Надявам се че не, защото това също е си е убийство. По какви критерии определяте, че е по-добре да изядеш една ряпа, отколко едно пиле?
Това може да излезе даже по жестоко - растенията са може би най-безобидните форми на живот на тази планета. Дори не се налага да убиват, за да оцеляват, само си растат и не правят нищо лошо на никого. Може би смятате, че не чувстват колкото едно животно, но знае ли някой какво изобщо представлява животът на едно растение? Или пък като ''по-низши'' са по-подходящи за консумация? Не съм сигурен дали изобщо са такива. И накрая, животните поне могат да бягат.
Затова продължавайте си със здравословното хранене, ама може да свалите тия лозунги "НЕ НА НАСИЛИЕТО" и прочие. За да живеем, посто някой друг трябва да умре - такава ни е природата. Друг е въпросът как точно да умре - дали на конвейр в някоя птицеферма(както става с милиони пилета всяка година), или на свобода, да речем от изстрел с пушка, след като е вкусил от истинския живот.
Според мен точно в това е проблемът - не Дали убиваме животни и растения, а Как и Колко го правим. Като се сетя за това, ставам привърженик на екотероризма

Може би греша за някои неща, но такова е моето мнение.

Как не се уморихте с тези глупави теми, не знам. :)

Сега ще те осветля по някои основни въпроси.
Първо, не всички вегетрианци сме вегетарианци заради мисълта "ах, горките животни".
И второ, когато ядеш плод, ти по никакъв начин не унищожаваш самото растение- дървото. Плодът е само обвивката на семената, които ако ги изплюеш и заровиш на подходящото място, щастливо ще покълнат.(Ама друга тема е дали го правим).
Същото е с малините, къпините, касиса, фр. грозде и другите храстовидни плодоносещи растения.

Повечето зеленчуци и житните са едногодишни- това означава, че се развиват и умират в рамките на една година. Така е с доматите, чушките, бамята, боба и каквото още се сетиш. Никой от нас не яде доматите с колците и стъблата, така че растението си остава живо и здраво, докато не дойде моментът пез есента, когато поради студеното време и биологичното закодирано време за живот, растението умира.
Предполагам умира доволно, защото е изпълнило мисията си в живота да роди плодове и е било полезно. И плодовете му са радвали нас- хората или пилето, което е избягало от кокошкарника и доволно си е хапнало каквото е намерило в градината.

Така, малко като на малко дете ти обяснявам, ама какво да се прави... при тази липса на основно инфо.

Морковите и другите кореноплодни- репи разни, цвекла и подобните на тях, както и всички зелеви, отново са едногодишни. Т.е. в края на годината ако не се извадят от земета, за да се съхранят за по-нататък, те естествено ще умрат.
Тук идва моментът, в който няма какво повече да кажа.

Дали считаш изяждането на един морков за убийство на моркова, равносилно на убийството на едно пиле, си е лично твой избор.
За мен са несравними, въпреки, че вярвам, че морковът също си има енергии, към които подхождам уважително и признателно.
Да ти кажа даже, ако забравя в хладилника някой морков дълго време и той се разкакша, ми става виновно- точно защото не съм проявила нужното уважение, не съм го изяла навреме и не съм оползотворила енергиите му.

нещо не схванах, дали растението живее една година, пилето 3-4, а говедото 10, каква е разликата?

a пък пилето със сигурност има повече и по-качествена енергия от един морков, така че що да не изям едно пиле вместо 100 моркова * 1 година = 100 години морковен живот.

или сега ще земеш да кажеш, че живота на пилето е по-ценен от живота на моркова.
ако си съгласна с това няма как де не се съглсиш и че твоя живот е по-ценен от тоя на пилето.

Редактирано от ~!@$%amp;^*()_+ на 10.05.05 08:21.

Ми разликата е, че колкото и години да живее, не го убиваш.
То само си умира в края на годината, а ти преди това само плодовете му събираш и ядеш- домати, чушки, боб и т.н.

За кореноплодните, вярно, ядем ги целите- преди да сме дочакали да изгният в земята и да я наторят. Убийство, равносилно на убийството на едно пиле според автора на темата. Според мен- не- въпрос на гледна точка. :)
Аз като убиец се чувствам като изхвъля някой мухлясал зеленчук. Доста често ми се случва... така някак си все едно съм обезсмислила живота му. :(

Защо се редактираш, докато ти отговарям?

Мерси казвам аз на енргията на едно щастливо живяло пиле, което после е умряло от страх, докато го убиват. Пък ако е живяло нещастно, още повече-не, благодаря.

Морковът продължава да живее щастливо, дори и в хладилника ми. Даже някои се разлистват.
Ако го хапна, вярвам някак си, че взаимно си се радваме.
Не казвам, че животът на пилето е по-ценен от живота на моркова. Даже обратното е в случая. :)

е това вече си е лицемерие,
значи пилето в птицефермата е нещастно, а моркова в хладилника бил щастлив

Внимавай с определенията. :)

не съм искал да те обиждам, но предполагам сама разбираш, че не е редно да твърдиш, че морковите в хладилниката ти са щастливи, а пилетата в птицефермата, не са.
ти си нямаш понятие как са и за двете.
още повече за пилетата птицефермата е "родина", а хладилника за морковите, чужда среда.

"Морковите и другите кореноплодни- репи разни, цвекла и подобните на тях, както и всички зелеви, отново са едногодишни. Т.е. в края на годината ако не се извадят от земета, за да се съхранят за по-нататък, те естествено ще умрат."
за пръв път чувам че са едногодишни. интересно, това е ново за мен. 10x :)

а пилетата са 5 или колкото е там годишни, ако до петата си година не бъдат изядени, те естествено ще умрат.

егати глупостите.