just because we can afford to use technologies in and on our bodies? Such issues will have to be discussed on a public level.
10) Nanorobots Living in our Bloodstream
In the far future, robots on the nanoscale could live in our bloodstream and prevent any diseases by alerting the patient when a condition is about to develop. They could interact with our organs, measure every health parameter and intervene when needed. From the other side, imagine how many changes it would give to bioterrorism and how our privacy could be hurt. We will have to find the right these before the technology becomes available.
Conclusion
I see enormous technological changes heading our way. If they hit us unprepared, which we are now, they will wash away the medical system we know and leave it a purely technology–based service without personal interaction. Such a complicated system should not be washed away. Rather, it should be consciously and purposefully redesigned piece by piece. If we are unprepared for the future, then we lose this opportunity. I think we are still in time and it is still possible.
The advances of technology do not have to mean the end of the human touch. Instead, the beginning of a new era when both are crucial.
Read more in .
| |
|
|
|
by Иван Попов on 14 април, 2006 in Теория на науката
(по една за всеки ТИМ в социона)
Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм – с това ще се съгласи всеки, който поне донякъде владее социониката. Част от мирогледа е и представата за бъдещето. Разбира се, тя може да бъде взета от различни източници с различен характер, но: 1) всеки е склонен да избира източници, съвместими с неговия ТИМ; 2) ако случайно се е спрял на не чак толкова „свой“ възглед за бъдещето, най-вероятно ще го преизтълкува съгласно ТИМните си предпочитания; 3) ако пък сам разсъждава за бъдещето, разсъжденията почти гарантирано ще отразяват неговите типни черти.
От друга страна, погледът към бъдещето и миналото – това, съгласно социониката, е информационният аспект бяла (интровертна) интуиция. В различните ТИМове той стои на различни места в модела „А“ и затова отношението към промените, носени от (или носещи) бъдещето, е ТИМозависимо.
Накрая, всяка информация, създадена от или предназначена за хора, може да се разложи по информационни аспекти и по типове „миследействия“ (които съвпадат с 16-те ТИМа). Футурологията – това е информация от и за хора; следователно за нея важи същото. Иначе казано, нейните „продукти“ могат да се класифицират по ТИМове, и тази класификация може да бъде извънредно полезна. Много хубаво е да се каже например „Книгата по футурология на X.Y. е от тип ИЛЕ“ и тези три букви да носят достатъчно ясна представа за много от свойствата на книгата. Много е хубаво също, ако двама футуролози спорят, някой трети да вземе думата и да каже: „Ти спориш от позиция на ИЛЕ, а ти – от позиция на ЕСИ, и затова няма никога да се разберете. А сега аз ще ви кажа нещо от позиция на ИЛИ…“ – и т.н.
(Забележка. Захванах се с тази класификация заради подобна мисъл: да подредя някак представите за бъдещето на различни хора от софийския клуб по фантастика и да разбера защо за всеки спорещ съществуват идеи, от които той няма никога да се откаже, и други такива, които пък никога няма да поиска да възприеме…)
Футурологията не е разпределена равномерно по шестнайсетте типа от социона; не са разпределени равномерно и моите знания, затова някои типове ще бъдат описани доста по-кратко от други. Но класификацията винаги може да се допълни, включително от други хора.алвфа бета гама делта
ИЛЕ ЕИЕ ЛИЕ ИЕЕ
ЛИИ ИЕИ ИЛИ ЕИИ
ЕСЕ СЛЕ СЕЕ ЛСЕ
СЕИ ЛСИ ЕСИ СЛИ
Схема на социона, групиран по квадри. Повече сведения за социониката могат да се намерят на адрес http://www.bukvite.com/k-e-f/socion/ или на сайта www.socioniko.net, където са събрани материали и линкове на различни езици.
Първа квадра (алфа)
ИЛЕ (интуитивно-логически екстраверт)
Според ИЛЕ бъдещето се създава с изобретения, с овладяване на нови и нови възможности, както за отделния човек, така и за обществото (черна интуиция в 1-ва функция на модела „А“; неслучайно псевдонимът на този ТИМ е „Изобретател“). Развитието според ИЛЕ – това е повишаване на възможностите. На това пречат закостенелите обществени отношения (бяла етика в „болевата“ 3 функция) и остарели неправилни програми за поведение, най-вече религията; затова те трябва да бъдат разрушени или променени, реконструирани логически (бяла логика в „творческата“ 2 функция). В така създадения нов свят трябва да цари щастие и комфорт (с което да се задоволят черната етика и бялата сензорика в блока SuperId).
Характерен пример за ИЛЕ-отношение към бъдещето е марксизмът: според социониците Маркс е бил типичен ИЛЕ. Други знаменитости от същия ТИМ: А. Айнщайн; Генрих Алтшулер (създателят на ТРИЗ – теория за решаване на изобретателски задачи, и на концепцията за „безприроден технически свят“ – БТС); Аушра Аугустиневичюте (създателка на социониката). Типът ИЛЕ е широко застъпен във фантастиката и научно-популярната литература. Много характерен е шотландският фантаст Чарлз Строс с романа си „Accelerando“ (има го на сайта на автора www.antipope.org). От популяризаторите на науката ще дам за пример руския автор А. Никонов („Ъпгрейд на маймуната“).
ЛИИ (логико-интуитивен интроверт)
Представите на ЛИИ за развитието са горе-долу като в класическата немска философия (напр. при Хегел). Тогава под „развитие“ са имали предвид процес, подобен на развитието на зародиш или разлистването на дърво, т.е. _протичащ по предварително зададена програма към зададено отнапред крайно състояние_. Иначе казано, развитието е детерминиран процес, макар и сложен, и се движи (напр. по свиваща се спирала) към крайна цел, определена от природата на развиващата се система. Ако говорим за обществено развитие, то процесът върви към някакво крайно оптимално състояние (можем да го наречем и утопия, и „край на историята“; неслучайно футурологът Фукуяма е извел своя либерален „край на историята“ от класика-идеалист Хегел!).
Това може да се покаже и върху информационния метаболизъм на ЛИИ. В базовата функция стои бяла логика, затова и най-важни се оказват белологични същности – програмата за развитие и крайното състояние. Основна спънка в развитието на обществото се оказва човешката агресивност, която трябва да се потиска (защото черната сензорика е в 3 функция за ЛИИ). На края на историята имаме свят без силови стълкновения, комфортен и щастлив (също като при ИЛЕ, черната етика и бялата сензорика са в SuperId).
ЕСЕ (етико-сензорен екстраверт)
Базова функция за ЕСЕ е черната етика; затова за двигател на развитието той смята човешките желания и стремежи. Човек променя света съгласно желанията си – например прави го по-красив и здравословен (от бялата сензорика във 2 функция). ЕСЕ отделя огромно внимание на новите идеи и изобретения; макар че черната интуиция да му е в слаба функция, тя се намира в -3 позиция в модела, т.е. признава се нейната важност и се изисква помощ от обществото. В края на краищата, за да се реализират желанията, трябват идеи и изобретения. А най-голяма спънка пред реализиране на желанията е скептицизмът, неверието в собствените сили, прекалената предпазливост: в 3 функция на ЕСЕ стои бялата интуиция, отговорна за предсказване на следствия от конкретни действия.
Като пример за ЕСЕ-отношение към бъдещето бих дал Робърт Антон Уилсън („Психология на еволюцията“, „Въстаналият Прометей“ и др.). Уилсън е активен участник в „психоделичната революция“ от 60-те г. на XX в. Причислявам го към ЕСЕ, тъй като разглежда движението към бъдещето почти само от позиция на двете си силни функции от блок Ego – черната етика (емоции, щастие) и бялата сензорика (приятни физически усещания). Пак от тази точка – а не например от позиция на черната логика (конкретни действия, конкурентност) – Уилсън разглежда и действието на ЛСД и др. подобни вещества.
ЕСЕ-възгледите са типични и за т.нар. geeks (за тази дума още няма добър български превод) – ентусиазирани привърженици на новия, по-щастлив живот, който носят новите по-добри технологии, макар самите geeks да не са много наясно с технологиите.
СЕИ (сензорно-етически интроверт)
За СЕИ базова функция е бялата сензорика, затова и развитието трябва да върви в посока към здравословна и приятна жизнена среда. Главен враг на това бъдеще – претоварването на човека в днешни условия, прекалената динамика на живота (болева функция за СЕИ е черната логика). Това донякъде прилича на „Назад към природата“ или по-скоро към вилните зони. СЕИ би бил много радостен, ако светът се превърне в една голяма вилна зона, производството се удребни и т.н. Това впрочем е широко разпространен възглед сред урбанизираната интелигенция; вероятно е изразен и във футурологията, но аз не си спомням достатъчно характерен пример.
* * *
Общо за четирите ТИМа от първа квадра е положителното отношение към аспекти черна интуиция (възможности, изобретения), черна етика (емоции, щастие), бяла логика (закони – природни и социални), бяла сензорика (здравословна и приятна среда). Съответно общ се получава и светът, в който биха искали да живеят и който има доста утопични черти.
Втора квадра (бета)
ЕИЕ (етико-интуитивен екстраверт)
Базова функция – черна етика, т.е. ЕИЕ също като ЕСЕ вижда двигателя на развитието в човешките желания и страсти. Но болева функция за ЕИЕ е бялата сензорика, затова в белосензорните „изкушения“ той вижда заплаха, капан пред бъдещето. Самото бъдеще се представя доста смътно, като абстрактна (интуитивна) схема, за разлика от борбата между бъдещето и настоящето, която се осъзнава съвсем конкретно. Характерен е възгледът, че бъдещето ще спечели борбата поради по-високата си „нравственост“ (каквото и да се разбира под това, напр.: „Съветският слон е най-съзнателният слон в света!“). Впрочем този възглед не е чужд и на ЕСЕ, и на другите етици, но в по-малка степен.
ЕИЕ-бъдещето намира място не толкова във футурологията (която поради претенциите си за научност оперира главно по аспект логика), а повече в религиозни, окултни и други подобни възгледи за „настъпване на нова епоха“.
ИЕИ (интуитивно-етически интроверт)
Базова функция за ИЕИ е бялата (времева) интуиция; в съчетание със слабата логика това дава не „пресмятане“, а много силно предчувстване на промените и събитията. За този ТИМ, както и за всички с бяла интуиция в 1 или 2 функция, е характерно постоянно очакване на съдбоносни промени.
По мои „изчисления“ пример за ИЕИ във фантастиката е Уилям Гибсън. Бидейки много слаб в компютърните науки и въобще в техниката (черна логика – в болева функция 3!), той създава своя модел на киберпънка и хакерите, тръгвайки от естетски разкази-описания на живота на отчаяни лумпенизирани „творци“ („Academy Leader“, „Зимният пазар“, „Парчета от холограмна роза“ и др.). Изкуственият интелект в негово „етично“ описание придобива почти мистични черти… Според мен първият преводач на Гибсън в България – Григор Гачев – също е ИЕИ.
Както всички етици, ИЕИ вижда морала и етиката като противодействащи на техническата/делова експанзия и правещи въобще възможен живота в бъдещето. Не прави изключение и Гибсън, особено в късния си период.
СЛЕ (сензорно-логически екстраверт)
Базова функция – черна (волева) сензорика: животът се вижда като борба за надмощие, низ от победи/поражения и завоевания/поробвания. Победата изисква организация (бяла логика – 2 функция) и изключва разцепление, предателство (бяла етика – в 3 функция). Но улисан в силовата схватка, СЛЕ лошо усеща скритите, назряващите промени. Понякога може лесно да бъде манипулиран само с лъжливи съобщения за настъпващи „радикални“ изменения (бяла интуиция в -4 функция). Като цяло СЛЕ е прекалено въвлечен в действието, за да губи време с отвлечени разсъждения за бъдещето, затова може би не съм срещал СЛЕ-футурология. Ако имаше такава, тя би трябвало да прилича повече на сводка за съотношението на силите по различните участъци на фронта.
ЛСИ (логико-сензорен интроверт)
Базовата функция на този ТИМ е бяла логика, затова той (също като ЛИИ) мисли, че промените и развитието се подчиняват на универсални закони и могат да бъдат изчислени. Но какво да се прави, ако реалността тече противно на законите? Ясно какво – или поне ясно за него, ЛСИ, с черна сензорика във 2 функция: трябва реалността да се приведе в съответствие със законите! По тази причина ЛСИ нерядко започва война срещу реално настъпващото бъдеще в името на предписаното такова: явление, характерно за повечето бюрократични системи, а също армия, училище и пр. Кошмарът за ЛСИ са „недокументираните възможности“ (черна интуиция – в болевата 3 функция), които разрушават цялата логическа строгост на системата.
Тъкмо за този ТИМ е характерно виждането, описано от А. и Б. Стругацки в „Грозните лебеди“: бъдещето е пуснало пипала в сърцето на настоящето, а настоящето се мъчи с всичка сила да ги отсече час по-скоро. Футурологията на ЛСИ – това би трябвало да е ръководство по стратегическа отбрана на настоящето и на неговите планове.
* * *
В отношението си към бъдещето ТИМовете от втората квадра се делят рязко на „провидци“ (ЕИЕ, ИЕИ) и „дисциплинари“ (СЛЕ, ЛСИ), но между тях няма антагонизъм: едните допълват другите, „дисциплинарите“ вземат на въоръжение образите на бъдещето, давани им от „провидците“. Но бъдещето се изявява главно във вид на борба за самото себе си.
Трета квадра (гама)
ЛИЕ (логико-интуитивен екстраверт)
Според ЛИЕ бъдещето се създава с действия и проекти (базова функция е черната логика). Развитието се вижда като пряк продукт от нашите дейности. Това е характерната „проектна“ футурология, и тя много често дава резултати – добър пример е дейността на Хенри Форд. Обратна страна на този подход е прекалената праволинейност, надценяване силата на проекта, подценяване на страничните ефекти; понякога също ЛИЕ-проектите тръгват против някои общосистемни закономерности на развитието и по тази причина затъват в трудности.
В типичен ЛИЕ-план работят много популяризатори и пропагандисти на технологиите, напр. Ерик Дрекслер (в нанотехнологиите), Рей Курцвайл и Ханс Моравец (в изкуствения интелект). Характерна е общата целева рамка на ЛИЕ- бъдещето, обусловена от бялата етика и черна сензорика в SuperId: то трябва да бъде по-етично и по-сигурно, т.е. новото технообщество да защитава от зли помисли и от силите на стихията (вкл. социална). Неслучайно днешните представи за нано- и ИИ-цивилизацията много приличат на „изкуствено облагородената среда“ от романа на С. Лем „Оглед на място“.
ИЛИ (интуитивно-логически интроверт)
Със своята бяла интуиция в базова функция и черна логика – във 2-ра позиция, ИЛИ също като ЛИЕ вижда бъдещето като следствие от нашите действия и планове, но не в проектен, а в антипроектен ключ: като следствие от _страничните ефекти_ на нашите дейности. ИЛИ не целеполага бъдещето като своя „огледален“ тип ЛИЕ, а го вижда като твърда обективна реалност, с която по-скоро трябва да се съобразяваме, защото можем да стигнем до него само по ограничен брой пътища, от които далеч не всички са безопасни. По принцип ИЛИ е голям скептик и критик, вижда черните следствия по-силно от белите, но понякога може изненадващо да предложи път (вкл. технологичен) към бъдещето, който излиза извън всички общоприети представи, но пък отговаря на представите на ИЛИ за законите на развитието: според него те са също толкова строги, както и физическите.
ИЛИ предсказва развитието най-вече в близък план: за него бъдещето е скрито зад близкия ъгъл, и за да разберем какво е то, трябва да си спомним какви бъдеща са изскачали пред човечеството в предишни исторически „ъгли“. Оттам идва интересът към миналото и историята. Най-голямата заплаха по пътя към бъдещето ИЛИ вижда (поради черната етика в 3 функция) в човешките страсти, ненавременни и непремерени емоции и желания.
Поради всички изброени причини този ТИМ е много широко застъпен и във футурологията, и във фантастиката. За най-централна фигура смятам Станислав Лем; други интересни ИЛИ-футуролози са Александър Численко, Сергей Переслегин и не на последно място – Иван Попов. :-) Сред фантастите към ИЛИ спадат Борис Стругацки, Филип Дик, Херберт Франке, Виктор Пелевин.
СЕЕ (сензорно-етически екстраверт)
Базовата функция на СЕЕ е черна сензорика; творческата – бяла етика; това дава като базов процес борбата за власт и надмощие в човешки колективи от най-различен мащаб (псевдонимът на този ТИМ е „Политик“). Бялата интуиция, отговаряща за предсказване на промените, се намира в незавидната -4 позиция, в SuperId. Затова за СЕЕ, също както за СЛЕ, бъдещето често настъпва изневиделица; промените идват като удар на съдбата и разклащат (или събарят) властта. СЕЕ не може да ги предсказва; той се бори срещу тях (ако е на власт) или обратно, използва ги, за да се изкачи във властта (ако е по-надолу), но като цяло се стреми към сигурност и предсказуемост. Известен е случаят с Наполеон (предполага се, че е бил СЕЕ), който изгонил изобретателя на парахода, въпреки че точно тогава се е нуждаел от силен флот за борбата с Англия.
Във фантастиката се сещам за два характерни примера на СЕЕ-отношение към промените: Юлия Латинина (романите „100 полета“, „Магьосници и министри“ и др.) и Брус Стърлинг. Латинина разполага действието си в някакво условно минало (макар и с „бог от машина“ под форма на земни космонавти-„прогресори“); киберпънкарят Стърлинг – в близкото технологично бъдеще; но и в двата случая действието просто кипи от интриги и борба за власт, в която иновациите и иноваторите проблясват като съдбоносни случайности и най-рязко обръщат хода на борбата.
ЕСИ (етико-сензорен интроверт)
Този ТИМ, огледален на СЕЕ, с бяла етика като базова функция, понякога е наричан с псевдоним „Пазител“ (или „Консерватор“); какво ли отношение може да има към бъдещето и футурологията? Бялата интуиция се пада в -3 функция на ЕСИ, т.е. все пак усеща нужда от промени (главно в посока към по-етично общество). В болевата 3 функция пък стои „изобретателската“ черна интуиция и ЕСИ реагира на новите възможности също като ЛСИ – със страх, че ще развалят цялата система от отношения, най-вече човешките качества.
За типичен ЕСИ във фантастиката смятам Франк Хърбърт, изобретил Бътлъровия джихад – забрана на разумните машини, наложена, за да не деградират хората. В различни романи на Хърбърт се среща характерният образ на деградирали властници, богаташи и цели народи, тъй като не са издържали изпитанието със свръхизобилни възможности, вкл. възможности за безгранично властване над други. За ЕСИ бъдещето се състои в стратегическа отбрана на човешките качества и достойнства пред лицето на разлагащия „прогрес“.
* * *
За ТИМовете от трета квадра бъдещето е в непосредствен жив контакт с настоящето; първото или се ражда от второто (за белоинтуитивните ТИМове – ИЛИ и ЛИЕ), или пък обратно, убива го (според черносензорните СЕЕ и ЕСИ). Визията за бъдещето е ограничена във времевата зона на взаимодействие между епохите, т.е. в непосредствен близък план. Самото взаимодействие се усеща като твърд, реален конфликт. Независимо от това белоинтуитивните и черносензорните ТИМове не конфликтуват в битката между епохите, а си сътрудничат: вторите помагат на първите да се оправят в настоящето, а първите подсказват на вторите начини за живот и победа в бъдещето.
Четвърта квадра (делта)
ИЕЕ (интуитивно-етически екстраверт)
Неговата базова функция е същата като на ИЛЕ – черна интуиция; затова ИЕЕ също вижда бъдещето като сноп от изобретения и нови възможности. Но иновациите се пречупват през бялата етика от 2 функция: иначе казано, важно е тяхното действие върху хората и човешките отношения, а не иновациите като самоцел. Бялата етика трябва да „очовечи“ новите технологии. Като главна заплаха се вижда (поради бялата логика в 3 функция) логическият догматизъм и сковаността на социалните структури, особено на държавата и бюрокрациите. ИЕЕ е горещ привърженик на мрежовите обществени структури; според него те са призвани да направят човешките дейности по-ефективни, а техните продукти – по-хармонични (казват си думата бялата сензорика и черната логика от SuperId). Поради слабостта на логиката си обаче ИЕЕ често се хваща на въдицата на големи и не особено реални обещания на технологичните компании.
Пример за футуролог-фантаст от тип ИЕЕ е Алексей Андреев, автор на сайта fuga.ru и на романите „Паяжина“ и „2048“ (под псевдоним Мери и/или Пърси Шели).
ЕИИ (етико-интуитивен интроверт)
Главен вектор на развитие според този ТИМ са човешките отношения – тяхното подобряване, изчистване, хуманизиране; на всеки човек трябва да се даде възможност да разгърне скритите си потенциали (казват си думата базовата бяла етика и черната интуиция в позиция 2). Основно препятствие по този път се оказва човешката агресивност (за ЕИИ, също като ЛИИ, в 3 функция стои черната сензорика). ЕИИ се увлича по „етически утопии“: за пример може да се даде фантастът Вячеслав Рибаков или – колкото и странно да звучи – официалната „хуманитарна“ политика на Европейския съюз.
ЛСЕ (логико-сензорен екстраверт)
Той, също като ЛИЕ, е проектно ориентиран: бъдещето се гради с нашите ръце и по нашите планове. ЛСЕ също страда от схематизма и праволинейността на проектния подход – надценени възможности за планиране и подценяване на страничните ефекти. Бялата сензорика във 2-ра функция придава на ЛСЕ- проектите далеч по-комфортен вид от тези на ЛИЕ, но разплатата за това идва с изнасянето на бялата интуиция в чувствителната 3 позиция. Затова ЛСЕ реално се страхува от радикалните промени и се бори срещу тях. Идеалното бъдеще според него би трябвало да осигурява условия за разгръщане на човешките възможности (заради черната интуиция в -3 функция).
ЛСЕ е тип, характерен за съвременното корпоративно управление, затова и доминира в корпоративните визии за бъдещето („делова футурология с близък прицел“): развитието се планира, против неочакваните обрати и събития се изгражда стена от защитни мерки („антикризисни пакети“ и др.).
СЛИ (сензорно-логически интроверт)
Базовата бяла сензорика на СЛИ доближава възгледите му за бъдещето до тези на „родствения“ СЕИ: развитието трябва да носи физически и естетически комфорт, здравословна жизнена среда и пр. За тази цел обаче трябва да се оптимизират дейностите и да се използват нови технологии (тук си казва думата черната логика от 2-ра функция). Идеалният краен резултат се вижда като „високотехнологична вилна зона“ – образ, доста желан в сегашната епоха, когато всички очакват все повече професии, главно интелектуални, да минат в надомни условия.
* * *
Общо за четирите ТИМа от квадра 4 е положителното отношение към аспекти бяла етика, бяла сензорика, черна интуиция и черна логика. Съответно желаният от тази квадра свят се получава делови, но сравнително хуманен; комфортен и едновременно иновационен, разкрепостен. Това са идеали, типични за съвременните социални държави и корпоративни икономики. Може да го наречем „настояще в бъдещето“, тъй като визията за бъдещето предполага запазване на ценностите от настоящето.
* * *
След тази класификация закономерно възниква въпрос: това са 16 модела, или дори по-скоро 16 гледни точки към процесите на развитие. Към кой модел обаче ще бъде най-близо реалното бъдеще, което ще настъпи? Или коя гледна точка ще го описва най-добре? Кой от 16-те подхода ще се окаже най-верен и кои други – най-грешни? По принцип може да се реализират елементи от различни модели едновременно – всеки в някоя отделна сфера на обществото, – __но не в равни пропорции и не в произволни комбинации__. Изглежда, че към тези модели може да се приложи апарата на интертипните отношения от социониката. Например ИЛЕ и ЕСИ са конфликтери; респективно техните футурологични модели би трябвало също да конфликтуват. И наистина: ИЛЕ разчита на иновации, изобретения, технологии, които реално да разрушат старите („отживели“) обществени отношения; ЕСИ пък обратно – вижда в безразборния прогрес заплаха за човешките качества и достойнства и затова организира тяхната отбрана… Би трябвало да се проявяват и другите интертипни отношения, напр. пръстените на поръчка и ревизия. Във всеки случай ясно се вижда съвместимостта на моделите вътре във всяка квадра. Затова смятам, че в настъпващото бъдеще ще доминират черти от моделите на определена квадра, а моделите на останалите квадри ще се проявяват само случайно и периферно.
Но в този случай трябва да си спомним хипотезата за _ротация на квадрите_: развитието тече в посока алфа -> бета -> гама -> делта -> алфа и т.н. Сегашните развити страни почти без изключение се намират в делта-фаза; тя е нашето настояще и вероятно – най-близко бъдеще; но според хипотезата би трябвало в някакъв момент да започне преход към алфа – и чак след това към бета- и чак още по-късно към гама-бъдеще… Само че освен развитите страни има и други, които могат да си построят бъдеще в друга квадра. И най-накрая не трябва да се забравя, че има и хипотеза за _обратна ротация на квадрите_ – че при определени условия развитието може да тече в посока делта -> гама -> бета -> алфа -> делта -> … . Тоест дори някъде в европейския регион (вероятно – в неговата периферия) може изведнъж да се осъществи преход към гама-, а не към алфа-бъдеще.
Редактирано от Mod vege на 15.04.16 08:07.
| |
|
|
|
by Иван Попов on 14 октомври, 2006 in Теория на науката
Стратегическото положение на съвременната наука (говоря за световната наука като цяло, а не за българската или някоя друга отделна страна) поразително напомня положението на германската армия на Източния фронт някъде през пролетта на 1942. Това не е само красива метафора; подобието между двете позиции е много дълбоко.
Както вермахтът през 1942, днешната наука има зад гърба си цял ред блестящи победи от последните 2-3 века. (Все пак времевите мащаби в науката са по-разтеглени от тези във военните операции.) Нейният ореол на непобедимост обаче, също като този на вермахта от 1942, е накърнен от провала на няколко от последните големи операции. Някъде през 60-те г. овладяването на термоядрената енергия, изкуствения интелект и Слънчевата система е изглеждало съвсем реална и много близка перспектива. Само че крайните срокове постоянно се изтегляха все по-надалеч, докато не изчезнаха някъде зад непосредствения хоризонт на очаквания. „Блицкригът“ срещу Космоса, ИИ и термояда се провали, подобно на настъпленията към Москва и Ленинград от края на 1941; очакванията за бъдещето вече таят много повече несигурност и много по-малко увереност в осъществимостта на щабните планове. Независимо от тези неуспехи днешната наука, също като вермахта от 1942, все още има потенциал, който й позволява да постига блестящи и гръмки победи. Така че някакви бъдещи успехи в генетиката, нанотехнологиите и пр. биха били аналог на немските победи при Керч и Харков.
Проблемът е обаче, че тези гръмки победи не биха подобрили, а по-скоро биха влошили стратегическото положение на науката – също както се случва с вермахта към края на 1942, когато той е изправен пред катастрофа.
Тогава причина за Сталинградската катастрофа (която е можела да бъде много по-страшна; ако съветското командване е действало малко по-грамотно и решително, в обкръжение са щели да попаднат не една, а цели три армии, и да се разпадне целият Южен фронт!) формално става несъразмерното разтягане на фронта в хода на Кавказкото настъпление на вермахта. За прикритие на фланговете се е наложило да използват второразредни (румънски, италиански и пр.) части, които са разгромени изключително бързо.
Над днешната наука според мен тегне същата заплаха от пренапрежение и преразтягане на фронта, която в хода на някакви бъдещи тактически успехи само би се усилила. Научният фронт и днес е достатъчно удължен.
Проблемът е видян и поставен още от Станислав Лем в далечната 1963 г. в „Summa Technologiae“, и то тъкмо във военни термини. Да си представим, казва Лем, верига войници, които се движат по някаква местност. Ако местността постоянно се разширява, трябват все нови и нови подкрепления, ако искаме интервалите между войниците да не растат. Но същото става и в науката: постоянното разширяване на проблемното поле изисква все повече научни работници. В своята оптимистична епоха Лем се развлича с изчисления след колко точно години броят на учените ще достигне и надвиши цялото население, т.е. всеки човек ще трябва да бъде по няколко учени наведнъж. Естествено, такова нещо няма да стане: таванът на науката се определя преди всичко от икономическите възможности, а и човечеството си има маса други проблеми за решаване.
Въпросът е, че поне засега проблемното поле пред науката постоянно расте заедно с нейните успехи. Всеки научен пробив поражда спектър от нови задачи; много по-рядко става обратното – решение, което ликвидира цял клас от задачи (напр. това е станало при линейните радиотехнически системи). Така научният фронт расте съвсем като Източния фронт на вермахта, когато от няколкостотин километра (по полско-съветската граница, откъдето започва настъплението) той нараства до над 3 хиляди км през есента на 1942, и всяка нова победа само го удължава, докато не се стига до неизбежния недостиг на войски за прикритие.
Между 30-те и 70-те г. на XX в. „научният фронт“ постоянно получава нови и нови попълнения; числеността на учените расте дори по-бързо от експоненциално. В крайна сметка се преминава към „масова наука“ съвсем както през 30-те години старата професионална немска армия (райхсвер) е заменена с нова масова армия (вермахт): войниците от райхсвера стават сержанти във вермахта, част от сержантите стават офицери. При този преход от райхсвер към вермахт неизбежно падат и средните качества на личния състав. Началник-щабът на сухопътните войски Халдер се е оплаквал, че немският войник от 1939-40 дори не може да се доближи до този от 1914; но по-късно му се налага да каже същото и за войника от 1944 по отношение на този от 1941… Изглежда, че същото може да се формулира и за научните работници, а ако се отчете спадащото качество на образованието, тенденцията ще се усилва в бъдеще.
На всичкото отгоре науката следва извънредно порочния принцип на плана „Барбароса“: настъплението се разширява ветрилообразно, по целия фронт, оперативните линии на групите армии са разходящи. (Казват, че ако в немския генерален щаб от времето на Молтке и Шлифен някой щабен офицер предложел план с разходящи оперативни линии, моментално са щели да го обявят за негоден…) Всяка група армии в плана „Барбароса“ си е имала своя отделна цел (Москва, Ленинград и Сталинград); с научните „групи армии“ е същото.
Във военната област алтернатива на плана „Барбароса“ може да бъде операция по едностранно обкръжаване на противника, подобна на плана „Шлифен“ за I световна война. Но за да приложим тази схема към науката, би трябвало да изясним кой е нейният подлежащ на обкръжаване противник…
Въпросът е много важен. Ако приемем, че науката няма противник, вместо антагонистична игра се получава нещо като колонизация на нова територия; но в този случай защо казваме, че науката е претърпяла поражение на един или друг участък? От кого е претърпяла поражение? Най-лесно е да се каже – от физическата реалност, която се е оказала неподатлива на научните методи и технологии („Токамакът“ не е запалил, совалката е паднала и пр.). Но в този случай е много сложно да си представим как науката обкръжава реалността по фланга или пък й отрязва комуникациите с тила. Според мен трябва да се разсъждава другояче. Непосредствен противник за науката е само онази част от реалността, която се осъзнава от самата наука и от обществото като подлежаща на изучаване и/или на промяна. Така че в този смисъл самата наука си създава „противник“ в хода на своето настъпление; например овладяването на атомната енергия е станало научна задача чак след нейното откриване в началото на XX век. Но тук пак стигаме до същия парадокс: колкото повече задачи се решават, толкова повече нови възникват…
По-малко очевидно е, че този „противник“ може и да нанася ЗАГУБИ на науката. В ресурсен план това са средствата, хвърляни в нововъзникнали, но бавно развиващи се направления; в човешки план – заетите в тях кадри, които се „свързват“ с този участък на фронта и не могат да бъдат прехвърлени на други, по-важни направления. Тук трябва да се включат средствата и кадрите, отиващи за поддръжка на нарасналата „наукоемкост“ иа индустрията и изобщо живота.
Според мен с плана „Барбароса“ в науката беше свършено още някъде през 80-те г. на XX в., когато стана явно изоставането в главните области на „щурма“ (космосът, термоядрената енергия и пр.). Достигнати бяха и икономическите граници на науката, в частност спаднаха рязко темповете на растеж на финансирането. Възникна същата ситуация, която през декември 1941 е стояла и пред главното командване на вермахта: какво да се прави по-нататък? Тогава са били обсъждани няколко варианта.
Най-консервативният от тях е бил предложен от фелдмаршал Рундщет: войските да се изтеглят обратно там, откъдето са тръгнали, т.е. на полско- съветската граница, и там да се организират за отбрана. Приложено към науката, това би значело снемане на предишните амбициозни задачи и връщане назад, може би дори с демонтаж, на „напредналите“ научни структури. Планът „Рундщет“ стихийно се реализира в Русия, където дори в последните години при растящ бюджет делът на средствата за наука намалява, а самите средства се концентрират в няколко области, пряко или косвено свързани с отбраната. Макар че не е особено приятен, в този план има немалка доза мъдрост. „Фронтът“ се съкращава, кадровата и ресурсна осигуреност расте; новите задачи са по-малко амбициозни, но пък се решават по-лесно…
През 1941 на плана „Рундщет“ възразява лично Хитлер. Ако тръгнем да изтегляме войските, казва той, това може да се превърне в бягство; освен това във всички случаи ще падне бойният дух на войските; и не на последно място, ще се загубят всички досегашни завоевания. Затова всеки да стои там, където е, и да отбранява позициите, докато не бъде подготвена кампанията за следващата година. Във военната реалност е приет точно този план; в научната реалност на Запада от 70-80-те г. – също. Видя се, че опасенията на Хитлер за „бойния дух“ имат основание в науката също както и в армията; в частност, при отстъплението по условния план „Рундщет“ в Русия той падна доста ниско, макар че не може да се говори за паническо бягство, докато на Запад все още се държи. Но и планът „Хитлер“, и планът „Рундщет“ целят само временна стабилизация на фронта и не дават никакъв ключ към бъдещето. За последното трябват нови планове и нови подходи.
Ситуацията се усложиява от факта, че науката не воюва само на един фронт. Ядрената и космическата програма, изкуственият интелект – това е техническият (физически) фронт; но освен него съществува още и втори, условно „хуманитарен“, свързан с науките и технологиите за работа със самия човек и с обществото. А положението там, по странно стечение на обстоятелствата, доста напомня това на Атлантическото направление от 1941-42. Това е по същество блокада, изтощаваща човешките ресурси не само на науката, но и на европейската цивилизация като цяло.
Тук, както и през II световна война, блокадата отново идва след куп успехи и явно подценяване на противника след тях. Отначало всичко върви блестящо: организирано е всеобщо образование, медицински грижи (напр. ваксинации); въвеждат се нови, качествено по-сложни и по-рационални социални регулации, изобщо изглежда, че още малко – и ще бъде построено съвсем ново общество и нов човек на мястото на неподходящите стари. Само че до пълна победа на рационализма над тъмните инстинкти и над социалната стихия така и не се стига: те, както и Англия през 1940, просто отказват да признаят „безнадеждното“ си положение и да капитулират пред „прогресивните сили“. Нещо повече, през целия XX век науката разкриваше, а практиката (напр. рекламата и пропагандата) вземаше на въоръжение все по-стихийни, по-ирационални, по-инстинктивни (т.е. маймунски) програми, заложени в човека и в обществото. Опитите за радикално рационално преустройство на обществото (комунизмът и фашизмът) се провалиха подобно на въздушната „битка за Британия“ от 1940.
Към края на XX век се откриха още по-неприятни неща. Оказа се, че дори сегашното сравнително умерено, полурационално-полуирационално европейско общество има грамадни проблеми със самовъзпроизводството! Това не е само демографската криза (следствие от явна неприспособеност на човека към живот в напълно урбанизирани условия). Тук е и образователната криза, която пряко подрива потенциала на нашия „научен вермахт“. Тук е и надвисналата здравна катастрофа, породена впрочем тъкмо от успехите на медицината. След няколко поколения, израсли без суровия естествен отбор на болестите и лошата среда, в популацията се натрупва критична маса от „гнил“ генетичен материал; появяват се т.нар. популационни синдроми – физиологични отклонения, които обаче заплашват да станат толкова разпространени, че да се превърнат в норма…
Накратко, човешката и социалната природа в момента блокират не само развитието, но и възпроизводството на цивилизацията в сегашния й вид. Хуманитарните науки отговарят с нещо като контраблокада, подобна на подводната война на Райха в Атлантика, с цел „изтощение“ на споменатата човешка природа: смисълът на всички съвременни „хуманитарни“ програми е тъкмо да блокират ирационалните енергии в социалния живот. Но природата държи по-дългите стратегически козове: комплексът от демографска, образователна и здравна криза може да има ефект като на стратегическите бомбардировки от 1943-45.
Войната на два фронта е неприятна с това, че не може да се премине към стратегическа отбрана: силите рано или късно ще се изтощят. В подобна ситуация планът „Шлифен“ е предполагал концентрация на 7/8 от силите на райхсвера на Западния фронт с цел бърза победа там – при чисто отбранителни действия на Източния. Но този план не е бил изпълнен в нито една от двете световни войни. Особено разпилени са силите на Германия във II световна война: освен в Русия войските действат във Франция, Либия, Гърция, Норвегия, плюс подводната война в Северния Атлантик.
Проектиран върху действията на „научния вермахт“, планът „Шлифен“ би трябвало да включва отбранителни действия на физическия (технически) фронт при концентрация на силите и бърз разгром на „противника“ (т.е. човешката природа!) на хуманитарния фронт. В оперативно-тактически план той подразбира широкообхватен маньовър за обкръжаване на противника.
Какво значи това „обкръжаване на противника“, приложено към науката? Според мен става дума за онези научни успехи, които ЗАКРИВАТ – т.е. решават принципно, правят тривиални, рутинни и безинтересни за науката – цял клас от съществени (допреди успеха) задачи. В дребен тактически мащаб такива случаи се получават сравнително често: това са обикновено нови формули и общи методи (такъв успех е била навремето формулата за решаване на квадратни уравнения). В по-едър мащаб обаче те са вече рядост, напр. теорията на линейните радиотехнически системи, която „закри“ цялата линейна радиофизика някъде през 70-те г. „Закритията“ в науката са не по-малко важни от откритията; голяма част от тях са свързани с научни революции.
И така, в оперативно-тактически план трябва да се разработват закриващи научни дисциплини. Например да се финансират не „перспективните“ направления, а тъкмо обратно – онези, които потенциално могат да лишат от перспектива една или няколко научни области! Това звучи много екзотично и във всеки случай противоречи на интересите на самите учени. Защото все пак науката не е армия, а прилича повече на система от феодални владения, където всеки началник си е оградил някаква територия („водещ специалист по еди-какво си“) и последното, което иска, е да му ликвидират или „даунгрейднат“ специалността…
През II световна война немците дължат повечето си успехи не на превъзходство в жива сила и дори не в техника (напр. французите са имали повече и по-добри танкове!), а на една оперативно-тактическа иновация: съсредоточаване на танковете в подвижни групи, които бързо разкъсват фронта, нахлуват дълбоко в тила на противника и го обкръжават. Аналог на „научния фронт“ биха били мобилни елитни подразделения, способни да се прехвърлят от един на друг участък за сравнително кратко време, да се концентрират на някакъв важен кръг от задачи, да осъществят пробив, да закрият (както беше описано по-горе) задачите – след което да се преместят някъде съвсем другаде, на нов пореден важен участък. Възможна ли е обаче такава мобилност в днешната високо специализирана наука? По принцип по-голямо движение на кадри има в младите науки, там винаги идват от другаде (напр. половината от създателите на генетиката са били математици по специалност). Но по-късно те „усядат“, „заселват“ пространството, парцелират го (с дипломи и пр.) и мобилността пада. Друг пример за вълна на мобилност имаше след перестройката, когато физиците буквално се разпълзяха в най-различни и често много далечни специалности.
Изглежда, че в САЩ вече са отчели нуждата от по-голяма мобилност на научните части, защото там планирали да преустроят висшето образование към по-универсални специалности и съответно кадри. Но това е само половината проблем в случая. След като са казали „А“, американците трябва да кажат и „Б“; това значи да се научат да СВАЛЯТ части и цели армии от научния фронт. В края на краищата, подвижните части не са самоцел: освен другото, те са нужни и поради невъзможността на „стандартните“ части да удържат прекомерно разтегления научен фронт. Този проблем се е появил и във военната реалност на Източния фронт. Поради големите разстояния е било невъзможно да се води позиционна отбрана като на Запад, затова вермахтът е организирал отбраната с подвижни части, съсредоточени в опорни пунктове: в пространството между тях Червената армия е нахлувала сравнително лесно, но винаги – под заплаха от бързо обкръжение. Приложено към науката, това би значело реорганизация на „фронта“, където да се оставят само малобройни части за прикритие (т.е. за съхраняване на текущите знания и за наблюдение на ситуацията), а реалните научни действия да се водят от мобилните части, базирани само в дадени точки по фронта и пренасочвани масирано към откриващите се важни участъци.
Всичко това обаче изисква истинска организационна революция. Описаните оперативно-тактически иновации са практически невъзможни за днешната наука, където няма нито генерален щаб, нито главно командване; на „бойното поле“ тя се държи в най-добрия случай като средновековна рицарска войска – строява се в редица и се юрва напред. Съществуват още чисто психологически проблеми. С. Переслегин например казва, че „информационна фазирана решетка“ (вид организация за колективна интелектуална работа) може да се построи без проблем от осем ученика, докато осем академика биха работили в този режим единствено ако зад гърба ги подпира с автомати охраната на Лаврентий Берия или някой негов аналог… Според Переслегин тази способност за свързване в съставен интелект се губи с възрастта, може би още с настъпване на полова зрелост. Е, ако пречката е само в половите хормони, веднага можем да предложим изобретателско решение – да кастрираме академиците (как ли ще се зарадват те на тази идея!). Или пък да ги натъпчем с някакви хапчета. Или (още по-„хайтешко“ решение!) да ги вкарваме във „фазираната решетка“ под хипноза, или в друго изменено състояние на съзнанието, или в краен случай да ги психопрограмираме… С две думи, работата в тези нови структури за тях би била страшно падение – също както би било за рицаря да се подчинява на модерна военна дисциплина.
Затова изглежда, че новите „мобилни научни съединения“ ще трябва да бъдат изградени извън сегашната „уседнала“ наука, като нейна антисистема (а после вече двете да се съединят в надсистема). В този случай старата наука ще се „самодаунгрейдва“ в хода на бъдещата кадрова криза, а новата ще се комплектова от съвсем други хора (и много вероятно – с гореописаните не особено хуманни от сегашна гледна точка технологии). Никой обаче не може да даде днес гаранция, че новите части ще бъдат създадени… В края на краищата това е също една от ключовите битки на организационния (т.е. хуманитарен) фронт, и тя може да бъде загубена – ако силите се окажат недостатъчни, личният състав – лошо подготвен, и пр.
И така излиза, че овладяването на положението на физико-техническия фронт минава през пробив на блокадата по хуманитарни ресурси. Това е в съзвучие с плана „Шлифен“ – отбрана на изток при масирано настъпление и блицкриг на запад, – а също с изводите, направени от групата на Сергей Переслегин „Имперски генерален щаб“. Военно-стратегическите игри, проведени върху материала на II световна война, показват, че след като вермахтът вече е затънал във война на два фронта и блицкригът се е провалил, следва да се премине към отбрана на изток и да се търси изваждане на Англия от войната (овладяване на Средиземноморието и десант на Британските острови).
Но отново остава неизвестна вероятността за такъв успех. Защото ако проблемът е само в науката, обществото може просто да закрие (в организационен смисъл) старата и да изгради нова – както понякога прави с армията. Съществуват обаче индикации, че в положението на вермахта от 1942 е не само науката, но и цялата европейска цивилизация. (* На този въпрос е посветен файлът „Абсолютно изкуствено общество“.) Става въпрос, че тя се намира в определена фаза на развитие – някъде към края на инерционния период, когато всичко все още изглежда прекрасно, но по цял ред скрити параметри цивилизацията стремително старее, а блокадата от страна на „човешката природа“ (както беше описана по-горе) се затяга все повече и повече. Спокойно може да се окаже, че в тази фаза на развитие вече не могат да протичат някои социални процеси, които иначе уж не са забранени от нищо… Отстрани това би изглеждало като самоотказ на обществото от някакъв тип действия, или пък като недостиг на воля за тях. Е, точно това може да е резултат от действието на някакви обективни закони – ограничения на социалната природа; иначе казано, поредната природна блокада! Това е още едно основание за концентрация върху хуманитарния фронт, но и още едно съмнение относно осъществимостта на тази концентрация.
| |
|
Тема
|
Какво става със света ? - Йордан Янков
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 15.04.16 08:12 |
|
|
?
by Йордан Янков on 17 януари, 2016
Човешкото бъдеще изглежда мрачно и безизходно. Публичното пространство е изпълнено с тревожно чувство за съдбоносни промени, които засягат и ще разтърсят живота на всеки един от нас. В същото време не е ясно какво всъщност става, какви са причините за всеобхватните кризи, в които сме въвлечени по един или друг начин. Съществуващите опити за обяснение на ставащото пред очите ни можем да подредим в следните няколко типа, които общо взето са традиционни:
•Геополитическа интерпретация: всичко е борба между световните сили за разпределение на сферите на влияние;
•Класово-морална интерпретация: всичко е заради лошия капитализъм, който поражда социална несправедливост и неравенство;
•Конспиративно-корпоративна интерпретация: донякъде тя може да се разглежда като наивен митологичен вариант на класово-моралната, защото капиталистическата класа е персонифицирана в някакви тайни общества от богати хора, които дърпат конците на света чрез своите всепроникващи корпорации;
•Културно-цивилизационна интерпретация: свидетели сме на сблъсък на цивилизациите, разбирани като някакви глобални културни пространства, основани на различни видове религии.
Интересното е, че може би всяка от тези интерпретации може в някаква степен да обясни случващото се, но очевидно не може да го обясни в неговата цялост, като един непрекъснат процес с множество различни проявления. И не става дума само за случващото се днес, но и в ретроспекция от един век назад. Защо през 20 век в рамките на три десетилетия се разразиха две световни войни, при които убийството на хора достигна индустриални мащаби, а след това имаме седем десетилетия, в които войните никога не станаха световни, а освен това се наблюдава трайна тенденция за намаляване на жертвите им? Какво беше Съветския блок, откъде се пръкна на бял свят, как постигна статус на Велика сила и защо толкова бързо и неочаквано дори за своите противници рухна в рамките на няколко години? Защо САЩ не успяха да се порадват на повече от десетилетие безоблачно световно господство, при положение, че излязоха като неоспорим победител от Студената война? Как стана така, че вековните вражди в Европа свършиха с политическо и икономическо обединение на континента, но това обединение не направи Европейския съюз значим геополитически играч, а го превърна в крехък изящен кристален сервиз, заплашен от всяко помръдване на геополитическите слонове? Какво накара Русия, наследникът на СССР, преди две-три години рязко и неочаквано да смени своето поведение на световната сцена, като успя да въвлече себе си в една геополитическа игра, която очевадно е много рискова и неизгодна за самата Русия? Поради каква причина в началото на 21 век религиозната агресия на мюсюлманския свят стана световен проблем, докато преди това векове наред не беше фактор в световните дела? Какво всъщност става в икономиката на света и защо непрекъснато сме изненадани от кризи в различни мащаби, а пазарите се държат крайно непредсказуемо?
Този списък от въпроси може да бъде продължен и детайлизиран. Тук ще се опитам да предложа моя прочит на световните дела – така как аз си обяснявам ставащото днес.
Още в годините, когато се разрази последната световна финансова криза, изказах предположението, че може би сме свидетели на нов вид класова борба, но не между класите на капиталистите и работниците, а между класата на глобалната промяна и класата на националното статукво. След това насочих вниманието си към различните проявления на тази класова борба и постепенно за мен започнаха да се очертават едни връзки между уж несвързани неща, които връзки дават възможност да се подреди привидния хаос на световните и исторически събития в един общ закономерен процес. В книгата си „Възход и падение на индустриалната цивилизация“ за първи път систематизирах тези свои виждания като набелязах и някои от механизмите, които генерират кризите на които сме свидетели във всички области на обществения живот, на всички нива и навсякъде по света.
Най-общо казано, аз твърдя, че всички общества имат тройна компонентна структура – хора, технологии и институции, като тъкмо балансът между тях поражда хода на историята и явленията, които наблюдаваме. Този баланс е много деликатен и подчертано динамичен, защото промяната по един или друг начин на всеки един от тези компоненти на обществото моментално води до промяната на другите два, а оттам на свой ред те също го променят – получава се една привидно хаотична система от положителни обратни връзки. За да имаме устойчиво общество трябва да имаме и перфектен синхрон между хората, технологиите и институциите, а това уви се получава много рядко и за кратко (да си спомним фаустовското „о, миг поспри – ти си тъй прекрасен“). По принцип заради тази своя тройна структура обществата са крайно неравновесни системи. Това поражда състояние на непрекъснати кризи, които в исторически план са били „изнасяни“ (и продължават да бъдат изнасяни) навън от обществата под формата на агресия към други общества. Да, но в началото на 20 век на планетата започва да става тясно. Всеки такъв опит за „износ“ на вътрешни кризи моментално предизвиква серия от карамболи, които връщат кризисните явления обратно към обществото, което ги е породило. Просто кризите вече не могат да „заглъхнат“ в някакво регионално изолирано пространство – такива пространства не останаха. Този процес, познат под името „глобализация“, има своите агенти (групи от хора), своите движещи сили (технологиите, чрез които променяме средата) и своите форми (институциите, които подреждат взаимодействието между агентите и движещите сили). Нека да видим кои са всъщност тези хора, технологии и институции, които днес причиняват смутните времена, в които живеем.
Както казах, в процеса на глобализация се оформиха две основни класи, които са много разнолики и противоречиви. Класата на глобалната промяна се състои от всички онези хора, които по някакъв начин печелят от нея. Тук не са само корпоративните елити, но и всички, които си изкарват хляба чрез производството и обработката на информация. Информацията по самата своя природа не може да бъде държана в някакви граници и за нея свободното движение в световен мащаб е най-естественото нещо. Това движение на информация, породи и движение на капитали и движение на стоки. Вече има огромно количество хора, бедни и богати, които обслужват това движение, и които имат материалния интерес то да не спира и да се разраства – това са хора на науката, финансисти, предприемачи, търговци, IT специалисти и т.н. В същото време, има също толкова многобройна класа на националното статукво. Тук са всички онези, за които поради някаква причина това движение на информация, стоки и капитали поражда негативни последици. Просто те могат да оперират и получават реализация на своите интереси в някакви регионални или национални мащаби, или в относително затворени културни пространства. Това са политици, бюрократи, хора закрепостени към някакво производство на стоки, хора с трудности да нагодят своите умения в този непрекъснато променящ се свят. Сблъсъкът между интересите на тези две класи приема на разнообразни форми – като се започне от всякакви форми на национализъм, религиозен екстремизъм и се стигне до опитите за формиране на световни бюрокрации, които да регулират всичко и всички. Например, слабостта на Европейския съюз може да бъде обяснена с интереса на голямата част от европейците да живеят в едно общо икономическо пространство и интереса на националните бюрократични и политически елити да държат Европа разделена в рамките на старите национални държави. В същото време има и много европейци, които губят от този процес на европейска интеграция, но съществува и новата прослойка на европейската бюрокрация, която печели от това състояние на противоречие между държави и хора, тъй като само по този начин – да регулира този хаос – може да оправдае собственото си съществуване. Нещо повече, решенията в Брюксел непрекъснато пораждат кризи, които създават работа на европейските чиновници.
До голяма степен класовата борба между глобалната промяна и националното статукво се поражда и подхранва от развитието на технологиите. С навлизането на цифровите контролери през 70-те години на 20 век започна една перманентна революция в производството. Все повече хора биват изтласквани от производството на стоки и са принудени по един или друг начин да произвеждат и обработват информация. Това обаче обърка всички преразпределителни потоци в рамките на старите национални държави, създаде експлозия на потребителското общество като единствена възможност да се задоволява непрекъснато нарастващата производителност на труда, а освен това непрекъснато унищожава стари традиционни отрасли и надува пазарни балони в национални и глобални мащаби.
На глобално ниво протича и фундаменталната криза в националните институции. Движението на информация, капитали и хора ерозира държавите като форма на организация на обществата, базирана на ексклузивен контрол върху дадена територия. Този ексклузивитет на държавата е заплашен както от корпорациите, които се оказаха далеч по ефикасна форма на свързване на света в едно цяло, отколкото квази-държавните образования като ООН, така и отдолу – от самите хора, които виждат, че могат вече да организират по места своя живот далеч по-добре отколкото едни бездушни държавни бюрократични апарати, които често имат свои собствени интереси, противоположни на интересите самите хора.
Може дори да се обобщи, че живеем в епохата на разпадането и отмирането на държавата като форма на организация на обществото. И този процес не е от вчера и днес. Тъкмо в контекста на това отмиране може да се интерпретира случаят със СССР. Там държавната бюрокрация се оформи като отделна корпорация-собственик на самата държава. С така наречения социализъм всъщност беше подменена същността на класическата национална държава – от субект, владеещ съдбините на хората на дадена територия, тя се превърна в обект, собственост на една социална организация – нейната бюрокрация. И когато тази корпорация достигна границите на естествения си растеж – границите на притежаваната от нея държава – тази корпорация фалира. Нейните наследници в Русия така и не успяха да преформатират тази бюрократична корпорация в производителна форма, и съответно виждайки че губят на световните пазари решиха, че е най-добре да се реставрира старата форма на централизирана бюрократична корпорация, владееща националната държава. Както обаче се знае, нито една реставрация на миналото не е успяла. Никой не може да върви срещу естествения ход на времето. Остава да видим как точно ще протече повторния фалит на Русия.
В същото време, производствените корпорации на Запад, точно защото не бяха обвързани с дадена държавна територия, много бързо се развиха до състояние при което да диктуват дневния ред на националните държави. И тъкмо този корпоративен диктат върху националните държави ни спаси от трета унищожителна световна война – просто корпорациите нямат интерес да воюват за територии. Самият Европейски съюз се роди като корпоративен договор между производители и се изроди като опит за създаване на наднационална корпорация от бюрократи – друг тип непроизводствена корпорация, отричаща националните държави. Трябва да се отбележи, че и в другите световни центрове като САЩ и Китай, националните бюрокрации се обособиха като особен тип корпорации, които имат собствен специфичен интерес, пораждан от владеенето на дадени територии. Тъкмо този специфичен интерес според мен породи и поредица от неадекватни на съвременния глобален свят намеси на САЩ в различни региони на света. Важното е да се подчертае, че тези неадекватни намеси нанесоха значителни щети на самите американски корпорации. Една от причините довели до световната финансова криза беше изключително големите загуби на американската икономика, породени от нахлуването на САЩ в Ирак, които загуби стагнираха доходите на американците, а оттам това допринесе и за ипотечната криза, от която започна веригата от икономически трусове през 2007 г. За тази криза има и други, много по-дълбоки предпоставки, които съм посочил в други статии, но държавната бюрокрация на САЩ, която се ръководи от един политически елит формиран в други епохи и при други обстоятелства, има сериозна вина за ерозирането на световното лидерство на държавата САЩ. Оказва се, че тя пречи на самите американци. Феноменът Доналд Тръмп е само един от индикаторите на това. Неговата неочаквана популярност е израз тъкмо на все по-разминаващите се интереси на американците и тяхната държава. Тя просто вече не е тяхна. Тя е собственост на един политически елит, който не разбира какво става в съвременния свят.
Един от примерите за неадекватна намеса на САЩ е тъкмо това, което става в момента в Близкия изток. Там протича процес на разпадане на изкуствено създадени псевдо-национални държави, които десетилетия наред бяха само фасада на племенни корпорации, експлоатиращи ликвиден енергиен ресурс. Когато глобалната технологична революция започна да променя логиката на ползване на този ресурс в световен мащаб и енергийните потоци от и през региона, съвсем естествено тези племенни корпорации изпаднаха в криза и започнаха яростна териториална конкуренция по между си. Вместо да подпомогне решаването на тази кризисна ситуация чрез интеграцията на местните племенни корпорации в глобалния корпоративен пазар, каквито представляват политиките на най-развитите емирства в Залива, САЩ като бюрократична корпорация тръгнаха да налагат собствения си политически модел върху напълно чужди и различни културно-политически реалности. Съответно се озовахме в една остра и заплашващия целия свят криза. От своя страна племенните корпорации от региона започнаха чисто търговска дъмпингова война в опит да възвърнат старото си положение на доминиращ световен играч в пазара на енергийните суровини.
Какво ни чака в тези бурни времена, когато националните държави под една или друга форма си отиват? Много е трудно да се предскаже как точно ще протече този процес, тъкмо защото е много сложен и много дълбок. Както видяхме през последните сто години, много неща които ни изглеждат непоклатими и вечни, могат да изчезнат в небитието за броени дни. В момента е много трудно хората да повярват, че един ден няма да има държави. Някак си противоестествено звучи. Но пък от друга страна всеки ден всеки от нас търпи по един или друг начин последствията от противоестествените решения на окопалите се държавни бюрокрации. Въпросът е докога ще търпим? И какво може да се направи за да излезем от тази глобална криза?
| |
|
Тема
|
 Re: Какво става със света ? - Йордан Янков
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
NVJ (новак) |
| Публикувано | 15.04.16 12:10 |
|
|
Според мен е интересно такива въпроси да се поставят от лична гледна точка
- човек да знае накъде самият той да върви, лично какво да прави.
Да се знае накъде се развива светът и науката не е достатъчно.
Може те да се развиват в категорично неизгодна за някого посока,
тогава той трябва да реши първо за себе си какво да прави.
Отговорът на този личен въпрос може да бъде различен - общоприет или
необщоприет, стандартен или не.
| |
|
Тема
|
Amazon tribe creates 500-page medicine encyclopedi
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 19.04.16 05:10 |
|
|
24th June 2015 / Jeremy Hance
In one of the great tragedies of our age, indigenous traditions, stories, cultures and knowledge are winking out across the world. Whole languages and mythologies are vanishing, and in some cases even entire indigenous groups are falling into extinction. This is what makes the news that a tribe in the Amazon have created a 500-page encyclopedia of their traditional medicine all the more remarkable.
In one of the great tragedies of our age, indigenous traditions, stories, cultures and knowledge are winking out across the world. Whole languages and mythologies are vanishing, and in some cases even entire indigenous groups are falling into extinction. This is what makes the news that a tribe in the Amazon—the Matsés peoples of Brazil and Peru—have created a 500-page encyclopedia of their traditional medicine all the more remarkable. The encyclopedia, compiled by five shamans with assistance from conservation group Acaté, details every plant used by Matsés medicine to cure a massive variety of ailments.
“The [Matsés Traditional Medicine Encyclopedia] marks the first time shamans of an Amazonian tribe have created a full and complete transcription of their medicinal knowledge written in their own language and words,” Christopher Herndon, president and co-founder of Acaté, told Mongabay in an interview (in full below).
The Matsés have only printed their encyclopedia in their native language to ensure that the medicinal knowledge is not stolen by corporations or researchers as has happened in the past. Instead, the encyclopedia is meant as a guide for training new, young shamans in the tradition and recording the living shamans’ knowledge before they pass.
“One of the most renowned elder Matsés healers died before his knowledge could be passed on so the time was now. Acaté and the Matsés leadership decided to prioritize the Encyclopedia before more of the elders were lost and their ancestral knowledge taken with them,” said Herndon.
Acaté has also started a program connecting the remaining Matsés shamans with young students. Through this mentorship program, the indigenous people hope to preserve their way of life as they have for centuries past.
“With the medicinal plant knowledge disappearing fast among most indigenous groups and no one to write it down, the true losers in the end are tragically the indigenous stakeholders themselves,” said Herndon. “The methodology developed by the Matsés and Acaté can be a template for other indigenous cultures to safeguard their ancestral knowledge.”
AN INTERVIEW WITH CHRISTOPHER HERNDON, M.D.
Mongabay: Why is this encyclopedia important?
Christopher Herndon: The encyclopedia marks the first time shamans of an Amazonian tribe have created a full and complete transcription of their medicinal knowledge written in their own language and words. Over the centuries, Amazonian peoples have passed on through oral tradition an accumulated wealth of knowledge and techniques of treatment that are a product of their deep spiritual and physical ties to the natural world. The Matsés live in one of the most biodiverse ecosystems on the planet and have mastered knowledge of the healing properties of its plants and animals. Yet, in a world in which cultural change is destabilizing even the most isolated societies, this knowledge is rapidly disappearing.
It is hard to overstate just how quickly this knowledge can be lost after a tribe makes contact with the outside world. Once extinguished, this knowledge, along with the tribe’s self-sufficiency, can never fully be reclaimed. Historically, what has followed the loss of endemic health systems in many indigenous groups is near total dependency on the rudimentary and extremely limited external health care that is available in such remote and difficult-to-access locations. Not surprisingly, in most countries, indigenous groups have the highest rates of mortality and disease.
Map showing much of Matsés territory, though it does not include the Brazilian Matsés communities in the Vale do Javari reserve.
Image courtesy of Acaté/Instituto Investigaciones de la Amazonía Peruana . Click image to enlarge.
The initiative is important from the Matsés perspective because loss of culture and poor health care are among their greatest concerns. The methodology they pioneered to successfully protect and safeguard their own knowledge can serve as a replicable model for other indigenous communities facing similar cultural erosion. For the broader conservation movement, we know that there is a strong correlation between intact ecosystems and regions of indigenous inhabitation, making strengthening of indigenous culture one of the most effective ways to protect large areas of rainforest.
Mongabay: Why is now the time to record this information?
Christopher Herndon: The Matsés knowledge and the accumulated wisdom of generations stood on the very precipice of extinction. Fortunately, there remained a few elder Matsés who still held the ancestral knowledge as sustained contact with the outside world only occurred within the past half century. The healers were adults at the time of initial contact and had already mastered their skills before being told they were useless by missionaries and government workers. At the time we started the project, none of the elder shamans had younger Matsés interested in learning from them.
One of the most renowned elder Matsés healers died before his knowledge could be passed on so the time was now. Acaté and the Matsés leadership decided to prioritize the Encyclopedia before more of the elders were lost and their ancestral knowledge taken with them. The project was not about saving a traditional dance or costume, it was about their health and that of future generations of Matsés. The stakes could not be higher.
Mongabay: What is the encyclopedia like?
Christopher Herndon: After two years of intense work by the Matsés, the Encyclopedia now includes chapters by five Matsés master healers and is over 500 pages long! Each entry is categorized by disease name, with explanation of how to recognize it by symptoms; its cause; which plants to use; how to prepare the medicine and alternative therapeutic options. A photograph taken by the Matsés of each plant accompanies each entry in the encyclopedia.
The Encyclopedia is written by and from the worldview of the Matsés shaman, describing how rainforest animals are involved in the natural history of the plants and connected with diseases. It is a true shamanic encyclopedia, fully written and edited by indigenous shamans, the first to our knowledge of its kind and scope.
Mongabay: How do you hope this encyclopedia could help conservation efforts?
Christopher Herndon: We believe that empowering indigenous peoples is the most cost effective and enduring approach for rainforest conservation. It is no coincidence that the remaining tracts of intact rainforest in the Neotropics overlap closely with areas of indigenous habitation. Tribal peoples understand and value the rainforest because they are dependent upon it. This relationship extends beyond a utilitarian reliance; there is a spiritual link to the forest, a sense of interconnectivity that is difficult to comprehend through the compartmentalized Western mindset but real nonetheless.
Many of the serious environmental threats in remote indigenous areas that you hear about in the news—petroleum, timber, mining and the like—are external industries that opportunistically prey on the weakened internal social cohesion of recently contacted indigenous peoples, their limited resources, and increasing dependency on the outside world. The unifying theme of Acaté’s three programmatic areas, sustainable economy, traditional medicine, and agroecology is self-sufficiency. Acaté did not predetermine these three conservation priorities; they were set in discussion with the Matsés elders who know that the best way to protect their culture and lands is through a position of strength and independence.
From the global conservation perspective, the Matsés protect over 3 million acres of rainforest in Perú alone. This area
includes some of the most intact, biodiverse, and carbon-rich forests in the country. The Matsés communities on the Brazilian side of the Javari and Yaquerana rivers frame the western borders of the Vale do Javari indigenous reserve, a region roughly the size of Austria that contains the largest number of ‘uncontacted’ tribes in voluntary isolation remaining the world. At the southern margins of the Matsés territory, in the headwaters of the Yaquerana river, lies La Sierra del Divisor, a region of staggering natural beauty, biodiversity, and also uncontacted tribal groups. For these reasons, although the Matsés may only number a little over 3,000 in total population, they are strategically positioned to protect a vast area of rainforest and a number of isolated tribal groups. Empowering them is high-yield conservation.
Mongabay: You mention that the encyclopedia is only Phase I of a broader initiative by Acaté, what are the other components necessary to maintaining their traditional health systems?
Christopher Herndon: The completion of the encyclopedia is a historical and critical first step towards mitigating existential threats to Matsés’ healing wisdom and self-sufficiency. However, the encyclopedia alone is insufficient to maintain their self-sufficiency as their healing systems are based on experience that can only be transmitted through long apprenticeships. Sadly, due to outside influences, when we started the project none of the elders had apprentices. Yet, at the same time, most villages still depended on and actively utilize the medicinal plant knowledge of the remaining elder healers, most of who are estimated to be over the age of 60.
In Phase II, the Apprentices Program, each elder shaman—many of whom are also Encyclopedia chapter authors—will be accompanied in the forest by younger Matsés to learn the plants and assist in treating patients. The apprenticeship program was initiated in 2014 in the village of Esitrón under the supervision of elder shaman Luis Dunu Chiaid. Due to the success of the pilot in Esitrón, it was unanimously agreed by the Matsés at the recent meeting that this program should be expanded to as many villages as possible, with priority given to villages that no longer have traditional healers.
The ultimate objective of the initiative is Phase III, the integration and enhancement of ‘Western’ health delivery with traditional practices. Wilmer, a health promoter in the small clinic in Estirón and one of the apprentices from the pilot program provides a role model for other Matsés health care workers. He understands that the future health of his people depends on the creation of dual, vibrant systems of health that allow the community to draw upon the best of both worlds.
In addition, it was agreed that our agro-forestry work should be expanded to include medicinal plant integration. This will be based on the healing forest created by one of the greatest Matsés healers in Nuevo San Juan and currently maintained by his son Antonio Jimenez. To an outsider, this forest looks like non-descript stretch of rainforest along the footpath to their farms, about a 10 to 15 minutes walk away from their village. In the presence of a master shaman pointing out the medicinal plants, you realize in a moment that you are surrounded in fact by a constellation of medicinal plants cultivated by the Matsés healers for use in treatment of a diverse range of ailments. Many rainforest vines and fungi don’t grow in open sun-exposed gardens and require rainforest ecosystems for their propagation. The placement of the healing forest 10 to 15 minutes away from their villages is characteristic Matsés efficiency. If you have a sick child, you don’t want to have to travel 4 hours to find the remedy.
Mongabay: The encyclopedia was written only in the Matsés language to protect against bioprospecting and theft of indigenous knowledge. Are fears of biopiracy a real concern to the Matsés?
Christopher Herndon: Unfortunately, history abounds with examples of theft from indigenous peoples. For the Matsés in particular, it is all too real. The skin secretions of the giant monkey frog (Phyllomedusa bicolor) are used in hunting rituals by the Matsés. The secretions, rich in a diversity of bioactive peptides, are administered directly into the body through application onto fresh burn or cut-wounds. Within moments, the toxins induce intense cardiovascular and autonomic responses, ultimately leading to a state of altered consciousness and heightened sensory acuity.
Although the range of the giant monkey frog extends across northern Amazonia, only the Matsés and a small number of neighboring Panoan tribes have been recorded to use its powerful secretions. After reports of the Matsés use of it emerged from the forest, investigations of the frog’s secretions in the laboratory revealed a complex cocktail of peptides with potent vasoactive, narcotic, and antimicrobial properties. Several pharmaceutical companies and universities filed patents on the peptides without recognition of indigenous peoples for which it has long held a unique and important role in their culture. One antifungal peptide from the frog was even transgenically inserted into a potato.
The fear of biopiracy is unfortunately a door that has swung both ways. Many conservation groups and scientists in the Amazon have done projects documenting indigenous knowledge of local fauna, such as recording bird names, but have generally been completely hands-off when it came to medicinal plants due to the fears of being accused of facilitating biopiracy. Yet with the medicinal plant knowledge disappearing fast among most indigenous groups and no one to write it down, the true losers in the end are tragically the indigenous stakeholders themselves. The methodology developed by the Matsés and Acaté can be a template for other indigenous cultures to safeguard their ancestral knowledge.
Mongabay: What was Acaté’s methodology and how does it protect the knowledge?
Christopher Herndon: Acaté and the Matsés developed an innovative methodology to protect their ancestral medicinal plant knowledge from extinction while safeguarding the sensitive information from theft by outside parties. The Encyclopedia is written only in Matsés. It is by and for the Matsés and no translations will be made into Spanish or English. No scientific names are included nor photographs of flowers or other easily identifiable characteristics of the plants to outsiders.
Each chapter of the Traditional Medicine Encyclopedia was written by a renowned elder shaman chosen by the community. Each elder was paired together with a younger Matsés who over months transcribed his knowledge in writing and photographed each plant. The photos and text were compiled and typed up on laptop by Wilmer Rodríguez López, a Matsés who is an expert in a written transcription of their language.
At the meeting, the compiled Encyclopedia, the draft of which exceeded 500 pages in length, was collectively edited and reviewed by the tribal shamans over several days. The completed Encyclopedia is now being formatted and printed for the Matsés, at their direction, and will neither be published nor disseminated outside of their communities.
We expect that the non-controversial success of the methodology pioneered by Acaté and our indigenous partners will open the door for similar efforts across the Amazon and beyond. We are already seeing efforts by other organizations eager to replicate it.
Mongabay: Obviously the focus is on preserving Matsés culture and knowledge, but their medical knowledge could theoretically help future peoples around the world. Are therer specific conditions under which Matsés shamans and the people would share their knowledge of Amazon plants and curatives? Or has trust been eroded too far?
Christopher Herndon: Acaté cannot speak for the Matsés on this matter. I can say from working with indigenous healers throughout the Amazon that I have found them to be generally open to sharing their knowledge, when approached with respect. They also have an intellectual curiosity regarding other systems of healing, including our own.
Some of mankind’s most important pharmaceuticals, such as quinine and aspirin, have been developed through learning from traditional healers. Due to the political climate and international fears of biopiracy, it is challenging for even well intentioned pharmaceutical companies committed to equitable profit-sharing agreements to undertake such initiatives. Practically speaking, the complexity of indigenous knowledge and medicines is such that it is not possible to fully evaluate the phytochemistry within the timeframe that the knowledge is poised to be lost. The Encyclopedia, although not designed for this purpose, keeps options open in the future for the Matsés; a future that, in contrast to most historical precedents, will be one of their own determination.
We should also not lose perspective that, until their encyclopedia, the Matsés entire traditional health system was on the unchecked verge of disappearance due to influences of the outside world. The Matsés live in remote areas for which external health provision is challenging and limited. The health dispensaries in many Matsés communities, particularly the ones farthest upriver, chronically run short of the most basic medications, such as those used to treat falciparum malaria, an introduced disease. The Matsés pay out of pocket for these outside medicines, which are a considerable expense for many elders without sources of income. The simple microscope for malaria smears was broken in almost every village that I have visited. Comparatively, we live in a world of health care abundance. If there is to be dialogue, in my view it should begin with how we can support them in the present rather than how they can help us in the future.
Mongabay: Many people view medicine and rainforest conservation as separate domains. How is health connected to the environment?
Christopher Herndon: The health of a people, their culture, and environment are inextricably linked. One should not think of the harsh medical and socioeconomic realities in Haiti without appreciating the context that 98% of the half-island country is deforested with much of the land, along with its future potential, eroded away. The border between Haiti and the adjacent Dominican Republic can be viewed from satellite as an abrupt transition from brown to green, the result of different approaches to resource use. Likewise, the images of Ethiopia that exist in the modern consciousness belie the fact that, a mere century ago, Ethiopia was a country with a significant amount of forest cover.
The fate of the Matsés and their culture are forever bound to the future of their forests. By protecting their forests and strengthening their culture, you are protecting their health from a future blighted by diabetes, malnutrition, depression and alcoholism, the second wave of ‘introduced’ diseases that typically sets in indigenous communities a few short generations following contact with the outside world. Viewed in this way, biocultural conservation initiatives can be extremely cost-effective and preventative approaches to healthcare.
Mongabay: How could the encyclopedia help preserve the Matsés culture?
Christopher Herndon: Sometimes change on the ground begins with something as simple and as powerful as an idea. The idea that your culture, traditions and way of life are not inferior or something to be ashamed of, as others may have told you. The idea that the rainforests you call home have a value infinitely greater than petroleum reserves or mahogany sourced to produce luxury furniture. The idea that your mastery of the rainforest environment does not make you primitive and backward, but rather positions you to be at the forefront of the global movement for conservation. The Encyclopedia is a tangible first step towards bridging an increasingly widening generational gap before it is too late. The Encyclopedia initiative renews respect for the wisdom of the elders and returns the rainforest to a repository of healing and a place for learning.
Mongabay: The encyclopedia was completed and finalized in a gathering of the Matsés chiefs from across their land and the remaining elder shamans of the tribe. What was the atmosphere like at the meeting?
Christopher Herndon: The unprecedented meeting was held in one of the most remote villages in the Matsés territory. It is extremely difficult to describe in words the emotion felt by all in attendance as the elder Matsés spoke of the battles they fought—
literally—to defend the Matsés territory and their way of life. Many were choking back tears as one elder after another called on the youth to seize this opportunity to fill the impending void left as the elders pass away, just as they did when their grandfathers were alive. I have been working in biocultural conservation in the Amazon for 15 years but it was one of the most inspirational experiences to hear the power of their oratory and the determination in their voices. You realize at once that the Matsés are warriors at heart, who have long fought to protect their lands and they are going to continue that fight.
Disclosure: Chris Herndon serves on the board of Mongabay.org, while Mongabay founder Rhett Butler sits on the board of Acate Amazon Conservation. Rhett was not involved in the editorial process of this interview.
Article published by Jeremy Hance on 2015-06-24.
| |
|
Тема
|
New economic system will emerge from end of capita
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 19.04.16 22:43 |
|
|
- The Guardian
Political adviser and author Jeremy Rifkin believes that the creation of a super internet heralds new economic system that could solve society’s sustainability challenges
Current economic system is headed for collapse says Jeremy Rifkin.
At the very moment of its ultimate triumph, capitalism will experience the most exquisite of deaths.
This is the belief of political adviser and author , who argues the current economic system has become so successful at lowering the costs of production that it has created the very conditions for the destruction of the traditional .
Rifkin, who has advised the European Commission, the European Parliament and heads of state, including German chancellor Angela Merkel, says:
No one in their wildest imagination, including economists and business people, ever imagined the possibility of a technology revolution so extreme in its productivity that it could actually reduce marginal costs to near zero, making products nearly free, abundant and absolutely no longer subject to market forces.
With many manufacturing companies surviving only on razor thin margins, they will buckle under competition from small operators with virtually no fixed costs.
“We are seeing the final triumph of capitalism followed by its exit off the world stage and the entrance of the collaborative commons,” Rifkin predicts.
The creation of the collaborative commons
From the ashes of the current economic system, he believes, will emerge a radical new model powered by the extraordinary pace of innovation in energy, communication and transport.
“This is the first new economic system since the advent of capitalism and socialism in the early 19th century so it’s a remarkable historical event and it’s going to transform our way of life fundamentally over the coming years,” Rifkin says. “It already is; we just haven’t framed it.”
Some sectors, such as music and media, have already been disrupted as a result of the internet’s ability to let individuals and small groups compete with the major established players. Meanwhile, the mainstreaming of 3D printing and tech advances in logistics – such as the installation of billions of intelligent sensors across supply chains – means this phenomenon is now spreading from the virtual to the physical world, Rifkin says.
Climate change
The creation of a new economic system, Rifkin argues, will help alleviate key sustainability challenges, such as climate change and resource scarcity, and take pressure off the natural world. That’s because it will need only a minimum amount of energy, materials, labour and capital.
He says few people are aware of the scale of danger the human race is facing, particularly the growing levels of precipitation in the atmosphere, which is leading to extreme weather.
“Ecosystems can’t catch up with the shift in the planet’s water cycle and we’re in the sixth extinction pattern,” he warns. “We could lose 70% of our species by the end of this century and may be imperilling our ability to survive on this planet.”
Convergence of communication, energy and transport
Every economy in history has relied for its success on the three pillars of communication, energy, and transportation, but what Rifkin says makes this age unique is that we are seeing them converge to create a super internet.
While the radical changes in communication are already well known, he claims a revolution in transport is just around the corner. “You’ll have near zero marginal cost electricity with the probability of printed out cars within 10 or 15 years,” he says. “Add to this GPS guidance and driverless vehicles and you will see the marginal costs of transport on this automated logistics internet falling pretty sharply.”
Rifkin is particularly interested in the upheaval currently rippling through the energy sector and points to the millions of small and medium sized enterprises, homeowners and neighbourhoods already producing their own green electricity.
The momentum will only gather pace as the price of renewable technology plummets. Rifkin predicts the cost of harvesting energy will one day be as cheap as buying a phone:
You can create your own green electricity and then go up on the emerging energy internet and programme your apps to share your surpluses across that energy internet. You can also use all the big data across that value chain to see how the energy is flowing. That’s not theoretical. It’s just starting.
He says the German energy company E.ON has already recognised that the traditional centralised energy company model is going to disappear and is following his advice to move towards becoming a service provider, finding value by helping others manage their energy flows.
He urges large companies across all sectors to follow suit and, rather than resist change, use their impressive scale and organisational capabilities to help aggregate emerging networks.
Network neutrality: key to success
While Rifkin believes the economic revolution is likely to be unstoppable, he warns that it could be distorted if individual countries and corporations succeed in their intensifying battle for control of the internet:
If the old industries can monopolise the pipes, the structure, and destroy network neutrality, then you have global monopolies and Big Brother for sure.
But if we are able to maintain network neutrality, it would mean that any consumer who turns prosumer, with their mobile and their apps, already can begin to feed into this expanded internet of things that’s developing.
People think this is off on the horizon but if I had said in 1989, before the web came, that 25 years later we’d have democratised communication and 40% of the human race would be sending information goods of all kinds to each other, they’d have said that couldn’t happen.
The paradox of over-consumption
Isn’t Rifkin concerned that the ability to produce goods so cheaply will just lead to more strain on the planet’s limited resources as a growing global population go on a buying frenzy?
He believes there is a paradox operating here, which is that over consumption results from our fear of scarcity, so will go away when we know we can have what we want.
Millennials are already seeing through the false notion that the more we accumulate, the more we are autonomous and free. It seems they are more interested in developing networks and joining the sharing economy than in consumption for consumption’s sake.
Nonprofit sector to become preeminent
What about the concern that the end of capitalism would lead to chaos? Rifkin believes the gap left by the disappearance of major corporations will be filled by the nonprofit sector.
For anyone who doubts this, Rifkin points to the hundreds of millions of people who are already involved in a vast network of co-operatives around the world:
There’s an institution in our life that we all rely on every day that provides all sorts of goods and services that have nothing to do with profit or government entitlement and without it we couldn’t live and that’s the social commons. There’s millions of organisations that provide healthcare, education, ministering to the poor, culture, arts, sports, recreation, and it goes on and on.
This isn’t considered by economists because it creates social capital which is essential to all three of the internets, but doesn’t create market capital. But as a revenue producer, it’s huge and what’s interesting is it’s growing faster than the GDP in the private market system.
At the age of 69, Rifkin admits he may not live long enough to see his hope for a better future materialise, but says the collaborative commons offers the only viable way forward to deal with the sustainability challenges faced by humanity.
“We’ve got a new potential platform to get us to where we need to go”, he says. “I don’t know if it’s in time, but if there’s an alternative plan I have no idea what it could be. What I do know is that staying with a vertically integrated system – based on large corporations with fossil fuels, nuclear power and centralised telecommunications, alongside growing unemployment, a narrowing of GDP and technologies that are moribund – is not the answer.”
| |
|
Тема
|
Re: Какво става със света ? - Йордан Янков
[re: NVJ]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 19.04.16 22:49 |
|
|
Разбира се. Според мен три са важните неща в живота: да знаеш кой си, да знаеш кои са хората около теб/света в който живeeш, и да знаеш какво е идеалът към който се стремиш (висшето познание, метафизика и пр.).
| |
|
Страници по тази тема: << 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | (покажи всички)
| 
|
|
