|
|
Страници по тази тема: << 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | (покажи всички)
|
Тема
|
 К. Терзийски:Вегетарианството не е мода,a еволюция
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 05.04.16 21:34 |
|
|
Калин Терзийски е сред най-известните ни съвременни писатели, освен това – и поет, сценарист, бивш лекар психиатър, магнетична личност, страстен готвач и най-вече – един от нас. Негови са романите „Алкохол“, „Лудост“, „Войник“, Любовта на 45-годишния мъж“, сборниците разкази „Любовта на 35-годишната жена“, „Аскетът в мола“, „Събрани разкази“, “Разпилени разкази“ и др. Калин с радост прие и със завидна дисциплина отговори на въпросите на БВО, а ние с гордост споделяме с вас размислите му по темата за вегетарианството, неговото влияние върху човешката психика и емоции и ролята на личния избор.
Кога и как взехте за себе си решението, че вегетарианството ще бъде занапред част от личния Ви път?
За първи път спрях да ям месо на 22. Но някак си не бях подготвен – ядеше ми се. Всъщност – тогава се въздържах, спирах се, правех го насила. Пак имах близки до сегашните мотиви – пак причината беше, за да не съучаствам неволно и косвено в убийство – храната ми да не зависи от смъртта на животно, което е съвсем подобно на мен – изпитва болка, живее, страда, мисли и чувства (извънредно наивно е да си въобразяваме, че телетата не мислят и не страдат – но и подлост има в тая наша удобна представа) и така. Тогава обаче имах едно такова мислене – че месото е незаменимо удоволствие, незаменима радост в живота. Тогава бяха и бедни години и яденето на месо беше престижно. Едва ли не като секса или като слушането на музика. Тоест – може и без тях, но животът е тъжен и непълноценен. Та и аз имах такова усещане като не ядях месо. И се мъчех. А сега – преди шест години – стана съвсем чисто. Сега просто спрях да ям месото на убити животни и не ми се искаше да почвам пак. И бях спокоен.
Намирате ли по-лесно общ език с други вегетарианци, отколкото с хората, които консумират месо?
Определено. Вегетарианците принципно са по-чисти хора. Естествено има вегетарианци фанатици. Те обаче не са чисти. Те са просто фанатици. А фанатизмът не е хубаво нещо. При тях стремежът да властват и наказват различните е по-силен отколкото желанието за чистота и доброта. А истинският вегетарианец не е фанатичен, той е благ. Често препоръчвам на хората, които се интересуват от вегетарианството, да видят кои исторически личности са били вегетарианци. Аз веднъж проверих. И се почувствах страшно добре. Все едно попаднах в най-хубавата, най-любимата компания, за която съм си мечтал! Това са четиримата от Бийтълс, Сократ, Буда, Толстой, Бърнард Шоу, Леонардо да Винчи, Ван Гог, Марк Твен, Никола Тесла и много други. Едни от най-светлите хора на света.
В творчеството Ви от последните години недоволството от света и от себе си отстъпва място на размисли за добротата, човечността и грижата за другия. Смятате ли, че и вегетарианството има заслуга за това?
По сърце аз от съвсем млад съм против насилието – твърдо против насилието. Аз съм хипи в едни времена на възраждаща се реакция, на възраждащ се консерватизъм и антихуманизъм. Но слава Богу, има и тая тенденция, която вие отбелязахте в горния въпрос. Все повече хора се насочват към чистотата и добротата. Има шанс.
Като лекар-психиатър имате ли наблюдения как вегетарианството влияе психологически и емоционално на човека?
Човек става по-умерен, по-спокоен, по-ведър и по-малко агресивен. А ако се храни наистина правилно – става и по-силен.
Изследвания в областта на психологията показват, че хора които прилагат насилие над животни са по-склонни да го прилагат и към хората – срещал ли сте подобни данни и имате ли практически наблюдения?
Да, хората, които са склонни към насилие са просто склонни към насилие. И затова за тях разлика между хора и животни няма. Всъщност – нека да си спомним! Във всички мръсни времена на насилие, групата на насилниците е приравнявала тези, над които насилства, с животни! И тогава е било някак по-лесно за тях да убиват и насилстват; защото са извършвали приемливо насилие върху хора, които са приравнили с животните, а животни според техния морал е било приемливо да се убиват и измъчват. И така: германците са смятали евреите, циганите и славяните за животни, турците – арменците, англичаните – чернокожите в Африка. И избиването е било приравнявано с обичайното и приемливо клане на животни.
Вегетарианството и веганството като стил на живот стават все по-популярни в последните години. На какво се дължи това според Вас – само мода ли е или хората започват да стават все по-осъзнати по отношение на собственото си здраве и душевност и отпечатъка си върху природата?
Това не е мода. Това е еволюция.
Доколкото знаем, за Вас кулинарията е изкуство и страст. Дали преоткрихте някои ястия във вегетариански вариант или нови възможни комбинации и вкусове?
Аз не търся ястия, които приличат на месо – това е смешно. Все едно да кажа, че месото ми липсва, че то е важно и аз се чудя как да си го заменя. Няма такова нещо. Просто си създадох цяло богато меню от бобови растения, яйца, яйчни белтъци, всевъзможни семена, ядки, мляко и млечни продукти, зеленчуци и плодове – и експериментирам. Но и яденето, Бога ми, не е най-важното нещо. Както е казал Бърнард Шоу: „Човек може да се нахрани и с парче хляб и сирене, и с пържола. Въпросът е къде ще го постави изяждането на пържолата – по-горе или по-долу? Аз мисля, че по-долу!“ Човек се храни, за да има сили да преживее красиво живота си. А месото не му помага да преживее красиво живота си. Все пак то е част от телата на убити същества, които са искали да живеят още. А в това убийство няма нищо красиво.
Какво ще кажете за каузата да се действа за законодателни мерки, които да позволят заведенията на бюджетна издръжка, като болници и детски градини, да включат и опции за вегетариански избор в менюто си? Защото настоящите разпоредби изискват задължително ежедневно присъствие на месо във всяко основно ястие.
Това е извънредно благородна и важна кауза. Честно казано, включвал съм се в какви ли не каузи – повече или по-малко благородни. Но тази подкрепям от все сърце!
След 10-ти ноември знаем, че е имало не един опит да се създаде у нас действащо Вегетарианско общество като социална организация. Дочувал ли сте за тези опити и намирате ли за добър знак, че вече има в лицето на БВО?
За съжаление не съм чувал. Но бих му се радвал. Всъщност, щом вече е факт – радвам му се. И ще помагам!
Смятате ли, че вегетарианството е социално-отговорен избор и е важно популярните лица да показват този начин на живот като пример и път?
Аз мисля, че то е част от бъдещето на човечеството. От светлия и по-добър вариант за бъдеще на човечеството. Защото има и много лоши варианти за бъдеще, за които по-добре да не говорим сега. И смятам, че ако хората възнамеряват да еволюират – от канибали и кръвожадни зверове – към нещо по-добро (което още си няма име) то те трябва да спомагат за тази еволюция. Със съзнателните си, умни и далновидни избори.
| |
|
Тема
|
Oh, Bulgaria?!… Stoichkov!
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 06.04.16 02:17 |
|
|
Автор АСЕН ГЕНОВ
През 2000 година мисля, че беше първият път, в който посетих Индия. Страна на контрастите: огромни многомилионни мегаполиси с безумен, шумен и рисков транспорт и тихи селца, подслонили от няколко десетки, до няколко стотин души, живещи в измазани с кал къщички. Страна с богата култура и още по-богата духовност, в която буквално на всеки ъгъл има храм. Обикаляйки всевъзможни места често някой местен ме заговаряше. Най-неочаквано, дори в някое малко селце или градче ми задаваха въпроса: “Where you from? Which country?” – при което чифт очи настойчиво се вперваха в мен, очаквайки отговора ми с усмивка.
– I’m from Bulgaria – отговарях лаконично, избягвайки риска да влезна в продължителен разговор, без да го искам.
– Oh, Bulgaria?!… Stoichkov! – чувах в отговор аз…
През 2000, само няколко години след еуфорията от САЩ 1994, нищо друго не беше прославило България така, както левачката на Камата и характерните му реплики към съдиите.
Днес, през 2016, за пореден път обсъждаме друго, с което футболистът стана популярен у нас — ловът. В студиото на Нова, самоотвержено и жертвоготовно се беше отзовал Ути, който трябваше да ни внуши, че трофейният лов е нещо напълно естествено, мъжествено и икономически изгодно за бедна и черна Африка.
Абсурдът е често състояние, в което готвачът обича да изпада. От казаните с боб или таратор (вече не помня) пред Лувъра в Париж, до самоотвержената защита на триченето и кучешкото месо като изискан специалитет и изтънчен кулинарен избор. Негов морален, с политически привкус избор, бе да защити Лютви Местан в случая с трите убити вълка.
Днес обаче Ути надмина всичките ми очаквания. Проблемът – мъдро заключи той – се крие в това, че снимките станали публични… Тоест, ако Камата си беше отстрелял зебрата и жирафа и си беше окичил стената на вилата с главите им, без да се снима и фука с трофеите, нещата щяха да са съвсем нормални. Обаче, видите ли, едни гръмогласни активисти за правата на животните и някакви досадни вегетарианци му строшили хатъра, нарушавайки иначе тихия и спокоен ловен комфорт.
В желанието си да защити действията както на Местан, така и на Стоичков, Ути прибягна до елементарни внушения за мъжественост и противоборство в лова, наречен от него спорт. Ами не! Сам, с голи ръце, разчитайки само на общата си физическа подготовка срещу зъбите и копитата на зебрата или жирафа, Стоичков, сигурен съм, би имал много по-малко шансове и едва ли би искал да се впусне в подобно приключение и противоборство.
Спортът е състезание.
Предполага се, че участниците (единично или групово) са поставени при равни условия. Така е в спорта, който направи Стоичков популярен – един терен, две врати, два отбора по 11 души, една топка и съдия, който следи за правилата – еднакви за всички участници. Побеждава по-добрият. Айнцу, цвайцу… Лесно е!
Трофейният лов е малко по-различен. Животините, отгледани в резерват (в случая, при който не става дума за бракониери), са пазени специално за някой комплексиран запандяк. Те нямат шанс. Поставени са в своя изкуствен хабитат, а въпросният комплексар, който напълно възможно е да е воден от някоя своя дисфункция, примерно сексуална, се крие на пусия, с тежка и скъпа оптика (снайпер), дебнейки нищо не подозиращото животно. Трофейният лов може да е всичко друго, но не и спорт. Не и съревнование между равнопоставени противници. Би било така, ако Стоичков или който и да е друг трофеен ловец хване една кама и, подобно на Сандокан, убие някой тъгър с голи ръце, въоръжен само с въпросното хладно оръжие. Оптическият мерник и струващата хиляди долари пушка, която ти позволява да лежиш скрит на стотици метри от жертвата не е спортно единоборство със звяра. Доколко тревопасните жирафи и зебри са зверове е отделен въпрос… Да издебнеш живо същество в засада, скрит зад камуфлажна маскировка, целейки се през оптиката на професионалното оръжие за убийства не е спорт. Не е и мъжествено. Не компенсира дефицитите, а само ги задълбочава.
Друга крайно спорна теза, която Ути лансира, бе твърдението, че трофейният лов и резерватите, в които ловуват “богатите бели мъже”, подпомагали икономиката на бедните африкански страни.
Спорно и вероятно дори невярно. Въпрос е на задълбочен анализ, който Ути не предложи в ефира на Нова. Да се беше ограничил до кулинарията, ама кой ли яде зебри и жирафи… Трофеният лов е разрастваща се индустрия в страните от южна Африка, като Танзания и Зимбабве. Характерно за него е, че екологичната му роля и икономически ефект са силно ограничени от наличието на корупция, нестабилната политическа система и слаби правителства. Трофейният лов често е свързван с бракониерство и изтичане на средства и създава проблеми за другите видове доходен туризъм, като фотографския екотуризъм.
За трофейния лов днес е характерно това, че търсенето на решенията на проблемите, пред които той е поставен, е въпрос, чийто отговори трябва да бъдат намерени именно с еколозите, а не въпреки техните усилия.
Защитата на Ути бе слаба именно заради това, защото се опита да изолира и скрие тези проблеми. И лишена от морал, заради усилията да се оправдае безсмислено, самоцелно убийство, извършено от суета.
А “Суетата е любимият ми грях”, казваше Дяволът на своя адвокат в популярния филм.
Редактирано от Mod vege на 06.04.16 02:19.
| |
|
Тема
|
Митът за въглехидратите и захарите
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 08.04.16 04:15 |
|
|
Повечето хора считат, че консумирането на въглехидрати и захари е основна причина за наднормено тегло, диабет, сърдечно-съдови и онкологични заболявания. Но дали това наистина е така ?
Какво са въглехидратите и захарите?
Въглехидратите са захари, , които са съставени от водород, кислород и въглерод. Съществуват 2 вида захари (въглехидрати): сложни и прости.
Прости захари (монозахариди) са глюкозата, фруктозата и галактозата. Сложни захари (дизахариди и полизахариди) са веригите от свързани прости захари.
Организмът е пригоден да използва вещества само в най-простата им форма. Затова и всички сложни въглехидрати следва да бъдат разградени до прости. От простата захар, глюкозата е най-масовото химично съединение в природата. Тя е основното гориво за нашия организъм, захранва с енергия всяка човешка клетка, движи имунната система и храни мозъчната дейност. В природата продукти с най-лесно усвояеми захари са плодовете и зеленчуците. Тяхната консумация е и най-бързия начин да се инжектират необходимите глюкоза или фруктоза в клетките като по този начин организмът не изразходва почти никаква енергия за тяхното усвояване и храносмилателната система не се натоварва.
Продукти със сложни захари в природата са основно зърнените и бобовите храни, богати на нишесте, а продукти с прости захари са плодовете и зеленчуците. Въглехидратните храни носят енергия, доставят всички нужни на тялото хранителни вещества като протеини, есенциални мазнини, витамини и минерали. Тези храни са апетитни, вкусни и засищащи. Атлетите консумират големи количества въглехидрати, за да посрещат нуждата от калориите, които изгарят.
Един от митовете за въглехидратите е, че консумирането им в големи количества води до затлъстяване. Но между калориите, приети от въглехидратите и калориите, приети от протеините и мазнините, има голяма разлика.
Първо, калориите във въглехидратните храни са значително по-малко в сравнение с животинските храни и различните масла и олио като зехтин, шарлан, тиквено, сусамово и други. Като примери за това могат да бъдат посочени сиренето с 4 калории на 1 грам, месото също с 4 калории на 1 грам, олиото с 9 калории на 1 грам. В същото време, при въглехидратите съотношението е не повече от 1 калория на 1 грам. При консумация на повече въглехидратни храни, човек се чувства задоволен и сит и не мисли за следващото хранене. Докато при консумирането на животински храни и мазнини, дори и в големи количества, не е посрещната нуждата от глюкоза в клетката и много скоро организмът сигнализира, че има недостиг на енергия и ние сме отново гладни.
Второ, широко разпространено е, че захарта във въглехидратите веднага се превръща в мазнини, които се складират около кръста, бедрата, задните части. Истината е, че след консумацията на въглехидратни храни следва процес на разграждане на сложните захари до прости. Простите захари се абсорбират в кръвта, след което се разпределят до трилиони клетки из цялото тяло, снабдявайки ги с енергия. Ако се консумират по-големи от необходимите количества въглехидрати, те ще се складират в мускулите и черния дроб като гликоген (запас) за бъдеща енергия. Ако се надвиши дори тази доза за енергия и запас, остатъкът ще се изгори под формата на телесна топлина. Този процес се нарича .
Превръщането на въглехидратите в мазнини е процес, наричан . Някои животни например използват този процес, за да превръщат зърнените и зелените растения в мазнини, а пчелите за образуването на восък.
При човека този процес не се извършва при нормални условия. Ако всеки направи химичен анализ на мастните си клетки, ще установи, че с каквато мазнина се храни, с такава са и мастните му структури. Тоест мазнината, която се консумира, е мазнината, която тялото носи. Ако се консумират повече животински продукти, олио (зехтин, шарлан, сусамово, тиквено и т.н.), маргарин, ядки и други, тялото на човека ще съдържа мазнините, които се извличат от тези храни.
, 16 средно пълни момчета от колежа са подложени на тест за 8 седмици. Без да сменят режима на хранене, който са водили до момента, на 8 от тях са добавени по 12 филии бял хляб към всекидневното меню, а на останалите 8 филии пълнозърнест. Една филия хляб съдържа средно между 50 и 70 калории. След тези 8 седмици първата група отслабнала с 6,26 кг, а втората с 8,77 кг. Хлябът, който са консумирали като допълнение към менюто, спонтанно е намалил консумацията на месо, млечни продукти и олио (зехтин, шарлан, сусамово, тиквено и други). Това е естествен процес на организма за засищане с глюкоза. Освен това нивото на холестерол на всички 16 момчета се е понижило с 2,8 до 4,4 mmol/l. Това означава, че не въглехидратите са виновни за затлъстяването на голяма част от хората в развитите страни, включително и България, а мазнините.
Друг мит за въглехидратите е, че тяхното консумиране, особено под формата на сладки плодове, причинява проблеми с кръвната захар като диабет, хипер- и хипогликемия; благоприятства кандидата, хроничната умора и дори причинява онкологични заболявания. Всъщност това може да се случи само, при условие че се консумират големи количества мазнини.
Въглехидрати + Мазнини = Диабет. Не плодовете са причина за проблемите в организма, а излишъците от мазнини.
Повечето специалисти препоръчват храни с нисък гликемичен индекс, за да не се натоварва задстомашната жлеза и тъй като индексът на повечето сладки плодове е висок, те се изключват от хранителния режим. Но гликемичният индекс всъщност показва, колко бързо въглехидратите се преобразуват в кръвна захар, но в същото време не дава информация за това колко въглехидрати и фибри има в храната. За тази цел има друг вид индикатор, който най-точно определя как храните влияят върху кръвната захар. Това е гликемичния товар. Ето защо, храни с висок гликемичен индекс имат среден или нисък гликемичен товар. Бананите, например имат гликемичен индекс 52, но гликемичен товар 27. Повечето плодове имат нисък гликемичен товар и това по никакъв начин не нарушава нивата на кръвната захар. Когато плодовете се консумират пресни и цели, те бързо се разграждат и влизат в кръвта, но също така и бързо зареждат клетките с гориво. Това обаче е само при условие, че се храним с минимални количества мазнини.
Механизмът, който причинява висока кръвна захар, е много прост. Когато се консумират големи количества мазнини и мазни храни, самата мазнина покрива стените на кръвоносните съдове, инсулиновите рецептори на клетката, самата захарна молекула, а също и инсулина. Тази мазнина в кръвта е препятствие за усвояването на захарта. Вследствие на това, се покачва кръвната захар. Диабетно болните от тип 2, когато изключат мазнината и консумират повече пресни плодове и зеленчуци, много бързо успяват да регулират кръвната си захар. Същата мазнина, спомената по-горе, е предпоставка и за покачване нивата на е-коли бактерията, както и за атеросклерозата, инфарктите и инсултите.
Единственото в света, най-задълбочено проучване на това кои храни са най-подходящи за човека и как те се отразяват върху здравето, е продължило повече от 40 години. То е подробно описано в книгата "". Наблюдавани и изследвани са повече от 6500 семейства в 65 страни. Ръководителят, , доказва, че за да бъде здрав и в пълна хармония, човешкият организъм трябва да се храни основно с растителна храна – плодове, зеленчуци, зърнени и бобови продукти и минимални количества семена и ядки в съотношение 80% въглехидрати, 10% протеини и 10% мазнини. Обществото страда от прекалено излишество и лакомия, което води до дефицити в тялото и редица болести.
За да осигурите здраве и енергия за своя организъм, бихте могли да направите кратък лечебен експеримент с храни, богати на въглехидрати, и изключване на храни, които са богати на мазнини и протеини.
За 20 дни изключете от своето меню храни като месо, риба, яйца, млечни продукти, всякакви мазнини – зехтин, шарлан, сусамово, тиквено и други видове олио, масла, авокадо, маслини, ядки, семена. Намалете солта (или я изключете напълно).
Нека Вашето меню бъде съставено от по-големи количества добре узрели сладки плодове, зеленчуци (особено зеленолистни), задушени зеленчуци, зърнени и бобови храни. Яжте до насита! Включете умерени тренировки, които също ще подпомогнат лечебния ефект на този експеримент. Така само след три седмици Вие сами ще усетите промените в здравословното си състояние, емоциите, общия Ви тонус и енергичност. И ще докажете на себе си и околните, че не въглехидратите са причина за наднорменото тегло и редица болести. По този начин митовете ще бъдат развенчани за пореден път и то лично от Вас.
| |
|
Тема
|
Рецепта за барчета с ядки (бърза)
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 08.04.16 04:58 |
|
|
(бърза)
Здравей!
Това e много интересна рецепта за барчета с ядки от Емилия Благоева :) Благодаря! Ако искаш да видиш и твоята рецепта на страниците на Здравей, .
Съставки – за 10 барчета:
300 гр. предварително накиснати ядки по желание (аз използвах кашу, бадеми и орехи)
50 гр. сушени плодове (аз използвах червени боровинки)
150 гр. кокосово масло
5 с.л. какао на прах
4 с.л натурален мед, агаве или друг натурален подсладител
Начин на приготвяне:
Ядките се счукват или режат на едри парчета и се смесват със сушените плодове. Кокосовото масло се разтопява на водна баня. Към него се прибавят какаото и захарта. Какаовата Смес се изсипва при сухите съставки и се обърква добре.
Сместа се изсипва в тава застлана с хартия за печене. Поставя се в хладилник за около 30 минути, за да стегне и след това се нарязва.
Да ви е сладко :)
Разбери защо е важно да накисваме ядките преди да ги хапваме
| |
|
|
|
Anecdotal, Historical and Critical Commentaries on Genetics
Douglas C. Wallace
GENETICS June 1, 2008 vol. 179 no. 2, 727-735; DOI: 10.1534/genetics.104.91769
Редактирано от Mod vege на 09.04.16 01:14.
| |
|
Тема
|
 Re: Mitochondria as Chi
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
NVJ (новак) |
| Публикувано | 12.04.16 11:02 |
|
|
Кое все пак е интересното в тази статия ?
Заглавието изглежда малко предизвикателно, ако не е шега.
Дали западната био-медицина е в криза ? Съмнително - развива се бурно в
посоката, в която си е поела.
Дали анатомичната парадигма е достатъчна - може би не.
Това е частен случай на научния редукционизъм - цялото да се обяснява
чрез частите. В случая работата на организма се обяснява чрез органите.
Митохондриите са само органи на енергетичната система на организма.
От друга страна, древните концепции, като китайската "Чи" са по-скоро функционални.
Древната медицина, като например иглотерапията, явно се насочва към регулиране на
функциите на организма, а не към груба "материалистична" работа с органи.
Проблемът за здравето е свързан с "програмата" за развитие на човека.
Стареенето е главна причина за сериозни заболявания и лоша прогноза като цяло.
В сравнение с това здравословното хранене изглежда може да даде само малък
принос за подобряване на положението.
Редактирано от NVJ на 12.04.16 11:08.
| |
|
Тема
|
Industrial farming is one of the worst crimes ever
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 13.04.16 00:53 |
|
|
- The Guardian
The fate of industrially farmed animals is one of the most pressing ethical questions of our time. Tens of billions of sentient beings, each with complex sensations and emotions, live and die on a production line
Animals are the main victims of history, and the treatment of domesticated animals in industrial farms is perhaps the worst crime in history. The march of human progress is strewn with dead animals. Even tens of thousands of years ago, our stone age ancestors were already responsible for a series of ecological disasters. When the first humans reached Australia about 45,000 years ago, they quickly drove to extinction 90% of its large animals. This was the first significant impact that Homo sapiens had on the planet’s ecosystem. It was not the last.
About 15,000 years ago, humans colonised America, wiping out in the process about 75% of its large mammals. Numerous other species disappeared from Africa, from Eurasia and from the myriad islands around their coasts. The archaeological record of country after country tells the same sad story. The tragedy opens with a scene showing a rich and varied population of large animals, without any trace of Homo sapiens. In scene two, humans appear, evidenced by a fossilised bone, a spear point, or perhaps a campfire. Scene three quickly follows, in which men and women occupy centre-stage and most large animals, along with many smaller ones, have gone. Altogether, sapiens drove to extinction about 50% of all the large terrestrial mammals of the planet before they planted the first wheat field, shaped the first metal tool, wrote the first text or struck the first coin.
The next major landmark in human-animal relations was the agricultural revolution: the process by which we turned from nomadic hunter-gatherers into farmers living in permanent settlements. It involved the appearance of a completely new life-form on Earth: domesticated animals. Initially, this development might seem to have been of minor importance, as humans only managed to domesticate fewer than 20 species of mammals and birds, compared with the countless thousands of species that remained “wild”. Yet, with the passing of the centuries, this novel life-form became the norm. Today, more than 90% of all large animals are domesticated (“large” denotes animals that weigh at least a few kilograms). Consider the chicken, for example. Ten thousand years ago, it was a rare bird that was confined to small niches of South Asia. Today, billions of chickens live on almost every continent and island, bar Antarctica. The domesticated chicken is probably the most widespread bird in the annals of planet Earth. If you measure success in terms of numbers, chickens, cows and pigs are the most successful animals ever.
Alas, domesticated species paid for their unparalleled collective success with unprecedented individual suffering. The animal kingdom has known many types of pain and misery for millions of years. Yet the agricultural revolution created completely new kinds of suffering, ones that only worsened with the passing of the generations.
At first sight, domesticated animals may seem much better off than their wild cousins and ancestors. Wild buffaloes spend their days searching for food, water and shelter, and are constantly threatened by lions, parasites, floods and droughts. Domesticated cattle, by contrast, enjoy care and protection from humans. People provide cows and calves with food, water and shelter, they treat their diseases, and protect them from predators and natural disasters. True, most cows and calves sooner or later find themselves in the slaughterhouse. Yet does that make their fate any worse than that of wild buffaloes? Is it better to be devoured by a lion than slaughtered by a man? Are crocodile teeth kinder than steel blades?
What makes the existence of domesticated farm animals particularly cruel is not just the way in which they die but above all how they live. Two competing factors have shaped the living conditions of farm animals: on the one hand, humans want meat, milk, eggs, leather, animal muscle-power and amusement; on the other, humans have to ensure the long-term survival and reproduction of farm animals. Theoretically, this should protect animals from extreme cruelty. If a farmer milks his cow without providing her with food and water, milk production will dwindle, and the cow herself will quickly die. Unfortunately, humans can cause tremendous suffering to farm animals in other ways, even while ensuring their survival and reproduction. The root of the problem is that domesticated animals have inherited from their wild ancestors many physical, emotional and social needs that are redundant in farms. Farmers routinely ignore these needs without paying any economic price. They lock animals in tiny cages, mutilate their horns and tails, separate mothers from offspring, and selectively breed monstrosities. The animals suffer greatly, yet they live on and multiply.
Broiler chickens, which are reared specifically for their meat, often suffer lameness due to overcrowding.
Doesn’t that contradict the most basic principles of Darwinian evolution? The theory of evolution maintains that all instincts and drives have evolved in the interest of survival and reproduction. If so, doesn’t the continuous reproduction of farm animals prove that all their real needs are met? How can a cow have a “need” that is not really essential for survival and reproduction?
In order to survive and reproduce, ancient wild cattle had to communicate, cooperate and compete effectively
It is certainly true that all instincts and drives evolved in order to meet the evolutionary pressures of survival and reproduction. When these pressures disappear, however, the instincts and drives they had shaped do not evaporate instantly. Even if they are no longer instrumental for survival and reproduction, they continue to mould the subjective experiences of the animal. The physical, emotional and social needs of present-day cows, dogs and humans don’t reflect their current conditions but rather the evolutionary pressures their ancestors encountered tens of thousands of years ago. Why do modern people love sweets so much? Not because in the early 21st century we must gorge on ice cream and chocolate in order to survive. Rather, it is because if our stone age ancestors came across sweet, ripened fruits, the most sensible thing to do was to eat as many of them as they could as quickly as possible. Why do young men drive recklessly, get involved in violent rows, and hack confidential internet sites? Because they are obeying ancient genetic decrees. Seventy thousand years ago, a young hunter who risked his life chasing a mammoth outshone all his competitors and won the hand of the local beauty – and we are now stuck with his macho genes.
Exactly the same evolutionary logic shapes the life of cows and calves in our industrial farms. Ancient wild cattle were social animals. In order to survive and reproduce, they needed to communicate, cooperate and compete effectively. Like all social mammals, wild cattle learned the necessary social skills through play. Puppies, kittens, calves and children all love to play because evolution implanted this urge in them. In the wild, they needed to play. If they didn’t, they would not learn the social skills vital for survival and reproduction. If a kitten or calf was born with some rare mutation that made them indifferent to play, they were unlikely to survive or reproduce, just as they would not exist in the first place if their ancestors hadn’t acquired those skills. Similarly, evolution implanted in puppies, kittens, calves and children an overwhelming desire to bond with their mothers. A chance mutation weakening the mother-infant bond was a death sentence.
What happens when farmers now take a young calf, separate her from her mother, put her in a tiny cage, vaccinate her against various diseases, provide her with food and water, and then, when she is old enough, artificially inseminate her with bull sperm? From an objective perspective, this calf no longer needs either maternal bonding or playmates in order to survive and reproduce. All her needs are being taken care of by her human masters. But from a subjective perspective, the calf still feels a strong urge to bond with her mother and to play with other calves. If these urges are not fulfilled, the calf suffers greatly.
"The abuse of animals won’t stop until we stop eating meat"
Peter Singer
This is the basic lesson of evolutionary psychology: a need shaped thousands of generations ago continues to be felt subjectively even if it is no longer necessary for survival and reproduction in the present. Tragically, the agricultural revolution gave humans the power to ensure the survival and reproduction of domesticated animals while ignoring their subjective needs. In consequence, domesticated animals are collectively the most successful animals in the world, and at the same time they are individually the most miserable animals that have ever existed.
The situation has only worsened over the last few centuries, during which time traditional agriculture gave way to industrial farming. In traditional societies such as ancient Egypt, the Roman empire or medieval China, humans had a very partial understanding of biochemistry, genetics, zoology and epidemiology. Consequently, their manipulative powers were limited. In medieval villages, chickens ran free between the houses, pecked seeds and worms from the garbage heap, and built nests in the barn. If an ambitious peasant tried to lock 1,000 chickens inside a crowded coop, a deadly bird-flu epidemic would probably have resulted, wiping out all the chickens, as well as many villagers. No priest, shaman or witch doctor could have prevented it. But once modern science had deciphered the secrets of birds, viruses and antibiotics, humans could begin to subject animals to extreme living conditions. With the help of vaccinations, medications, hormones, pesticides, central air-conditioning systems and automatic feeders, it is now possible to cram tens of thousands of chickens into tiny coops, and produce meat and eggs with unprecedented efficiency.
Science shows that animals are sentient beings that can feel pain and loneliness.
The fate of animals in such industrial installations has become one of the most pressing ethical issues of our time, certainly in terms of the numbers involved. These days, most big animals live on industrial farms. We imagine that our planet is populated by lions, elephants, whales and penguins. That may be true of the National Geographic channel, Disney movies and children’s fairytales, but it is no longer true of the real world. The world contains 40,000 lions but, by way of contrast, there are around 1 billion domesticated pigs; 500,000 elephants and 1.5 billion domesticated cows; 50 million penguins and 20 billion chickens.
In 2009, there were 1.6 billion wild birds in Europe, counting all species together. That same year, the European meat and egg industry raised 1.9 billion chickens. Altogether, the domesticated animals of the world weigh about 700m tonnes, compared with 300m tonnes for humans, and fewer than 100m tonnes for large wild animals.
Were we happier in the stone age?
This is why the fate of farm animals is not an ethical side issue. It concerns the majority of Earth’s large creatures: tens of billions of sentient beings, each with a complex world of sensations and emotions, but which live and die on an industrial production line. Forty years ago, the moral philosopher Peter Singer published his canonical book Animal Liberation, which has done much to change people’s minds on this issue. Singer claimed that industrial farming is responsible for more pain and misery than all the wars of history put together.
The scientific study of animals has played a dismal role in this tragedy. The scientific community has used its growing knowledge of animals mainly to manipulate their lives more efficiently in the service of human industry. Yet this same knowledge has demonstrated beyond reasonable doubt that farm animals are sentient beings, with intricate social relations and sophisticated psychological patterns. They may not be as intelligent as us, but they certainly know pain, fear and loneliness. They too can suffer, and they too can be happy.
It is high time we take these scientific findings to heart, because as human power keeps growing, our ability to harm or benefit other animals grows with it. For 4bn years, life on Earth was governed by natural selection. Now it is governed increasingly by human intelligent design. Biotechnology, nanotechnology and artificial intelligence will soon enable humans to reshape living beings in radical new ways, which will redefine the very meaning of life. When we come to design this brave new world, we should take into account the welfare of all sentient beings, and not just of Homo sapiens.
Редактирано от Mod vege на 13.04.16 00:56.
| |
|
Тема
|
Продължителното седене става по-опасно от пушенето
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 13.04.16 01:03 |
|
|
Хората сме създадени, за да се движим и много концепции за работното място на бъдещето са на тази база. Вижте идеи как можем да работим без стол в офиса
Може ли столът да ни убие? По цял ден седим в стола, работим на стола, пазаруваме от стола, храним се на стола. Зависимостта от стола, също както алкохолизмът, тласкащ ни към следващото уиски, представлява постоянната ни нужда да седим. Всеки ден се местим от леглото до седалката на колата, до стола в офиса, до дивана в хола.
Хората са седели векове наред. Как седенето може да е вредно?
Как е възможно нещо, което правим всеки божи ден, да ни вреди? Звучи нелепо, обаче толкова неща, които присъстват в ежедневието ни, са се превърнали във вредни за здравето. Например храната. И храненето, също както седенето, застрашава живота ни, когато прекалим или когато го правим не както трябва. Десетки хиляди изследвания показват, че нутрицидът (самоубийството с храна) представлява свръхдоза от храни, които са по-скоро резултат от химичен експеримент, отколкото натурален продукт. И въпреки това ние трябва да се храним, храненето е един от основните жизнени процеси, но само когато го осъществяваме правилно, с правилните вещества и съставки и в правилните дози. Същото важи и за седенето.
Идеята на седенето е да даде на тялото ни кратка почивка от стоенето прави – положението, което сме създадени анатомично и физиологично да заемаме. Човекът е изграден да прекарва по-голямата част от деня в изправено състояние – докато вървим, докато работим, докато се грижим за малките си... Седенето би трябвало да приемаме на малки порции, за да си починем от движенията на динамичния си ден. Но точно обратното е актуално днес: седим по 12 часа на ден, спим по 8 и се движим по 4 часа.
Д-р Джемс А. Ливайн и колегите му са разработили и въвели система за избавление от столовете за над 60 корпорации и десетки училища. Д-р Ливайн е директор на клиника „Майо“ към Щатския университет на Аризона и изобретател на бюро, на което можете да работите и да се движите. Публикувал е над 100 научни статии, работи по много корпоративни програми за изправяне на служителите в офисите. Помага за организирането на първата среща на движението „Просто стани и бъди здрав“, която се провежда през 2011. В момента изучава позитивните ефекти на активната класна стая върху децата.
* Ходенето на фитнес, дори няколко пъти седмично, не елиминира вредите от продължителното седене. Като ходим на фитнес, не компенсираме времето, което сме прекарали седейки.
* Човек може да намали концентрацията на захар в кръвта си след хранене с една малка разходка. Независимо дали след закуска, обяд или вечеря, след всяко хранене се разтъпквайте за около 15 минути. Храната е гориво, то е предназначено да захранва тялото ви и ако седите, покачва концентрацията на захар в кръвта ви
„Разходете се в някоя голяма корпорация, натъпкана с много бюра. Хората там рядко се движат. Ще чуете само щракането на клавиатурите. Ако пообиколите, ще видите това, което виждам и аз – притихнала, потисната атмосфера на упоени от кортизола застояли хора, чиито тема и умове са притъпели“, пише д-р Ливайн в „Стани!“, която ROI Communication издава в България.
Книгата обобщава 40-годишни научни изследвания – резултатите от работата на учени и лекари от цял свят. Научният извод е еднозначен – не сме създадени, за да седим по цял ден – нито от физиологична, нито от медицинска, нито от психологична гледна точка. Редица научни организации признават, че столът краде години от живота ви, от живота на онези, които прекарват твърде много време седнали.
През 60-те години на 20 век почти половината от работните места в САЩ изискват умерено количество физически движение. Днес този процент е драстично по-малък. Приблизително 80% от американските служители седят през целия работен ден и се очаква още да се увеличат през следващите 10 години. И това не е само американски феномен. Към настоящия момент повече от половината от населението в развитите и развиващите се страни работи седнало пред компютърен екран.
А всички рискове за здравето на населението, свързани със застоялия начин на живот, взети заедно, са по-големи от тези от пушенето, твърди д-р Ливайн. Застоялият начин на живот засяга и мъжете, и жените от всички краища на света.
Какъв е ефектът от премахването на стола?
Първият ни офис експеримент в Минеаполис беше в една финансова институция, наречена Salo, която напусна столовете си, разказва д-р Ливайн. След като служителите се изправиха, здравето и настроението им се подобри и което бе най-интересното - у хората там се повиши и усещането за личност и израстване. Когато хората се изправят, те разцъфтяват сякаш до този момент. След 5 години програмата на Salo продължава да действа. Служителите отслабвали средно с по 4 кг на година, а продуктивността се повишила. Културата на Salo бе наречена „Култура на движението“.
И друг пример, описан в книгата:
Лин Бюи, млада жена от Швеция, махнала всички 137 стола от офиса си и ги складирала в мазето. В този офис всички бюра можели да се настройват по височина и да се използват в седнало или изправено положение. Лин стигнала до извода, че почти без изключение бюрата били поставени в ниската позиция, а служителите седели на стол пред тях. Тя била чела за Смъртоносното седене и затова предприела този смел експеримент. Разлепила плакати, в които обяснила защо е преместила столовете в мазето и какви са вредите от прекомерното седене.
Камери записвали реакциите. Няколко души се ядосали и веднага си върнали столовете, други били малко объркани, но решили да опитат няколко часа да работят без столове, трети си примъкнали столове от заседателната стая, няколко души пък се преместили в зали, където има столове. Много от служителите обаче решили да пробват този нов начин на работа, някои даже изкарали пълните две седмици, в които траел експериментът.
„Предишното поведение на служителите се промени. Вече не беше странно да стоиш прав, знаейки, че и други го правят“, обяснила Лин.
* Седящите хора умират по-млади – за всеки час, прекаран на стола, плащате с по два часа от живота си.
* Мозъкът ни привиква към застоялия начин на живот. Ако столът успее да прелъсти един човек, мускулите му го разбират, а мозъкът му се адаптира и го прави тъжен, ленив и депресиран. Хората, които седят постоянно, свикват да прекарват повече време седнали и стават по-тъжни.
„Не“ на стола – бюрото с бягаща пътечка.
В партньорство със Steelcase д-р Ливайн създава първото индустриално бягащо бюро.
Идеята на бюрото с бягащата пътечка е проста: вземете бягаща пътечка и на височината на гърдите поставете стойка, сложете компютъра и мишката върху стойката, пуснете бягащата пътечка на скорост около 1.5 км/час и готово. Работите, докато вървите. Бягащите бюра се използват навсякъде по света – вече има най-малко 50 000.
„Движението е важно не просто за здравето и интелектуалната сила, но и за щастието. Всеки се движи различно. Всеки има свой стил на движение, но е универсален фактът, че движещите се хора се усмихват. Ние сме създадени да се движим – хората в движение са щастливи. Движението е сила“, е посланието на д-р Ливайн.
Много концепции за работното пространство на бъдещето почиват именно на тази идея.
Ето примери за архитектурни идеи, които стимулират движението в офиса и работата в изправено положение:
Проект на архитектурното студио Industrial Facility - има различните възможности за композиране, а бюрата могат да се настройват на различна височина. Вижте видео:
...
Проект на архитекти от RAAAF по поръчка на холандското правителство. Идеята му е да вдъхнови дизайнерите на бъдещи работни пространства да се откажат изцяло от бюрата. Вижте видео:
Иновативното бюро, разработено от френското студио Ronan & Erwan Bouroullec по поръчка на швейцарската компания Vitra. Бюрото позволява работа и в изправено положение. Ето как изглежда:
| |
|
Тема
|
Re: Mitochondria as Chi
[re: NVJ]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 13.04.16 01:09 |
|
|
Интересното е че източната и западната медицина именно се допълват, и такива изследвания (не е майтап, може да се види оригинала онлайн) излизат вече.. Нямах време да прочета цялото, но ще отделя внимание тези дни.
А иначе с храненето може да се промени много, но най-вече на превантивно ниво.
| |
|
Тема
|
Vegganism: Why some vegans eat eggs
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 13.04.16 16:36 |
|
|
By Christine Yu, Life by Daily Burn
For Kristin Deiss, it's always been about the animals. She embraced a vegetarian diet after spending time with chickens at her grad school professor's house. She became a vegan after driving by a truck transporting chickens on a California highway. "They were just jammed one on top of the other. My heart broke and I started crying."
Daily Burn: Is a Vegan Diet the Best Way to Lose Weight?
But every now and then, the LA-based Reiki master and dancer really craves an egg. "I just like the taste of them," says Deiss. "I'll make the exception when I know it's from a company or person that takes care of their animals."
Daily Burn: Egg Whites or Whole Eggs: Which Are Healthier?
Deiss is among a growing number of people who've quit burgers, dairy and cheese for a plant-based way of eating, but can't seem to give up that Sunday morning omelet or egg sandwich. Just check out the nearly 6,000 photos tagged #veggan on Instagram. For these 'veggans' (that's vegan plus eggs), their choice stems from a variety of reasons, from wanting to supplement their diet with additional protein to convenience to the fact that, like Deiss, they just really like eggs.
Daily Burn: 12 Energy-Boosting Recipes Rich in Vitamin B
So why are more and more vegans choosing to incorporate eggs into their diet? Here's the scoop on the veggan diet, the benefits of eggs and how many eggs you really should eat in a day.
Daily Burn: 6 Whole-Grain Bowls That Taste As Good As They Look
Why the Egg-ception? The Vegan Diet, Amended
There's no denying the health benefits of following a plant-based diet. One study found that vegans tend to be thinner, have lower total and LDL cholesterol, and have lower blood pressure, even when compared to other vegetarians. And a vegan diet may help lower the risk of cardiovascular disease and cancer. Another study showed that vegans lost more weight compared to other eating styles.
Despite these advantages, plant-based diets do fall short in some areas. The nutritional powerhouse inside that delicate eggshell can help to bridge the gap. "Vegan diets are typically low in iron and vitamin B12, which is found only in animal products," says Alissa Rumsey, Registered Dietician and Spokesperson for the Academy of Nutrition and Dietetics.
Whole eggs, however, can deliver that B12 and iron, and provide six to seven grams of protein per egg, according to Rumsey. The yolk itself is also rich in nutrients such as vitamins A, D, E and K, carotenoids and essential fatty acids. Not bad for a tiny, two-ounce egg.
While purists may hotly contend the addition of eggs, a less-strict approach can be more sustainable for some. "The main reason I find that people give up vegan diets is because they feel there is a lack of options, and struggle with eating only plant-based protein like legumes, nuts and seeds," says Rumsey. "For those people who want to eat a mainly plant-based diet, but want some flexibility, adding eggs can be a good option."
Still, Rumsey notes that putting an egg on it may not meet all of your dietary needs. Vegans and veggans alike should consider adding a sublingual B12 supplement to their routine, she says.
For Deiss, while her egg-ception comes down to personal preference, her concern for the welfare of animals — what prompted her to switch to a vegan diet in the first place — is always top of mind. Her preferred egg layers? The well-tended-to chickens in her boyfriend's parents' backyard. Or, she gets her eggs through a local farm box subscription, where she can also visit the farm and meet the farmers raising the animals. When Deiss purchases from the store, she researches companies thoroughly, looking for information on how the farmers treat their animals, how the animals are transported and how they live.
One Egg, Two Eggs or Three?
If you're pondering going veggan, or if you just love your eggs, be sure to keep your intake in check. Rumsey says two to three eggs per day are OK within an overall healthy diet.
And concerns about the link between eggs and cholesterol? "While eggs are high in cholesterol, research shows that the dietary cholesterol is less likely to affect your blood cholesterol levels compared to animal proteins that are high in saturated fat," says Rumsey. "The key is balance and including more plant-based foods like vegetables, whole grains, legumes, nuts and seeds — all of which [can help] lower cholesterol levels."
As for which eggs to buy at the store, Rumsey has a few guidelines to follow. While there is no standardized definition for labels like pastured, free-range and cage-free, she recommends pastured eggs for the extra nutrients. Her next-best choices: omega-3 enriched eggs, then either cage-free or free-range eggs. "Even if these aren't an option, I recommend conventional eggs as they are still a very healthy and nutrient-rich food," she says.
| |
|
Страници по тази тема: << 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | (покажи всички)
| 
|
|
