Вижте тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами то и аз колко се точа на помиярите около нас... :)
от няколко години кроя планове как да ги ликвидирам. мислех да наема познати да ги застрелят, да ги отровя, и да ги занеса в сградата на общината и да им ги подаря :).
приемливо ми се струва да ги отровя или занеса в общината. но като не искам да ги убивам без нужда, остана да ги уловя и да ги товаря... но къде? те са толкова гнусни, болни и бъхливи, че не ги доближавам, а какво остава да ги товаря в кола или ремарке, дори и упоени/овързани.
засега когато видя малки помиярчета, още не-болни, само с бълхи, ги хващам и ги пускам или в колата на кучкарника, или в сградата на общината.
надявам се да успея да занеса и големите, но не знам как. глутницата е от 6-7, една лелка ги храни.
ако имам проблем с куче, бих го разрешил. вероятно както човека с детето от горният линк.

Човек, който в едно живо същество вижда нещо бълхливо и отвратително, което трябва да бъде премахнато независимо по какъв начин, за мен е човек с проблеми. Човек, който не се чувства добре и не е в мир със себе си. Въпреки че лично на мен не ми се вярва да си толкова лишен от чувствителност, колкото се описваш заради вкуса да ни скандализираш. Слава Богу, хората с толкова болен мозък, колкото е тази жена, са малцина. Все още повечето храним някаква обич и човещина в себе си.

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...

аз добре съм се описал!? досега не съм убил никое куче, по-скоро съм хранил. тези помияри около нас са ми неприятни! заради това, че са болни и не им е добре, заради кожните проблеми на два от тях, заради хилядите им бълхи и лошата им миризма и заради измъченият им злобливо лаещ характер. знам какво са бълхи и кучета, и виждам едни измъчени живи същества, които заради скапаното си положение са станали доста неприятни.
по някакъв начин трябва да се премахне този проблем, а не кучетата. те са най-лесни - винаги може да се отровят или да платя на циганин да ги налови и напъха в чували, за да ги преселя в общината. последният вариант винаги ме развеселява :) !
а иначе помиярите са много хубави като се припичат на слънце в тревата - излъчват спокойствие и мързел (блаженство). но ела ги виж през зимата - тя тук е студена и няма сняг да се сгушат в него.

Няма да коментирам. Ще Ви разкажа 2 истории.
1.Това се случи преди 14-15 години. Бяхме на разходка в морската градина със семейството. ние вървим отзад , а 2-3 годишният ни син припка напред. Изведнъж от някакви храсти излиза голямо , поне 30 кила, куче , което се втурна към хлапето.Кучето изглеждаше зловещо - с отворена паст , изплезен език ...мощно и голямо. Синчето запищява от ужас и пада по корем ...продължава да пищи...Кучето мина на 10-тина сантиметра от хлапето , не му обърна никакво внимание и продължи да тича. Мина и покрай нас и стигна до стопанина си 50 метра по назад ,радоство въртейки опашка и подскачайки край него. Отидох да се разправям със собственика , а той от ония дебеловратите безчели купчини от анаболни стероиди , опасан целия с ланци....Какво да му говоря? Най - много да ме бие...
От тогава синът ми има страх от кучета. При всяко появяване на куче изпада в паника. Вече е голям и надявам се го е преодолял, ноооо....

2. Имам котка...само тя яде месо у дома...и какво да направя? Да го прогоня добичето , за да не му бера гайлето?....ама как???, че тя е член от семейството!!! ...и постоянно ражда...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят домашен арест

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Aз имам котарак, не е кастриран. Просто си стои само в къщи, не ходи никъде и затова нямам проблеми с котета. Преди 2 години му бях намерила партьорка (той е породист и плановете бяха големи), но тя се оказа доста злобна и той не я хареса. Съветът ми е: не пускай навън котката си и тя няма да ражда:).

И аз имам подобна история - когато бях някъде 5-6-годишен две овчарки ме наобиколиха и започнаха да ме лаят яростно. Още си спомням какъв ужас изпитах. Добре че баща ми беше наблизо, за да ме спаси. Имах огромен страх от кучета поне 10 години след това. Но не обвинявам кучетата. Изобщо не ги виня за нищо и тази история с отровеното куче много ме натъжи. Наистина е опасно агресивните породи да ги пускат без каишка, но това ли трябва да е наказанието? Аз бих осъдил тази убийца. Не знам доколко българското законодателство е регламентирало въпросите с домашните любимци, но не бих се отказал, ако това ми се случи и някоя умопобъркана истеричка затрие кучето ми, само защото се е приближило до нейното памперсче.

А за котката - недей й затрива потомството ве. Нали си веге, айде не съ излагай да трепеш невинни създанийца

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се, че си останал на ниво думи, може би това е границата между здравия разум и лудостта - преминаването от думи към действия, що се отнася до злонамереността ни.
А иначе се ядосах заради лекотата с която говориш за убиване на кучета. За мен болно същество се лекува и обгрижва, не се убива. Убива се по възможно най-хуманния начин ако е носител на неличима заразна болест или няма надежда за живота му. А убиването е най-лесният път, но лесните пътуща никога не са водили до нищо добро. Само до втвърдяване на егоизма и безскруполността ни.

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...

Идеята на нарицателното "памперсче" (което на мен лично много ми допадна) е, че някои майки наистина прекаляват с треперенето си над дечицата си - в случая се е стигнало чак до убийството на клетото куче. Това минава границите на разумната грижа и се раздува до някакво "свръхмайчинско" чувство, което за мен е най-малкото смешно. Ако си млада майка, обаче, ти е простено:).