Тук често става дума за моралния или здравословния аспект на вегетарианството. В действителност обаче те са тясно свързани.
Човекът, а и животните са устроени така, че всяка една потребност на организма (независимо дали на физическо, психическо или ментално ниво) да носи определено удовлетворение. Животното не се храни, защото смята, че има нужда от тези или онези хранителни вещества, а защото по този начин си доставя удоволствие. И то е налице не само при консумирането, но и при добиването на храната.
За мен няма съмнение твърдението на zaphod, че хищниците изпитват удоволствие, когато убиват. Жертвите на вълците и тигрите са естествената храна за тези хищници и ако аз ги бях проектирал нямаше да пропусна да вложа като елемент от тяхното същество желанието за убиване и удоволствието от осъществяването на това желание (подобни елементи се наричат инстинкти). В противен случай те щяха да умрат от глад.
Как стоят нещата при човека и неговата храна. Предполагам ще се съгласите, че виждайки едно дърво, отрупано със сочни зрели ябълки у всеки би се появило инстинктивното желание да си откъсне плодове. (е, ако го накарат да бере по цял ден, както на едновремешните бригади това е друг въпрос)
Така ли стоят нещата при срещата с животно? Истината е, че при повечето хора като видят агънце или зайче, в тях не само не се появява желанието да го убият, а напротив – изпитват искрена и неподправена радост от общуването с едно такова същество (а защо ли толкова хора си имат домашен любимец?!). Разбира се, има и такива, които изпитват удоволствие от измъчването на животни. Психолозите обаче не казват добри неща за тяхната психика.
Това не говори ли, че месото не е най-подходящата храна за човека? За да прояде месо на него му е било необходимо

1) да приглуши естествените чувства на симпатия към животните.
2) да изобретява начини за убиването им, защото съвсем очевидно е, че зъбите и ноктите ни не са пригодени за такова нещо. Но ако човек е изобретил самолета, това означава ли, че на него изначално му е присъщо да лети, подобно на птиците? Напротив, това е свидетелство точно за обратното.

В този ред на мисли, намирам за напълно обяснимо, че през последните години толкова хора се обръщат към вегетарианството, възприемайки го като ЕСТЕСТВЕНАТА ДИЕТА НА ЧОВЕКА.

ами аз когато бях малък, много обичах да ходя за риба. обаче самото убиване е проблем. аз когато хванех рибата, ми беше гадно да я убивам, но все пак го правех (просто не я пусках обратно и тя си умира). някои пускат обратно рибата, но това е доста неудовлетворително решение, в инстинктите влиза и задържането на плячката, а не само улавянето и. ако трябва да обобщя - инстинктите имат градации. някои хора обичат да убиват, а други обичат само улавянето на жертвата. когато четох "рудниците на цар соломон" забелязах че автора макар и много запален ловец, изпитва съжаление към убитите животни. гледа да ги убие бързо, често споменава "горкото животно" или "бедното животно". не знам как е при другите хищници. според мене при котките също удоволствието от лова е по-силно от удоволствието от самото убиване. и все пак само лов без убийство е малко като ебане без да се изпразниш.
а и да не забравяме че все пак животните си менят природата. а да се стане от растителноядно месоядно е много по-лесно, защото животинската плът е практически еднаква по състав със твоята, така че на организма ти са му необходими минимални усилия за да я превърне в твоя плът. така че всяко растителноядно животно ако получи по някакъв начин умения на ловец, няма проблем да прояде месо. научи едно магаре да яде месо, и ще видиш как след това няма да иска да помирише трева.
не знам лемурите от които са произлезли маймуните дали са ловували, обаче техните наследници го правят. може прародителите ни да не са били хищници, обаче ние сме. и ако не бяхме, още щяхме още да сме по дърветата. откажем ли се от хищничеството пак там се връщаме. нямам предвид буквално биохимически- човек може да живее изцяло на растителна храна, обаче хищническите нрави са важни за развитието.

Това за притъпяването на чувствата е много вярно... особено пък тези, които убиват животните.
Кой нормален човек би издържал на толкова кървища?

Ненормална работа...! Колкото повече се замислям толкова по гнус ми става

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, недей чак пък толкова да се гнусиш. Много е възможно и вероятно и баба ти и дядо ти или пък техните родители да са клали и драли, така че нека да не се представяме за чак пък толкова еволюирали в сравнение с близките си предци.

специално дядо ми и баща ми са си почти заклети месоядци... но какво общо има това?

всъщност гнуся се в рамките на нормалното, споко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ябълката не е храна. Ябълката е също и символ. Ябълката е естетическа наслада. Хиляди художници са рисували прекрасни натюрморти с ябълки. Ябълката е гладка, красива и цветна. Може да я търкаляш в дланите си, да я поставиш на масата или бюрото си. Наистина, ако си гладен, вероятно у теб ще се появи желание да я изядеш - а има и хора, които изпитват удоволствие от смилането на ябълката на пюре.
Това не говори ли, че ябълката не е най-подходящата храна за човека? Бог е забранил на човека да яде ябълки. Поради това, че човекът не е спазил тази забрана, Бог го е изпъдил от рая. Това не показва ли ясно, че ябълките не са предназначени за ядене?
За да прояде ябълки, на човек му е било необходимо
1. Да наруши конкретната забрана на своя създател - Бог.
2. Да приглуши естествените чувства на естетическа наслада към красивият плод.



Сто пъти питах, досега никой не ми отговори - какво ви липсва, че носите от девет кладенеца вода, за да го запълните? Защо не можете просто да си ядете вегетарианската храна и да сте доволни, а трябва постоянно да се убеждавате, да доказвате недоказуемото, да измисляте абсурдно-логични доводи, да ровите из религията, да тълкувате фриволно части от изследвания, да пишетепишетепишете за това, колко прави сте вие, вегетарианците, и колко грешим ние, ядящите месо?
Замислете се върху това, моля.

ще се опитам да отговоря на въпроса ти.
всеки човек е малко или много конформист, колкото и да се праска че "е личност със собствено мнение" или че не му пука какво мислят останалите. дори тези които най много се мъчат да показват че не са конформисти, бих казал са по-големи конформисти от "сивата маса" която не се мъчи да се прави на "аз съм личност". по тази причина, вегетарианците, които застават на позиция не много популярна сред мнозинството, влизат в конфликт със собствения си конформизъм.
яденето не е просто поемане на необходимите вещества, яденето за хората е и един вид средство за социален контакт. вегетарианецът сред месоядни е като въздържателя сред пиещи. всяко отклонение от нормата, особено по въпроси касаещи "обществените" дейности като яденето и пиенето, се възприема доста по-дълбоко от хората, отколкото те си мислят.

Това е то есенцията на темата. Такива вероятно са и мотивите на моите постинги, като оставим настрана вродената ми любов към спорове per se.

любов към спорове?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз от малка съм си с много състезателен дух.... И обичам да си играя с думите..... Та понякога си споря и за спорт. Като ученичка докарвах учителите си по литература до тиха лудост.... Затова толкова ми стана забавно, когато АЗ_ ми каза, че словоблудствам.