Няма значение, тя и без това темата е за децата
Всъщност исках да ти благодаря, че ме подсети за неща, които се опитвах да забравя. Доста интересни мисли и открития ме сполетяха след това.

О, сетих се извинявай.

ти да не би да си в китай случайно?
аз живях там, но се прибрах тая година в бг.
зъбите им наистина са много зле...не мога да понасям китайска кухня вече, щото те нямат грам вегетарианско съзнание...ако поискаш дзяо дзъ без месо ти ти ги дават само с гнусния им анасонов магданоз, вместо да позаместят месото с още някои зеленчук..както и да е. там водата наистина е отровна и си купувах само Уахаха - преварена. но тя ми трябваше когато ми ставаше лошо от глутамата в храната. чудя се как са оцелели толкоз хилядолетия с тия бълвочи дето ги ядат.
по ?са за столетниците - аз не познавам нито един, но съм чела за разни кавказци и хунзи, които не ядат месо, не пият алкохол и тн. и спокойно доживяват 100-те си години. даже 120 бас държа, обаче, че те там в онези високи планини само извора водица пият. ех, нямам търпение да си построя къща на някое чисто място и сама да си отглеждам храната и така нататък:)не знам дали пак не изпадам в някоя крайност, но през последните няколко месеца съвсем се отвратих да ходя да ям салати навън, особено откакто една хлебарка ме полази в гъзарската пицария "Трол"...предпочитам сама да си правя чайовете и салатите, да знам че всичко е чисто.
има ли някой от вас, който живее в планина и отглежда храната си? аз нямам търпение да завърша университет и да си купя една къща някъде, сега има толкова обезлюдени села, че хората си дават къщите за 1000-2000 лева...
искам да имам голям двор с много плодни дървета и голяма градина за салати:) и ще си купувам оборски тор само
приятен ден

Не, вече не съм, но съм живяла там. Единствена храна дето ме кефеше макс беше в будистките манастири, само там можех да се отпусна. Не знам дали забеляза освен всичко останало, как нямаше нито един червив плод по пазарите в градовете. По темата за тоалетните в Китай, спокойно мога да напиша роман в два тома Жалко че по онова време ме тресеше погнусата, иначе томовете можеха и 5 да са

Да живея на село и да си произвеждам храната, хм, знам че не ми стиска. Обикновено след 30-ти ден изолация в планината, вече почва да ми се иска да дишам мръсен софийски въздух Напоследък се замислям, че всъщност ще бъде весело да отидем една голяма група приятели на някое хубаво място, да бачкаме през интернет и разни такива неща. На теория звучи много примамливо, а практиката засега представлява една голяма мъглявина, така че идеята отлежава и чака по-смели действия

Тази ти идея за спокойното място и бачкането през интернет е отдавна измислена, въпросът е, че трябва да са програмисти...и съмишленици.

Имам възможност да си отглеждам зеленчуците. Само тора не го купувам, а ми го дават.
Много неща могат да се научат покрай една градина, не само вкусната и чиста храна.

Че идеите отдавна са измислени, спор няма. Въпросът е доколко са осъществени. Говорех за малко по-реални параметри. Мъжът ми даже е структурирал всичко, ма само в главата си и на сладка приказка с другари;););)
И разбира се най-важната точка си остава хюман рисорса или сговорната дружина. А програмистите, къде без тях в нашия век
Аз само преводи ще пращам, просто и ясно

хорица
тва за интернет е лудница
аз и живен ше праиме преводи от китайски и английски примерно:)
лелее..как не съм се сетила дося
а и то като си отглеждаме сичко, няма да са ни нужни кой знае колко пари за храна, така че можем супер скромно да го караме !!!
jiven, ni hanyu shuo de zenme yang? ni hui dang fanyi ma? mhihihihi
ше си напраиме една комуна в някое изоставено село...ще бъдем само млади хора, които ще се хранят със собствена храна и ще обикалят планините хихи
а ти живенче (дано така да ти се чете ника, ако не ше ме прощаваш:)) какво си правила в китай? и как замина?

Wode hanyu hai xing, wo shi Suofeiya daxue biye de. Ni ne? Ruguo ni ye shi, kending renshi ni ba!!! Zai Zhongguo Nanjing liuxuele yinian de shijian, gongfeisheng.
Аре, давайте да се срещаме и да бистрим Може да си бием среща на Черни връх за по-правдоподобно, и кръчма не отказвам всъщност

Много ми допада идеята, но за съжаление, Живота няма такива планове за мен. Мисля, да го послушам и в предстоящите 23 години да мина с гръм и трясък през него, а след това може да се надявам на таквиз екстри.

Но определено ще се радвам да го направи някой, да не говорим, че преводачите са още по - подходящи от програмистите. :)
Рядко идвам към София, но може да се включа в подобен разговор, както и да покажа някой неща от земеделието, ако стане.