В кой университет и в коя чужбина си?

Аз, като видна представителка на гилдията на мързеливите, да отбележа и това, че е по-практично да имаш гадже вегетарианец, тъй като си спестяваш двойното готвене. Така че се включвам и аз в треската за гадже вегетарианец. ;)

We are such stuff as dreams are
made on; and our little lives are rounded with a sleep...

e koe mu e idealnata razlika ot 9 godini? XAXAXAX

Май много хора го имаме този проблем...

Аз по принцип не съм си поставяла за цел да имам приятел вегетарианец, пък и нямам списък с изисквания за това какво трябва да притежава Той...
Но от скромния си опит с мъжете мога да споделя следното: от двамата приятели, които съм имала откакто съм вегетарианка, и двамата бяха месоядни. Първият уважаваше много моето вегетарианство, стараеше се много неговото месоядство да не ми повлияе по никакъв начин. Той самият имаше добри хранителни навици, беше много чистоплътен, спортуваше, научи ме на разделно хранене и нямах никакъв проблем с него.

С втория, обаче, беше много трудно. В началото той просто се правеше, че не забелязва. Но след месец се почна: трябвало да отида на лекар да ме прегледа и да установи недостиг на какви вещества имам в тялото поради неядене на месо и как да ги набавя, като съм ходила на планина само на салати ли съм я карала, хладилник ли съм си носила за тях, чайовете, които съм пиела, били вредни за бъбреците и т.н. Опитваше се да ме целува след като е ял месо, нннйииягггрррхххх!!!! В един момент реши да се раздели с мен, щото като сме имали дете, нямало да му давам да пие лекарства(аз съм против безразборното приемане на лекарства) и нямало да му давам да яде месо.

Просто исках да кажа: не е толкова важно дали половинката е вегетарианец или не, най-важното е да се отнася с уважение към мен, да се старае да не се чувствам зле... Но струва ми се, това е възможно, само ако той също изпитва нужда да се грижи за тялото си. То ест, да внимава как се храни, да спортува, да поддържа добра хигиена, а това може да се постигне съвсем спокойно и от месояден човек.

Пък по въпроса за етиката: aз съм достатъчно етична, да не натрапвам етичните си възгледи на другите. Вярно е, че ми е неприятно да виждам как другите ядат месо и да се убиват животни, но...

пиши ми на snatch@data.bg

Да точно за децата е големия проблем. Дори и да са толерантни двамата един към друг, няма начин да отгледждат деца без единия или двамата да се притесняват че методите на хранене на децата са вредни. Аз поне не бих рискувал да създавам семейство с жена за която здравословния начин на живот и спортуването не са и интересни.

А е трудно да се търси. Най лесно би било с тези сайтове за запознанства, но там опцията или я няма, или не можеш да търсиш по нея, а трябва един по-един да ги гледаш профилите (както е в elmaz.com примерно). Ще взема да направа аз един сите :) ама де време и за това..

Аз съм все още с романтичните стари разбирания, че любовта просто трябва да ти се случи, а това със сайтовете - да гледаш снимки и автобиография - е някак си твърде нагласено за моята 'момичешка романтична натура'.

В същото време, имаш пълното право athletics, че би било много трудно да се отгледат деца с човек с толкова съществени разлики във възгледите. В най-добрия случай ще се правят компромиси, а това означава, че дълбоко в себе си поне един от двамата няма да е доволен. Аз, лично, винаги бих мислила, че липсата на хранителни и спортни навици е въпрос на незрялост, ленност и невъзприемчивост и бих била много нещастна, ако нямам възможност да науча детето си на здравословен начин на живот заради 'несъвършенството' на съпруга си...

Прав си - едно е да имаш връзка, друго е да имаш семейство...

Защо не мога и аз да разсъждавам рационално, като мъж???

Ех, ех, колко е труден този живот!!!

И ще сториш едно добро на много хора. :) Бих се радвала да имам, ако не друго, поне приятели-вегетарианци в реала.

We are such stuff as dreams are
made on; and our little lives are rounded with a sleep...

Предполагам, че след известно време ще почнеш по друг начин да се влюбваш. Преди и при мене всичко беше романтика. Даже първата ми приятелка дори си мислех че не я харесвам, пък се влюбих ... Ама напоследък (сега съм на 28) забелязвам че определени качества в една жена им обръщам внимание и ме впечатляват и заради тях бих искал отново да я видя. Т.е. става така че вероятността да се заобичаме с 'правилния' човек става по-голяма

А за сайтовете за запознанства е вярно че не са най-доброто, но така или иначе интернет остава най-реалистичния начин да намериш някой вегетарианец - Ми аз в действителност не познавам нито един жив вегетарианец... Тука хората от клуба се срещат наяве, но пък бас ловя че почти всички пак през интернет са се намерили :)

аз принципно не бих си хванала гадже вегетарианец (да не говорим за съпруг) /макар че любовта, подобно на вегетарианството, е сляпа май /

първо, защото (както беше писал някой по-горе) и аз държа на грижата за здравето

и второ, защото смятам, че ако и двамата осъзнават избора си е трудно да запазят хармонията. просто това са два напълно различи мирогледа и конфликтите ще дебнат отвсякъде. не мога да си представя едно такова интимно разбирателство... дори да не е някой хард-веге, дето само от мисълта че ям месо, ще му замирисвам на мърша...
дори и да се правим на много толерантни това различие винаги ще изскача, защото е принципно и дори ще започнем да му отдаваме повече значение, отколкото заслужава

но естествено ако става въпрос просто за приятелство с вегетарианец, мисля че е напълно приложимо а и наистина имам доста познати и добри приятели вегетарианци