Любовта от нищо не зависи.
Хората непрекъснато искат да променят другите, например да им казват какво да ядат, включително и с внушаване на чувство за вина. Но това е валидно не само за храната но за всичко и почти за всеки. Понеже вътрешният глас е напълно безпристрастен и това, което казва в повечето случаи е - "Ти си кръгла нула, една илюзия и нищо повече", човек бидейки точно това и нищо повече от един нещастник, отказва да се заеме със себе си, но с всичката си енергия се заема с другите. За да узакони собствените си глупости с които да заглуши вътрешният глас, който му повтаря, че е един непрокопсал нещастник, той не спира да се бори, да направи колкото се може повече хора като него. Това е естествено заложено в човешката природа и не може да се избегне. Все някога човек трябва да направи пробива и да започне със себе си. Тогава ще види, че този който се ядосва на различието на другите е само едно его, а зад егото се намира истинският Аз, който не зависи от нищо. Ясно се вижда, че има безброи хора и безброи траектории по които те се движат. Тези траектории минават по най- различни посоки и се преплитат по много сложен начин. Това е индивидуалният път в Цялото, по който всеки върви. Никога не знаем кой какво е минал и какви уроци му предстоят. Ние дори за себе си не знаем това...как тогава да решаваме кое е добро за другите?!
Аз знам, че срещата с някой дори и за дълго, все пак е един миг в безкрая на космоса. Той никога няма да се повтори. Не желая да пропилявам времето и енергията си това да направя от жената парцал с който да си трия краката. Много е удобно, но предпочитам истинските неща. Първо се започва с цигарите, после е храната, после е мисленето и т.н. Красотата на живота е в живеенето, а желанието да контролираме я унищожава.
Любовта от нищо не зависи, хората обаче я натоварват с условия, с морални принципи и какво ли не, те желаят да я контролират. Любовта не е нещо, което е наше, напротив ние Й принадлежим. На най- вътрешно ниво, светът е чувство и това чувство е любов. То не е нито мое, нито твое, то може да само да преминава през мен, през теб, през всеки човек.

Какво са всичките тези думи, дали са истина или лъжа? Дали са за теб или за някой друг? Във всеки случай, ако една истина може да се изкаже с думи, то не й е чиста работата на тази истина. Какво са тези думи?..трохи по пода, събери ги с метлата...

Почитания!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина звучи истинско

И все пак, целуването е нещо много важно за мен. Дъх и вкус на цигари определено ме свалят на земята, друго си е когато си в небесата...

човек се ражда на света, за да твори, за да създава
и красотата на деня, на други хора да раздава

Все по-рядко мога да срещна нещо подобно,дошло отвътре,от дълбините на душата...явно много си се впечатлил,раздразнил или каквото е там...но е красиво. Някога се опитвах да пиша поезия....и ми е приятно,и ми е хубаво да видя нещо истинско...

Когато не искам нищо да кажа, винаги ме разбират какво искам да кажа.

Опитвала ли си да се усмихнеш на всяка част от тялото си, на всяко събитие от живота си?

"любовта натоварена с всичките му морални принципи...' колко точно казано!
откога се опитвам да се отърва от тях...

Приемам тази тема като продължение на твоята диета.
Не знам доколко си искал, но си казал някои неща. Тези думи са част от пъзел, но явно няма да получим всички парченца. И това върши работа. Мислите ти ми се струват доста "сурови", неотлежали. И аз смятам да напиша нещо "сурово".
Любовта все пак зависи от двама души/ Бог не е човек/. Можеш да промениш някого дотолкова, доколкоти ти позволи.
" Като дойде любовта не пита" - чувал си го нали. "Не пита",т.е. не поставя условия. Не можеш да я контролираш. Не можеш да я пропъдиш, да ометеш трохите и да ги изхвърлиш в кофата. Тя е вечно присъствие. Физическата близост е желана, но не задължителна. Дори и да си разделен с човека който обичаш, той е винаги в мислите ти. Искаш да го съхраниш, а не да го променяш. Другото е близост не любов. Първо трябва да обичаме 1 човек, а после целия свят.
Нищо няма да се повтори и ние няма да сме същите. Но аз вярвам, че нещата се натрупват и всичко се брои.

въпрос на интерпретация на постинга на Хуанджи ........ и въпрос на лично усещане за любовта и тава от какво зависи................ някъде ги обърках в твоя постинг.
За трохите. Май ставаше въпрос за думите, не за любовта..... а те са си трохи... извини ме, ако не съм те разбрала.
за контрола......... май сте на едно мнение, ама ръсите различни трохи по пода

Всичко написано е мое мнение. Интерпретация по тема подхваната от хуанджи. Не е рецензия на неговия постинг.
А думите са за любовта. Не мога да ги разглеждам отделно. Противоречие.
Ати ще споделиш ли твоето мниние?