понеже темата с творбите ми беше попогрешка изтрита от трудолюбивите ни упорити модератори по време на триенето на безбожния флуд - аз ще си я направя наново (инат съм, какво да се прави )

сега да си спомним приблизително стария текст:


хм, понеже идейката за собствена тема с хрумвания ми се стори добра - ето я и моята тема
общо взето мога да си разделя творбите на два вида - на английски предимно за емоционалното състояние и на български (но всъщност не само) разказчета с фантастичен елемент, предимно вампирчета (а стига бе), а понякога дори успявам да ги обединя всичките в едно (но не с езиците разбира се, все още пиша само на разбираеми езици, но скоро време обмислям да почна и на италиански;)


уел, който проявява интерес - да заповяда, аз така и така ще си пиша (казах ви че съм инат;)


мога само да ви помоля нещо - ако прочетете нещо, поствайте мнение, че преди последните ми десетина неща стояха като непрочетени от никой, а всъщност не беше така
давайте коментар - това е целта на постването ми тук, да видя как се приема "творчеството" ми и да установя дали има смисъл да продължа да го пиша и най-вече показвам пред публика


това е, благодарим за вниманието и....enjoy

Beyond life and death, above the heaven & below the hell, there was...ME

Беше прохладна майска вечер, слънцето отдавна бе залязло, но част от светлината му все още правеше отчаяни опити да разсее безвъзвратно настъпващия мрак на нощта. Въздухът бе свеж, но някак натежаваше заради падащия мрак, духаше лек прохладен вятър, който разпиляваше дългите й тъмни коси. Тя отново бе на лов. Едно и също се повтаряше много нощи подред, но тя не знаеше че тази вечер всичко щеше да се промени...
Обикновено излизаше след залез, търсейки подходяща жертва, с която да утоли нестихващата жажда за кръв. Онази вечер, тя бе уморена от еднообразието на живота й в това малко градче и от безсилието да го промени... но трябваше да чака, той й бе казал че ще се върне. И ето че не бе изминала и сто крачки, когато една ръка се опря на рамото й... Беше бяла изящна, с дълги ледени пръсти; тя потръпна, не толкова от студ колкото от предчувствието за нещо зло и непоправимо... Обърна се, и тогава го видя. Той беше висок, с дълга светла коса, която меко падаше покрай раменете му. Имаше дълбоки тъмни очи, събрали сякаш в себе си спомените и мъдростта на цели хилядолетия. Тя го погледна и веднага разбра какво искаше да й каже. Знаеше го още преди това, кошмарите й се сбъдваха, сбъдваше се онзи сън, за който толкова копнееше да не е истина... Там тя срещаше същият този вампир, който сега стоеше изправен до нея и той й казваше ужасната вест... Изведнъж, тя наруши мълчанието и проговори:
- Мъртъв е, нали? Това ли си дошъл да ми кажеш?
- ...Не можахме да го спасим. Огънят бе изгорил не само тялото, но и душата му....
- Неееее! - писъкът й раздра тишината и сърцето й се късаше от болката на загубата. За първи път, откакто бе вампир бе успяла да се привъже така към някой, и не само да се привърже. Макар да звучеше абсурдно, тя знаеше, че това е любов. Затова сега сякаш светът рухна под краката й. Тя се обърна и започна да тича. Отдалечаваше се от дома все повече и повече... Изоставяше всичко познато, отправяйки се към неизвестността.

Beyond life and death, above the heaven & below the hell, there was...ME

The darkness

The dark side`s callin` us
callin`, callin`, till the grave
when you become a part of it
till the end of everything
the darkness` callin` us
till when we`re fallin` into Her
and lost ourselves into the death
don`t run away, come here and die
don`t fear from the dark,
become a part of it
don`t let yourself into the lie
come, come here, & let you die


ПС: малиии, очевидно твърде наскоро съм гледала Епизод ІІІ....


Beyond life and death, above the heaven & below the hell, there was...ME

FLY AWAY

To try this way
& fly away
and be myself alive...

So you can try & fly,
fly away from me
but try, ooh try
try to stay with me

Don`t be always the same
Do not play that game
Be yourself acting only you
Make your wishes become true
That`s the way you must choose
There`s nothing you can lose
and know that you can be alone
if you continue to be undone

So you can try & fly,
fly away from me
but try, ooh try
try to stay with me

I`ll forget the past
I`ll pretrade the cast
I can make you real
I can make you feel
the love between us
that`s a thing I cannot pass

You can try to fly
with me and not alone
That`s the way to fly
and to become at last done
Follow me, let`s fly away...

So you can try & fly,
fly away from me
but try, ooh try
try to stay with me
So you can try and fly
fly away with me
that`s the way we`ll try...ooh fly...ooh fly...

Beyond life and death, above the heaven & below the hell, there was...ME

Let me die

What can I do when I feel this pain?
It burns me from inside
and it hurts me so much
I see his body on the ground
I`ll never hear his voice again
I`ll never feel his touch again
it`s so sad, it`s so bad
to feel like this
I can do nothing, I can feel nothing anymore
my heart is empty now
so just breathe, but it hurts so much
hey, let breathe, it`s not that easy when he`s gone
he`s not still alive, he`s already dead
and I can do nothing to save him
I cannot bring him back the life he`ve never had
he is no more, he doesn`t exist anymore
"Touch me, feel me, love me, return to me...", I`m screaming
but he cannot hear my voice again
Why he? Why always me?
that pain hurts so much
and all I can do is to fall into the darkness
oh, please let me die
now I hate beeng immortal, i`ll leave all that immortal life for him
just let me escape from here, i`ll run without looking back
and i`ll never return to this world
I know that the escape`s a wrong decision,
but you must know that there wasn`t right
so have no choice
I say goodbye to everybody
remember that i love you all
but most of everything i loved him
so let me die, i wanna die, just to fall into the dark
and there I hope, I`ll find finally the peace and the calm
I`ll find them into the silence of the death
that`s what i dream about
oh, let me die

Beyond life and death, above the heaven & below the hell, there was...ME

Огледа се в тъмнината. Беше влажно и студено. Побиха го тръпки, които прераснаха в конвулсия на стомаха му, който се преобърна от нарастващото чувство на страх. Предчувстваше нещо ужасно. Усещането се разля като експлозия по цялото му тяло и тогава се появи той. Беше огромен, заемаше почти цялата зала, могъщите му плещи сякаш подпираха тавана на пещерата. Острите му зъби се белееха страшно, насочени сякаш като остри мечове тъкмо към него. Страхът прерасна в ужас, който го вцепени напълно. Не можеше да помръдне и крачка. Мозъкът му също бе замръзнал на едно място и отказваше да приеме идеята за близката смърт. Драконът го погледна с дълбоките си черни очи, както хищник премерва плячката си с поглед преди да се нахвърли върху нея. Но той не го направи, виждаше че жертвата е напълно безпомощна и няма нужда от такива мерки. Тук главна роля щеше да играе страхът, вцепеняващият ужас, който сковаваше всички негови предишни жертви, а очевидно и сегашната. Чудовището тръгна бавно, но устремено към него. Люспите му проблясваха със странен червен пламък при всяко негово движение, ноктите му издаваха тъпи драскащи звуци, отърквайки се в...костите на пода. Подът бе препълнен със скелети! Той чак сега ги забеляза и като че ли това откритие уби и последната му надежда за спасение. Никой досега не бе излязъл жив оттук. Нима точно той щеше да го направи? Той, обикновен дърводелец, който...дори си беше оставил брадвата у дома. Нямаше надежда, но и страхът вече го нямаше. Бе изпаднал в състояние на транс и безчувственост, в което нищо не го интересуваше. Знаеше какво ще последва, но все още отказваше да го възприеме напълно. През тези дълги секунди на размисъл и промяна в състоянието на човека, драконът се приближаваще все повече и повече. Вече бе на крачка от него, физиономията му придоби злобно изражение на задоволство от поредната победа. Но той се лъжеше. Този път победителят щеше да е друг. Стоейки неподвижно в мрака имаше още една фигура. Висока и слаба, прилично на човешка, но все пак много по-съвършена. Когато драконът раззина паст, за да погълне закуската си, вампирът усети, че моментът е дошъл. Изскочи срещу него, грабна човека за ръката и впи дългите си нокти в дланта му. Драконът нямаше време да осъзнае какво става. В момента в който сключи челюстите си, той усети че всъщност не е погълнал нищо. Озърна се за плячката си. Наоколо нямаше никой. Разярен драконът започна да тича към изхода като бълваше пламъци пред себе си, но това всъщност му пречеше още повече да установи дали има някой пред него.
Далеч отпред вампирът тичаше с всички сили, по-бърз от вятъра. Носеше се леко напред, все едно лети, а човекът зад него бе впил ужасен поглед в спасителя си, чиято ръка все още стискаше здраво китката му. Той се чудеше що за спасение е това. Бе се отървал от дракона, за да отиде...но накъде всъщност? Той дори не знаеше какво бе това същество, което го бе изкопчило от драконовата захапка. Единственото, което знаеше бе, че не е човек.
Мислите му бяха прекъснати от страховития рев на дракона, който точно тогава бе осъзнал, че за първи път храната му успява да се измъкне. Само секунда по-късно силуетът на дракона се очерта на входа на пещерата. Мълния проряза небето и освети яростта в очите му, които сега не бяха черни, а горяха като живи. Луната се показа с цялата си прелест сякаш, за да прибави към спомените си и тази велика битка, която щеше да последва. Дракон и вампир се бореха за живота на човек. Нечуван и невиждан дотогава абсурд, но това като че ли изобщо не притесняваше участниците в двубоя. Те се бяха вкопчили един вдруг като кучета. Драконът бълваше огнени езици, но вампирът избягваше изпепеляващата им сила с ловки и бързи движения, на които е способен само един вампир. Битката ставаше все по-ожесточена. Драконовата броня дори бе пробита на едно място и сега оттам се стичаше гъста и черна кръв. Преди да последва смъртоносният удар на набитата с остри шипове опашка, вампирът проговори:
- Остави го, о, драконе, пазителю на свещената пещера. Сега аз имам по-голяма нужда от него, отколкото ти. Ще ти намеря друг, по-достоен заместник. Този е именно, от който се нуждая аз.
Последва неодобрително ръмжене от страна на дракона, но той все пак престана нападките си и се заслуша в словата на вампира, очаквайки предложението му. Но то не последва. Вместо него се отрони една съвсем различна дума:
- Сега!- каза той. Човекът разбра че тези слова се отнасят до него, но все още не знаеше какво точно да направи. Струваше му се прекалено странно да искат тъкмо неговата помощ в този напрегнат момент...но сега не беше време за разсъждения, особено за такива търсещи логика, защото във всичко преживяно в близките десетина секунди тя настоятелно липсваше. Толкова бързо и толкова безвъзвратно се бе променил животът му и ето че сега неговата съдба и съдбата на тайнствения непознат, който го бе спасил зависеше от него. Трябваше да направи нещо и то бързо, ако не искаше и двамата да загинат. И тогава той се сети за старите приказки, които му бяха разказвани едно време близо до огъня. “За драконите...какво се казваше там за драконите?” – мислеше той трескаво и като на лента преминаваха пред очите му всички онези истории...когато той изведнъж осъзна че това нямаше да помогне. Унесен в мислите си той изведнъж се сепна от гръм, последвал светкавицата, която така и не бе забелязал, но светлината й все още осветяваше бойното поле. Тогава човекът с облекчение разбра че думите не са били насочени към него, а към хайката вампири, които се криеха из дърветата около пещерата или поне със сигурност са били там преди да се озоват в центъра на кръвопролитието, защото именно в това се бе превърнала схватката между дракона и вампирите. Не един вампир загина в тази велика битка. Много от тях загубиха зъбите и острите си нокти в дебелата и твърда като стомана люспеста кожа на дракона. Бавно, те започваха да осъзнават, че колкото и много да са, не бяха в състояние да победят един тъй могъщ и тъй древен звяр като Дракона. Отчаянието постепенно завладяваше душите им и в тях започна да се надига предчувствието за всеобща гибел. За разлика от хората обаче, те не можеха да почувстват страх, а само безразлична безпомощност към настъпилата ситуация. И в този миг се намеси природата. По-могъща от всяко същество на земята, защото именно тя е създателка на всичко и всички. И в този момент тя реши че е дошъл краят на една раса и точно тя бе упълномощена да наложи този край. Мълния, по-силна и по-бляскава от всички други появили се тази вечер, достигна земята и с цялата си унищожителна енергия се стовари върху дракона. Създаден от огън, само огънят бе в състояние да го унищожи и тази светлина бе направена именно от това. Веднъж на хилядолетие от небето падаше не електрична, а огнена мълния. Този път тя доведе една битка до неочакван край. Вампирите не бяха на себе си от изненада. Тялото на дракона лежеше на земята безжизнено и отпуснато. Звярът, който само миг преди това беше в състояние да ги погуби, сега бе мъртъв. И не само той. Много скоро те щяха да открият че още едно същество също се бе простило с живота си, усещайки парещата болка на огнената мълния върху себе си. Човекът също бе умрял.

Beyond life and death, above the heaven & below the hell, there was...ME

It`s so good to be alone...in your own house, but not in the world. And when you go out, you can see the others, the people walking down the street, everytime hurrying for somewhere. When you wanna be alone out of your home, you can go to the nearby forest. To walk under the old trees and stare at the full moon in the dark sky through the black branches. Oh, the night! It`s so wonderful when the silence has devoured everything, but the darkness, cause the darkness has devoured the silence. If you`re alone in the night, you can feel it best. And she knew that, but in the last years her soul had started to crave for someone. She liked the lonelyness but with the hundred years of life, now she wonders what is to live with someone who is like you and who can carry about you, and you about him. She passes every night in the city, sometimes staring at the beautiful night sky, but also searching a victim to slake the thirst of blood. Now the wish to find some another child of the darkness grows and starts to fight against the habit to live in that city and to carry only about the fresh blood. So this night she decided to leave her small house and to get out of this city, to go to the unknown.
Her very white skin made her look like some...thing more than a human and so she was. Not only about the colour of her skin made her different than the others. The reason was deeper. It was the matter of her whole body, even of her soul. She was not human since eighthundred years when she became a vampire. Every night since then passes at the same way. Just to went out to feed. But that night was different, that night her mind has changed by an idea. A bit crazy and a bit difficult to become real. But that idea had already devoured her, so there wasn`t any other thing, but the sucsess. An hour ago she wanted to go out of the city. But now she has to do somethig before the leaving...to create another vampire.
The moon was shining very bright that night. Gregory was walking down the Reegus Street. His long black coat, his shiny black shoes, the white shirt and the tie were getting the impression that he was not like that men who walk alone into the dark city at 3 a.m. He looked like a good businessman who must be fast asleep in that hour. But actually he wasn`t exactly a man. Suddenly he saw somebody walking down the same street but in the other direction. When he focussed well the dark figure, he saw that it was a woman. A tall woman with long dark wavy hair and very white skin, wearing black dress on her pretty body. He liked her by first sight. Gregory knew that she was the perfect victim for tonight. He stepped by her slowly and when he looked at her in the eyes, he realized that she also was looking at him. It was strange that she didn`t feel fear like the other women in the same situation. He felt that she is different and the desire do taste her blood grew up. When he tried to grab her by the arms, she turned quickly and revealed the beautiful white teeth in her mouth. Two of them were very long. The shock was huge. He shouted, but with that he revealed his own vampiric teeth, so she also shouted by surprise. They were standing without any move staring at each other. At last, the woman whispered:
- I`ve waited for you all the time...

Beyond life and death, above the heaven & below the hell, there was...ME

When I`ll feel the love again?
When I`ll stop to feel that pain?
There`re so much questions in my head
and they overcome me when I`m sad...
Does anybody really understand me?
Could ever anybody love me?
Will I ever feel the happyness again?...
Is there anything besides the pain?
The only thing that I want now is to die
to set me free while I`m understanding whole life`s lie
unhappiness and lonelyness -
they make me feel depressed
sadness is un usual thing,
that`s everything that life could bring...

But against everything I can see the light
and I`m feeling ready for the flight
and my soul will sail among the stars
and I`ll escape from all that fars...

Beyond life and death, above the heaven & below the hell, there was...ME

Leaving the world

Oh, it`s so complicated
But maybe there is a light
Among all that darkness…
Maybe I can fix all this mess
That has overcome me….

I feel so depressed, I feel so incomplete,
I`m an idiot, I am a bitch
I hate everything and I hate everybody
But most of all I hate myself!
That makes me feel so sad
That makes me think about killing myself…
Why am I in this situation now?
How have I come here? What have I done?
Everything is a mess, I`m doing mistake by mistake….
There`s nothing I can understand
There`s nothing left except darkness and sadness
I`m so missunderstood…

Does even anybody like me?
`cause I`m sure that nobody can love me
I just wanna die, to escape of that prison,
The prison of the mortal life
It`s so easy, but it`s difficult to me
And only I could know what to do
But I don`t know it now…
What`s the right decision?
What should I have to do?
What`s my mission in this world? What is my vocation?
Is there anybody who cares for my fate?…

I feel depressed, I feel unloved
Could ever anybody help me?
Is there anything that costs it to believe in?
I just know that whole life`s a lie
That`s the reason of which I wanna die
I`ll leave the Big lie which I don`t wanna join…
Cause now for me the life don`t cost even a coin

Nothing to believe in…nobody to love…
Nobody who cares me…nobody to love me
Everywhere`s the darkness only,
The silence and the death…
I`ll permit them to devour me
From now on I will sink in them
And I will reach the coast of human never again…
And I will never have the things I`ve never had…
And I will never understand what is to be truly loved…
Cause from now on there is no more me

I`m gone from this world,
And “myself” doesn`t exist anymore….

Beyond life and death, above the heaven & below the hell, there was...ME

I felt weak and so was I
There was no more power in myself
I couldn`t move my body
And the blood was no longer running through my veins
The poison and the pain were killing me so slowly…
But suddenly the sadness has gone away
And there was only the darkness…
Is this the death? – asked I standing alone in the black space
And in that moment I saw it, I saw the light,
The Light of which are talking everybody…
My eyes were burning, so I shut them
and I stepped up to the spot of light…
and slowly I reached it and I let it to devour me…
I felt the power filling my body
And all the feelings came back to me
But instead the sadness, there was endless joy,
Instead the hatred and the pain there was only love,
The darkness has gone away and the light was enveloping me
I felt so strong and the weakness was absolutely gone
I was a human no more…I just knew it
And then I felt the wings on my back and flew away…
I escaped by the cruelty of mortal life
To feel the perfection of immortality
And I belonged to the Earth no more….

Beyond life and death, above the heaven & below the hell, there was...ME