по същия начин белите червеите могат да кажат, че човеците са създадени, за да се хранят с тях:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еволюцията не е приключила.

Да, но еволюцията е естествено процес, всяка намеса на човешкия разум веднага я превръща в изкуствено развитие, различно от еволюцията. Когато ти не ядеш месо, защото горкото зайченце го е боляло, когато са му теглили ножа, ти нарушаваш еволюционния процес. Вървиш срещу природата си.

...
A Very Old Man with Enormous Wings

предполагам, че един лекарствен препарат по някакъв начин променя качествата на месото.

10 грама морфин в 200 кила прасе няма как да ги усетиш, особено ако не ядеш кръвта или мозъка:)

...
A Very Old Man with Enormous Wings

на коя дата изживя мъката на убития заек и на коя мъката на откъснатата маруля?

към една кокошка не може да се привържеш. нито към заек. в общи линии единствените същества, към които човек може да се привърже, и които наистина, в истинския смисъл имат чувства са: хомо сапиенс човека, кучето, котката, слонът и делфинът... донякъде с доста зор и мечката, ама тя си остава звер до край. и може би конят. нито едно от тея неща не бих ял/опитал. останалите животни за десетки хиляди години са доказали пред човека, че не чувстват нищо, в смисъла на УСЕЩАНЕ и разбиране на чувството. с това искам да ти кажа, че заека, кокошката и копърката чувстват също толкова, колкото и ябълката

...
A Very Old Man with Enormous Wings

Добре, признавам, че това, че консумирам мляко и млечни продукти ми е болна тема. Бих искала да стана веган, но не съм достатъчно силна. Във всеки случай няма да реша проблема с болката на кравите като започна да ям тях и поколението им. Така че просто правя каквото мога и стигам, докъдето се простират обичта и алтруизмът ми. Уви, не е надалеч, но все пак е нещо.

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...

Не твърдеше ли доскоро, че яденето на месо не е нашата природа?

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...

не е било наша природа преди около 100 хиляди години, когато още сме се изхранвали с корени и билки. в последствие почваме да ловуваме малко по малко с различни оръдия(доста пряко свързано с откриването на огъня и възможността за термообработка на утрепаното/намереното мъртво животно) и чак след това започва стремглавото развиване на разума ни не просто като животинския вид хомо сапиенс сапиенс, ми като разумния човек, дето строи, създава и мисли за бъдещето повече от ден напред. това ни различава и от по-голямата част от останалия животински свят.
накратко хронологията
ядем билки -> ядем месо -> започваме да мислим

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Охо, гледам имаш богат опит като животновъд. ;)
Жалко, че си противоречи с опита на дядото на моя прятелка , който отглежда прасета. За първи път от него чух, че прасето е не по-малко интелигентно от кучето и можеш да го научиш да те следва където отидеш. По-късно съм чувала / чела нееднократно същото твърдение.
Ако пък си ходил на село, където отглеждат овце, сигурно си усещал любопитстово на някое агне към теб, доверчивостта му, игривостта му. Ти го усещаш и знаеш, че то те усеща, контакт между две живи същества. Трудно ми е да разбера как после повечето хора са способни да предадат това доверие и как понасят писъците. Предполагам, че е въпрос на привикване, на "загрубяла кожа". Но защо ни е да свикваме, след като можем да си живеем прекрасно и без да причинаваме болка? Или хайде, в контекста на това, което написах по повод на млякото, като многократно ограничим болката, която причиняваме.
Не знам пред кой човек животните са доказали, че не чувстват нищо. Във всеки случай ти си първият човек, когото чувам да твърди подобно нещо. С който и селянин да говориш, ще ти каже, че животното знае кога го водиш на заколение. С тях споделяме едни и същи инстинкти. Естествено, само при нас има осъзнаване и аналитично мислене, но този факт не отнема нищо от техния страх и болка.
А ти на коя дата изживя мъката на заека, кокошката, копърката и ябълката?
Във всеки случай само част от знанието ни за света е е емпирично. По-голямата част се базира на чужд опит, доверие и абстрактно мислене. Така че не е трудно да отсъдиш, че след като бозайникът представлява сложна съвкупност от различни клетки и тъкани, усещанията му и преживяванията му са несравнимо по-силни, многообразни и определни от тези на един далеч по-просто устроен организъм.
Между другото сравнението с ябълката е неуместно, защото човек не убива дървото, за да яде ябълки, а просто откъсва узрелия плод, който е готов да се отдели от дървото.

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...

Сега остава да ми обясниш защо и хищниците на са започнали да мислят. Сигурна съм, че твърдението ти е доста опростено; че факторите да започнем да мислим са многобройни, но не мога да ти опонирам, защото нямам нужната култура.
Едно е ясно - сега изборът ни на храна далеч не е ограничен от географските ширини, в които живеем, нито от сезона. Така че ако прародителите ни в периодите на застудяване са могли да черпят белтъчини единствено от месото, за нас ядките и варивата съществуват по всяко време на годината. И със сигурност няма да погинем от белтъчинен глад, нито да спрем да мислим. ;)

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...

дядото казва, да не влизаме в интернет, щото може да се заразим със вируси:)
верно, неуместно(щото няма никъв опит с техниките), но все пак не трябва да вярваш на всеки само, защото има повече опит в това, което прави, може би просто не го осъзнава правилно. един днк инжинер може да не е виждал овца през живота си, но да е много по-наясно с нейната биология от най-дивия селянин

Ако пък си ходил на село
Баси, напоследък почвам да си мисля, че това 'да си бил на село' е някакво невероятно изживяване или нещо такова... Голяма част... добре, де, известна, да кажем около 1/5 от живота си съм си го изживял на село, сред животни и растения, които съм хранил, поил, отглеждал, изкарвал да ядат трева, грубо казано, хабил съм си от времето, за да ги държа живи и здрави до определен момент, след който те ми се 'отплащат', като ми се явяват в чинията с гарнитура от печени картофи и коприва. Признавам си, през живота си не съм убивал животно, демек заколвал, но съм бил свидетел. Мъката, която изпитва не може да се сравни с мъката, която съм наблюдавал по телевизията применно, на хора, нападнати от милото животинче мечка или прегазени от слон или носорог. Ако ме разбираш накъде бия.

Овцете имат само добродушен поглед. Това, че могат да осъзнаят, че отиват да ги колят е също толкова вярно, колкото Голямата стъпка и Чудовището от Лох Нес. Това, което ти наричаш осъзнаване и аналитично мислене го има в доста малко живи същества, главно бозайници, споменах ги по-горе. Май забравих и една купчина маймуни, но маймуни също не ям.

За датите - аз пръв питах:)
Да, бозайниците(птици и риби също не ядеш, нали:) ) изпитват чувства, но доста различни сами по себе си. Както ние изпитваме различни чувства от тези на коткаа - доста интелигентно животно, така и котката изпитва различни чувства от ехидната и птицечовката.

ОК, от сега на татъка като ми се яде бутче или джолан ще ида и ще отрежа крака на животното, от което ми се яде. Така няма да го убивам => няма да му причинявам болка?

...
A Very Old Man with Enormous Wings