Re: За актьора Христо Чешмеджиев и едно прасе :) / Общества / Непрофесионални / Вегетарианство

"Тази история е от студентските ми години. Една люта зима ме поканиха на колене на прасе в малко българско градче. Станахме в 5 сутринта. Плочникът пред къщата, на който щяха да пльоснат закланата свиня, беше лъснат. Още от ранни зори колачите наченаха да пият греяна ракия. Един от мъжете се хвалеше колко е обигран в занаята и обясняваше как точно ще протече акцията с прасето: наръгваш на еди-колко си пръста зад ухото, после завърташ, абе лесна работа.
В този миг погледнах към дъсчената ограда и видях, че прасето наднича през цепката. Стори ми се - никога няма да забравя това – че то се усмихва. В момента, в който обсъждахме кончината му! Най-сетне, на десетата ракия, колачът влезе в кочината с голям кухненски нож. След кратка схватка изскочи навън блед, крещейки: “Ухапа ме, ухапа ме”. Всички се стреснахме и разбрахме, че работата няма да бъде никак проста. Пак се започна пиене на ракийка и дискусия какво да се прави. Накрая решиха, че е нужен млад човек. Всички погледи се насочиха към мен. С ужас обясних, че през живота си съм убивал само мухи и комари, така че хич да не ме гледат. След малко дойде военен, синът на касапина. Погледна свинята и рече, че с нож няма да стане. Извади си пистолета "Макаров" и животното беше екзекутирано. После го проснаха на плочника и се започна една малка манифактура. Докато гледах огромния, разчекнат труп на прасето, си мислех за усмивката му, която бях съзрял малко преди това. Вечерта на масата не можах да хапна нито хапка."

От последния брой на в-к "Сега"

Та ето поредния човек, за когото яденето на месо е въпрос на анонимност и е улеснено от онази преграда, която мнозина издигаме в съзнанието си: между месото в чинията си и живото животно...

Shine on you crazy diamond...