Re: Как и кога станах вампир - есетата / Религия и мистика / Вампири

Кога и Как станах вампир.

Седна на леглото си Бенджамин Вампира, запали си цигарата и със голям хъс започна разказът си пред неговият гост.

Беше Зимна нощ една много красива зимна нощ в интерес на истината не беше, като другите...
От сега ви предупреждавам господине ще бъда кратък в описанията си (Каза той докато си наместваше тирантите)
Да продължа...
Въпросната нощ беше изключително студена, но аз по традиция реших да направя своята нощна разходка из тези земи в които се намираме сега.
Моето дежаву и моята сянка Антон Фантомът на София беше още анонимен дух, който се криеше у мен и беше единият от двамата свидетели на зрелището, което последва малко по-късно през нощта.
Беше приблизително 9/10 часа вечерта, когато вече бях облечен и готов за излизане.
Спуснах се със танцувална стъпка по стълбите на Ционската кула (тази кула в която се намираме сега) направих десен завой и се отправих към дългата улица, онази ето там...виждате ли? (със замах отвори стайният прозорец и посочи с един кокалест, мъртво-син на цвят пръст улицата, която се намираше в ляво от балкона на стаята.
Там, точно там...по тази улица минах след, като слезнах от кулата.

Клиширано звучи, банално дори, но обстановката беше типична за евтин трилър или хорър...филм, който всеки човек е гледал и постоянно се сблъсква със елементарният му сюжет почти всекидневно.

(Засмя се вампира и целуна по бузата наблюдателят...след което)
-Ех всякаш беше вчера знаеш ли?
-И после? (стреснато промърмори човекът)

Една част от улицата беше изцяло под покривката на тънък и кристално чист лед, по който стъпвах. Интересното е, че се усещаше нещо специално във въздуха и всяка молекула, която беше наоколо...
Тоест да...беше клиширано, като сюжет, но това само на пръв поглед...

Скърцаше ледът, като стъпвах на него, но не ми направи впечатление понеже шумът беше много тих та даже увлекателен...
-Нали знаеш!? (Възкликна вампира и със усмивка се обърна към човекът)
-Не точно...продължавай...
-Добре (студено отвърна вампира)

Стигнах до първата пресечка на тази дългата заледена улица и там запалих вечерната си цигара...
На самата пресечка имаше един много красив ъгъл. Там се намираше и краят на една друга малка улица един доста висок тротоар и няколко стъпала цялата тази картина разбира се богато окрасена със оранжево-жълтите градски фенери.
(Бен Спря да говори, стана от леглото и излезна внезапно на терасата. Човекът се учуди и след кратко отиде при него.)

-Какво има? (попита неговият гост)
-Ти знаеш ли колко обичан бях преди...знаеш ли колко бях силен...знаеш ли каква прелестна гледка бях? (със спокоен тон запита всякаш себе си а не този до него)
...Кратко мълчание след, което Вампира от поведението си на спокоен оплаквач избухна в ярост присъщ на ревнив любовник...
-А сега!!! Само спомени ми останаха..Погледни ме!
...Човекът се отдръпна и влезе в стаята...
-Виждаш ли ме! Видяхте ли ме всички!?
Изкрещя през балкона разгневен всякаш целият свят го гледа и очаква обяснение, но в действителност всички вече спяха и нямаше кой да отдели повече внимание от това, което би се полагало на обикновен луд, който се вихри на улицата и по-важното все още на свобода. Бенджамин прекара известно време на терасата сам в размисъл, след което се върна в стаята, но там нямаше никой...вратата към коридора беше отворена...Бен Бавно се придвиждаше из стаята, оглеждаше вещите си в последствие отиде в коридора и там видя гостът си да седи уплашен прав до вратата.

-Сега съм развалина, преди бях съвсем друг...Трябва да спомена че..
-Виждам, че си заключил (шеговито се усмихна и се опита да отвори вратата)
-Да, като гледам си обут вече...можем да тръгваме...
-Къде? (попита човечецът)
-Да ти покажа, къде точно станах вампир...Хайде няма време...

Една случайна минувачка изпадна в паника, понеже видя 2 силуета на мъже единият от които бясно бягаше нагоре и надолу по улицата, крещеше и сочеше с пръсти разни специфични места по улицата обяснявайки на другият, а другият засрамено подтичваше до него и повтаряше "Да, да"

-Вижаш ли, Виждаш ли!? Тук беше мястото...това е дългата улица...докосни я със ръка... (Отчаяно крещеше Бенджамин по своят засрамен другар)

След известно време тичане насам и натам по "дългата улица" Вампира Бен прикани своят свидетел да се успокои и да го последва, докато минаваха покрай един ъгъл/пресечка на улицата.

-Тук какво? (попита човекът)
- Тук станах вампир...разгледай внимателно мястото. Отдели внимание дори и на най-малките детайли виждаш ли ги? Виждаш ли онзи човек със черната риза отсреща, който ни гледа? Виждаш ли зелените линии които минават през въздуха? Виждаш ли всичките думи и кадри които са останали по стените, като боя на платно? Който е минал е оставил част от себе си тук...и тази част е запчечатана завинаги.
Човекът на име Владимир не искаше да разочарова вампира и от състрадание и страх отвърна: Да, бледо но да!

-Виждаш ли онази госпожица с черната рокля? Виждаш ли онзи златен лъв на онзи покрив ето там? Не е ли красив? (разтреперен и разстроен показа той един покрив на един блок наблизо)
-Виждаш ли онова детенце ето там, което се опитва да догони баща си, а той без да го забелязва ходи все по-бързо напред..ето там видя ли ги? Баща му всякаш не го чува, никога не му е купувал играчки и никога не спирал да ходи, за да може го настигне детето..Всяка вечер ги виждам, всяка нощ едно и също...
-Виждаш ли онова момче и онова момиче там точно на до входа на онзи блок това им беше последната целувка, но всяка вечер това, което е останало от тях по стените играе тази постановка отново и отново.

-Да виждам (развълнуван отвръща наблюдателят)

-Виждаш ли онези двамата там дето са седнали на тротоара? Те бяха най-добри приятели, бяха неразделни, но единият се премести от тук и не са се виждали вече от години само тази конкретна сцена остана Вече те самите се забравиха, не се сещат един за друг. Как да го кажа жив спомен?

-Да.
Всъщност бедният човек не виждаше нищо повече от един обикновен уличен ъгъл със съотвените му тротоари, мръсни паважни плочки, стълб, който светеше и един обезумял, треперещ юнуша със сива вратовръзка, черно кожено яке, черни обувки, черен паналон, рошава коса и червени тиранти...

-И знаеш ли? (попита той човека)
-Ето така станах вампир...както си стоях на тротоара и си пуших цигарата...щастливо момче на 15 години изведнъж започнах да чувам и после да виждам тези неща за които ти разказвам, тези които ти твърдиш, че виждаш също. Започнах да виждам собствената си сянка, като отделно тяло от мен, започнах да виждам всяка моя емоция, като отделна личност от мен, започнах да жадувам за кръв, започнах да страдам. Вече не съм щастливото момче на 15 със спуснатите и широки панталони и палавата усмивка...Вече съм Бенджамин Икарус Андре Вампира!
Ето го той ни гледа, моят свидетел! Антоне! (Изкрещя Бен и посочи срещуположната страна на тротоара) Ето го Фантомът на София ето той беше тук тогава, той винаги е тук! Той беше свидетел на всичко това...
Антоне ела да се запознаеш с новият ми другар! Ела, ела тук (в този момент вместо да се покаже страшно-изглеждаша призрачна фигура пред Владимир се чу един тих глас в главата на Бен а именно :Добър Вечер, Приятно ми е, Аз съм Антон Фантомът Софийската Сянка.)

Ироничмо може би ще прозвучи, но всъщност нямаше никакъв силует облечен в черно на другият тротоар, нито златни лъвове по покривите и зелени линии които да минават през въздуха, нямаше нито деца, които да гонят бащите си, нито имаше стари приятели, които да седят на тротоарите, нямаше фантоми, нямаше сенки нямаше никой друг освен тях двамата на този уличен ъгъл...

"TBB" The Baron's Bastards 44-th Rifle Divison *V*

Прочетох творбите и останах възхитен от стила и начина на изразяване на участниците тук. Знам, че срокът на писане отдавна е отминал, но ме засърбяха пръстите и реших да си "пробвам перото" на това литературно поприще. Надявам се да проявите снизхождение към това произведение, тъй като за първи път пиша подобно съчинение.

Беше една топла вечер на месец септимий през 811 г. от основаването на Рим /1/, когато августейшият император Нерон стана консул за втори път и неговият любимец, освобожденското първеню Трималхион, най-накрая даде дългоочаквания си пир. Надпиването с вино и надяждането с всевъзможни деликатеси продължи далеч след полунощ и на изпроводяк лично на мен, градския префект /2/ Педаний Секунд се падна честта да пресуша на един дъх кана неразредено фалернско вино /3/. Трималхион остана възхитен от този мой подвиг и лично ме изпрати. Влачех се доволно през атриума /4/ на вилата му, подкрепян от двама германски роби, а главата ми бучеше от погълнатия алкохол. Озовавайки се в градината аз наметнах плащ върху тогата /5/ си и промърморих на слугите си да ме последват.
- Сторете път на градския префект - изрева по навик глашатая при портата.
- Млъквай бре, глупак - срязах го аз - да не искаш да привлечеш насам всички крадци и пройдохи, дебнещи изгоден случай да оберат някой патриций /6/?
Рим нощем не е безопасен дори и за представителите на властта, въздъхнах аз и с притеснение опипах натежалата от ауреуси /7/ кесия /които спечелих днес, играейки на зарове/. В другата гънка на тогата беше мушнат пугият /8/.
По принцип не беше законно да се носи оръжие в рамките на померия /9/, но ако законът се спазваше стриктно, половината град щеше да се озове в Капитолийската тъмница.
Запровирахме се бавно из кривите тесни улички, внимавайки да не нагазим в неприятни субстанции. Мракът беше непрогледен, а светлината от факлите само щеше да ни направи лесна мишена за грабителите, затова ги бяхме угасили. Вигилиите /10/ не се виждаха никъде /навярно бяха запили или просто ги беше страх да въдворяват ред/. Откакто император Нерон и свитата му бяха подхванали нощните си забавления, изразяващи се в обиране и гавра с минувачите и стражата, последната значително беше занемарила задълженията си. От това в пълна степен се възползваха разбойниците и сега безчинствата и произволът се ширеха из всичките 14 квартала на Рим. проклинайки езиците от чучулиги и свинските вимета които се бунтуваха в стомаха ми, аз внезапно осъзнах, че сме объркали посоката и вместо на Палантин /11/ сме се озовали в Субура - най-пропадналия римски квартал, свърталище на роби, проститутки и прочая плебейска паплач.
- Триста фурии, гнусни долни твари такива!!! - изсъсках аз към робите си, моментално изтрезнявайки - ще ви смъкна кожата на гърбовете от бой ако не ме заведете до дома ми. С изненада осъзнах обаче, че слугите ми са се изпарили, оставяйки ме абсолютно сам в напълно непозната обстановка. Мръсни страхливи предатели - на сутринта ще заповядам да ги намерят и разпънат на кръст, но сега трябва да се махам оттук, иначе Рим утре ще осъмне без градски префект. Запрепъвах се на север проклинайки вероломните роби. Небето беше закрито от облаци, беше тъмно като в лабиринта на Минотавъра и не се виждаше нито едно съзвездие, по което да се ориентирам. Само да стигна до големия Цирк /12/ и всичко ще е наред, мислех си аз, стараейки се да не вдигам много шум и призовавайки пенатите /13/ да ме закрилят.
Внезапно почувствах, че не съм сам. Почти инстинктивно забелязах една черна сянка, която се беше притаила до стената на една инсула /14/ вляво от мен. Крайниците ми се вцепениха и неразбираем страх скова сърцето ми. От фигурата лухаше студ, въпреки топлото време. Изпитах странното усещане, че се сблъсквам с нещо свръхестествено и нерационално. Нещо древно и зловещо, навярно излязло от самиия Хадес /15/.
- Какво си ти? - гласът ми беше станал дрезгав до неузнаваемост, а ръката ми конвулсивно стискаше дръжката на камата.
Сянката се раздвижи и две огненочервени очи се впиха в мен. Парализирах се от страх и разбрах какво чувства жертвеният бик, миг преди да бъде заклан на олтара.
- Ето, вземи парите... - кесията ми издрънча на паважа, но създанието не й обърна никакво внимание, а се устреми неумолимо към мен.
"Не ми трябват златото ти" - отекна стържещ глас в главата ми. "Трябва ми твоята кръв - тя ми дава живот и сила".
Усетих убождане по врата, но не можех да се съпротивлявам. Ужас беше изпълнил душата ми и чувствах как с всеки изминал миг силите ме напускат. Ушите ми бучаха, виеше ми се свят и краката ми се подкосиха. Отчаяно се замолих на Хеката /16/ да се смили над мен.
Внезапно в далечината преблеснаха факли и се чу кучешки лай, последван от тропот и викове на хора. С пронзителен писък съществото се отдели от мен и изчезна в мрака. Един от мъжете се приближи и коленичи до мен.
- Имате късмет, господарю - беше Деций, префектът на нощната стража - ще се оправите, имате само две драскотини по шията, а и парите ви са непокътнати.
- Занесете ме във вилата ми... - изстенах аз - Добре свършена работа, момчета. Още малко и щех да се озова при предците си.
На другата сутрин се събудих изкъпан и в добро настроение. Малко ме болеше глава и от лявата страна на шията ми имаше две малки ранички, които пареха. Гръцкият лекар, който ме прегледа, ме увери, че те няма да се инфектират и ми наложи компрес от жиловлек. Въпреки това кошмарният спомен не ме напускаше и смътно чувствах някаква тревога. Дори не ме успокои новината, че вигилиите заловиха избягалите ми роби и ги разпънаха на кръст покрай Via Appia. Привечер започнах да чувствам странна жажда, която неможех да утоля независимо колко вода и вино поглъщах. Установих, че се заглеждам все по-често в шията на една млада египетска робиня и в мен се пробужда дивото желание да я захапе. Към полунощ не издържах и заповядах на иконома си да я доведе. Това не го изненада особено, защото ние, римляните, сме господари на света и може да се разпореждаме с робите си както си поискаме, дори да ги убиваме. Икономът ми смигна заговорнически и ми пожела приятна вечер. Девойката стоеше смутено до леглото ми.
- Седни, дете мое. - подканих я аз, наливайки й чаша вино - Как се казваш?
- Хармион, господарю.
- Как попадна в робство? С престорено загрижен тон я попитах аз, приближавайски се плътно до нея.
- Баща ми имаше много дългове и ме продаде на пазара за роби в Александрия.
- Лош късмет... съчувствено издекламирах аз, а устните ми се допряха до шията й и усетих как артериите й пулсират. - Искаш ли да те освободя?
- Да, господарю! - въодушевено извика тя. Навярно си мислеше, че ще я пусна на свобода. Е, щях да я освободя, но по друг начин.
Впих зъби в сънната артерия и жадно засмуках бликналата кръв. Но вместо очаквания метален вкус сега усещах колко всъщност е сладка тя и как ме изпълва със сила и енергия. Същинска амброзия, достойна за мен.
Усещах конвулсиите на момичето и как духът й напуска този свят, но не можех да спра и пиех, пиех... докато в безжизненото й тяло не остана и капка кръв.
На сутринта повиках иконома.
- К-к-какво е станало, господарю? - попита ме той, пребледнял.
- Малката пачавра ме удари затова я убих, отвърнах раздразнено. Хвърлете тялото в Тибър. А ти тази нощ ще ми доведеш някое хубаво галско девойче, нали? - усмихнах му се дружелюбно аз.
- Както господарят заповяда - разтреперано промърмори човечецът, гледайки втренчено уголемените ми кучешки зъби.

Пояснения:
/1/ - римляните са водели летоброенето от основаването на града си /753 г. пр. н.е./ , така че по нашето летоброене това е 57 г.
/2/ - длъжността градски префект на Рим съответства приблизително на кметската такава.
/3/ - гърците и римляните обикновено разреждали виното с вода, считайки пиенето на неразредено вино за варварски обичай.
/4/ - входното антре на един дом, използвано обикновено като приемна.
/5/ - дългата горна дреха на римския гражданин. Тогата на магистратите била бяла, обточена с пурпурна лента.
/6/ - аристократ, потомък на някой от основателите на Рим, заемал политическа или жреческа длъжност и участвал в Сената.
/7/ - римска златна монета.
/8/ - права двуостра кама, използвана от легионерите.
/9/ - пространството между старите градски стени, построени според преданието от Ромул. Мястото било свещено. В рамките на померия било забранено да се носи оръжие и да се извършват погребения.
/10/ - нощните стражи. Имали са задачата да арестуват хванати на местопрестъплението престъпници, но изпълнявали главно функцията на пожарникари. Нямали оръжие, а носели само тояга и кофа с вода.
/11/ - на Палантин са се намирали дворците на римските благородници, в това число и императорския дворец.
/12/ Големият Цирк /Circus Maximus/ - римският стадион за конни състезания, намиращ се между хълмовете Палантин и Авентин.
/13/ - духове покровители на домашното огнище.
/14/ - многоетажна къща с апартаменти под наем /нещо като нашите блокове/
/15/ - в гръцката и римската митология - Ад.
/16/ - Хеката в древногръцката митология е богиня на мрака, нощните кошмари и и магиите. Имала три глави и три тела. Покровителствала лова, пастирите, обществените занятия на хората (съдилища, война, състезания), защитавала младите хора, пазела децата и осигурявала на пътниците лек път.

Ad majorem pharmacie gloriam!