|
ето как изглежда въпросната билка (Siderites scardica)
Малко инфо
Мурсалският чай е едно от лечебните растения, които в последните години получиха славата на билка за всяка болка. Според рекламата той има антиоксидантно, тонизиращо, укрепващо и антианемично действие, намалява кръвното налягане и съответно снижава риска от сърдечен инфаркт и инсулт. Предотвратява развитието на ракови клетки, предпазва развитието на атеросклерозата. Скептикът в мен се обажда, че едва ли има такава панацея. Но легендите си вървят - чаят бил "българската виагра", пиели го американски и руски космонавти по време на подготовката.
-------------------
Истината се оказва далеч по-проста, но също граничи с легендите. Растението е най-разпространено в местността Мурсалица над родопското село Мугла, което до 1989 г. е в граничен район и за достъп се искаше открит лист. Там местните хора вместо добър ден ще ви сипят един чай, защото пазят старото поверие, че това е най-добрият начин да ви пожелаят живот и здраве. Тук за лечебната му сила преданията вървят от векове. Открай време разболее ли се някой, няма значение от каква болест, използва се този чай. Дали болежката минава, не е сигурно, но мугленчани смятат чая за дар от бога и вадят още мистерии. В Смолянско упорито се мълви, че те са наследници на стар и при това богоизбран свят. Преди 15-ина години при секретни археологически разкопки в тия земи са търсили храмът на Дионисий. Не е намерен, но какво е открила експедицията, също не се споменава. Този храм се издирва от учени безуспешно вече 150 години.
Това обаче дава
нови тълкувания за мистериозната сила на чая
Билото на връх Карлък, вторият по височина в Родопите и точно срещу Мурсалица, противно на всякакви природни закони е осеяно с десетки извори. Всяка година в края на юли и началото на август, точно по времето, когато се бере чай, по стародавна традиция, продължаваща векове, се правят курбани. От едната страна е ритуалът на мюсюлманите, от другата страна на върха, на разстояние около километър, ритуал правят християните, а гости са и католици, роми, че и евреи.
За лечебната сила на мурсалския чай се чува през 70-те години на най-високо място - членовете на Политбюро и ЦК на БКП го приемат не като свещена, а като висша привилегия. И оттогава тръгва друга традиция - в началото на август пристига хеликоптер на УБО и в него се товарел набраният чай. В общия хор на рекламата се включва и Лили Иванова. Пила от този чай и скоро след това започнала да обяснява силата на гласа си именно с него.
През пролетта на 1990 г. пада граничният режим, пада и забраната за опазване на мурсалския чай. Всяко лято вместо хеликоптера на ЦК се стичат туристи от България и чужбина. Заради безконтролното му бране
само за 6 години чаят започва да изчезва
През 1996 г. отново е поставен под специален режим. Някога само в Смолянския край е имало 7-8 находища. Днес са останали две - над Триград и над Мугла. Мугленското находище е било доста по-голямо - днес е 3,5 на 3,5 километра.
Директорът на Горското лесничейство в Мугла Велко Праханаров е охранителят, познавачът и историкът на този чай. Той държи на реда и режима. Задачата пред лесничейството е да възроди и съхрани растението, да събира семена и да го размножава. Вече са създадени над 30 декара плантации - в Добрич, в Юндола, в Казанлъшко, в Михалково, и естествено, в Смолянско.
На мястото на естествената плантация на 1850 м надморска височина и денем, и нощем дежурят въоръжени 6 души на смени. Имат си две палатки, пълна комуникация, с бинокли, радиостанции. Придвижват се с мотори и приличат на рокери, когато подгонят някого по планинските скали. Нощем мощните прожектори правят 200-метрово разстояние светло като ден. Охраната се вдига през септември, когато и стръковете на чая се скриват в земята.
Директорът Праханаров е убеден, че "неговото",
естественото растение е много по-лековито
И вади аргументите, че на истинския чай класовете са малки, той расте на туфи, на плитка почва, върху карстов терен и основната скала задължително трябва да е варовик. Стане ли дума за "плантационния" чай, той твърди: "Не, няма същите качества като тоя. Различен е и на вкус, и като лечебни качества. Класовете му са двойно и тройно по-дълги." Иначе е съгласен, че на естествения чай кълняемостта е малка - от 100 семена никнат 10-15. И затова до естественото находище иска да направи плантация. Тогава стопанството ще започне да продава от чая.
А този спор, кой чай - истинският или от плантация - е по-лечебен продължава вече 4-та година, откакто масово по аптеките се продава мурсалското растение. Иначе е доста странно защо едно и също количество бившият вече "Билкокооп" продаваше по 1 лев за 25 грама, а в самия Родопски край, където са и естествените му находища, днес същото количество върви по 3,40 лв.
----
Ст.н.с. Д-р Люба Евстатиева, Институт по ботаника към БАН
Не вярвам, че в народната медицина има панацеи
- Толкова рядък ли е този чай?
- Във флората на България той се среща в Родопите, в Пирин и в Славянка планина - над Гоце Делчев около връх Али ботуш. В Родопа го знаят като "мурсалски" чай, в Пирин е пирински, а в Гоцеделчевско си е алиботушки чай. Освен там се среща в Гърция, Албания и Македония. Той е ендемит за Балканския полуостров, тоест не се среща никъде другаде.
- Какви са свойствата му?
- Освен лечебен е и добър търговски продукт. Немците го купуваха от Гърция. Там е известен като "гръцки чай", но гърците не успяха да го опазят от безконтролно бране и вече е на изчезване. В Албания заради войната е силно замърсен. И остава единствено България.
- Откога този вид е защитен от закона?
- Още от 1941 г. с първия закон за лечебните и благоуханни растения. След това е включен в "Червената книга на България" през 1954 г. През 2002 г. влиза и в Закона за растенията, поставени под специален режим за стопанисване и опазване за бране за търговски цели, но въпреки забраните този чай винаги е бил обект на събиране от местното население.
- Как се стигна до днешната му популярност?
- Доктор Анатолий Аликовски, който дълги години е работил в Мугла и Триград, направи чая популярен. С него е лекувал широк спектър болести. Открай време е използван за лечение на болести на дихателната система - кашлици, бронхити - и на отделителната система, особено добре лекува пикочно-проводните канали и простатитите. Д-р Аликовски го препоръчва като много успешно лечебно средство за чернодробни и бъбречни заболявания. В резултат на дългогодишни изследвания той е установил, че местните хора, които пият този чай, почти не страдат от бъбреци и нямат камъни в тях.
- Не се ли преувеличават лечебните му свойства?
- Аз не вярвам, че има панацея. Чаят има антимикробно и противовъзпалително действие, доказано е, че е антиоксидант, т.е пречиства организма. Съдържа желязо, мед, кобалт, цинк, калий, магнезий, натрий и др. Голямо е количеството флавониди, които са основните активни вещества с противомикробно и антиоксидантно въздействие. Има още танини и етерични масла.
- Говори се, че са го пили космонавти по време на подготовката.
- А-а, това не е мурсалският чай, а златовръхът - златният корен, който сега също много нашумя. Той расте само по Рила, Пирин и Централен Балкан на височина над 2500 метра. То е българският жен-шен, използва се против умствена и психическа преумора, като виагра, помага и на спортистите. Американците са го изследвали и го намират за великолепен адаптоген. Те са го давали на техните космонавти.
- Доколко е вярно, че отглежданият в плантации чай няма качествата на естествения?
- Не е вярно, че диворастящото растение е по-ценно от култивираното. Ние, в Института по ботаника, направихме селекция и създадохме високодобивен материал както по отношение на биологично активни вещества, така и на биомасата. Оказа се, че култивираният чай не се влияе от почвата. В същото време при култивираното отглеждане ще наброите над 100 съцветия, докато при естественото находище те са максимум 7.
взето от тук
виж и тук
|
