Как реагираха близките ви когато направихте своя избор да не ядете месо? От личен опит, а и от този на други хора, мисля че повечето срещат неразбиране. В този смисъл пътя на вегетарианеца е труден. Баща ми например все още продължава да ме пита "Какво всъщност ям, като не консумирам месо?" Баба ми и майка ми особено загрижени ми даваха разни статии за "полезността на месото", или "опасността от анорексия".(а познавам момиче, което ядеше по един кренвирш на ден и стигна до болницата)!
У нас всеки си готви за себе си, защото нито аз бих направила ядене включващо месо, нито майка ми е навита да готви по два пъти...
Вярно, вече всички свикнаха, а и аз също, но само толкоз...
Няма човек, който да пропусне да ме попита "Защо съм вегетарианка?" и колкото и да обяснявам, че се чуствам по-добре и изтъквам всички останали причини повечето си мислят, че съм ощетена, дори им е кофти да ядат месо пред мен да не ми се дояде...
При по-старото поколение мнението почти винаги е подобно.
Но и отношението като цяло от приятели и познати е неразбиране.
Все пак незнам дали и при останалите е така? Ще се радвам да споделите мнения и опит.

"Какъв е смисъла да искаш нещо, ако не го правиш?"

Ooo ne mi govori:)Az sam podlojena na vsekidneven tormoz:))Maika mi postoianno mi povtaria da sam po4nela da iam-vse edno samo meso i jivotinski produkti mogat da se iadat:)))I hodi pak ti da i obiasniavash che ima i drugi neshta za iadene:)))A pak ako sam navan sas sestra mi i neini priatelki me vzimat za zai4e na koeto da se posmeiat malko:))))Nikoi ne me podkrepia vkashti:))No pone gotviat i postni neshta:)Na skoro sestra mi sgotvi grah i sgotvi mesoto otdelno za da moje az da si iam samo graha pak te da si slojat i meso v nego,ili pak praviat spageti i mi otdeliat na men i posle si slagat masloto:))Dosta si gotvia sama poneje az sam nai-svobodna vkashti pak i da ne gi tormozia mnogo tiah.Maika mi ne e izobshto dovolna ot moia izbor no gleda da mi kupuva razni neshta kato vegetarianski biskvitki,soevi raboti i t.n.:)
Ina4e otna4alo mi beshe mnogo trudno samo sestra mi ot UK me podkrepiashe :)

Общо взето при мен е същото. Дори са ми лепвали епитети като трервопасно Не съм правила усилени опити да обяснявам, най-често просто казвам че така се чувствам по-добре, което си е така Брат ми спря изведнъж месо и алкохол, буквално за един ден и родителите ни някак приеха факта и вече не става дума за обосноваване. Вече не се "заяждат" и дори усещам тенденция в баща ми да набляга на безмесни яденета
А приятелите ми повечето са вегетарианци....

Ами зависи доколко парадираш с това.
Моите приятели са ми свикнали, от време на време ме питат защо не ям, и им обяснявам, че не искам. Ако продължават да настояват за обяснение отклонявам разговора.
Гаджетата винаги са ми били невегетарианци. Само с една ме притесняваше този факт, но тя прекаляваше с месото.
Роднините вече не споменават този факт. От време на време баба ми пита "абе ти не смяташ ли да проядеш месо", като й отида на гости, но разговора се приключва бързо.
Покрай мен обаче хората откриват че има много готини безмесни яденета.

Безумству храбрых поем мы песню!

За щастие отвреме навреме се запознавам с вегетарианци . И с гаджетата понякога ми провървява...Но уви ние все още сме малцинство...
Интересно ми е как ли ще бъде след 10 години например? Дали ще се увеличи броя на вегетарианците, или противниците ще станат повече?

или противниците ще станат повече?

Като я употребяваш тази дума "противници", с какво твоето отношение се отличава от това, от което се оплакваш?
Аз не виждам някаква причина за противопоставяне. Все едно да противопоставяш хората със сини и с кафяви очи.

Безумству храбрых поем мы песню!

Да прав си, не съм използвала правилната дума... Нямам нищо против никой, просто си имам становище. Пък и не се мисля за по-различна от останалите...Според мен всеки човек съзнателно или не, по един или друг начин (според личния избор) се стреми към едно и също нещо...А с въпроса по-скоро исках да акцентирам върху това, че според мен хората, които правят избора да станат вегетарианци се увеличават, но може и да се заблуждавам...

Защо ли ми звучи толкова познато...?

Ооох мъчно ми е за хората които всеки ден се сблъскват с неразбирането на близките си. За моя радост живея сам и родителите ми са далече, та рядко въпроса се коментира дори да съм си на гости. Те просто са наясно, че моето менние е бетонно и са безпомощни. Малкото им опити да ме вкарат в правия път бяха от страх да не взема да се разболея, на което отговарям с усмивка. От какво ще се разболея, че не ям кремвиржи, бройлери или кюфтета просто не ми е ясно. То не, че на тях им е ясно, ама нали хората много обичат да говорят наизуст без никаква яснота и обоснованост. Ами май за по-малко около 2 месеца се адаптираха напълно. Все пак понякога майка ми изкарва великденските или коледните пости без месо и животински продукти, пък и ми имат вяра, че знам какво правя.

На гости съм при приятели и ме питат дали съм добре като мирише на пилешко. Аз им казвам че не ми мирише чак толкова лошо, на което те много се учудиха. Разбрах че имали предвид да не ми се прияде от миризмата