Не съм писал, че е единствената ултимативна истина, нито пък го натрапвам като такава. Нито целя непременно да стават някакви дискусии, още по-малко пък спорове, по въпроса.

Все пак, ако желаеш, можем да навлезем малко по-подробно. Но ще трябва да започнем от самия ти въпрос, който е неправилно зададен. Искаш ли да обсъдим първо въпроса ти, а не отговора ми?

Добре, нека обсъдим с какво толкова е зададен неправилно въпроса ми, за да разбера защо отговаряш неправилно =Р

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, на неправилно зададен въпрос не може да се отговори правилно, но може да се отговори адекватно.

А защо ти е неправилно зададен въпросът? Въпроси от типа "в какво точно се изразява безсмъртието?"; "И има ли "абсолютно" безсмъртие?" са некоректни, защото са свързани с твърде много допускания, които не само, че не са аргументирани, но и дори не са доказани. Та след като допусканията ти във въпроса ти не си аргументирал, както трябва, откъде накъде изискваш аргументи в отговорите?

За да задаваш въпрос от рода "има ли безсмъртие", първо трябва да допуснеш, че "има смърт". Откъде знаеш, че има смърт? Знаеш ли наистина, че смърт съществува или просто вярваш в нея? Минал ли си ти самият през смъртта, за да можеш да кажеш, "Да, смърт съществува.", та след това да зададеш въпроса, "А има ли безсмъртие?" Например това, което виждаме - тела, които прекратяват своето съществуване като такива, без разбира се да се губи нито материята, нито енергията, просто формата изчезва, преминавайки в друга; това може ли да се нарече "смърт"? Смърт на какво? На енергията, материята, формата или съзнанието? И тогава безсмъртие на какво? Първо уточни какво разбираш под "смърт", замисли се дали може да се докаже наличието на това нещо, след това задавай въпроси относно "безсмъртие"... макар че ако успееш да разбереш има ли наистина смърт или няма, тогава няма нужда да задаваш и каквито и да било въпроси относно "безсмъртието".

Wow, опитваме се да бъдем l33t, а. Откъде знам, че има смърт ли? А ти откъде знаеш, че няма смърт? И можеш ли ти да докажеш, че няма смърт? Смъртта е естественият завършек на живота. А живот може ли да се твърди, че има? Какво е живот на първо време?

Какво има да се сргументира на един въпрос? Въпросът се задава с цел да бъде получен отговор. Нима в съчиненията си до седми клас си изисквал на учителите да си аргументират въпросите, когато ти дадат тема за писане? Въпросите си аз ги задавам с цел да провокирам мислене у човека отсреща и да получа информация за неговия начин на мислене, да има обмен на информация, сиреч, да се получи ОБЩУВАНЕ.

А смъртта се случва навсякъде около нас, така че които и нормален човек и на улицата да го срещнеш и да го питаш "има ли смърт?" най-много да ти се изсмее в лицето; Обикновено вярата в нещо го кара да съществува. Защо според теб има Господ? Ами защото хората вярват в него. Вярата им е изградила образа му, вярата го е увековечила и го е поставила на небето - мястото, което хората ВЯРВАТ, че е най-достойно за Господ.

А задължително ли е според теб да мина през нещо, за да рабера дали съществува? И откъде знаеш ти, че телата и материята преминават в друга форма? И най-вече не можа ли да си спестиш усилията да изпишеш всичко това, за да отговориш без да има нужда да коментираш въпроса? Щом ти е толкова неясен той защо всъщност си правиш труда да отговаряш? Как на другите потребители им беше достатъчно ясен тогава, а ти не го разбра? И можеш ли да говориш за ясни въпроси след като половината от твоите са безсмислени?

А и защо трябва да се ограничавам с уточнения "на "какво" безсмъртие", при положение, че искам да разгледам термина от всички гледни точки? Може би първо трябва да се научиш да се замисляш над въпроса, а след това над отговора.

'Cover her face, my eyes dazzle, she died young'

"Може би първо трябва да се научиш да се замисляш над въпроса, а след това над отговора."

Точно върху въпроса се замислих, при това много по-добре и задълбочено от теб и дори от автора на темата.

За да знаеш, че нещо съществува, трябва да преминеш през него. Не просто да вярваш сляпо, че "съществува". Вярата е слепота, глупост, инертна склонност в съзнанието. Вярата не доказва нищо, нито пък може да се счете за някакъв сериозен аргумент (щото авторът на темата ме пита за такива, неосъзнавайки, че е задал въпроса си с допускания, приети на сляпа вяра).

Насочвам вниманието към въпроса в темата, защото човекът ме попита мога ли да докажа, че "Животът е непроявена и вечна същност". А нуждае ли се това от доказване изобщо, още повече и след като не е установено, че съществува такова нещо като "смърт". И ти не можеш да дадеш задоволителен отговор на това, освен глупавия и нелеп "аргумент" - "ми щото хората вярват..." Ами "хората", които "вярват", са глупаци и въобще не ми пука в какво вярват.

Запомни - вярата е глупост, вярата е слепота, вярата не е разбиране. Осъзнаване и вяра са взаимно изключващи се. Където има осъзнаване, няма нужда от вяра и където има вяра, липсва осъзнаване.

Значи си се замислил по-добре само от един човек, тъй като аз и авторът сме едно и също

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Jina_ на 23.08.08 23:52.

Не съм казал, че "няма смърт", а че просто не съм установил съществуването на такава. Ти установила ли си? Нито вярвам, че има, нито че няма. Въздържам се от категорични твърдения в тази насока, което може да се окаже най-мъдро.

Относно "минаването през смъртта" има един парадокс - как ще минеш през смъртта и после да потвърдиш съществуването на "смърт"? Ами направиш ли го, значи не си умирал изобщо и това, през което си минал, всъщност не е никаква смърт. Разбира се този парадокс изобщо не доказва и съществуването на такова нещо като "смърт". Тогава излиза, че наличието на "смърт" е нещо недоказуемо. Щом човек не може да докаже, че го има, не е минал съзнателно през нея, тогава е глупаво и да твърди на сляпа вяра, че съществува (всъщност глупаво е всяко твърдение на сляпа вяра).

Ето постинг в една моя тема, пусната преди време в "Религия":

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твоите разсъждения ме изморяват, защото циклиш на едно и също място. Това с минаването ти трябва да си го обясниш, защото ти засегна тази тема.

Щом не си установил съществуването на смърт, то тогава ти всъщност не си виждал смъртта и не знаеш какво представлява тя. А щом не си виждал смърт, значи няма как да я познаеш - оттам следва, че не можеш да си сигурен виждал ли си смърт или не. И да, аз за себе си мога да кажа, че съм виждала смърт, или това, което аз разбирам под смърт.

Забавен е фактът, че ако човек върши нещо с увереност, то се получава, дори човекът да върши безмислици. Номерът е да ги говориш така, че да забележат излъчването ти, а не да се вслушат в думите ти. Ако ти застанеш някъде и в същия дух говориш толкова уверно, дори и да кажеш, че от обратната страна на Луната растат маргаритки, то всеки би ти повярвал, без да се замисли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо не си виждала, това е просто твоя субективна интерпретация и нищо повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите