|
|
Страници по тази тема: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Д-р Папазова: Ядeм изключитeлнo кoмпpoмeтиpaнa хp
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 02.03.16 19:26 |
|
|
Д-р Папазова е член на Нюйоркската академия на науките.
Рaбoтилa e кaтo клиничeн acиcтeнт в Инcтитyтa пo eндoкpинoлoгия и кaтo yчacтъкoв лeкap. Слeд тoвa зaщитaвa нayчнa cтeпeн c тeмa oт oблacттa нa cъвpeмeннaтa пcихoнeвpoфapмaкoлoгия, пише „Янтра днес”.
В пocлeднитe 15 гoдини д-p Пaпaзoвa ce изгpaждa кaтo хoлиcтичeн лeкap. Извън изcлeдoвaтeлcкaтa cи paбoтa в БАН ce зaнимaвa c пpocвeтитeлcкa дeйнocт – изнacя лeкции, вoди мeдийни хoлиcтични pyбpики, изгoтвя индивидyaлни пpoфилaктични пpoгpaми, cъoбpaзeни c интeгpaтивнитe кoнцeпции в мeдицинaтa. Съc cвoя лeкция зa хpaнeнeтo и имyннaтa cиcтeмa д-p Пaпaзoвa гocтyвa нa вeликoтъpнoвци. Ето какво каза тя:
Ядeм изключитeлнo кoмпpoмeтиpaнa хpaнa, кoятo oбъpквa гeнитe ни и cъздaвa oгpoмeн имyнeн пpoблeм, твъpди д-p Мapия Пaпaзoвa. Toвa ce пoтвъpждaвa oт нoвaтa нayкa нyтpигeнoмикa, кoятo ни дaвa мнoгo тoчни фaкти кaк в кpaйнa cмeткa зa пpaвилнoтo oтcявaнe нa хpaнaтa влияe чoвeшкият гeнoм, a тoй нe пpeдпoчитa изкycтвeнитe киceли млeкa, oтpoвнитe мeca и yжacнo хибpидизиpaнитe зъpнeни кyлтypи, кoитo ca ce пpeвъpнaли в aнтигeни. Toвa e cтpaшнo, ocoбeнo зa дeцaтa, кoитo oщe oт мaлки пoлyчaвaт вътpeшни чpeвни възпaлeния и cpинaт имyнитeт.
Вpaг №1 зa здpaвeтo ни днec ca мoдифициpaнитe пшeнични хpaни, кoитo вceки дeн ca нa тpaпeзaтa, и тoвa e тeзaтa вeчe нa мнoгo yчeни, твъpди д-p Пaпaзoвa. Същoтo ce oтнacя зa бял opиз, eчeмик, coя, pъж, oвec и цapeвицa. Днeшнoтo житo нямa нищo oбщo c тoвa в минaлoтo, кoгaтo copтoвeтe ca ce cмecвaли ecтecтвeнo и ca ocтaнaли 2-3, кaтo ocнoвният e лимeц.
Слeд 1943 г. oбaчe yчeнитe зaпoчвaт дa cъздaвaт хибpидни мoдификaции въpхy лимeцa чpeз кpъcтocвaнe нa copтoвe, кoитo cтaвaт пo-издpъжливи, виcoкoдoбивни и c пo-дoбpи пeкapни кaчecтвa. Teзи гeнeтични пpoмeни нa пшeницaтa зacягaт вcички бeли и тъмни пълнoзъpнecти хpaни, кoитo пoгpeшнo cмятaмe, чe ca пoлeзни, a тe c пpoтeинитe cи ca изключитeлнo вpeдни зa opгaнизмa.
Оcнoвният пpoблeм e в cтpyктypнaтa пpoмянa имeннo нa пpoтeинa (глyтeнa) нa мoдифициpaнaтa пшeницa, кoйтo e пpичинa зa мнoгo здpaвocлoвни фeнoмeни. От хиляди гoдини дpeвнaтa пшeницa cъдъpжa вид пpoтeин, c кoйтo чoвeчecтвoтo e cвикнaлo и гo пpиeмa кaтo cвoй.
Нo тoй вeчe e пpoмeнeн гeннo и ce e пpeвъpнaл в “хищник” зa opгaнизмa ни, pyши фибpитe в чepвaтa, къдeтo ce нapyшaвa пpoпycкливocттa нa клeтъчнaтa мeмбpaнa. Чyждитe бeлтъци, кoитo пoeмaмe c хибpидизиpaнaтa пшeницa и ocтaнaлитe хpaни, вмecтo дa бъдaт изхвъpлeни, нaвлизaт в кpъвтa и cтигaт дo вcякa клeткa, пopaзявaт paзлични opгaни.
Taкa имyннaтa cиcтeмa зaпoчвa дa aтaкyвa и coбcтвeнитe cи пpoтeини, кoeтo вoди дo aвтoимyнни зaбoлявaния.
Пoявявaт ce paзлични възпaлeния нa чepвaтa, peвмaтoидeн apтpит, диaбeт, cклepoдepмия, cъpдeчнocъдoви бoлecти, мeтaбoлитeн cиндpoм, зaтлъcтявaнe. Вceки втopи вeчe имa кoлит, cякaш хopaтa ce paждaт c нeгo. Имaли cмe пaциeнти c нaпyкaн cтaвeн хpyщял кaтo peзyлтaт нa пocтoянни aтaки нa мoдифициpaнитe пшeнични пpoтeини.
Teзи пopaжeния в opгaнизмa мoгaт дa тлeят 40 гoдини и извeднъж ни oткpивaт въпpocнитe бoлecти. А вceки cлeдвaщ copт пшeницa пpиeмa cтoтици нoви и нoви глyтeнoви пpoтeини, paзлични пo cтpyктypa, кoитo ниe oщe oт paннa дeтcкa възpacт пpиeмaмe. Мoжe би мaлкo хopa знaят, нo хибpиднoтo житo пpoвoкиpa oтдeлянeтo нa cпeциaлни вeщecтвa в мoзъкa, нapeчeни eкзopфини, кoитo тe “зapибявaт” дa ядeш пшeничeни издeлия.
Чacт oт нoвитe глyтeнoви пpoтeини ce cвъpзвaт c ecтecтвeнaтa вътpeшнa oпиятнa cиcтeмa в мoзъкa. Taкa чoвeк ce пpиcтpacтявa към пшeничeнитe хpaни, кoитo имaт мopфинoпoдoбни cвoйcтвa, a oткaзът oт тeзи пpoдyкти вoди дo aбcтинeнция, кoятo e мнoгo тeжкa. Пoявявa ce yмopa, вялocт, кpaткa дeпpecия.
Сpeд нaй-тpeвoжнитe въздeйcтвия нa хибpиднoтo житo въpхy мoзъкa e и cпocoбнocттa мy дa пopaзявa caмaтa мoзъчнa тъкaн, дa нapyшaвa кoopдинaциятa нa глaвния и мaлкия мoзък и дpyги cтpyктypи нa нepвнaтa cиcтeмa, пoяcнявa д-p Пaпaзoвa.
И дoпълвa, чe oщe пpeз 60-тe гoдини нa минaлия вeк пcихиaтpи във Филaдeлфия ca зaбeлязaли тeзи мoзъчни пpoмeни и ca ce ycъмнили в нoвитe copтoвe пшeницa. Пpaви ce eкcпepимeнт c гpyпa шизoфpeници, нa кoитo ce cпиpaт вcички пшeнични хpaни. Сaмo зa дeceтинa дeнa cъcтoяниeтo им ce пoдoбpявa, cтaвaт aдeквaтни, включвaт ce в кoлeктивa.
Отнoвo ce вкapвaт пшeничнитe хpaни, бoлнитe ce влoшaвaт и тaкa eкcпepимeнтът ce пoвтapя някoлкo пъти. Извoдът e яceн. Toзи oпит ce пoвтapя и пpи дeцa c ayтизъм и peзyлтaтитe ca cъщитe. А oткoгa имa ayтизъм, oткaктo имa вaкcини и мoдифициpaни пшeници, e кaтeгopичнa д-p Пaпaзoвa.
Нo кoй нe oбичa кpoacaнчe, кифличкa, тopтичкa?, питa дoктopкaтa, кoятo yтoчнявa, чe и тя e дeтe нa бaбa, кoятo й e пpигoтвялa дocтa тecтeни вкycoтии. В тaзи вpъзкa дoпълвa, чe вce oщe e зaгaдкa и нe ce знaят тoчнитe пpичини зa мнoжecтвeнa cклepoзa, дeмeнция, бoлecттa нa Алцхaймep и Пapкинcoн. Пpaвят ce изcлeдвaния дaли пpичинa нe ca мoдифициpaнитe хpaни.
Нo кoгaтo вeчe ce пoявят тeзи зaбoлявaния, вeчe e къcнo.
Зaтoвa тpябвa дa ce пpeдпaзвaмe oт paннa дeтcкa възpacт, зaщoтo aнтитeлaтa нa пшeницaтa ce нaтpyпвaт и бaвнo pyшaт мoзъчнитe тъкaни.
Спopeд д-p Пaпaзoвa лъжa e cъщo, чe мaзнинитe ca тoлкoвa вpeдни и тpябвa дa ги oгpaничaвaмe и зaмeнямe c пълнoзъpнecти хpaни. В peзyлтaт нa тaзи тeopия 62,3 пpoцeнтa oт чoвeчecтвoтo ca зaтлъcтeли хopa.
Спaceниe cpeщy мoдифициpaнaтa пшeницa имa в eлдaтa, нaхyтa, кинoaтa, пpocoтo, aмapaнтa, чиятa, кapтoфитe, oт тях мoжe дa бъдe нaпpaвeнo бpaшнo и oт нeгo дa ce пpaвят тecтeни издeлия.
Рaзyмнo e дa пoтъpcим в биoмaгaзинитe ядкoви бpaшнa, бpaшнa oт кapтoфи, мeнтa и шипкa, cъвeтвa д-p Пaпaзoвa. Te нe ca хибpидизиpaни и гeннoмoдифициpaни.
Tpaдициoннитe зa бългapинa бoб, лeщa и гpaх cъщo ca пpeкpacни хpaни, yтoчнявa д-p Пaпaзoвa. Спopeд нeя тeзи чиcти пpoдyкти нe ca мaлкo, зaтoвa нe яжтe хибpиднaтa пшeницa и бял opиз, зaмeнeтe ги c лимeц, пpoco и нaхyт, aпeлиpa дoктopкaтa.
Мнoгo вaжнa poля cpeщy чyждитe бeлтъци и бoлecтoтвopнитe микpoopгaнизми имa имyннaтa cиcтeмa, кoятo нe бивa дa yнищoжaвaмe c нeнyжни aнтибиoтици, paзяcнявa мeхaнизмa нa дeйcтвиe лeкapкaтa.
Зaщитнитe cили фyнкциoниpaт в двe ocнoвни нaпpaвлeния – нa бaзaтa нa клeтъчeн и хyмopaлeн имyнeн oтгoвop, кoитo ca чacт oт т.нap. cпeцифичeн имyнитeт. Клeтъчният имyнeн oтгoвop пpиличa нa apмия oт клeтки вoйници, кoитo yнищoжaвaт вcякa клeткa, кoятo нe paзпoзнaят кaтo coбcтвeнa зa opгaнизмa и кaтo здpaвa, нeзaceгнaтa oт виpyc или гeннa мoдификaция. Хyмopaлният имyнитeт paбoти зa пpoизвoдcтвo нa aнтитeлa oт В-лимфoцити, кoитo ca кaтo “химичecкитe opъжия” нa нaшитe зaщитни вoйcки и тeзи “opъжия” нeyтpaлизиpaт вpaгa (виpycи, бaктepии и дp.).
Зa дa имaмe здpaв имyнитeт , тpябвa дa имa бaлaнc мeждy тeзи двe нaпpaвлeния, нeщo кaтo пpeдaвaнe нa щaфeтaтa.
Нo тoзи бaлaнc мoжe дa бъдe нapyшeн oт aнтибиoтицитe, кoитo чecтo ce yпoтpeбявaт oщe oт нaй-paннa дeтcкa възpacт, cъщo и oт вaкcинитe. Дeцaтa ce paждaт c виcoк хyмopaлeн имyнитeт и пъpвитe двe гoдини oт живoтa им ca иcтинcкa биткa имeннo зa cпeчeлвaнe нa клeтъчния имyнитeт. Toвa cтaвa cъc caмocтoятeлнa пoбeдa нaд пaтoгeннитe микpoopгaнизми. Акo пoпpeчим нa тaзи пoбeдa c пpибъpзaнo дaвaнe нa aнтибиoтици, нapyшaвaмe бaлaнca нa имyнния oтгoвop.
Toгaвa вceки “нaшecтвeник” ce пocpeщa caмo c aнтитeлa, кoeтo вoди дo aлepгия, бeз дa имa някaквa нacлeдcтвeнa aлepгичнa пpeдpaзпoлoжeнocт. Зaтoвa нe e нeoбхoдимo и пpи нaй-мaлкaтa тeмпepaтypa дa дaвaмe aнтибиoтик, нyжнo e дa ocтaвим дeтcкия opгaнизъм caм дa ce cпpaви c бoлecтoтвopнитe микpoopгaнизми.
Оcвeн тoвa aнтибиoтикът пoтиcкa клeткaтa, пo тoзи нaчин тя cтpaдa, тъй кaтo e блoкиpaн нeйният eнepгиeн пoтeнциaл. А oт тoвa cлeдвaт вcички cтpaнични и тoкcични eфeкти oт aнтибиoтичнитe мeдикaмeнти. Вce oщe нe e изяcнeнo взaимoдeйcтвиeтo нa aнтибиoтикa c дpyгитe мeдикaмeнти, кoитo oбикнoвeнo ce изпиcвaт зaeднo. Нo вceки чoвeк e индивидyaлeн и aкo пpи eдин нямa cтpaнични явлeния, пpи дpyг тe ca явни.
Мoжe oбaчe дa ce блoкиpa ycвoявaнeтo нa жeлязoтo и дa ce cтигнe дo aнeмия, пpeдyпpeждaвa д-p Пaпaзoвa. Имa тoкcични зa бъбpeцитe aнтибиoтици. Бъбpeкът и yхoтo ca paзпoлoжeни нa eдин и cъщи мepидиaн в тялoтo и aкo имa мoщeн eнepгиeн химичeн yдap въpхy бъбpeкa, yвpeждaнeтo ce пpeдaвa и нa yхoтo. Taкa eднo дeтe мoжe дa oглyшee.
Имyнитeтът oбaчe нe e ceзoннa гpижa, кaтeгopичнa e д-p Пaпaзoвa.
Зa cъжaлeниe, ocвeн чe ядeм мoдифициpaни хpaни, хpaнaтa ни e бeднa нa микpo- и мaкpoeлeмeнти и aнтиoкcидaнти, кoитo дa пoддъpжaт имyннaтa cиcтeмa. Пpeз пpoлeтния ceзoн, кoгaтo пpeoдoлявaмe yмopaтa, нa opгaнизмa ca нeoбхoдими пoвeчe витaмини и eнзими. Нa пoмoщ ни идвaт хpaнитe, кoитo cъбyждaт вътpeклeтъчнитe фaктopи.
Taкивa ca мeнютa c пoвeчe пpoтeини, въглeхидpaти и мaзнини, a зeлeнчyцитe пък ca бoгaти нa aнтиoкcидaнти, тe тpябвa дa ce кoнcyмиpaт в гoлeми кoличecтвa.
Пчeлeн пpaшeц , пчeлнo млeчицe и пpoпoлиc cъщo пoмaгaт нa имyннaтa cиcтeмa дa yкpeпнe. И пoнeжe гpипът вce oщe нe cи e oтишъл oкoнчaтeлнo, дoбpe e дa ce взимaт пpoдyкти c eхинaция, кaктo и кoмбинaция oт жeншeн, pyдиoлa, гинкo билoбa, гpeйпфpyт. Дoбpe дeйcтвa и цитpoceптът – пpиpoдeн пpoдyкт, кoйтo ce извличa oт ceмкитe нa гpeйпфpyтa.
А eтo и eднa eфeктивнa paзтpивкa пpoтив тeмпepaтypa, кoятo мнoгo ce хapecвa нa хopaтa, пpeпopъчвa д-p Пaпaзoвa. Един яйчeн бeлтък ce paзбъpквa c вилицa, cлaгaт ce eднa лъжичкa coдa и двe cyпeни лъжици oцeт. Акo чoвeкът e eдъp, дoзaтa мoжe дa ce yдвoи. Съc cмecтa бoлният ce нaмaзвa нa мecтaтa пo тялoтo, къдeтo минaвaт гoлeмитe кpъвoнocни cъдoвe – пo бeдpaтa, шиятa, cтъпaлaтa, ямкитe зaд кoлянoтo, пoдмишницитe. Слeд тoвa пaциeнтът ce oбличa и зaвивa мнoгo дoбpe. Пo тoзи нaчин тeмпepaтypaтa cпaдa бъpзo.
Източник:
| |
|
|
|
Here's what fruits and vegetables looked like before we domesticated them
Produced by
Follow BI Video:
| |
|
Тема
|
 Благо Джиев: Остана ми да работя за едната чест
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 14.03.16 09:49 |
|
|
Пилешките дробчета от ЕС се изхвърлят, защото стават на пихтия от фуражите
Интервю на Светлана Трифоновска, сп. „Агрозона“, септември 2013 г.
- Господин Джиев, преди две години и половина с ентусиазъм заявихте, че ако се въведе БДС на месните продукти ще „загубят само търгашите, които внасят евтиното месо и преработвателите, които разчитат на евтини технологии“. А сега?
- Сега вече не съм в бизнеса. Това изобщо не може да се нарече бизнес. На практика вземам кредити и храня хората си. Само от магазините си живея и борсичката в Бургас. Преди последните избори казах, че ако управляващите не се справят с контрабандата, става страшно. Контрабандата съсипа поминъка на хората в селата. Да внасяме плодове и зеленчуци от Йордания?! Вместо да затворим границите и „вносителите“ да си плащат митата. Това е абсурдно.
- А какво ще кажете за хайките по границите?
- След хайките по границите ми се върнаха всичките клиенти. Просто в България над 80% от месата, които се внасяха бяха контрабанда. Казвал съм на най-отговорни хора в правителството: „Разберете, бизнесът умира.“ Но всичко у нас е контрабанда. Нека не ни будалкат. А една държава се крепи на производството. Иначе няма свободно движение на капитали и хора.
- Но нали сме в ЕС?
- Ами да, ЕС е разграден двор. В света 97% от парите в обръщение са „от въздуха“. Само 3% съществуват като физическа банкнота. Тогава, защо няма недостиг на стоки? Обяснението е много просто. За да няма липса на стоки в този случай, причината е сивата икономика. А тя в световен мащаб е над 50%, а в Африка е над 70%. Така че сивата икономика по света съществува. Твърди се, че в САЩ 45% от хората не си плащат налозите. Истината е, че търговските вериги над 50% са в сивия сектор. Те просто не подлежат на ревизия. Един голям шеф е настоявал на две от тях, представени в България, да не се правят данъчни проверки. Това е политическа стратегия с търговските вериги. И ето, че у нас продължават да се правят молове при положение, че те унищожават икономиката.
- Казахте, че сте си върнали клиентите. Това не е ли светлина в тунела все пак?
- Моят бизнес буквално „оживя“ още от първия месец след като започнаха проверките по границата. А четири години бавно загивахме. Защо? С много политици от ГЕРБ съм говорил преди това, казвал съм, ей хора в последните години е страшна контрабандата, в невиждани и огромни размери. От Полша влизаха по 100 т пилешко и някои мои колеги го препакетираха. Цената му беше колкото българската, но без ДДС. Но не става дума само за меса, за всичко. Тъжното е, че знам всичко това, а буквално няма какво да направя.
- Производството ви свито ли е много?
- На птици е свито наполовина. Преди три години трябваше да съкратя 250 от 350 души и да остана със 100, но не го направих. Съкратих 100 и оставих 250. Иначе трябваше да фалирам.
- Но нали именно вашият бранш на птицевъдите беше водещ от животновъдните такива?
- Да сте чули за някакви нарушения по отношение на месата, които излизат от страната, свързани с качеството? А влизащото месо от ЕС всичкото е с бактерии. В Германия всяко второ пиле е със стомашно-чревни бактерии, които са резистентни към антибиотици. В ЕС над половин милион бройлери се заразяват годишно.
- А вашите?
- Аз гледам пилетата си 50 дни, докато тези в Западна Европа се угояват 30 дни. Техните пилета се разболяват от бързия растеж, защото ги тъпчат с антибиотици и стимуланти. Те и затова толкова бързо растат и съответно са много по-податливи на заболявания. Виждали ли сте да се продават пилешки дробчета от ЕС? Няма и да видите, защото няма такива.Заради химията, която поглъщат птиците, те стават на пихтия и още в самата кланица се изхвърлят. Докато моите дробчета можеш да си ги сложиш на скара и да си ги печеш. За съжаление обаче браншът ни е смачкан. Качеството вече не се коментира, а в страната безконтролно влиза месо на ниска себестойност, което ни убива.
- Вие продължавате да държите на принципите си при производството и преработката, така ли?
- За мен е въпрос на чест да продължавам да държа на качеството, правя го заради себе си.
- Какво означава качество?
- Начин на мислене и на живот. Качеството би трябвало да струва скъпо, но пазарът в този вид не може да си позволи по-високи цени, а аз не мога да си позволя да произвеждам некачествено. Скоро отново ми предлагаха течен пушек, с мотива че опушването на колбасите било канцерогенно. Категорично отказах. И кой ще ми каже кое е по-канцерогенно – опушването, което е правено с векове или течният пушек, който е химия. Затова отказах. Предлагаха ми и бионатурален проетин – 1 кг прах смесен с 20 кг сланина и 20 кг вода, който става колбас. Казах, че това е измишльотина и отказах. Аз работя с месо, което си произвеждам. В САЩ имат технологии, които от 1 кг фураж постигат 1кг прираст при животните. Какво ли е месото, което се произвежда при такива технологии?! При нас от 3,120 кг фураж се добива 1 кг пиле за грил. Още преди 18 години, като гледах накъде вървят нещата, съм казвал, че ще дойде време, когато един гостенин от чужбина ще влезе в български ресторант и ще му сервират шопска салата с турски домати и американски пилешки бутчета, които в САЩ са обявени за отпадък. Действително те там не се консумират, защото в процеса на отглеждането химичните токсини се отлагат в тях.
- В нашето птицевъдство използват ли се хормони на растежа и антибиотици?
- Преди десетина години в медиите имаше хвалебствена статия за това как еди кой си угоявал птиците си за 30 дни. Тогава аз казах, че това не е месо, и от тогава никой не смее да дава интервюта по тези въпроси. Много производители слагат и антибиотици, които стимулират растежа, защото птиците, когато са наблъскани с антибиотици, са застраховани от болести. По принцип пилетата в срок до 30 дни не са уязвими, периодът след 40-ия ден е по-опасен.
- Как тогава вашите птици са по-качествени?
- По-качествени са. Все пак най-важният критерий са дните, за които се угоява една птица.
- Имате идея за винен туризъм. Ще кандидатствате ли по някакви европейските програми, за да развиетеи този бизнес?
- За мен субсидиите са много вредни. Разбойническа работа. Може ли на бизнеса да му даваш пари, за да работи?! Това е антипазарен механизъм. Пари да се дават за бедни, слепи и глухи. Но като се плаща, за да уж се подкрепя бизнеса, се убива тръпката от работата.
Благо Джиев е собственик на фирма „Джиев” – един от най-големите производители на охладено и замразено пилешко месо, яйца, колбаси и деликатеси в страната, създадена през 1996 г. Постигнат е напълно затворен цикъл на производство – от добив и преработката на фураж до отглеждането на родители бройлери, люпилня, центрове за отглежане на бройлери, птицекланица, колбасараски цех и свинеферма. Фирмата залага на 100% собствена суровина, а отличителна черта на продуктите е натуралният им вкус. Носител е на много международни награди за качество. Благо Джиев притежава също така и собствена верига магазини „Джиев“.
Редактирано от Mod vege на 14.03.16 09:50.
| |
|
Тема
|
Ако човек овладee дишането си, той става господар
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 14.03.16 10:11 |
|
|
| |
|
Тема
|
ГМО – митове и противоречия
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 14.03.16 22:37 |
|
|
Какво трябва да знаем за ГМО…
Генетично модифицираните храни са тема на ожесточени дебати, пораждащи и много противоречия през годините, и непрестанно подклаждани основно от липсата на разяснение и достъпна информация. Дали изобщо се нуждаем от ГМО? Опасни ли са за здравето? Тази статия ще даде кратко обяснение по тази тема, както и ще хвърли малко светлина относно разпространени митове и факти за генно модифицираните организми.
Какво е ГМО?
Хората са модифицирали геноми на растения и животни в продължение на хилядолетия, използвайки процес, наречен изкуствено селектиране, или селективно размножаване. Това включва подбор на организми с желани качества и размножаването им, докато тези характеристики се постигнат. Това например може да е куче, побиращо се в чаша за чай, крава с подобрено производство на мляко, плод без костилка. Нареченото на прост език кръстосване е довело до появата на всички породи котки и кучета, всички цветове рози, всички разновидности на ябълки, дори и нови животински видове като мулето. Благодарение на подобно изкуствено селектиране днес доматите са червени, а първоначалният им цвят е всъщност оранжев. Това кръстосване обаче е лимитирано до естествено случващи се вариации, където именно се намесват генните инжинери, за да добавят нови възможности.
Генното инженерство дава възможност да се добавят гени от абсолютно различен вид, което често се прилага при житни култури, добитък и бактерии. Тези генно модифицирани организми (ГМО) са създадени по най-различни причини, като например създаване на устойчивост на заболявания, пестициди, устойчивост на горещини или измръзване, повишено хранително съдържание, както и начин за производство на лекарства и ваксини с по-ниска себестойност. Повечето хора, когато чуят за ГМО, си представят нещо от селското стопанство, на медицинското приложение е много по-широко. Например в момента животоспасяващия инсулин за милиони хора с диабет тип едно се произвежда именно от генетично модифицирана бактерия.
Защо са необходими ГМО?
Известен е факта, че основен проблем за изхранването на нарастващото население на замята е дистрибуцията на произвежданата храна, а и както изглежда тенденцията е към продължаване на нарастването на броя хора. Налага се да измислим нови начини за изхранването на всички. Според организацията за храни и селско стопанство към ООН, към 2050 година ще се нуждаем от 70% повече храна.
Има няколко начина това да се постигне. Може да се унищожат ценните дъждовни гори, за да се освободи повече място за земя за селското стопанство, но предполага се е повече от ясно на всеки защо това не бива да се прави в никакъв случай. Хората могат да намалят консумацията на месо, поради факта, че фуражите, с които се изхранват животните са с калорийна стойност, достатъчна да задоволи калорийната нужда на четири милиарда жители, но твърде малко хора биха направили това, като дори консумацията на месо се е повишила четири пъти за последните петдесет години. Друг вариант да изхраним населението е да се инвестира в хидропоника(отглеждане на растения в парници, без използване на почва), от което много страни се интересуват. Или пък можем да създадем ГМО растителни култури.
Много са нещата, които могат да застрашат сигурността на храните – заболявания по растенията и животните, вредители, промени в климата. Времето става все по-непредсказуемо и екстремно, като се превръща в основен проблем на фермери по целия свят. С помощта на ГМО, тези проблеми може да бъдат решени.
Един чудесен пример
В графата „какво чудесно нещо са генно модифицираните храни“ поставяме така наречения златен ориз. Около 250 милиона деца по света страдат от недостиг на витамин А, което убива или ослепява завинаги милиони всяка година. Съществуват, разбира се, хранителни добавки за наваксването на витамини, но те са твърде скъпи имайки предвид, че повечето от засегнатите деца са от изключително бедни райони. Решението идва със златния ориз.
Учените добавили два гена към белия ориз, един от почвена бактерия, и друг от нарцис, който синтезира прекурсора на витамин А, наречен бета-каротин. Този пигмент придава оранжев цвят на различни храни, и благодарение на него ориза наистина изглежда златен. Този ген от нарцис впоследствие е добавен и към царевица, за повишаване на производството на бета-каротин.
Оризът е масова храна в много страни. Но обикновено не е източник на витамин А. Една порция златен ориз осигурява 60% от дневните нужди на витамин А при децата. В същото време обаче, този продукт среща яростен отпор, особено от Грийнпийс, и то само защото повечето хора очакват използването му да послужи като пропаганда на ГМО по света за възприемането им. Остава безспорен факт – златният ориз е съвсем просто и лесно решение на един много голям проблем. Любопитен факт е, и че разработката е осъществена от организации с нестопанска цел и независими учени, работещи с благотворителни фондации, не от голяма частна корпорация.
Може да звучи изненадващо за мнозина, но 85% от царевицата, произведена в Съединените Щати е генетично модифицирана. Соята също е преминала сериозна генна обработка, като един специален сорт и създаден да произвежда високи нива на олеинова киселина, тъй като се смята, че тя понижава нивата на „лошия“ холестерол в кръвта.
Освен за борба със световния глад, ГМО могат да се използват и в много други сфери. Интерес проявяват от дървообработвателната промишленост, тъй като запасите от дървесина намаляват, а залесяването отнема време. Учените изобретили генно модифицирани борове, които израстват до подходящи за сечене за четири години, в сравнение на нормалните четиридесет. Също така устойчиви на вредители и безводие, за да се предотврати загиването им. По този начин можем дори да опазим дъждовните гори, както и да спасим изчезващи видове.
Спорове по въпроса
Съществуват какви ли не спекулации относно ГМО. Някои са пълни измислици, други пораждат интересни въпроси.
Етикетите
Изчислено е, че грубо 90% от основните зърнени култури в Съединените Щати са генетично променени. Много малко хора имат представа за това широко разпространение, най-вече защото хранителната индустрия не ги отбелязва на етикетите си, притеснявайки се от излишно и ненужно разпалване на загрижени за сигурността си купувачи. Според някои, отбелязването на ГМО върху етикетите е все едно да се постави знак с череп и пресечени кокали. Потребителите обаче настояват на правото си да бъдат информирани за това, което купуват и консумират, и правото си на избор.
Много държави вече задължават производителите да отбелязват ГМО на етикетите, което обаче не е дало очаквания резултат. В крайна сметка това е довело до веригите магазина да започнат да намаляват асортимента си от храни, съдържащи ГМО, което е намалило избора за потребителите, и повишило цените на други продукти. Задължително е да се отбележи, че след десетилетия на изследвания, все още няма каквито и да е данни за вредно влияние на ГМО върху хората. И този необоснован страх може да се окаже пречка за науката.
Прозрачността е много важна за науката, за да достигне тя до хората, но когато те не са напълно запознати с темата, това може да предизвика страх, просто страх от неизвестното. Задължителните етикети по този начин са сложно решение, с разбираеми притеснения и на двете страни. „ГМО“ не означава нищо, извадено от контекст. Генетичната модификация е просто техника, не задължително опасна, и както при други техники, важното е как е използвана. Слагане на тези три буквички на етикет, няма да разкрие нищо на потребителя, нито какво е било променено, нито как, а само, че е. По-добре просто напишат „произведено по съвременни технологии“ – хем е вярно, хем дори примамливо.
Рискове за здравето
Добавените гени съществуват по естествен начин в друг организъм, те не са изкуствено създадени. Съществуват притеснения обаче, че променяйки естествения геном може да има неизвестни засега последици, като например да променят метаболизма или скоростта на растежа на модифицирания организъм. Други се притесняват, че ГМО може да се окажат алергени за хората или да пренасят устойчиви на антибиотици гени към човешката чревна флора. Духовете бяха разбунени и хората паникьосани, след като един учен, Джайлс-Ерик Сералини публикува изследване, според което мишки, хранени с генно модифицирана царевица развили рак и умрели по-бързо от контролната група, което изследване след извършен анализ, се оказало пълно с всевъзможни грешки. Като добавим и факта, че Сералини е отявлен противник на ГМО, както и това, че за използвания сорт мишки е известно спонтанното развиване на тумори по принцип, се доказало, че резултатите от това изследване са меко казано манипулирани. И то си остава единственото с подобни резултати. Нито едно друго проучване не е установило каквито и да е здравни последствия.
Семе терминатор
Техниката за рестрикции на генетичен материал, познат като семе-терминатор, или семки-самоубийци, цели да се произвеждат стерилни семки и поколения, така че, ако модифицираното растение избяга, да не може да се разпространява в природата. Идеята е още, че фермерите ще трябва да купуват все повече и повече семена. Това обаче е измислица.
Тази технология би била полезна в разработването на биореакторни растения, например тези, използвани в производството на фармацевтични продукти като антитела или лекарства, за да се предотврати неочаквано изтичане на гени. Хората не осъзнават, че безсеменни растения има навсякъде и са широко използвани, като бананите и гроздето, но досега нищо необикновено не се е случило в тази област.
Супербурени
Много фермери използват видове, устойчиви на хербициди, например генно модифициран памук. Това е носило голям успех, докато не се появили и бурени, устойчиви на хербициди, което довело до загуба на продукция. И докато противниците на ГМО твърдят, че това е последица на генно модифицирания памук, истината е, че бурените ще свикнат с хербицидите така или иначе.
Разбира се, освен хербициди, би трябвало да се използват и други методи за борба с плевелите, като оран. Факт е, че с генно модифицирани култури се намалява използването на химикали в производството им, което оказва положителен ефект върху околната среда.
Разпространение
Съществуват опасения, че гените, използвани в генно модифицирани култури, биха могли по случайност да се разпространят и по други организми чрез механизъм, наречен хоризонтален генетичен трансфер. Например гени, устойчиви на антибиотици, са често използвани в процеса на генна модификация, и съществува опасение, че те могат да се разпространят по бактерии, животни или дори хора, подпомагайки разпространението на заболявания. Дори това да съществува като възможност, проучвания показват, че шанса това да се случи е минимален. За всеки случай обаче, се препоръчва избягването на устойчиви на антибиотици в създаването на ГМО.
Външно кръстосване
Последното опасение, свързано е ГМО е, че гените могат да се разпространят от тези растения към други, намиращи се в околността. Това може да има екологични последствия, като например намаляване на генетичното разнообразие или повишаване на издръжливостта. Учените са запознати с тези рискове и вземат мерки това да не се случи., като например създавайки растенията така, че трансгените да не се съдържат в полена, или отделяне на обработваемите площи, съдържащи ГМО.
Генетичната модификация е просто инструмент, и като всички инструменти важното е как се използва. Всяка нова технология преминава през тестове и изследване, но страхът от нея трябва да е основан на научни и доказани факти, не на липсата на информация и разбиране на метода.
| |
|
Тема
|
Разобличен мит - сваляне на очила чрез трениране..
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 15.03.16 14:09 |
|
|
(немски: Mythos entlarvt - Sehen ohne Brille - Besser Sehen durch Augentraining [vegane Webseite])
| |
|
Тема
|
 Рецепта за веган чийзкейк без печене
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 16.03.16 13:44 |
|
|
:
Продукти:
400 мл кокосово мляко
около 70 гр. пудра захар
2 пакетчета ванилия
250 гр ягоди
1 пакет бисквити за торта
Начин на приготвяне:
Кокосовото мляко се оставя в хладилника за една нощ, за да се отдели водата от него. После се прехвърля в замразена купа, която е била оставена предварително за малко във фризера. Внимателн осе прехвърля с лъжица, като не се взима от течността, останала на дъното. Към кокосовото мляко се прибавят ванилията и пудрата захар и се разбива с миксер до получаване на кремообразна смес. В малка тавичка се подрежда чийзкейкът като се почне с един ред крем, един ред бисквити, крем, нарязани ягоди, бисквити, крем, ягоди и така докато не свършат продуктите, като се завършва с ред крем. След това се оставя да престои в хладилника от 2 до 24 часа, в зависимост от времето, с което разполагате. При сервиране може да се добавят нарязани или цели ягоди отгоре.
| |
|
Тема
|
How Nature Can Make You Kinder, Happier, Creative
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 18.03.16 00:41 |
|
|
By | March 2, 2016
We are spending more time indoors and online. But recent studies suggest that nature can help our brains and bodies to stay healthy.
I’ve been an avid hiker my whole life. From the time I first strapped on a backpack and headed into the Sierra Nevada Mountains, I was hooked on the experience, loving the way being in nature cleared my mind and helped me to feel more grounded and peaceful.
But, even though that hiking in nature had many psychological benefits, I’ve never had much science to back me up…until now, that is. Scientists are beginning to find evidence that being in nature has a profound impact on our brains and our behavior, helping us to reduce anxiety, brooding, and stress, and increase our attention capacity, creativity, and our ability to connect with other people.
“People have been discussing their profound experiences in nature for the last several 100 years—from Thoreau to John Muir to many other writers,” says researcher David Strayer, of the University of Utah. “Now we are seeing changes in the brain and changes in the body that suggest we are physically and mentally more healthy when we are interacting with nature.”
While he and other scientists may believe nature benefits our well-being, we live in a society where people spend more and more time indoors and online—especially children. Findings on how nature improves our brains brings added legitimacy to the call for preserving natural spaces—both urban and wild—and for spending more time in nature in order to lead healthier, happier, and more creative lives.
Here are some of the ways that science is showing how being in nature affects our brains and bodies.
1. Being in nature decreases stress
It’s clear that hiking—and any physical activity—can reduce stress and anxiety. But, there’s something about being in nature that may augment those impacts.
In conducted in Japan, participants were assigned to walk either in a forest or in an urban center (taking walks of equal length and difficulty) while having their heart rate variability, heart rate, and blood pressure measured. The participants also filled out questionnaires about their moods, stress levels, and other psychological measures.
Results showed that those who walked in forests had significantly lower heart rates and higher heart rate variability (indicating more relaxation and less stress), and reported better moods and less anxiety, than those who walked in urban settings. The researchers concluded that there’s something about being in nature that had a beneficial effect on stress reduction, above and beyond what exercise alone might have produced.
In , , researchers in Finland found that urban dwellers who strolled for as little as 20 minutes through an urban park or woodland reported significantly more stress relief than those who strolled in a city center.
The reasons for this effect are unclear; but scientists believe that we evolved to be more relaxed in natural spaces. In a by Roger Ulrich of Texas A&M University and colleagues, participants who first viewed a stress-inducing movie, and were then exposed to color/sound videotapes depicting natural scenes, showed much quicker, more complete recovery from stress than those who’d been exposed to videos of urban settings.
These studies and others provide evidence that being in natural spaces— or even just onto a natural scene—somehow soothes us and relieves stress.
2. Nature makes you happier and less brooding
I’ve always found that hiking in nature makes me feel happier, and of course decreased stress may be a big part of the reason why. But, Gregory Bratman, of Stanford University, has found evidence that nature may impact our mood in other ways, too.
In , he and his colleagues randomly assigned 60 participants to a 50-minute walk in either a natural setting (oak woodlands) or an urban setting (along a four-lane road). Before and after the walk, the participants were assessed on their emotional state and on cognitive measures, such as how well they could perform tasks requiring short-term memory. Results showed that those who walked in nature experienced less anxiety, rumination (focused attention on negative aspects of oneself), and negative affect, as well as more positive emotions, in comparison to the urban walkers. They also improved their performance on the memory tasks.
In another study, he and his colleagues by zeroing in on how walking in nature affects rumination—which has been associated with the onset of depression and anxiety—while also using fMRI technology to look at brain activity. Participants who took a 90-minute walk in either a natural setting or an urban setting had their brains scanned before and after their walks and were surveyed on self-reported rumination levels (as well as other psychological markers). The researchers controlled for many potential factors that might influence rumination or brain activity—for example, physical exertion levels as measured by heart rates and pulmonary functions.
Even so, participants who walked in a natural setting versus an urban setting reported decreased rumination after the walk, and they showed increased activity in the subgenual prefrontal cortex, an area of the brain whose deactivation is affiliated with depression and anxiety—a finding that suggests nature may have important impacts on mood.
Bratman believes results like these need to reach city planners and others whose policies impact our natural spaces. “Ecosystem services are being incorporated into decision making at all levels of public policy, land use planning, and urban design, and it’s very important to be sure to incorporate empirical findings from psychology into these decisions,” he says.
3. Nature relieves attention fatigue and increases creativity.
Today, we live with ubiquitous technology designed to constantly pull for our attention. But many scientists believe our brains were not made for this kind of information bombardment, and that it can lead to mental fatigue, overwhelm, and burnout, requiring “attention restoration” to get back to a normal, healthy state.
Strayer is one of those researchers. He believes that being in nature restores depleted attention circuits, which can then help us be more open to creativity and problem-solving.
“When you use your cell phone to talk, text, shoot photos, or whatever else you can do with your cell phone, you’re tapping the prefrontal cortex and causing reductions in cognitive resources,” he says.
In a , he and his colleagues showed that hikers on a four-day backpacking trip could solve significantly more puzzles requiring creativity when compared to a control group of people waiting to take the same hike—in fact, 47 percent more. Although other factors may account for his results—for example, the exercise or the camaraderie of being out together—prior studies have suggested that nature itself may play an important role. found that the impact of nature on attention restoration is what accounted for improved scores on cognitive tests for the study participants.
This phenomenon may be due to when viewing natural scenes versus more built-up scenes—even for those who normally live in an urban environment. In a conducted by Peter Aspinall at Heriot-Watt University, Edinburgh, and colleagues, participants who had their brains monitored continuously using mobile electroencephalogram (EEG) while they walked through an urban green space had brain EEG readings indicating lower frustration, engagement, and arousal, and higher meditation levels while in the green area, and higher engagement levels when moving out of the green area. This lower engagement and arousal may be what allows for attention restoration, encouraging a more open, meditative mindset.
It’s this kind of brain activity—sometimes referred to as “the brain default network”—that is , says Strayer. He is currently repeating his earlier 2012 study with a new group of hikers and recording their EEG activity and salivary cortisol levels before, during, and after a three-day hike. Early analyses of EEG readings support the theory that hiking in nature seems to rest people’s attention networks and to engage their default networks.
Strayer and colleagues are also specifically looking at the effects of technology by monitoring people’s EEG readings while they walk in an arboretum, either while talking on their cell phone or not. So far, they’ve found that participants with cell phones appear to have EEG readings consistent with attention overload, and can recall only half as many details of the arboretum they just passed through, compared to those who were not on a cell phone.
Though Strayer’s findings are preliminary, they are consistent with other people’s findings on the importance of nature to attention restoration and creativity.
“If you’ve been using your brain to multitask—as most of us do most of the day—and then you set that aside and go on a walk, without all of the gadgets, you’ve let the prefrontal cortex recover,” says Strayer. “And that’s when we see these bursts in creativity, problem-solving, and feelings of well-being.”
4. Nature may help you to be kind and generous
Whenever I go to places like Yosemite or the Big Sur Coast of California, I seem to return to my home life ready to be more kind and generous to those around me—just ask my husband and kids! Now some new studies may shed light on why that is.
In a published in 2014, Juyoung Lee, GGSC director Dacher Keltner, and other researchers at the University of California, Berkeley, studied the potential impact of nature on the willingness to be generous, trusting, and helpful toward others, while considering what factors might influence that relationship.
As part of their study, the researchers exposed participants to more or less subjectively beautiful nature scenes (whose beauty levels were rated independently) and then observed how participants behaved playing two economics games—the Dictator Game and the Trust Game—that measure generosity and trust, respectively. After being exposed to the more beautiful nature scenes, participants acted more generously and more trusting in the games than those who saw less beautiful scenes, and the effects appeared to be due to corresponding increases in positive emotion.
In another part of the study, the researchers asked people to fill out a survey about their emotions while sitting at a table where more or less beautiful plants were placed. Afterwards, the participants were told that the experiment was over and they could leave, but that if they wanted to they could volunteer to make paper cranes for a relief effort program in Japan. The number of cranes they made (or didn’t make) was used as a measure of their “prosociality” or willingness to help.
Results showed that the presence of more beautiful plants significantly increased the number of cranes made by participants, and that this increase was, again, mediated by positive emotion elicited by natural beauty. The researchers concluded that experiencing the beauty of nature increases positive emotion—perhaps by inspiring awe, a feeling akin to wonder, with the sense of being part of something bigger than oneself—which then leads to prosocial behaviors.
Support for this theory comes from conducted by Paul Piff of the University of California, Irvine, and colleagues, in which participants staring up a grove of very tall trees for as little as one minute experienced measurable increases in awe, and demonstrated more helpful behavior and approached moral dilemmas more ethically, than participants who spent the same amount of time looking up at a high building.
5. Nature makes you “feel more alive”
With all of these benefits to being out in nature, it’s probably no surprise that something about nature makes us feel . Being outdoors gives us energy, makes us happier, helps us to relieve the everyday stresses of our overscheduled lives, opens the door to creativity, and helps us to be kind to others.
No one knows if there is an ideal amount of nature exposure, though Strayer says that longtime backpackers suggest a minimum of three days to really unplug from our everyday lives. Nor can anyone say for sure how nature compares to other forms of stress relief or attention restoration, such as sleep or meditation. Both Strayer and Bratman say we need a lot more careful research to tease out these effects before we come to any definitive conclusions.
Still, the research does suggest there’s something about nature that keeps us psychologically healthy, and that’s good to know…especially since nature is a resource that’s free and that many of us can access by just walking outside our door. Results like these should encourage us as a society to consider more carefully how we preserve our wilderness spaces and our urban parks.
And while the research may not be conclusive, Strayer is optimistic that science will eventually catch up to what people like me have intuited all along—that there’s something about nature that renews us, allowing us to feel better, to think better, and to deepen our understanding of ourselves and others.
“You can’t have centuries of people writing about this and not have something going on,” says Strayer. “If you are constantly on a device or in front of a screen, you’re missing out on something that’s pretty spectacular: the real world.”
| |
|
|
|
Пич, ти сериозно ли цитираш тази шарлатанка или само се ебаваш???
| |
|
Тема
|
 Ако хората станат вегетарианци
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 23.03.16 00:56 |
|
|
Ако се увеличи консумацията на плодове и зеленчуци и се намали консумацията на месо, светът може да избягва няколко милиона смъртни случая годишно до 2050 г., да ограничи съществено затоплящите планетата емисии и да пести милиарди долари на година от разходи за здравеопазване и климатични щети. Това сочат резултатите от изследване, публикувано в сп. „Протоколи на Американската академия на науките”.
Проучването е първото по рода си, което оценява какви ефекти би могло да има глобалното ориентиране към основно растителна диета върху здравето и климата.
Небалансираното хранене е най-сериозното здравно бреме за хората по света, а човешката хранителна система е отговорна за над една четвърт от парниковите емисии, отбелязва ръководителят на изследването Марко Спрингман.
Спрингман и колегите му от Оксфордския университет са изследвали ефектите от четири различни типа хранене - обичайно, базирано върху глобалните препоръки, включително за минимално количество плодове и зеленчуци и за ограничаване на червено месо, вегетарианско и веганско.
Изследователите са установили, че чрез възприемането на диета, съобразена с глобалните препоръки, до 2050 г. биха могли да бъдат предотвратени 5,1 милиона смъртни случая годишно. В свят от вегани, които не консумират животински продукти, в това число яйца и мляко, годишно ще умират 8,1 милиона души по-малко.
По отношение на климатичните промени, ако хората следват препоръките за здравословно хранене, ще допринесат за намаляване на свързаните с хранителната система парникови емисии с 29 процента, посочва БТА. Възприемането на вегетарианска диета ще доведе до намаляване на парниковите емисии с 63 процента, а на веганска диета - със 70 процента.
Промените в хранителните навици могат да допринесат за спестяването на между 700 милиарда и един трилион долара годишно от разходи за здравеопазване, неплатени здравни сметки и пропуснати работни дни. Икономическите ползи от ограничаването на парниковите емисии биха били до 570 милиарда долара.
Изследователите са установили, че три четвърти от всички ползи ще се случат в развиващите се страни, въпреки че ефектът върху глава от населението ще е най-осезаем в развитите страни заради повишените проценти на консумация на месо и затлъстяване.
Авторите на проучването отчитат и регионални различия, на базата на които могат да бъдат посочени най-подходящите интервенции за производство и консумация на храна.
Например, ограничената консумация на месо ще окаже най-осезаем ефект върху Източна Азия, Запада и Латинска Америка. Увеличаването на консумацията на плодове и зеленчуци ще се окаже най-същественият фактор за намаляване на смъртните случаи в Южна Азия и страните южно от Сахара. Ограниченият калориен прием, свързан с понижаване на случаите на затлъстяване, би изиграл ключова роля за Източното Средиземноморие, Латинска Америка и западните нации.
Промяната обаче няма да е лесна. За да се постигне начин на хранене, съобразен с настоящите препоръки, глобалната консумация на плодове и зеленчуци трябва да се увеличи с 25 процента, а консумацията на червено месо да се намали с 56 процента.
| |
|
Страници по тази тема: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | (покажи всички)
| 
|
|
