сега пиша есе за маркс и фойербах и ми направи впечатление следното нещо, което маркс е казал:
the human aspect of nature exists only for social man.[..] The society is unity of man with nature – the true resurrection of nature – the accomplished naturalism of man and the accomplished humanism of nature."

какво ще кажете? прав ли е бил аристотел като е казал, че човекът е социално животно? романтизираме ли миналото и селския живот сред природата и далеч от лудницата на обществото? борба или кеф е изолираният живот, опитващ се да постигне 'хармония с природата'? вие лично как си представяте идеалният начин на живот? аз обичам да си представям самотна селска идилия на чист въздух понякога..въобще някой усамотявал ли се е за дълго време далеч от всички и всичко?

Човешката душа има нужда от подкрепа и признание. Радва се, когато я уважават и плаче, когато я подценяват. Търси приятели, за да се похвали за постижение или да сподели грешки. Няма как да го избегнем - то е много дълбоко вътре в нас. Историите за отдалечаване от цивилизацията и пренасяне в селската пасторалност звучат хубаво. Но само звучат така. Ден, два , седмица, месец, два.... Едва ли ще издържа повече. Аз по принцип си падам по urban атмосферата. Не говоря за София - ужасно е и за такова усещане не може да се мисли. Сигурно звучи странно, но ако нашата столица беше поне малко в NYC-style, щях да се чувствам супер. Да, живееш на бързи обороти, попадаш в задръствания и си само една малка мравчица от милионен мравуняк. Но когато искаш да посетиш някой музей, да отидеш на кино или театър, да гледаш някой концерт - в Куртово Конаре няма да стане. Да имаш усещането че нещата се случват там , около теб. Да знаеш, че си в центъра. Да виждаш събитията и да ги изживяваш. Има си своя чар цялото това напрежение. Не искам да го отлагам за следващия си живот и да се забутам в Голямо Скучняново, горе в Родопите

Дървото че е дърво, по-умно от нас изглежда

О, определено съм се усамотявала - в стаята си в Студ. град го правя непрекъснато:). Само че като се опитам да хвана автобуса до Факултета, настава една лудница от хора, уличен шум, изгорели газове и т.н. Отвратително е и изобщо не искам да участвам в това, но какво да се прави...

Като попита за мечти за усамотяване - вчера си мислих точно за това. Представях си малка къщичка, високо в планините, с гъста гора - от тези, които са толкова гъсти, че правят сумрачен пейзажа. Може би малко езерце наблизо. И най-вече тишина, чистота и свежест. Никак няма да ми липсва града. Най-интересните неща в моя живот са ми в главата така или иначе:).
Естествено трябва да има доволно количество книги за четене и ако това е изпълнено, никакви хора няма да ми липсват (само писането в клуба малко:).

С това исках да кажа, че според мен човекът вече започва една нова трансформация, не е вече толкова социално животно, колкото в миналото. Естествено това не значи, че социалните контакти, приятелствата и т.н. ще отмрат, просто вече няма да са най-важното условие за щастието му.

"С това исках да кажа, че според мен човекът вече започва една нова трансформация, не е вече толкова социално животно, колкото в миналото."

това е интересно, за каква трансформация по-точно говориш? от какво към какво? би ли ми разяснила?

Имам предвид, че социалният статус на човека, признанието на околните, себеутвърждаването в семейството и т.н. вече не са задължителни за щастието му неща. Хората вече започват да осъзнават, че всичко това в крайна сметка са психологически модели, които крадат от свободата им.
Това естествено си е мое мнение, но сякаш го виждам все повече около мен.

разбира се че го виждаш:)
всичко се върти и повтаря. всяко поколение има чувството че е на прага на революция и тотална промяна и смята по-старите поколения за задръстени:)
и аз така си мислих, докато баба ми не ми намери джойнт в джоба:) тя го разкъса, помириса го и веднага разбра че е марихуана. после ми разказа че е взимала и амфетамини, та всичките ми теории за това колко съм "напред" понеже само мен ме интересуват некакви неща като съзнание, хармония и ала-бала, а другите са ебати консервите, се изпари
а това, че ти имаш чувството че хората стават все по-независими от близките си и тн само може да ме тревожи. това са признаци на трансформация от социалистически и комунален към капиталистически и крайно индивидуалистки манталитет:)
не знам де, аз поне така виждам нещата:)
няма никаква лилава раса дето ще дойде и ше спаси майката природа и тн.

а това, че ти имаш чувството че хората стават все по-независими от близките си и тн само може да ме тревожи
Веднъж да не съм съгласна с теб. Мисля си, че зависимостите разяждат обичта и ни отнемат от силата ни.

We are such stuff as dreams are
made on; and our little lives are rounded with a sleep...

не смятам, че като цяло говорим за усамотяване по единично в някакви далечни от цивилазията селца из родопите .. това е действително нереалистично и не могат да се правят съждения по него.. смятам, че по-реален стремеж би могъл да бъде трансформацията не в междучовешките отношения, а в устройството на цивилизацията .. защо по самички например, като може клубарите да се вдигнат и да си устроят една комуна някъде, да отглеждат картофи, да садят дръвчета и да са далече от цивилизацията, но в никой случай не изолирани от другите.. за човека са необходими до смърт всички неща, които джинджифил изброи.. социални животни сме и още как, свързани сме в социално взаимодействие и бихме се изменили много, ако изберем още по-резервирано и ограничено общуване със себеподобните .. не мисля, че е невъзможно, но не бих казала, че ще е благоприятно.. фотон, изненада ме много с този коментар за претенцията за революционен новаторски характер у всяко ново поколение.. не ми е минавало никога през ума.. права си, но от друга страна не можеш да отречеш промените, които настъпват, които самата ти дори си оценила като транзит от комуналното към индивидуалистичното.. целият западен свят се характеризира с индивидуалистични ценности, заложени в обществената му структура, в професионалната и семейната йерархия и т.н., докато с всяка следваща държава на изток нещата стават все по-колективни и индивидите все повече се преливат в групата .. колективите по-трудно изменят идеалогиите си, защото са свикнали да мислят единно и да се движат еднопосочно, докато в индивуалистични общества промените в мирогледа са по-драстични и забележими ..
аз много се ядосвам на отчуждаването на хората.. дотам направо, че вече самата аз се изморявам да се блъскам да общувам с хора с чувство на принуда и неестественост.. по един или друг начин и аз следвам тенденцията..

..never mistake motion for action..

Май не си ме разбрала. Нямах предвид, че сегашното поколение сме на прага на революция - нищо подобно. Революциите така или иначе се правят от тези, които първи са видели нова тенденция, множеството само ги следва, често без изобщо да разбира какво става. Повечето хора винаги са били и може би ще си останат овце (много се извинявам за крайното си мнение, но през живота си, наблюдавайки, в общи линии това съм видяла).
Исках да кажа, че ще сме принудени да направим крачка напред или скок. Или ще се свърши с нас. Защото както върви светът, нищо добро не ни чака. Има нещо безкрайно гнило в нещата, както са в момента. И това тръгва най-вече от отношението на всеки един от нас към всичко - семейство, приятели, обществен дълг, работа и ВСИЧКО. Не знам дали ще има някой, който да не се съгласи с мен, че има нещо безкрайно гнило в това как правим нещата сега, всички неща. И това се вижда от последствията. Намираме се на ръба на планетарна криза, всеки втори човек мрази работата си или я върши по необходимост, развежда се по няколко пъти, мисли само как да увеличи цифрата в банковата си сметка ... няма да продължавам.
Бабите ни не са били по-задръстени. Просто ние сме изправени пред много по-големи проблеми, защото цивилизацията ни е набрала завидна скорост. И по-скоро ми се иска да видя някаква индикация за промяна у хората, някаква надежда. Защото никаква лилава раса няма да дойде да ни спаси, нито проблемите ни ще се решат като по чудо, ние трябва да го направим. А за съжаление твърде малко са хората, които се опитват.
Нужно е активно отношение и решимост, а само един независим и свободен човек може да има тези качества. А не смачкани, тъжни, болни, обременени от чужди очаквания, хора.

zavisi ot zavisimostite haha:)
az govorq za totalniq individualizym i alienizaciq.
ne za vkopchvane v lubimi hora i nqkakvo patologichno privurzvane:)