Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 17:31 01.05.24 
Непрофесионални
   >> Вегетарианство
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
Тема Re: What Every Vegan Needs to Know to Optimize theDietнови [re: Mod vege]  
Автор Aulus Vitellius Celsus (semper spamens)
Публикувано24.06.14 21:07







Тема Why you should not support in vitro meatнови [re: Mod vege]  
Автор Mod vegeМодератор (пристрастен)
Публикувано17.07.14 07:49





"In looking for an end to the pain and suffering of nonhuman animals in agriculture, In Vitro meat is often promoted as the most promising solution. In fact, the “father of animal liberation” himself, Peter Singer, applauds the recent effort to produce In Vitro meat: “My own view is that being a vegetarian or vegan is not an end in itself, …but a means towards reducing both human and animal suffering, and leaving a habitable planet to future generations. I haven’t eaten meat for 40 years, but if in vitro meat becomes commercially available, I will be pleased to try it” (Singer 2013).

So what is “In Vitro meat” exactly? In a nutshell, it is animal flesh that is grown through cloned and cultured cells/muscle tissue in a lab (Dr Mark Post from the University of Maastrichtis is identified as the “father of in vitro meat”). This seems harmless enough, right?

But assuming too quickly that In Vitro meat is the correct response to animal exploitation in agriculture is quite dangerous, since there are a number of questions we need to ask before unreflectively assuming that In Vitro meat itself is in line with the animal liberation movement. The first question we should entertain is the following: how are the cells obtained? The answer: from nonhuman animals. So then we might want to further ask: Where do these animals come from? Is the harvesting of cells done painlessly and without violating the physical integrity of nonhuman animals? What is done with the animals after we have “harvested” their cells? Unfortunately, too often are these questions not addressed in the many pro-In-Vitro articles that unquestioningly spout off praise for In Vitro meat.

Now, as someone who has researched both the positive and negative consequences of “Invitroism,” I have listed, to the best of my knowledge, the six best reasons (that are not by any means exhaustive) an animal ethicist has to refuse to support the In Vitro meat craze.

1. In Vitro meat does require frequent and repeated animal usage/suffering. Here are a couple of reasons why:
a. In order to produce in vitro meat, we need donor animals for the muscle cells. Animal cells do not just fall from the sky- but rather, nonhuman animals are brought into labs and scientists harvest cells from them. The first synthetic meat that was grown in a laboratory used the stem cells of a slaughtered cow. Professor Post stated that: “Eventually, my vision is that you have a limited herd of donor animals which you keep in stock in the world. You basically kill animals and take all the stem cells from them, so you would still need animals for this technology.”
*Also note, it is a common misconception that we only need to use a few animal cells to produce a large quanity of meat (the claim is that the cells will be multipled continuously to provide an enormous amount of meat). Yet contrary to this assumption, repeated biopsies are required to produce In Vitro meat because DNA gradually accumulates deleterious mutationswhen it is replicated.
b. In vitro cells are grown on a substrate called “Fetal Bovine Serum,” which is blood from bovine fetuses. And how is this serum obtained? By slaughtering a pregnant cow and removing the fetus (which must be at least 3 months) and performing a cardiac puncture, which involves “inserting a needle between the ribs directly into the heart of the unanaesthesised fetus and blood is extracted under vacuum into a sterile blood collection bag via a tube” (Jochems et al 2002). Not only does this require the slaughter and evisceration of a pregnant cow, but it also might cause pain to the bovine fetus, which might be sentient depending on how old it is. Thus if we were to purchase In Vitro meat, we would essentially support the dairy industry. preg
2. In Vitro meat only promotes vegetarianism, and not veganism, so mass suffering will continue on factory farms in order to produce dairy and eggs. Keep in mind In Vitro meat offers only what is in the name: meat. This means that consumers will continue to support the dairy and egg industry, which is often more harmful than the beef industry.
3. The creation of In Vitro meat is not productive in changing the public’s attitudes toward nonhuman animals. Contrary to what Singer said in the above quote, the animal liberation movement is not restricted to the one goal of ending animal suffering and pain; rather, it is about liberating animals from the category of “objects” and respecting them as beings with value, which is independent from what sort of goods they can provide to us instrumentally. When we support the production of In Vitro meat, we perpetuate the idea that nonhuman animals are mere resources to be used for our benefit. As Francione writes, this sort of activity (consumption of animal flesh that does not directly contribute to animal pain and suffering) is “problematic as a symbolic matter.” As he puts it, such consumption would “reinforce the idea that animal products are things to consume; they reinforce the idea that animals are things, are human resources; they reinforce the social practice of consuming animals” (Francione 2012). Instead of wasting time promoting cruelty free meat, happy meat, benign carnivorism, synthetic meat, knockout animals, disenhanced animals, genetically programmed animals who die at an “early age, when their meat would taste best” (McMahan 2008), animal ethicists should focus their energy on encouraging individuals to respect nonhuman animals as individuals with their own value by advocating for veganism. Furthermore, we must come to understand that oppression and exploitation is inherently linked to the need to control the bodies and freedom of others. In Vitro meat is yet another way of controlling nonhuman animals– the process requires that we force them into a lab and extract their muscle cells against their will just so we can greedily indulge in animal flesh while feeling morally at ease. This, I’m sorry, does not describe animal liberation. Liberation requires the removal of human dominance and control over the nonhuman animal world–something which In Vitro meat production does not allow.
4. There is no reason why we should assume that the production of In Vitro meat will decrease the demand of factory farm meat. If omnivores refuse to eat veggie burgers, which taste very similar to meat, why do we expect that they will all of a sudden be willing to consume meat that comes from a lab? The concept of lab-grown meat is one that very well might be viewed as weird, odd, gross, etc. Also, initially, this sort of meat will be considerably more expensive than factory farm meat. If someone has been too selfish to give up factory farm meat, something tells me that they won’t be willing to spend an extra buck to eat “humane” In Vitro meat.
5. Experimenting with In Vitro meat is a waste of money,energy, time, and resources. Instead of trying to figure out the nicest way to exploit nonhuman animals, why don’t we use the money spent on this ludicrous research (It cost over $300,000 to produce the first batch of synthetic meat) on moral education that promotes veganism?
6. Supporting In Vitro meat entails that you support animal experimentation–even experiments that are done for the most trivial of reasons! Keep in mind that In Vitro meat is possible only because scientists have taken animals into labs, performed biopsies, and experimented on the cells of animals. Guess what that is? Trivial animal research: we don’t need In Vitro meat. or any meat for the matter, to remain in good health and/or survive— we have plenty of healthy vegan alternatives available.

So the next time you hear someone, even an influential animal ethicist, say something along the lines of the following: “The (Singer 2013),” we might ask him to consider what this nutrient solution is, the noted problem of replicating DNA, and all of the other moral issues associated with In Vitro meat in this article.

Written by Cheryl E Abbate
Philosophy PhD Student at Marquette University
Follow her on Twitter

Sources:

Francione, G. 2012. “Road Kill, Abandoned Eggs, and Dumpster Diving” Accessed August 2013.
Jochems, C. E., Van Der Valk, J. B., Stafleu, F. R., & Baumans, V. 2012. “The use of fetal bovine serum: ethical or scientific problem?” ATLA-NOTTINGHAM, 30(2), pp. 219-228.
McMahan, J. 2008. “Eating Animals the Nice Way.” Dædalus (Winter 2008), pp. 66-76.
Singer, P. 2013. “The world’s first cruelty-free hamburger.” Accessed August 2013. "



Тема Re: Why you should not support in vitro meatнови [re: Mod vege]  
Автор | (>[2] /dev/null)
Публикувано17.07.14 18:13



I definitely don't support in vitro meat. I support normal, natural meat from slaughtered animals :)

The last good thing written in C was Franz Schubert's Symphony No. 9.


Тема през уя ми е за invitromeat,да си го ядат вегетатанови [re: Mod vege]  
Автор ~@!$^%*amp;()_+ (целия горен ред)
Публикувано17.07.14 20:05







Тема Бактериите в стомаха формират вкусовете нинови [re: Mod vege]  
Автор Mod vegeМодератор (пристрастен)
Публикувано26.08.14 05:57





"Бактериите в стомашно-чревния тракт на човека формират вкусовете му. Това установи екип изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско и от университетите в щатите Аризона и Ню Мексико. За тяхното проучване разказва списание "Байоесейс".

Учените стигнали до извода, че микробите в червата, не просто изпълняват пасивна функция, спомагайки за усвояване на храните, но и влияят върху предпочитанията към храните и така принуждават човек да консумира определени продукти. Изследователите твърдят, че бактериите се различават по типа хранителни вещества, от които се нуждаят. За оцеляването на едни са необходими мазнини, а на други – захар.

Лабораторните проучвания показали също, че бактериалните клетки "си съперничат" за храни и място в стомашно-чревния тракт. Те влияят върху избора на продукти, изпращайки сигнални молекули в тракта, който е свързан чрез блуждаеш нерв с основата на мозъка.

Чрез имунната, ендокринната и нервната системи тези молекули въздействат върху физиологическите и поведенческите реакции на човека. Микробите променят нервните сигнали, преминаващи по блуждаещия нерв и въздействат върху дейността на вкусовите рецептори. Те също така произвеждат токсини, които влошават самочувствието, или пък химически "стимулатори", от които човек се чувства добре.


Опитите показали, че някои видове бактерии могат да повишат тревожността, докато използването на пробиотика с лактобактерията Casei повишава настроението дори сред онези, които са в най-потиснато състояние.

Според учените бактериите са манипулатор, но човек може и да им въздейства чрез промяна на диетата. Чрез биологично активни съставки може да се постигне оптимален баланс между бактериите, което е не е маловажно в борбата със затлъстяването.

В перспектива изследването на учените от трите университета може да стане част от проучване за раковите заболявания. Някои от бактериите в човешкия организъм причиняват рак на стомаха и други видове ракови заболявания. /novinar.bg"



Тема Въпроси и отговори с д-р Пашкулевнови [re: Mod vege]  
Автор Mod vegeМодератор (пристрастен)
Публикувано27.08.14 08:32






"Д-р Пашкулев е лекар, фитотерапевт и има зад гърба си 20 издадени книги по диетология и комплексно природолечение. Автор на десетки разработки за натурални препарати от билки и етерични масла.

Какво казва за себе си: „Преди близо 20 години участвах в един от прохождащите вестници по природна медицина. Голям интерес предизвика един конкурс, в който питахме читателите: „Според вас, коя храна е най-добрата за човека?” И сещате ли се на кого присъдихме първата награда? На отговорилия само с една дума: „Усвоената!”

С течение на годините натрупах значителни знания и опит в диетологията, фитотерапията, апитерапията, минералотерапията, хомеопатията, и други природни лечебни изкуства. Това, което ме връщаше най-редовно към горния извод, е непрекъснатото увеличаване по количество и тежест именно на състоянията с лошо усвояване на поетите хранителни съставки. И тук не става въпрос само за баналните (но и актуални) случаи на възрастни хора с липсващи зъби и/или трайно увредено храносмилане. Защото и младите хора, подвластни на неподходящото отглеждане и натиска на макдоналдската пубертетна култура, не закъсняват да проявят подобни признаци. Докато прясното и разнообразно хранене, извършено при спокойна обстановка и с педантично сдъвкване на твърдите продукти, осигурява нужното на организма, яденето на непълноценни продукти, и то „на крак”, води рано или късно до срив на системата…“



Д-р Пашкулев представя рецепта за шейк в Нова Телевизия – видео.

Помолих д-р Пашкулев да отговори на няколко въпроси свързани с растителната диета, тъй като има дългогодишни набюдения и мнения от свои пациенти, които консултира ежедневно. Радвам се, че успя да намери време и за Кукуряк.

Възможно ли е да се живее изцяло на растителна диета?
-- Почти винаги – да; но само при определени условия вегетарианството освен поддържащо живота е и здравословно, и подпомагащо духовното развитие.

В по-добро здравословно състояние ли са пълните вегетарианци (вегани) от хората, които се хранят с животински продукти?
-- Повечето хора все още отхвърлят животинските продукти не с основна цел усъвършенстване или по екологични причини, а за да се лекуват, и то от тежки болести! Значи, даже да не са средно по-здрави от другите, щом са стартирали от проблематично равнище и после повечето са се подобрили, това е достатъчно показателно за принципния потенциал на растителната диета.

Кои са най-честите здравословни оплаквания при пълните вегетарианци и каква е причината за тях?
-- Веганите имат нужда от много повече познания за композиране на здравословното меню! Те нерядко страдат, ако вместо постигане на баланс чрез качествени основни продукти, суперхрани и евентуално други добавки, се поддадат на лесното скалъпване на храненията си главно чрез тестени, захарни и консервирани продукти. Това води до срив неврохормоните (и съответно – емоционална неустойчивост), анемии, хормонални нарушения (включително проблеми с цикъла у жените), разрушаване на зъбите и ставите и т.н. Непълните вегетарианци от своя страна по-лесно постигат баланс и при компромисни условия; но ако компромисите се разширят, те по-лесно започват да боледуват от алергии, гнойни възпаления, бъбречни, чернодробни и други заболявания, характерни за редовно включващите доста животински продукти в менюто си.

Защо суровоядството не е препоръчително за дълги периоди от време?
-- Всеки човек може да се разтоварва и енергизира едновременно чрез кратки плодово-зеленчукови, сокови, шейкови или по-разнообразни суровоядни епизоди. Но не са толкова много хората, които са на 100% процента добре, когато са на 100% сурова храна с години. Не бива рязко да се преминава от обикновена смесена храна към суровоядно веганство, преобладаващото вегетарианство с включване и на готвени зърнени храни и зеленчуци е препоръчително като траен режим, а за решилите да продължат – поне като преходен буфер. Освен това при някои заболявания организмът не може добре да усвоява част от суровите храни и е необходимо продължително лекуване, преди изобщо да е възможно да се стигне до нивото на благоденстващите вегани.

Имат ли нужда пълните вегетарианци от хранителни добавки?
-- Според мен, имат – но в някои случаи само минимално, докато в други – значително. Изследванията показват огромни разлики между отделните вегани в нивата на някои аминокиселини и техни производни (таурин, карнитин, карнозин), есенциални масти, минерали, витамин В12 и т.н. Значи някои се справят далеч по-добре от останалите; и именно вторите (за предпочитане – след поне еднократна консултация със специалист) е важно да приемат определени добавки. Подчертавам, че те следва да са подбрани и дозирани индивидуално, защото по правило масово предлагащите се поливитамини-минерали, белтъчни концентрати, ензими, пробиотици и т.н. могат да са далече от оптималното решение!

Кои са изследванията, които пълните вегетарианци би трябвало да правят понякога и нужни ли са?
-- Ако се чувстват добре, само през няколко години могат профилактично да правят стандартните общи изследвания и евентуално за нивото на вит. В12. А ако са зле, необходимият комплекс от изследвания се определя от специалист.

Кои билки и храни е добре да включим при наличие на анемия или такива, които да допълват вегетарианската диета.
-- Анемия се наблюдава рядко, ако се употребяват повече ядки и семена, разнообразни зеленчуци, кълнове, цветен прашец, водорасли и други суперхрани. Много по-честа е при преобладаване на варива, мазнини и сладки храни. Билки като коприва, върбинка, кръвен здравец и много други могат да бъдат използвани; и ако въпреки това проблемът остава, стигаме до конкретни добавки като желязо, мед, фолиева киселина и вит.В12. Важно е също да се открие и отстрани евентуална извънхранителна причина, например стомашно-чревни проблеми или обилен месечен цикъл у жените.

Кои билки или храни/семена е добре да използваме като източник на калций вместо мляко?
-- Сусам, лешници, тиквено и конопено семе, чиа и други семена и ядки; също и повечето листни зеленчуци осигуряват добър минерален баланс. Това означава не само калций, но и магнезий, цинк, манган, силиций и т.н. И двигателната система, и целият организъм имат нужда от цялостно биохимично „оркестриране“, а не от акцент само върху един-два елемента.

Лекува ли наистина растителната диета?
-- Без съмнение! За да се излекува тялото, тя често е най-важният фактор. Ала трябва да е прецизирана в много отношения – особено ако искаме бързи резултати – както и да я съчетаем с балансирана двигателна активност, психоразтоварване и други общооздравителни мерки. А за да се излекува и душата, тя следва да бъде елемент от още по-интегрална система за усъвършенстване. Изолираните претенции за възвишеност единствено въз основа на растителноядството показват само, че човек е започнал да става жертва на псевдодуховната горделивост!

Повече за него можете да прочетете на http://dpashkulev.info"

Редактирано от Mod vege на 29.08.14 23:02.



Тема Интервю с Доналд Уотсън, основател на сп.Veganнови [re: Mod vege]  
Автор Mod vegeМодератор (пристрастен)
Публикувано29.08.14 23:09





Доналд Уотсън създава английската дума vegan от началото и края на vegetarian, освен това основава The Vegan Society (английското Веган общество) през ноември 1944г.



Доналд Уотсън
Роден: 02.09.1910 г.
Място: южен Йоркшир, Великобритания
Починал: 16.11.2005 г.
Място: Камбрия, Великобритания
Създател на думата ‘Vegan’ заедно със съпругата си Дороти (Дот)
Създател на Vegan Society през 1944
Професия: учител по дърводелство
Вегетарианец повече от 80 години – веган повече от 60 години.

Интервю с Доналд Уотсън, основател и покровител на The Vegan Society, взето на 15 декември 2002 г.


В: Къде и кога сте роден?
О: Роден съм на 2 септември 1910 г. в Мексбъро, южен Йоркшър, в семейство на ядящи месо хора.

В: Разкажете ми за детството си.
О: Едни от най-ранните ми спомени са за ваканциите във фермата на моя чичо Джордж, където винаги имаше интересни животни. Всички те „даваха” нещо: конят теглеше ралото, по-дребният кон теглеше двуколката, кравите „даваха” мляко, кокошките „даваха” яйца, а петелът беше полезен „будилник” – тогава не разбирах, че има и други функции. Овцете „даваха” вълна. Не разбирах какво „дават” прасетата, но винаги изглеждаха много дружелюбни – винаги се радваха да ме видят. После дойде денят, когато беше убито едно от прасетата. Все още си спомням живо цялата случка, включително и квиченето, разбира се. Едно от нещата, които ме шокираха най-много бе, че и чичо ми Джордж, за когото имах много високо мнение, участваше в бандата. Реших, че мнението ми за фермите – и чичовците – трябваше да се ревизира: идиличната сценка не бе нищо повече от затвор за осъдени на смърт, където дните на всяко живо същество бяха преброени според определения момент, в който вече не може да служи на хората. Живях при родителите си 21 години и през цялото това време никога не чух от тях или от баба ми и дядо ми, или от двадесет и двамата ми чичовци и лели, шестнайсетте ми братовчеда, от учителите ми или от пастора нито дума за нещо даже много бегло свързано с каквито и да било задължения, които може би имаме към „Божиите създания”. Когато свърших училище, станах чирак-дърводелец при друг мой чичо. На 21 години ми предстоеше да стана майстор, когато започна икономическата криза в началото на 30-те и разбрах, че майсторите може да станат учители по дърводелство като получат квалификация от гилдията и общината. Успях да го постигна и толкова ми хареса тази работа, че никога не се и опитах да правя някаква кариера.

В: Сега сте на 92 години и 104 дни. На какво приписвате дългия си живот?
О: Ожених се за уелско момиче, което ме научи на една уелска поговорка: „Когато всички бягат, стой неподвижно”. Явно оттогава правя все това. Може би това е част от отговора, защото толкова много хора са се затичали към самоубийствени неща и имат навици, за които всеки знае, че са опасни. Винаги съм смятал, че най-голямата грешка на човека е да се опитва да се превърне в хищник, противно на законите на природата. Предполагам, че е неизбежно през следващите десет години една сутрин да не се събудя. И какво тогава? Ще има погребение, ще се съберат куп хора и както предрече Бърнард Шоу за собственото си погребение – там ще са духовете на всичките животни, които не съм изял. В такъв случай ще е голямо погребение!

В: Кога станахте вегетарианец?
О: Беше новогодишно решение – през 1924 г. – така че не съм ял месо или риба от 78 години.

В: Разкажете ми за ранните дни на Веганското общество (Vegan Society).
О: През двете години, преди да създадем демократично Общество, аз буквално водех парада. От отклика на хората – хиляди писма – разбрах, че и да не бях създал аз Обществото, някой друг щеше да го направи, макар и може би с различно име. Думата „vegan“ бе приета незабавно и стана част от езика ни, а сега мисля, че е и в почти всеки речник по света. Няма как да не сравнявам хубавото ни тримесечно списание със скромното ми списание „Vegan News“ (Вегански новини), което издавах с големи усилия. Обикновено прекарвах по цяла нощ в сглобяване на различните страници и захващането им с телбод. Бях ограничил броя на абонатите до петстотин, понеже не можех да се справя с повече. Сравнена с демокрацията, диктатурата си има очевидни предимства. В началото на „Vegan News“ можех да правя всичко, каквото реша. Не мисля, че щях да оцелея, ако трябваше да пиша на малцината, които също участваха и да ги питам за мнението им. Нямах нито телефон, нито автомобил – можех само да се надявам, че ще разберат какво имам предвид, докато не прехвърлих работата на ръководство.

В: Как се отнася веганството към религиозните ви вярвания, ако имате такива?
О: Никога не съм бил много набожен. Не бях толкова умен, че да съм атеист –агностик, да. Според някои теолози Исус е бил есей. Ако е вярно, той е бил и веган. Ако беше жив днес, щеше да пътува и да проповядва веганство, вместо да е като пътуващите проповедници от онези времена, и щеше да разпространява посланието за състрадание. Доколкото зная, сега има повече вегани, които се събират на неделен обяд, отколкото англиканци на сутрешна неделна служба. Мисля, че англиканската църква трябва да се радва на добрата вест, че поне някой прилага на практика основния елемент в християнството – състраданието.

В: Какво ви е най-трудно, откакто сте веган?
О: Ами, предполагам, че социалната страна – така се отлъчих от тази част от живота, където хората се събират, за да се хранят. Този проблем би могъл да се реши единствено, ако веганството става все по-популярно в хотелите, пансионите и всички други места, които се посещават от хора, докато някой ден, както се надявам, този начин на живот стане стандарт за всички.

В: А другата страна на въпроса – кое ви е най-лесно по отношение на веганството?
О: Страхотното предимство да имаш чиста съвест и да вярваш, че учените вече трябва да вземат предвид и съвестта като част от научното уравнение.

В: Доколко е важно градинарството за вас?
О: Когато живеех в Лечестер, един приятел ми позволи да ползвам един парцел. Щом станеше реколтата, трябваше да ги превозвам обратно 6-7 км до другия край на града. Но когато имах късмета да получа работа в Кесуик, си взех къща с градина към 4 дка, което си беше сбъдната мечта. Сандъците ми за компост са пълни с треви, плевели, зеленчукови отпадъци от градината, сухи листа – без животински тор. Между другото винаги копая с вила, не с лопата, за да предпазвам земните червеи.

В: Какво е мнението ви за генно-модифицираните организми (ГМО)?
О: Както е старата поговорка – ако нещо изглежда твърде хубаво, за да е истинско, то навярно е твърде хубаво, за да е истинско и съм сигурен, че това е класически пример, който се различава значително от необратимия генетичен характер на основните ни хранителни продукти в бъдещето.

В: Какво мислите за кървавите спортове?
О: Мисля, че това е най-низкото нещо. Колкото и да се чувстваме зле, понякога е необходимо да убием някое същество заради собственото им добро, но да убиваш живи същества за забавление е много гадно.

В: Какво смятате за опитите с животни?
О: Казах, че кървавите спортове са най-низкото нещо, но си мисля, че ще трябва да ги повиша малко и да поставя вивисекцията на дъното. Едно нещо трябва да се запитаме винаги, когато си мислим, че се приписва твърде много жестокост на хората, които извършват тези дейности – един прост въпрос: „Ако ги нямаше тези касапи и вивисектори, бихме ли могли да правим нещата, които те правят?” Ако не можем, значи нямаме право да очакваме те да правят това заради нас. Повечето традиционни лекарства са тествани върху животни и това е може би най-голямото противоречие у вегетарианци и вегани, които ползват традиционни лекарства – даже по-сериозно противоречие дори от носенето на кожа или вълна, защото това са вторични продукти на производства, които съществуват главно, за да осигуряват месо.

В: Какво мислите за директното действие?
О: Никога не съм участвал в него. Много уважавам хората, които го практикуват, понеже вярват, че това е най-директният и бърз начин да постигнеш целите си. Ако бях животно в клетка за вивисекции, щях да съм благодарен на човека, който е нахлул и ме е пуснал, но след като уточних това, искам да кажа, че трябва винаги да се замисляме дали е възможно нашето действие да има обратния резултат. Не бих искал да кажа „да” или „не”, защото не зная какъв е отговорът на този проблем.

В: Кое е според вас най-голямото постижение в живота ви?
О: Постигането на онова, което си бях поставил за цел: да имам усещането, че съм способствал за началото на едно чудесно ново движение, което би могло не само да промени развитието на Човечеството и останалите живи Създания, но и да подобри изгледите на Човека да оцелее много по-дълго на планетата.

В: Имате ли послание към милионите хора, които са веган в момента?
О: Погледнете в перспектива какво символизира веганството – то е нещо повече от това да си намерите нов заместител на бърканите яйца или нова рецепта за коледна торта. Осъзнайте, че сте тръгнали по велик път, нещо неопитвано допреди шейсет години о нещо, което може да отговори на всяка приемлива критика, която някой би могъл да му отправи. А и не включва седмици и месеци на изучаване на диетични таблици или четене на книги от така наречени експерти – означава проумяване на няколко прости факта и прилагането им.

В: Имате ли послание към вегетарианците?
О: Приемете, че вегетарианството е само трамплин между месоядството и веганството. Може да има вегани, които да направили промяната на един път, но съм сигурен, че повечето хора вегетарианството е необходима междинна спирка. Аз все още членувам във Вегетарианското Общество, за да съм във връзка с движението. Много се зарадвах, когато научих, че на Световната конференция за вегетарианството в Единбург храната е била веганска, без право на избор за делегатите. Онова малко семенце, което насадих преди 60 години вече започва да се забелязва.

В: Какво мислите за начина, по който се е развило Веган Обществото, откакто го управлявахте?
О: По-добре е от очакваното, със сигурност. Духът вече е пуснат от бутилката и никой никога няма да може да го върне към дните на невежеството отпреди 1944 година, когато това семе бе насадено от хора, изпълнени с надежда. Сега, където и да живее Човекът, той може да се храни с веганска храна. Цялата първоначална работа бе свършена от доброволци. По един или друг начин, всички хора, на които Обществото е плащало някога за канцеларска работа, са били доброволци. Дори главният ни изпълнителен директор е на заплата, която е на самото дъно на която и да е заплата от сферата на услугите. Понеже не можем да си позволим нищо повече от това. Така че в този смисъл Веган Обществото винаги е било поддържано винаги от доброволчески труд. И ние сме неизразимо много благодарни на тези хора, защото бог знае какво ще стане, ако те всички ни зарежат.

В: В каква посока мислите, че трябва да върви Обществото в бъдеще?
О: Не бих се решил да предлагам нищо на движение, което изглежда, че се развива добре и се разпространява по целия свят. Постройката, която издържа на всички атаки преди да бяхме започнали своята работа, сега се разпада поради присъщата слабост на нейното устройство. Не знаем какъв духовен напредък за човешкия живот би донесло дългосрочното веганство – това при поколения наред. Със сигурност ще има съвсем различна цивилизация и първата в цялата ни история, която ще заслужава наистина правото да се нарича цивилизация.

(снимка на Дон Уотсън от Джо Конъли – сп. Veg News)


Доналд Уотсън чете първия брой на сп. Vegan News – което по-късно става „The Vegan“ и екземпляри от ранните си дневници.

Източник: http://www.foodsforlife.org.uk

Превод: Дани Данчева



Тема филм "ВЕГЕТАРИАНСТВОТО като начин на живот"(18.10)нови [re: Mod vege]  
Автор Mod vegeМодератор (пристрастен)
Публикувано16.10.14 15:36



Промо на документалният филм - "

" в две части. Гледайте I-ва част, на 18 октомври (събота), от 09:00 часа по ТВ+ (www.tvplus.bg).



Тема Re: филм "ВЕГЕТАРИАНСТВОТО като начин на живот"(18.10)нови [re: Mod vege]  
Автор Aulus Vitellius Celsus (semper spamens)
Публикувано11.11.14 09:25



понякои развиваха теории как вегетарианството не нанасяло вреда на природата:
Vegetarians cause environmental damage, but meat eaters aren’t off the hook





Тема Re: филм "ВЕГЕТАРИАНСТВОТО като начин на живот"(18.10) [re: Aulus Vitellius Cels]  
Автор Aulus Vitellius Celsus (semper spamens)
Публикувано14.11.14 12:39



за вредата върху психиката от т. нар. вманиачаване на тема 'здравословно хранене':






Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.