Вампирските митове на Месопотамия / Религия и мистика / Вампири

Покрай клубното стори, в което успях преди време да набутам и Акадски вампир, реших да проуча малко повече по въпроса и сега ви представям обобщена форма на това, което успях да намеря. Надявам се да ви хареса, ако изобщо решите да прочетете тоз чаршаф

Шумер е обхващал южната част на Месопотамия, а Акад – северната. Културно те са съществували от 5000/4500 BC до 2000 BC.
Един от запазените текстове е Енума Елиш, чиито първи версии са от времето на Хамурапи ( 1792 – 1750 BC) . В него има интересни моменти отнасящи се до “вампирско” поведение на :

Богове

* Нергал- “дракон, покрит с кръв, която пие от живите.”
Образът на Нергал като дракон, тържествуващ над смъртта на враговете си е често срещан образ в Шумерската литература. Той е бог на войната, чумата, смъртта, насилието, кръвта и Подземния свят. Всъщност става бог на Подземния свят, когато се жени за Ерешкигал, която е първоначалната богиня на Подземния свят
Основно, Нергал може да бъде описан като гневен, себичен и кръвожаден бог. Той е единствения от Шумеро-Акадските богове, който редовно е описван като пиещ кръвта на живите и който убива без да се поколебае именно заради кръвта, която изглежда му харесва /много!/

* Ерешкигал – Кралицата на Подземния свят и една от най –древните богини в Шумерския пантеон. С нея е свързан следния мит:
След като света бил създаден, той бил разделен между главния Бог Ану и Енки, Енлил и Ерешкигал. Братята Енки и Енлил станали владетели респективно на земята и водата, а небето било владение на Ану, така че за Ерешкигал останал само подземния свят. Тя трябвало да остане там, защото ако го напусне, Мъртвите щели да се освободят и да ‘станат повече от живите’. Самата Ерешкигал трябва да яде прах и да пие кръвза да оцелее.

* Нинурта – споменат е само в един фрагментарен текст , но по следния забележителен начин : “ къпещ се в кръвта на хората, пиейки до насита и наслаждавайки се на кръвта.”

Демони*

* Намтар
В текста “Смъртта на Гилгамеш” , Намтар е описан като пазач на подземния свят, който чака душите на мъртвите. Ако не го умилостивиш с подаръци, той ”поглъща” душата и живота ти, за да те изгони от свещеното пространство на подземния свят и за да се нахрани. По този начин, Намтар също има “вампирски” характеристики – той се “храни с живот” / мъртвите не са напълно мъртви докато не ги пусне да продължат пътуването в подземния свят/. Филологически , Намтар е интересно име , което идва от израза Нам-тар , който означава “този, който решава съдбата”, като “съдбата” е равностойно на “смъртта”. Той решава кой трябва да бъде допуснат в подземния свят и кой не. Тук може да се направи аналогия между т.нар “не-мъртви” /undead/ и тези, на който не се позволява да влязат в Подземния свят и са принудени да останат при живите

* Пазузу – в Акадските текстове той е отговорен за носещия чума южен вятър и смъртта на хора, които са изрекли лъжа. В случаите на тези, които са изрекли лъжа той изпива кръвта им и според старите Акадски текстове, той се е наслаждавал на това.

Духове на починали

Вярвало се е че тези които починат са зависими от грижите на техните семейства. Тези които не били споменавани можели да се превърнат в зли духове, изсмукващи живота от живите си роднини , а също така можели да превземат душата, за да заживеят отново в друго тяло
Когато мъртвец обитавал друго тяло, то изсмукването на енергия или пиенето на кръвта на друг били често срещани и понеже мъртвите се нуждаели да се “хранят с живот” те правели всичко за да добият кръв.

Човешки същества

Фрагменти от Акадски текст разказват следната история:
Брат и сестра, които някога служели на боговете в един момент искали да ги предизвикат и да правят каквото си поискат. Те успяли да се отделят от боговете и когато си помислили, че са спечелили вечността, боговете им се присмели и ги проклели да живеят вечно, но в същото време да не си спомнят причината и никога да не разберат как е станало така / буквално е споменато “мозъците им били изядени/. И тъй като боговете ги проклели, те се променили и станали зависими от кръвта на други човешки същества и били принудени да “живеят в нощта”.
Този текст за съжаление е запазен в малки фрагменти, но те очевидно свидетелстват за “вампирско” поведение” и дори са смятани за един от митовете за произхода на Вампиризма

* под "демони" да се разбира оригиналното значение на думата - нещо като второстепенни богове.

Тенкс на всички, който проявиха търпение

Понеже гледам козата е загатнала мита за Лилит /непокорната и еманципирана жена на Адам/, ще подопълня информацията за нея.

В Рая Адам бил много самотен, на фона на двойките животни, които виждал там. Адам - бидейки вече около 20 годишен мъж - почувствал ревност заради тяхната любов, и макар че се опитал да се чифтоса със всяка женска, не намерил удовлетворение от акта. По тази причина той проплакал: "Всяко същество освен мен има подходящ партнъор", и се помолил на Бог да поправи тази несправедливост.
Тогава Бог създал Лилит, първата жена, по същият начин по който създал и Адам, освен че използвал мръсотия и утайка вместо чиста пръст. От бракът на Адам с тази жена произлязъл Асмодей и безчет демони, които все още морят човечеството.
Адам и Лилит никога не намерили покой заедно; когато той поискал да си легне с нея, тя била обидена от това че той настоява тя да лежи. "Защо трябва да лежа под теб?" попитала тя "Аз също бях създадена от пръст и следователно съм ти равна." И когато Адам се опитал да я подчини чрез сила, Лилит в гнева си изрекла магическото име на Бог, издигнала се във въздуха и го напуснала.
Тогава Адам се оплакал на Бог: "Бях изоставен от своята партнъорка" и Бог изпратил ангелите Sanvi, Sansanvi и Semangelaf да върнат Лилит обратно. Те я намерили отвъд Червеното Море, място изобилстващо с похотливи демони, на които тя раждала повече от стотици демони потомство на ден. Ангелите казали "Върни се незабавно при Адам или ние ще те удавим". Лилит отговорила: "Как мога да се върна при Адам и да живея като почтена съпруга, след престоят ми отвъд Червеното Море??". Те и отговорили: "Ако откажеш значи ще умреш". Тогава Лилит попитала отново: "Как мога да умра, когато Бог ми е разпоредил да поема грижата за всяко новородено дете: момчетата до осмият ден от живота им, този на обрязването (пречистването от греховете) им; момичетата до двадесетият ден. Въпреки това, ако някога видя трите ви имена или образите ви върху амулет над новородено дете, обещавам да го пощадя." Те се съгласили на това. Но Бог наказал Лилит, като направил така че всеки ден сто от нейните деца-демони умирали. И когато тя не можела да унищожи човешко дете заради ангелският амулет, тя ще се обърне изпълнена със злоба срещу собствените си деца Лилит не можела да понесе мъжът да доминира и затова проклела Адам и побързала да се завърне в своя дом отвъд Червеното Море.
Въпреки че историята за Лилит се е изгубила от канонизираната Библия, нейните дъщери "лилимите", навестяват мъжете от хиляди години. През средновековите евреите все още произвеждали амулети с които да държат лилимите надалеч. ПО общо мнение те били сластолюбиви женски демони, които се съвокуплявали с мъжете във всичките им сънища причинявайки нощни полюции.
Гърците възприели вярата в лилимите, наричайки ги Lamiae, Empusae (Насилници-вътре), или Дъщери на Hecate. ПО същият начин и Християните възприели вярата наричайки ги блудници на ада, или сукуби, съответсвието на инкуби. Църковните свещеници и монаси, се опитвали да ги прогонят спейки с ръце обвити около гениталиите стискайки разпятие.
Въпреки, че повечето от легендите за Лилит идват от еврейският фолклор, описание на демона Лилит се явява и при Персите, Вавилонците, Мексиканците, Гърците, Арабите, Англичаните, Германците, Ориенталците, и коренните Американски легенди. Също така, понякога тя била асоциирана и с легендарни и митологични личности като Кралицата на Sheba и Елена от Троя. В средновековна Европа тя била обявена за жената, наложницата или бабата на Сатаната.
За мъже които получавали нощни полюции по време на съня си, се вярвало че са прелъстени от Лилит, и непременно изричали заклинание, чрез което да предотвратят превръщането на потомството им в демони. Хората мислели че всеки път когато набожен християнин има мокър сън Лилит се смее. Вярвало се че Лилит била подпомагана в своите кръвожадни среднощни приключения от сукуби, които се събирали с нея близо до "планините на мрака" и да се веселят с нейният демон любовник Самаел, чието име означава "отровата на бога". В Кабала се описва, че силите на Лилит са във върха си по време на бледнеенето на Луната.
Съгласно легендата привличането на Лилит към децата идва от вярването че Бог и отнел децата, когато тя не се завърнала при Адам. Вярвало се, че тя насочила целият си гняв към жените които раждали и новородените деца, и по-специално момчетата. Обаче също така се вярвало, че трите ангела, които били изпратени да върнат Лилит я накарали да се закълне, че където и да види имената или образите им върху амулети, ще остави майката и детето на мира.
Тези вярвания продължавали с векове. До 18-ти век било обичайна практика в много култури, да защитават новите майки и техните бебета с амулети срещу Лилит. Момчетата били най-уязвими през първата седмица от живота си, а момичетата през първите три седмици. Понякога около леглото се рисувал магически кръг, със заклинание с изписани имената на трите ангела, Адам и Ева, и думите "barring Lilith" или "защитете това новородено дете от всяко зло". Често амулети се поставяли в четирите ъгъла на леглото и навсякъде около спалнята. Ако дете се засмеело по време на сън, се приемало като знак за присъствието на Лилит. Вярвало се че ако запушат носа на детето ще я накарат да се махне.
А иначе едно от ранните упоменавания за Лилит в еврейската митология имаме в т. нар. The Alphabet of Ben-Sira.