Свободата може да се прояви само по пътя на дисциплината. Ако дадеш пълна “свобода” на едно дете, всъщност ще го направиш РОБ на неговите случайни прищевки и първосигнални сигнали, идващи от сетивата (все още незрели). Това е сигурен начин да унищожиш потенцията за изграждане на второсигнална нервна система и да създадеш един наркоман, без значение дали в буквалния или преносния смисъл.
Според мен тайната на възпитанието се състои в намирането на средната линия между пълната свобода и тоталната дисциплина.
Родителите имат отговорността за създаването на полезни навици от децата. Някои от тези навици просто няма как да бъдат създадени в по-късна възраст. Миенето на зъбите, привикването към учене за сметка на винаги предпочитаните игри, негледането на определени филми и програми … всичко това изисква съдеиствието на родителите и те нямат право (дори и в юридическия смисъл) да се отказват от това съдействие в името на някакво криворазбрано разбиране за абсолютна свобода.
В този смисъл едни от най-важните навици са тези свързани с храненето. Винаги съм бил против да се спекулира с това, че детето само може да определи от какво има нужда. Защото вкусът се ИЗГРАЖДА именно в тази възраст. Ако хвърлим един бегъл поглед върху кухните на различните народи ще установим, че едни от тях намират за вкусни храни, при вида на които други само биха изгубили апетита си. Ако едно дете бъде приучено към сладко, пържено, солено и люто, то мога само да се усмихна на твърдението, че видите ли като навърши 18 (примерно) години, то само ще си избере каква диета да спазва. В живота на човек има много избори, но всеки от тях може и трябва да бъде направен в отредения му момент. Изборите, които правиш на 18, не можеш да ги направиш на 60 (макар често да ни се иска да е така) и обратно. Не можеш на 18 да избираш играчките с които да си играеш, защото този избор вече не е актуален, на тази възраст трябва да избираш евентуално в кой университет да учиш, с коя жена/мъж да се събереш и така нататък (както казва Еклесиастът, за всяко нещо на този свят си има време, има време за мир и има време за война). А какво да кажем за изборите които трябва да направани в най-ранна възраст? Аз мисля, че родителите затова са дадени, за да ти помогнат в това отговорно начинание. Да те отклонят, ако се затириш към дупката, разкопана пред блока, да не ти дадат свободата да бъркаш в електрическите контакти така нататък… пък както биха казали някой, като пораснеш сам ще си прецениш дали да бъркаш там или някъде другаде.
Трябва да си да дадем сметка, че каквато храна да даваме на децата, на каквато и диета да ги подложим, това е своеобразно ограничаване на свободата. Ако купим всичко възможно от супермаркета и го сложим на масата пред детето, това е толкова отговорно, колкото да сложим пред него бюлетини на различни политически партии и да го помолим да гласува…
Затова, аз съм за това да се дава свобода на детето, но в определени граници, тези граници не трябва да са нито прекалено тесни, нито прекалено широки. Те трябва да изхождат от принципите на здравословната диета. Тя трябва да бъде достатъчно пълноценна (не говоря за вегетарианство и невегетарианство), тя не може да се състои от чипс и тулумбички.
Някой ще каже, че когато детето порасне може да се сърди на родителите си, че не са му давали тази или онази храна. Аз мисля, че по вероятно е да ги упреква затова, че са го приучили да яде храна, която те самите знаят че е вредна.

- Значи така, вие си хапвате здравословно, а на мен сте ми давате кремвирши и меса, безотговорни егоисти такива.
- Aми мойто дете, вече си голямо и може да си избереш да не ги ядеш.
- Да бе да, първо ме тровите, после – избирай си, като си свикнал вече на кремвирши (тръшва вратата, прибира се в стаята си и надува Мишо Шамара, докато баща му прави медитация за преобразуване на сексуалната енергия).

Така че, аз нито смятам мойте родители за безотговорни, както твърдят някои, нито смятам, че раждането ми в това семейство е резултат от лоша карма, както твърдят други.
Хубав петък ви пожелавам.

Животът е хубав.

Ти просто потвърди мнението ми. Независимо от дребните заигравки "Защото вкусът се ИЗГРАЖДА именно в тази възраст" - не се изгражда вкусът а усещането за здравословен начин на хранене. Ако след всяко ядене те боли корем, едва ли това което ядеш е добро, колкото и да ти го хвалят родителите. Е ако се постараят могат да ти предизвикат психогени болки, но такива родители са за бой с камъни.

"Значи така, вие си хапвате здравословно, а на мен сте ми давате кремвирши и меса, безотговорни егоисти такива.
- Aми мойто дете, вече си голямо и може да си избереш да не ги ядеш.
- Да бе да, първо ме тровите, после – избирай си, като си свикнал вече на кремвирши (тръшва вратата, прибира се в стаята си и надува Мишо Шамара, докато баща му прави медитация за преобразуване на сексуалната енергия)." - тази дребна манипулацийка я посрещам с

Защото може и обратния вариант. Затова смятам, че на детето трябва да се дава всичко в разумни количества и да не се действа префинено на психиката му с подмятания от рода на - Яж това, въпреки че не е полезно или Това си е жива отрова ама нали сме либерални

А има нещо, с което категорично не съм съгласен. "Те трябва да изхождат от принципите на здравословната диета". Диетата винаги е базирана на отказване от нещо. Нещата трябва да са на допълване а не на отказване. Отказът винаги прездизвиква психологически проблеми.

Ако след ядене на нещо те боли корем е лесно да направиш извода, че това нещо не е полезно. Там е работата, че в повечето случай корем (или зъб, или нещо друго) те заболява не веднага след ядене, а след един по-дълготраен период... става дума дори за десетилетия.
Казваш, че диетата е базирана на отказ от нещо, аз бих казал, че тя е базирана по-скоро на подбор. Това, което е базирано не на подбор, а на допълване, вече не се нарича диета, а си има друго име - помия.

Животът е хубав.

Всеки си има право на мнение. Ако за теб допълването е помия - твоя работа. Малките деца реагират светкавично на неподходяща храна - това е основния път на еволюцията. С десетилетни последствия са проявите само на глупостта ама за нея лечение няма

Благодаря

Моля, няма за какво.

Животът е хубав.

Съглаасна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласен съм.

Според мен родителите трябва да учат децата на това, което родителите смятат за правилно.
Свободата при децата е като лекарство -- прекалено много е вредна. Дозите свобода трябва да се увеличават с времето, с увеличаване и на задълженията.

Интересно, какво мислят за това "Според мен родителите трябва да учат децата на това, което родителите смятат за правилно" жените, на които в разните африкански страни режат клитора и срамните устни, щото така било правилно.

Мдаа, по-добре да направим министерство на родителството, да те сложим теб за министър и ти да казваш на всички родители на какво да учат децата. Или още по-добре, направо да се вземат всички деца на всички родители и да се обучават на едно място. Така ще се избегне лошото влияние на родителите :Р