|
фрийган (free+vegan) тотален бойкот на консуматорската система...
Фрийганите са хора, водещи алтернативен начин на живот, базиран на ограничено участие в съвременната икономика и минимална консумация на ресурси. Противопоставяйки се на днешното материалистично, морално апатично, алчно и постоянно подчиняващо се общество, фрийганите се стремят да създават общности, характеризиращи се със щедрост, социална загриженост, сътрудничество и свобода. След продължителен бойкот на продуктите на много големи корпорации, отговорни за нарушаването на човешките права, унищожаването на природата и жестоката експлоатация на животните, много хора откриха, че без значение какво купуваме, в крайна сметка се стига до подкрепянето на нещо непочтено. Много от нас осъзнаха, че проблемът не е в няколко лоши корпорации, а в цялата система. Фрийганизмът е тотален бойкот на консуматорската система, където стремежът за печалба е засенчил всички етични съображения. Така, вместо да избягвамепокупката на продукти от някоя лоша корпорация само, за да подкрепим друга, ние се опитваме да не купуваме нищо, доколото това е възможно. А когато пазаруването е неизбежно, го правим по най-добросъвестен начин. Думата фрийган се получава от „фрий” (свободен) и „веган”. Веаганите са хора, които не употребяват животински продукти или продукти тествани върху животни, защото не желаят да допринасят за животинските страдания. Фрииганите достигат много по-далече в своите възгледи, осъзнавайки, че в комплексната, индустриална, масово-производствена икономика, която се води единствено от печалбата, злоупотребите с хората, животните и земята изобилстват във всички етапи на производството (от добива на сурови материали, до производството и транспорта) и във всеки продукт, който купуваме. Експлоататорският труд, изсичането на горите, глобалното затопляне, заличаването на туземни общности и култури, унищожаването на дивата природа, замърсяването на въздуха и водата, поддържането на репресивни диктатури, спомагащи големия бизнес, разбиването на работнически профсъюзи, и детският труд са само някои от многото въздействия на привидно безобидните продукти, които консумираме всеки ден. Фрийганите използват различни стратегии за практичен живот, базиран на техните принципи:
Използване на отпадъци
Живеем в икономическа система, където продавачите ценят единствено земята и стоките, носещи им печалба. Консуматорите са подложени на постоянна атака от реклами, казващи им да заменят старите стоки с нови, по-хубави и по-добри. Тази практика допринася за създаването на огормни количества отпадъци, с които много хора биха могли да се хранят и издържат. Фриийганите избягват разточителната консумация, като търсят и събират продукти, вместо да ги купуват. Те не позволяват да се хабят жизнени ресурси, когато много хора са лишени от храна, дрехи и подслон, и спомагат за намаляването на отпадъците отиващи на сметищата и инсинераторите (отговорни за увеличаването на раковите и астматични заболявания в районите, където са разполложени). И разбира се, високопоставените директори на корпорациите, носещи най-голямата отговорност от всички, за вземането на решения, причиняващи огромна разруха и замърсяване. За да те винят, не е необходимо да притежаваш акции в корпорация, да си собственик на фабрика или химичен завод. Осигурявайки основните си нужди, като храна, дрехи, подслон и транспорт без да похарчат и пукната стотинка, фрийганите имат възможност значително да намалят работата си (почасова или временна работа) или въобще да елиминират нуждата отпостоянна заетост. Така може да посветим времето си в грижи за нашите семейства и приятели, може да участваме активно в най-различни доброволчески инициативи (Food Not Bombs, създаване и поддръжка на обществени градини, разпространяване на информация за най-различни проблеми и др.), стремейки се да променим заобикалящия ни свят към по-добро. Тоталната безработица не е вариант за всеки – много по-трудно е да си намериш безплатен зъболекар, отколкото безплатни книги. Но чрез ограничаване на нашите финансови нужди, дори и тези от нас, които работят, могат съзнателно да ограничат работното си време, и да възвърнат контрола върху собствения си живот.
Диво събирачество
Каквото и да твърди медицината, съществува разлика между живота и оцеляването. За да си жив, не е достатъчно да имаш само сърцебиене и мозъчна активност. Да бъдеш жив, наистина жив, е нещо много по-сложно и по-великолепно. Медицинските инструменти измерват кръвното налягане и температурата, но не забелязват радостта, страстта, любовта, и всички други неща, правещи живота значим. За да направим живота си смислен и да извлечем най-доброто от него, ние ще трябва да дефинираме наново самия живот. Трябва да се освободим от чисто клиничните определения, като използваме тези, имащи общо с това, което в действителност чувстваме. В пейзажите изпълнени с бетон, тухли и асфалт, обществените градини са същински оазис от растения, открити пространства и места, където хората се събират, работят заедно, отглеждат и споделят храна, и събарят бариерите, разделящи хората в днешното общество, където всички сме се изолирали един от друг. Фрийганите демонстрират, че може да се изхранваме без супермакерти и да се лекуваме без аптеки, стига само да познаваме ставащите за ядене растения и лекувитите билки, растящи навсякъде около нас. Дори в градските паркове може да намерим позлезни храни и билки, даващи ни ново разбиране за действителността, че нашето изхранване в крайна сметка не идва от корпоративните производители на храна, а от майката земя. Някои приемат събираческия начин на живот много по-сериозно, като напускат градовете и тръгват по пътя на дивото, опитвайки се да изградят общности в дивата природа, оцеляващи чрез примитивен начин на живот.
Минимизиране на отпадаците
Поради постоянното тършуване из отпадъците на нашето прахосническо общество, фрийганите са много добре запознати и отвратени от огромните количества боклуци, които ежедневно се създават и затова са избрали да не са част от този проблем. Така, фрийганите внимателно рециклират, наторяват почвата с органични вещества, и поправят стари вещи, вместо да ги заменят с нови. А всичко, което не се използва, се раздава на приятели или на „безплатните пазари”.
Екологичен транспорт
Фрийганите са наясно с бедствените социални и екологични въздействия на автомобила. Всички знаем, че колите замърсяват въздуха с изгорелите газове, но не мислим за другите разрушителни фактори, като например, изсичането на горите в диви местности за построяването на огромни автомагистрали и смъртните случаи на хора и животни причинени от катастрофи. Също така, масовата употреба на петрола в наши дни създава икономически подбуди за клането в Ирак и други части на света. Поради тези причини фрийганите отказват да използват автомобили и са избрали алтернативни начини за предвижване – пътуване на стоп, ходене, каране на велосипеди, скейтбордове и кънки. Пътуването на стоп запълва пространството в колата, което в противен случай би останало неизползвано, като по този начин не се допринася за цялостната консумация на автомобили и бензин. Употребата на автомобили е неизбежна за някои фрийгани, затова те се опитват да намалят своята зависимост към изкопаемите горива, като използват коли с дизелови двигатели, преустроени да вървят на „гризел” (растително олио). Те буквално зареждат резервоарите си с употребявано олио, което събират от различни ресторанти (още един пример за практичната употреба на отпадъците).
Безплатен подслон
Фрийганите вярват, че притежаването на жилище е право, а не привилегия. Както е жестоко хора да гладуват, докато огромни количества храна отиват на боклука, то също така е недопустимо хора да умират от студ по улиците, докато земевладелци, хазяи и общини са запечатали множество празни сгради, защото не са могли да извелкат печалба чрез отдаването им под наем. Скуотърите са хора, които окупират и възстановяват изоставени и порутени сгради. Много скуотъри са фрийгани. Скуотърите вярват, че истинските нужди на хората са по-важни от абстракции като частната собственост, и че собствениците на сгради, които не позволяват на хората да живеят в тях, дори и на места, където настаняването е крайно необходимно, не заслужават да притежават тези сгради. Освен настаняването с цел живеене, скуотърите често превъщат изоставените сгради в обществени центрове, в които се провеждат най-различни мероприятия (артистични изложби, концерти, екологини образователни програми и др.).
Раззеленяване и природосъобразен живот
Живеем в общество, където храната, която ядем, е често отглеждана на хиляди километри от нас, преминала е през множество процеси за обработка, а и много често е генно-изменена, за да издържа по време на дългото транспортиране исъхранение в складовете. Всичко това причинява големи екологични щети. Заради този процес губим чувството за промяна на сезоните и цикъла на живота, но някои от нас осъществяват по-здрави връзки със земята, практикувайки градинарство идиво събиране. Много градски еколози са започнали да превръщат заринатите с боклуци, изоставени парцели земя в зелени обществени градини. В квартали, където големите универсални магазини зареждат предимно недоброкачествени храни, обществените градини се явяват като много добър източник на здравословна храна. Където въздухът е токсичен и предизвиква редица заболявания, дърветата в обществените градини произвеждат кислород. Може би най-всеизвестната фрийганска практика е „градското събиране” (urban foraging/dumpster diving). Тази техника включва търсенето и събирането на стоки от боклука на различни търговци, производители, офиси, пазари и други места, където се изхвърлят полезни неща. Въпреки обществените стереотипи и разбирания за боклука, намираните от фрийганите стоки са безопасни, използваеми и в почти перфектно състояние. Някои улични събирачи търсят сами, други ходят по групи, но винаги „уловът” се споделя с всеки желаещ. Групи като Food Not Bombs събират годна за ядене храна от пазари, ресторанти и др., която в противен случай би отишла на боклука, и приготвят вегетариански ястия, които се раздават безплатно на публични места на всеки желаещ. Събирайки отпадаците на търговци, офиси, училища, домове и други, фрийганите се сдобиват с храна, напитки, дрехи, книги, вестници, списания, кухненски съдове, мебели, техника, играчки, велосипеди и всякакви други видове консуматорски стоки. Вместо да допринасят за увеличаването на отпадъците, фрийганите съкращават боклука и замърсяването и намалят цялостното ниво на отпадъчния поток. На някои места се провеждат събития известни като „Наистина, Наистина, Безплатен Пазар” (Really, Really, Free Market). На тези събития хората носят най-различни неща, които споделят с другите. Всеки дава и взема, но дори и една стотинка не се обменя. Разбира се в днешно време е почти невъзможно изобщо да не пазаруваме. Когато се наложи на фрийганите да пазаруват, те купуват употребявани стоки (втора ръка) и подкрепят малките кооперативи и семейни прозводители, вместо алчните корпоративни тирани.
Намалена заетост / умишлена безработица
Каква част от живота си жертваме, за да плащаме сметки и да купуваме все повече и повече нови неща? За повечето от нас работата означава да жертваме свободата си, приемайки заповеди от някой друг и подлагайки се на постоянен стрес, скука, монотонност, и в много случаи рискове за нашето физическо и психическо благосъстояние. Веднъж осъзнали, че проблемът със социалните и екологични злоупотреби не се дължи на няколко лоши продукта или няколко огромни компании, а на цялата система, то ние започваме да осъзнаваме, че като работници сме зъбни колела в една машина за насилие, смърт, експлоатация и разруха. Служителят в магазин за телешко месо по-малко ли е отговорен за жестокостите в промишлените ферми, отколкото работника в тези ферми? А рекламният дизайнер, намиращ начини за по-добрата продажба на продукта? Ами счетоводителят, занимаващ се с документацията на фирмата, помагащ и да остане в бизнеса? Или пък работникът в завода допринася за цялостната консумация на автомобили и бензин.
|
[