Караконджул
Караконджул - думата има турски произход /още - караконджо/, но е навлязла трайно в българската демонология.
Караконджулът наподобява космат човек с голяма глава, рога и опашка, с едно око и един крак. Той е половин човек - половин кон. Приема облика на голо човече, на куче, теле, яре. Живее само през "мръсните дни" - от Бъдни вечер до Йордановден. Заради него януари се нарича "караконджов" месец.
Живее в пещери, реки, запустели воденици и където расте бръшлян. Той примамва пътници и ги възсяда. Хвърля ги от високи скали и дървета в дълбоки вирове или ги разкъсва между воденичните колела. Съществото злосторничи само до първи петли, след това изчезва внезапно.

Талъсъм
Таласъм — зъл и невидим дух, обитател на мостове, чешми, и сгради, най-често изоставени в образ на куче и котка. Характерен е за българския фолклор. В Родопите е познат под наименованието дракуз.

Той се ражда, когато зазидат човек при строеж - мома, невеста, момък, младоженци, или от закопано имане.Ако е жена, пее, плаче или преде.Ако е мъж, свири на кавал или гайда.

През деня таласъмите се крият на тавана, в избата или в стопанските помещения на двора. Някъде се възприемат като духове на неживи. Блуждаещите им души търсят покой, убежище и когато намерят подходящ дом, трудно може нещо да ги изгони от там. Дори напротив, таласъмите правят всичко възможно да прогонят хората, в чиято къща са се заселили.

Според българските поверия, за да се отърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го извика на предварително приготвена трапеза и да го излъже, че празнуват сватба. След като постои на масата, човекът трябва да стане и да каже, че е време да отидат на сватбеното празненство, след което да отведе таласъма в отдалечена хижа в гората (някога е имало много такива заслони на ловци, овчари и дървари). Когато стигнат нарочената колиба, човекът отваря вратата, поканва таласъма вътре, оставя му малко храна и оплетена на възли прежда и под предлог, че отива да доведе и сватбарите, залоства вратата отвън. Вярва се, че таласъмите са домошари и не могат да търпят недовършена домашна работа и ръкоделие край себе си. Всичко разпръснато или омотано се залавят да го оправят, така че кълбо заплетени конци обземат вниманието им задълго. Опасно е обаче скитайки из гората, човек да влиза в чужди колиби, защото ако там е изоставен таласъм, той ще тръгне с него и ще се засели в дома му.

Double the pain
Double the pleasure
Double your fantasy
Trust beauty, just say la love

Мрава
Мравá — в митологията на българските славяни е зъл женски дух-кръвопиец. Вярва се, че мравата се явява нощем и пие кръв, най-вече от родилките и децата. Начин да бъде смутена е човекът да размърда палците на краката си.

Вярването в мрава е особено добре запазено сред българите мохамедани и се свързва с древнославянския митичен образ на морите.

Русалка
Русалката в славянската митология е воден женски дух, сестра на самодивата, тясно свързан с фолклора на съвременните славянски народи и със славянската обредност (виж Русалии).

Русалките са вечно млади и красиви с разпуснати зелени коси. Обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от речния дух водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.

Според българските поверия през нощта срещу Спасовден русалките „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни. Вярва се, че тази роса има лечебна сила, затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от русалска болест. Лек срещу нея е русалското цвете росен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.

Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.


Юда
В славянската митология, юда (още юда-самовила) е зъл женски дух с човешки облик, сроден на самодивите и вилите. Обитават гори и планини и са характерни за вярванията на южните славяни, особено на българите.

Юдите имат големи магически способности, занимават се с билкарство и отровителство. Понякога се явяват пред млади мъже, омайват ги с красотата си и ги придумват да се оженят за тях. Ако мъж се ожени за юда, тя отвлича душата му в света на мъртвите, Нав, а тялото му залинява и умира. За да се предпазят от юди в някои райони на България мъжете носели пришити към поясите или калпаците си листа от вратика, босилек, бяла комунига или пелин. Вярвало се, че тези растения отблъскват злите духове.

Юрата
Юрата е женски воден дух, обитаващ морското крайбрежие и крайбрежните плитчини.

Double the pain
Double the pleasure
Double your fantasy
Trust beauty, just say la love

Нави
В славянската митология навите (или навляци) представляват невидими летящи и голи пиленца, големи колкото орлета. Преминават през ранна пролет и късна есен. Слизат през комина при родилките. Измъчват и детето, и родилката.

Произлизат от некръстени, мъртвородени, пометнати деца, от погребани извън гробищата, които после се завръщат при хората като зли демони на смъртта. Издават звуци, подобни на бебешки плач. Плашат се от огън, желязо, метла, чесън и червен конец.

Неживи
Неживи (още лоши мъртви, зли мъртви, мори, немъртви, нечисти) — според славянската митология, зли духове на починали хора, които не са успели да преминат в Долната земя и да намерят покой. Те са обречени на тежки страдания в материалния свят, и от озлобление вредят на живите.

Славяните вярвали, че духът на починалия не може сам да намери пътя между световете на живите и на духовете, поради което организирали оплаквания и траурни церемонии. Така те привличали духовете на прадедите, които да посрещнат душата на оплаквания и да я отведат.

Ако някой бъдел застигнат от преждевременна смърт или се самоубиел, или не бил оплакан и погребан според традицията, прадедите не идвали да го посрещнат и духът му оставал заключен в Яв. Такива духове обикновено се превръщали във вампири или върколаци.

Подобна била и посмъртната съдба на хора извършили тежки грехове или престъпления. Богинята на смъртта Мора не ги допускала в Нав и те оставали завинаги в Яв.


Явина
ЯВИНА, СЕНКЯ — зъл дух, сроден на вампира; появява се от кръвта на убит човек четиридесет дни след убийството и броди нощем из ония места толкова време, колкото е оставало на убития да живее при нормални обстоятелства. Скитайки, духът крещи, дрънка, трещи, създавайки голяма суматоха, помежду което извиква имена на близки, познати или пък на убийците си. Ако някой чуе името си и отговори на повикването, Явината го убива на място или му нарича зла участ и скорошна смърт. Човек може да се предпази от нея с огън и вода.
(баба ми ми е разправяла за нещо подобно което не помня с подробности,освен че ако чуя името си,първо трябва да се огледам и ако видя кой ме вика,тогава да отговоря,защото иначе....)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Hateu на 06.08.08 02:02.

Някой да окачи темата, плийс...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Jack of Spades на 05.08.08 21:59.

Брегина
Брегини (още Берегини, Брягини) — двойка славянски женски духове, обитаващи бреговете на реки и езера.
В древността славяните вярвали само в две свръхестествени сили, които управлявали света — злият дух Упир и благотворните Брегини (*bergyne). Първият създавал всяко зло и беда по света, а вторите отговаряли за доброто, за късмета, за щастието.
Славяните си представяли Брегините като неразделна двойка — девойка и старица. Те бдели над родилките по време на раждане и закриляли новороденото от зли духове, които биха се опитали да го откраднат.
С времето славянската религия се развила и се появили антропоморфните божества. От този период нататък представите за Брегините коренно се променили. Те придобили черти на зли духове, които вредят на хората и отвличат деца, а положителните им функции били прехвърлени на по-късните Рожденици. Най-често изобразявали Брегините като същества с торс на жена и с крака, опашка и криле на граблива птица.

Блатник
Блатник (още Блатний, Болотной, Blatny) е славянски дух, обитател на блатата.
Вярвало се, че на дъното на всяко блато, блатните духове трупат съкровища векове наред и ревниво ги пазят от натрапници. Затова ако човек се приближи много до някое блато, блатниците могат внезапно да изскочат от тинята и да го завлекат на дъното, за да го удавят.

Водник
Водник (Воденик, Водяной, Водяник, Wodzanoy) в славянската митология е дух — господар на реки, потоци и извори. Водникът е повелител на русалките. Често вреди на хората.
Водниците рядко излизат от водата и най-често обитават водите около воденици. Според народните вярвания те са зеленикави дребни старци, покрити с блатна трева, вместо окосмяване. Водникът е мнителен и претенциозен, изисква специално уважение. Ако не го получи — поврежда водениците, разгонва рибата, а понякога посяга и на човешкия живот.
В руските приказки водниците яздят гигантски сомове. Те са техни любимци и им довличат телата на удавниците от повърхността на дъното. Поради това в руския фолклор сомовете се наричат „чёртова лошадь“, т.е. дяволски кон.


Мусаил
Мусаил в славянската митология е най-висшият горски дух-главатар на лесниците и на всички горски твари и духове.

Полевик
Полевик в славянската митология е дух на полето, който понякога пречи на земеделската работа, а друг път помага на жетварите. В руския език този дух се нарича също полевой.

Симаргал
Симаргал (още Симаргл, Семаргл, Симург) е благотворен дух в древната славянска митология. Във висшия пантеон на киевския княз Владимир, Симаргал е едно от шестте върховни божества. Свързан е със соларния култ, с почвата, земеделието и плодородието. Той охранява обработваемата земя и бди над житата.

В ролята си на пазител, Симаргал е възприеман и като блюстител на закона, приносител на възмездието и наказанието. Твърде възможно е да е бил възприеман като въплъщение на друго славянско божество и като такова да е привнесен във Владимировия пантеон отвън, което иначе би било твърде необосновано действие. Това е един от най-неясните славянски митологични образи. Вероятно е заимстван от северноиранските сарматски племена, които особено почитали могъщия дух Симургх, помощник на слънцето, пазител на реколтата. В Древна Персия е познат под името Сенмурв.

Славяните си представяли Симаргал като голямо грифоноподобно куче със златни криле. Възприеман е като посредник между боговете и хората.

Double the pain
Double the pleasure
Double your fantasy
Trust beauty, just say la love

Полудница (Полуденица) в славянската митология е жесток полски дух с вид на красива млада жена в чисто бяла ленена риза. Тя броди по пладне из нивите, особено по време на жътва, и убива всеки когото срещне. Понякога краде и деца. Изцяло бялата дреха сред славяните е била символ на траур, и в този смисъл на смъртта.

Полудница идва от полу и ден, което подкрепя поверието, че тя се появява само по пладне, в средата на деня. Това време от денонощието се е считало за също толкова опасно и неблагоприятно, колкото и полунощ. Тези два момента от деня и нощта са се наричали разпътен час и в него хората си стояли в къщи, за да не ги постигне лоша дума, да не хванат уроки и да не бъдат срещнати от зли сили, които да им навредят. Защото точно в разпътния час се активирали всички демони и проклятия. Такъв един особено могъщ демон била и полудницата, заедно с нейната посестрима — полунощницата.

Вероятно персонажът на полудницата се е появил като персонификация и обяснение на слънчевия удар.

Полунощница
Полунощница е зъл женски дух с вид на старица в чисто бяла дреха, посестрима на полудницата. Броди по "разпътно време" - от полунощ до зори - когато всички зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и се "разпътват", т.е. водят в грешна посока. Полунощниците често стоят по кръстопътищата, заедно с караконджулите и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло.

Double the pain
Double the pleasure
Double your fantasy
Trust beauty, just say la love

Домовик
Домовик (Домовой, Домник, Дед, Стопан) в славянската митология е дух на починал родоначалник или праотец на семейството. Вярвало се, че той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал да обитава родовата истба, да бди и да се грижи за бъдните поколения. Основна негова грижа е поддържането на семейния огън, поради което обитава огнището или пещта, печката.
Славяните особено са почитали домовика — заделяли храна от празнични трапези и я оставяли край огнището за да се нахрани и той. Преди всяко ново начинание, семейството приготвяло специална „стопанова гостба“, канело роднини и дружно отправяли въпроси и молитви за благословия към прадедския дух, след което гуляели.
Вярвало се, че след като е измолена помощтта на домовика, нещата ще потръгнат добре. Когато се местели в нов дом, стопанката взимала живи въглени от старото огнище, занасяла ги в новото жилище и измолвала от домашния дух да се засели там. Домовикът понякога вреди, друг път помага на стопаните, в зависимост от това дали са почтителни към него или от настроението му.
Особено важно е домакинята да си върши добре работата и да не го оставят гладен. Когато иска храна той потропва из стаите през нощта, докато хората спят. Ако не му обърнат внимание домовикът се отвръща от тях и ги постигат болести и нещастия.

Домница
Домовица (Домница, Домашница, Домашна Баба) в славянската митология е женски домашен дух — партньор на домовика. Вероятно е друго име за Кикимора.

Double the pain
Double the pleasure
Double your fantasy
Trust beauty, just say la love

бреййй и още ли има!супер!
много ще са ми от полза,благодаря

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наречници
Наречници (още нарюкници, орисници, рожделници, съдници, съдбеници, суденицы) — в славянската митология, три сестри-феи, които се появяват край новороденото дете и му наричат — предсказват му съдбата.

Според сърбите, първата фея предсказва смъртта, втората болести, недъзи и беди, а третата — щастливите събития от живота.

Вярвало се, че наречниците са невидими и никой не може да ги чуе, освен майката или друга възходяща родственица на новороденото дете. Подслушаното не можело да бъде казано другимо под страх от онемяване. У българските славяни имало обичай вечерта след рождението бабата да стои будна край детето, за да чуе орисниците.

Ако огънят в стаята се поддържал и била оставена храна край огнището, орисниците щели да бъдат по-милостиви в определянето на съдбата. С тях се свързва и традицията под възглавницата на детето да се оставя златна монета — един вид „подкуп“.


Пряко от мита за наречниците и техните функции произлиза вярването, че животът на човека е предначертан и предвещаното не може да бъде избегнато. Оттам идват и поговорки от типа „Така му било писано“ и „Такова му било наречено“.

Жабалака
Митично същество, способно да се преобразява в жаба като защита. Върши черни магии и вреди на хората, преминаващи през блата.

Банник
Банник е славянски дух, обитател на банята. С магическите си способности банниците развързвали езиците на къпещите се хора. Често се явявали с вида на близък роднина — възрастен мъж. Тези духове имали важно значение според късните славяни, тъй като в банята, на четири очи, се споделяли най-големи тайни, сключвали се тайни договори, планирали се заговори. И така, ако човек успеел да улови банник и да го принуди да проговори, можел да научи много тайни за околните. Най-лесно банникът се заплашва с огън или слънце, бидейки същество свързано с водата и влагата.

Double the pain
Double the pleasure
Double your fantasy
Trust beauty, just say la love