Ей тей, както си седях и усетих, че ми е кеф да постя по отношение на грубите спорове, осъждането и пр. пък докогато издържа. Приканвам мераклиите и куражлиите да се включат.

Ей тука вече ме пипна.

Наистина искам, нямаш си и представа колко много, но това с осъждането става просто автоматично. Мозъкът е като някакъв филтър, който за секунди като компютъра казва - добро, зло, харесвам, не харесвам... преценяването е много по-трудно да се овладее и прекрати, отколкото да се стане вегетарианец или суровоядец.


Но ще опитам. Аз се включвам в отбора...

Имам си представа...да не повярваш.
Куражът заслужава уважение.

Браво Хуанджи!!
МНого добра идея, наистина ще бъде страхотно клуб4ето малко да се поразведри, наистина по някое време доста се беше задръстило от злобни закачки...
Нека създадем уют в нашия клуб! да има пове4е приятели...

Вчера сутринта прочетох бележката и реших да се включа.
Познай колко издържах?
Всичко на всичко 2 часа. Обедна разходка с колежка се оказа превратната точка. Мислех, че мога повече.
Добър урок.
Тренировките продължават...........

Здравей.
Два часа е много добре. По принцип хората са способни на всякакви ограничения, дори лишения, но когато стане въпрос за контрол на възникващите в съзнанието модификации, се провалят още в първите минути. Ако ти кажа, че само вчера сутринта прекратявах отклоненията на ума не по- малко от 500 пъти, може да не повярваш. Умът е личният компютър на човека и в него е заложена базова програма, че светът се върти около него. Казал някой нещо, умът веднага ми дава много изгоден вариант да му смачкам егото. Отказвам да го изпълня, защото виждам какво поражда този отговор. Пътят е само един, да се започна със себе си, не с другите. Прекратявам тази груба модификация. Понеже грубите модификации имат своите корени дълбоко в подсъзнанието, а те се достигат много, много трудно, семената на тази модификация са активни. Само след секунди се явява друг вариант на ситуацията, с друго действие и пак същият краен резултат. Не продължавам след него, аз съм целта, няма оправдание. Прекратявам. След секунди се появява мисъл за нещо друго, проследявам я. През девет планини мина и пак там се лепна. Олеле, викам си, има ли начин да не съм толкова важен. Стоп и стоп! Накрая вече като възникне мисъл и наблюдавам на къде ще тръгне, като почне пак да се насочва заобиколко в същата посока, почва смях да ме избива. Накрая съзнанието затихва по отношение на дадената ситуация. Явно е изчерпан енергийният заряд, който я поражда. На другият ден пак се появява, но вече само някокло пъти. Уроците се учат в живота. Ситуацията не е важна, тя предизвиква да излязат заспали дълбоко в подсъзнанието програми. Постоянното изправяне пред една и съща ситуация ни дава възможността не само нея да атакуваме, но и това, което сме натрупали в целият си досегашен път по този въпрос. Много е трудно да не помръднеш. Не само благодарение на хората могат да възникнат вътрешни проблеми. Има структори както времето например. Скоро чух, една баба да казва - "От бързане остаряхме". Тя е много правя, агресията спрямо времето, го прави да тече бързо и остаряването е същевременно по- бързо. Има хора, вечно бързащи, припряни. Наблюдение му е майката. Ако движенията станат некоординирани, към каквото да посегнеш и нещо буташ, станеш от масата и си удариш крака и пр. Бързаш човече...закъде?!

Каквото чувстваме сега е нашето бъдеще! Това пък е друга тема, осъзнаването на която ще доведе до ужас всеки наблюдаващ и осъзнаващ, това, което е в него.

Здравей.
Нека да не създаваме стерилни среди. Как ще пропуснеш чудесната възможност да промениш отношението си към хората и света, ако го няма повода.
Нека да създадем уют в себе си, клуба не го мисли.
Но той между впрочем, си е доста жив напоследък.

Здравей
Не мога да повярвам наистина, че за една сутрин ума ти се е отклонил 500 пъти. Явно трафика в главата ти е доста натоварен. Приемам теорията ти. Имам желание да измисля моя, но още не съм подготвена. Едно нещо не ми е ясно: Как намалява енергийния заряд?Аз налюдавам, че откакто се грижа съзнателно за себе си / май от йога почна / гнева и отрицанието ми започнаха постепенно да се смекчават. Не мога да си го обясня логично. Ти можеш ли? Пък може и да греша като търся отговора чрез логиката.

засрамих се! няма да се обаждам без да питам вече!
и това ако не е стерилна среда здраве му кажи....